Битата родилка в Майчин дом София

  • 54 373
  • 1 342
# 435
Жените нямат избор, страх-не страх, трябва да родят. Но имат избор дали да си причинят някой по време на раждането, който няма да им е опора, а още една тревога. И все пак - абсолютни изключения са това.

Тук във форума от 15+г. се тиражира, че бащите ще се отвратят от жените, ако присъстват на раждането и няма да гледат повече на тях като на сексуален обект. Въпреки че тогава присъствието на бащите си беше абсолютна екзотика. И още е, за съжаление. И въпреки това теми за мъже спрели да обръщат внимание на жените си след раждането има колкото щеш. Та едва ли е присъствието по време на раждане причината.
Виж целия пост
# 436
ММ присъства на раждането. Не е висял между краката ми. До главата ми беше. Започнахме да правим секс 45 дена след раждането. Не му се отрази по никакъв начин. Беше много усмихнат и се зарадва невероятно много на бебето. Той сряза пъпната връв.
И моя мъж, но бях секцио, даже надничаше зад преградата и аз му се скарах да спре. И ние изчакахме да минат 40те дена, не сме имали проблеми.
От една страна исках да присъства точно от страх с тези неща, които се случват, всички сме ги чували.
Също и защото щеше да е още по-стресиран да не знае какво се случва.
Но по време на операцията бях много щастлива, че беше с мен, защото усещах неприятно бутане и му стисках ръката, ако не беше до мен щеше да ми е ужасно неприятно.

Не мисля че някоя жена, отишла да ражда иска да я "галят" и благославят, просто да се държат като човек с нея. Аз имам щастието при мен да е така, макар че раждах в окръжна болница. Имаше отношение от акушерки, санитарки, дори и лекари. При мен след операцията излезе някаква алергия, следяха ме, дори при положение, че съм им отворила допълнителна работа.

Прочетох статията, която бяхте дали в линк - отвратително и отвсякъде личи поръчкова.

Извинявайте, в коя болница сте раждали секцио и са позволили мъжа Ви да е при Вас?
Окръжна болница в Бургас, 150лв се доплаща за секцио, 200лв за естествено, обявени са цените по ценоразпис на болницата.
Преди моето раждане от персонала коментираха, че е имало присъстващ баща на естествено раждане, обаче украинци. Българските мъже много ги пазим все
Виж целия пост
# 437
Аз съм раждала в чужбина,бащата си е по правило до родилката,моят също и ми беше в голяма полза.Раждането беше трудно,заклещено дете,пъпна връв около вратлето и персонала говореше и с него,ако не чувах и не разбирах какво се иска от мен (не става въпрос за езика) и той се опитваше да ми обясни.Сега като разказва какво е било,все едно сме били в кланница,било си е доста страшно,а той си ми е лигав..но се справи и беше там.
С това пазене ми звучи като жената да е единствения възрастен в семейството и при стресови ситуации да си е сама.Това да сменя памперси и да се грижи за бебето го правят често и по-големите деца в семейството,но си остават деца и родителя решава.
А  в случаи,в които аз не съм била в капацитет и съм имала нужда от линейка например или да ме закара в спешното (а се е случвало) и да вземе да стои в ступор и да кърши ръце...какво се прави
Виж целия пост
# 438
Мъжът ми е винаги до мен и детето в живота. Не съм желала обаче да е в операционната зала. Аз само ревях през цялото време, беше тежко и гадно, всичко в кръв. Никаква утеха нямаше да ми е. Просто не мислете, че ги "жалим" тези мъже, а че понякога самата майка не иска мъжа си там.
Виж целия пост
# 439
Не се възприема личният избор добре тук Grinning Трябва всички мъже да искат да са в операционната/на естественото раждане, както и всяка жена да иска мъжа да стои до нея. Иначе той е инфантил, а тя му е майчица.
П.П. Надявам се да ми се разбира иронията, просто обобщавам леко последните две страници...
Виж целия пост
# 440
Хайде, стига с това "жалене" на мъжете. Толкова ли е трудно да се чете с разбиране, че изобщо не става въпрос за това или всеки си пише по инерция на принципа да има има драма Grinning

Мъжът ми се грижи самостоятелно за детето - и памперси сменя, и го храни, приспива, дава лекарства и спокойно прекарва по седмица без мен.
Аз и в друга операция да вляза, пак няма да искам да ми е до главата. И като имам някакви други житейски казуси, най-добре се "събирам" сама, нямам нужда в такъв момент някой да ми държи ръката и да ми гали челото, това би ме изнервило откровено.
Виж целия пост
# 441
Смоуки ама не е бил с теб докато раждаш, направо е половин мъж Laughing

За това казах че е чист егоизъм от моя страна, той може и да е искал, ама даже не съм го и питала, просто си го представях как ще каже някоя неподходяща шега като ми отворят корема и ще ми приседне... Laughing
Виж целия пост
# 442
Аз раждах секцио, но и естествено да беше, пак нямаше да искам бащата да е до мен. Категорично против съм. Пак уточнявам - за себе си.

Нека имат избор и всяка двойка да решава как ще е за тях.
Виж целия пост
# 443
Мъжът ми е винаги до мен и детето в живота. Не съм желала обаче да е в операционната зала. Аз само ревях през цялото време, беше тежко и гадно, всичко в кръв. Никаква утеха нямаше да ми е. Просто не мислете, че ги "жалим" тези мъже, а че понякога самата майка не иска мъжа си там.
Колата отказа да запали първоначално, моят като трябваше да ме закара към родилното. Водите изтекоха четири седмици по-рано и той се паникьоса. Пратих го да си отива, въпреки че настояваше да остане. Звънеше по телефона през 15 минути да пита дали съм родила, голяма паника беше, затова предпочетох да не сме заедно. По презумпция в Англия бащата присъства на раждането, даже старшата акушерка ми предложи двамата да влизаме в басейна, в случай че реша да е водно раждане.
Виж целия пост
# 444
В МД където раждах аз преди много години магаретата бяха в една обща родилна зала може би около четири в едно помещение. И на всяко пищеше по една родилка, без стени, завеси или каквито и да било прегради. В такава обстановка да се вкара близък на родилката, още повече бащата на бебето е абсурд с оглед комфорта и на останалите родилки. Досвидяло им се е да направят отделни помещения и всичко се вижда и се чува.
Виж целия пост
# 445
Нямам предвид личния избор,защото просто не искаш,а неискането защото е неадекватен.
Просто даже дете да вдигне вкъщи температура ме гледа с един празен поглед стресиран, все едно за първи път му се случва...
Това например е много страшно,да се паникьосва и да не се държи като възрастен,когато детето му има нужда от него.Ами ако и ти се паникьосаш и пищите и двамата?Викате мама?
Имали сме много спешни сутации с детето,въпреки,че и моят е лигльо,аз държа детето,той говори със спешното и обяснява какво и що и после летим към спешното.Ще седи и ще ми гледа стресиран..
Виж целия пост
# 446
Е, той едва ли иска да седи и да гледа стресиран. То не е за кеф това. Някои хора са си такива, блокират.
Виж целия пост
# 447
...Трябва всички мъже да искат да са в операционната/на естественото раждане, както и всяка жена да иска мъжа да стои до нея...
A защо не? Simple Smile какво по-естествено за една двойка да иска да сподели този момент? Нали са партньори в добро и зло, в болест и мъка?
Аз съм ЗА личния избор, особено когато идва отвътре, а не от външни фактори. И обикновено в този случай няма нужда от Х коментара (иронични или не) за да бъде защитен. Simple Smile

PS ще имам стресираща седмица, дали да не "блокирам" и да оставя колегите да се оправят Wink
Виж целия пост
# 448
Да се върнем на темата.
Не е само грубо отношение : пред NOVA говори родилка, загубила бебето си в „Майчин дом“
https://www.youtube.com/watch?v=9HDNMLtK19g
За съжаление не е учудващо. В заведение, където се позволява и дори толерира грубо отношение, няма начин да няма безхаберие. А когато има безхаберие -> всичко е възможно. Проста и тъжна логика.

Учудващо е, че толкова години до сега (едно 20) няма държавна политика за намаляване на тези случаи. Не е като да не може
Виж целия пост
# 449
По нашите ширини сме за свободния избор, обаче само когато отговаря на обществените нагласи или е в синхрон с последните модни тенденции.
Да кажеш "какви мъже са, едно време дядовците им са ходили на три войни" е същото като "едно време баба ти как е раждала на полето".
Не виждам нищо осъдително в това мъж да не може да реагира в стресови ситуация. Може да сме заедно "в добро и зло", но не сме "еднакви в добро и зло". Най-добрия вариант е да се допълваме и да не си се сърди взаимно на което другия не може. Господ си знае работата и събира сила с бързина, фойерверк със свещичка и т.н.
Моя мъж се страхуваше да поеме новородения на 5 дневен син в ръцете си, да не му направел нещо. За сметка на това го вдигаше и разнасяше после (изписаха ни на 14я ден, бях секцио и ми бяха казали повече от килограм да не вдигам). Ставаше по нощите да го храни. Къпеше го, когато стана по-голям. Играеше с него, разхождаше го, говореше с него. Така е до ден днешен, 31 години след раждането.
Може да съм от старото поколение, но считам, че един брак работи най-добре когато е партньорство - всеки да прави, което може най-добре.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия