Битата родилка в Майчин дом София

Нали за точно това е дискусията. Професионално как се справят е едно. Отношението е това, което е недопустимо. И тука си без лечение, обаче овикан, нагрубен, унизен.
Докато не започнем сами и настоятелно да изискваме добро отношение няма да го получим.

Навсякъде по света могат да те убият некадърни лекари. Разликата е ,че ще те убият с усмивка, а тук те питат защо още не си умрял, ми ги занимаваш.

Ако нещо ме притеснява в здравето на децата, никога не бих чакала събота и неделя да мине и после личния да е виновен. Има си неотложни кабинети. Педиатрите не са длъжни да са денонощно на телефона, вкл. събота и неделя. Ако някой го прави, си е на добра воля. Вие работите и после дежурите на телефона без почивка ли?

Длъжни са, ако нямат договор с неотложен кабинет. Не знам дали има такива реално. Вече например нашият неотложен кабинет е някъде надалече, не сме го ползвали. Платено в по-удобен ходим.
И веднъж като беше много на зор положението повиках 112. Дойде мил лекар, помогна ни, беше наистина много удобно за мен, че бях сама с детето и не шофирам.

С това съм абсолютно съгласна, извън работно време на ЛЛ не разчитам на него, отивам в спешен/неотложен кабинет. Случвало се е и двете да посещаваме. Посред нощ с бебе сме хвърчали до Пирогов със съмнение за преплетени черва, абсолютно перфектно обслужване и отношение, от влизане до излизане 30 Мин, с ехограф , всичко. С детето сме лежали и в детска белодробна болница, зад ВМА една малка, отново перфектно отношение и към мен и към детето, постоянно беше майче имаш ли нужда от нещо, осигуряват легло и за майката и за детето. Това е държавна болница, вътре на единия етаж бяха деца оставени без родители и пак се държаха с всички с уважение и мило. Щом може на такива места да се държат с уважение може и в родилния дом.

Навсякъде е на каквито попаднеш. Не мисля, че е в родилното така, а в спешното - иначе.

Сигурно зависи и от ръководството на самата болница. Миналата година си ударих жестоко кутрето на крака, ама боли две не видим, поду се, не можех да стъпвам... Срам не срам отидох в Пирогов, вътре ме беше срам да кажа за какво съм... Лекарите млади, двама преглеждаха наведнъж, 20 Мин да съм чакала, като казах че съм за кутре, те казаха няма значение какво е и кутрето боли като счупена ръка. Такава смазана машина като там в триажа не бях виждала.

Абе и Пирогов имат трески за дялане, но като цяло за спешна помощ, имам предвид травми, изгаряния и т.н. ,са най добрите, затова всеки там ходи.

Точно на триажа в Пирогов този от рентгена ми каза да му давам пари на ръка вътре в кабинета, че в коридора имало камери (като въобще не съм поставяла въпрос да му давам пари, аз виех от болка с лошо счупена ръка). В същата болница ако не си платиш в Спешния кабинет по травматология ти намества ръката и гипсира не лекар, а гипсаджията. И само ако понечиш да си купиш от по-скъпия гипс, след това като отидеш да го махат лекарят те праща да ти го маха този, който го е сложил (нищо че може да е на другия край на света в това време) иначе самият той каза, че вечно ще си ходя с гипса и не му пука от тая работа. Не съм останала с добри впечатления от "обслужването" там.

Абсолютно. А даже да са на линия, понякога не стига. Преди 13 години, вярно, но педиатърът на децата, иначе добър диагностик, ни прие извънредно в дома си в събота сутрин и каза, нищо страшно не изглежда, заведи я в понеделник за изследвания. Детето легна нормално в петък и се събуди цялото в синини, все едно съм го налагала с железен прът, без болки. Добре, че страшно ми беше свито сърцето и реших веднага да я заведем до лаборатория, защото резултатите излязоха с тромбоцити 11 (при норма 160 до 390); оттам ни изстреляха в спешното и за час и нещо докато ни приемат и да пуснат изследванията наново, тромбоцитите бяха паднали на 2. Такъв ужас никога не съм изпитвала в живота си, защото накратко значи, че съвсем невинно леко удряне, чукване дори, може да доведе до вътрешен кръвоизлив, който не е овладяем с тези показатели на тромбоцитите; може и без удар даже да се случи. Прекарахме 11 дена в детската онкохематология, защото там се лекуват и проблеми с кръвта и доста бавно успяха да повишат тромбоцитите до нормални нива; снимаха я за учебни материали за студенти, такъв драстичен случай беше. Детето ми е добре оттогава. Но ако бях изчакала, както ме съветваше педиатърката, е много вероятно да имаше друг резултат. Спешните кабинети и отделения са важни, не може само на умирачка да се посещават, собено ако човек понякога не знае, че работата е на умиране.

Здравнонеосигурените ги посещават с пълна сила, ние ще чакаме вече да сме на умиране. Не.

В спешните кабинети към болниците може да се търси и неотложна помощ - съгласно Наредба 50/2006г, която оказва се не е отменена. “…спешна и неотложна помощ се оказва в лечебни заведения с дежурни спешни отделения.” Това доста противоречи на твърдението, че там се ходи само на умирачка или за състояния, които изискват прием. Най-елементарен пример - при съмнения за счупен крайник може да е неотложна помощ, ако не е счупен и спешен, ако е. И не винаги да е за болничен престой.

Ако законово следва от друго място, че не трябва за неотложна помощ да се ходи на спешен кабинет, моля за линк откъде следва.

В около 90% от случаите самите пациенти не могат да преценят дали състоянието им е спешно или неотложно и не бива да им се вменява задължението да правят тази предварителна преценка. Елементарен пример - травма с удар в главата и подут крайник - изпитва се силна болка и няма как да се знае точно каква е травмата без съответните изследвания и до какво може да доведе.

Много  горчива история.Нямам опит с Майчин дом  София, родих през 2010-а в частна клиника в провинцията и отношението беше страхотно. Само мили спомени имам от това място-лекари, акушерки, сестри, санитари, всички бяха мили, помагаха...Не мисля, че грубото отношение е нещо, пред което следва да си затваряме очите.Дали е в държавна или частна болница, лекарите на първо място трябва да са човеци.Ако в действителност е имало  подобно държане, нека всеки си поеме отговорността.И нека не мълчим  .

Аз също съм на мнение че едно такова отношение би помогнало много повече от ошамарване и овикване. Най-малкото жената ще се успокои и мобилизира силите си. Потрисам се когато видя изказване от жена наричаща  родилка лигла. В деня в който ражда, всяка има право да плаче от болка, да е изплашена, че и лигава, дори и да е ходила на курсове за раждане, в такъв момент може всичко да и излети от главата все едно никога не го е имало там. Хората помагаме на любимите си животни когато раждат, галим ги и им говорим нежно и успокояващо, а към себе си в такъв момент според някои трябва да търпим нечовешко отношение.
Напълно вярвам на родилката че са я ошамарили.

Преди 22 години когато родих със секцио в АГ Варна бях 2 дни в реанимация заради силно кървене по време на операцията и в следващите часове, за това време се наслушах на викане и плющене на шамари - една циганка направо и отвъртяха няколко, имаше и цинизми че раждането не е като правенето и за нейните 4 раждания, на петото вече трябвало да знае как се прави. На българка и се скарахха че в родилна зала не е място за спане, а жената явно просто беше ужасно изморена, но и тя отнесе 2 шамара, беше края на май топло, вратите отворени и зраво прокътяха.

Моят доктор си ме гледаше много добре, въпреки че нямахме уговорка, просто от години ходех при него. Получих ужасно отношене от акушерка, разплака ме, причината, че не исках подлога, а да отида на собствен ход до тоалетна - с 2 см разкритие и никакви болки можех да си го позволя. Нарече ме лигла, стоеше отвън пред вратата държейки системата ми и ми каза че ще я остави, казах и да го направи, макар че знаех че няма да посмее, защото денивелацията в посока по-ниско от вената щеше да върне кръв от мен към банката. Само дето не ме удари като излязох. Разплакана ме завари моя лекар, хвана ме за ръка, подобно на историята в цитата по-горе, заговори ми на име, успокои ме, каза ми "тук съм".  Не се оплаках, а тази дойде на 3я ден да ми се извини, казах и че други подробности може да забравя, но че нейното отношение сигурно ще го запомня за цял живот.
Заради предшестващо инвиро, по скоро недовършено заради хиперстимулация и естествено забременяване след него, моят лекар настоя да вляза в болницата 2 седмици преди термина, "да си ми пред очите" каза. Дойде датата на термина,  настоявах да раждам естествено, а след няколко системи и 2 таблетки през 3 дни нищо не ставаше... Само един ден го нямаше моят лекар и ме повика в манипулационната друг.. До вратата отвън имаше непокрит леген с кървава пихтия. Още с влизането ме удари ужасна миризма на повръщано и моят рефлекс за гадене също не закъсня (имам ужасната способност да надушвам една молекула зловоние 3 етажа надолу и 3 нагоре от мен)  Не можех да  потисна рефлекса, който ставаше по силен и аха да повърна, отделно гледкката на 2 чисто голи жени на 2 маегарета, явно им бяха правили кюретажи. И гледката и миризмата бяха потресаващи. Лекарят ме нарече лигла, а после ме забравиха 2 часа в стаята където се слушат тоновете на бебето...

Смятам че подобно отношение е резултат от лош контрол на завеждащите отделения и липса на възпитание и самоконтрол у персонала. В България всеки с малко власт гледа да я покаже на този, който зависи о неговата воля.