Битата родилка в Майчин дом София

Моят единствен извод е... Мразят си и работата, и пациентите от дъното на душата. Това е.

Да, секцио искам и бащата да е там искам. Обаче майка ми работи в друг град, и самата тя е съгласна, че има ужасни лекари, и хора които се държат зле. Тя може да ми препоръча добри лекари там с избор на екип и платено, макар да не е частна болница. Според нея, даже в държавната може да има по-добър лекар, по-добри технологии, просто частната изглежда лъскава... но хората искаме отношение!!!! Но тя също не е от най-емпатичните хора на света, които да те галят по главата. За нея също е важно просто да е добър специалист, а другото не го отчита емоционалното като важно.... друго поколение е, а и смятам, че тази професия загрубява душата, защото виждат ежедневни загуби, и ако преживяват всичко ще полудеят . Затова съм доста объркана..откърмена съм с мисълта, че ако не си платиш и не си познат на някого ще те накълцат като домат, никой няма да те погледне и му е все едно.

Таня, не бъди с  предварителна настройка и то отрицателна. Всяко раждане и всяка бременност са различни и протичат различно. Мислиш положително,следваш насоките на лекарите и се надяваш всичко да е наред.
Колкото и да четеш или да ходиш на лекции за бременни,нищо не е като в реалния живот и раждане. Много неща могат да се объркат и няма как да си подготвен за всичко и да имаш правилната настройка. Всяка жена е изплашена,стресирана и това е нормално. Тук е ролята на екипа,който поема родилката в болницата,освен медицинска, да й окаже и емоционална помощ и подкрепа. А не да й бие шамари,да й обяснява,че не ражда правилно, да я унижава или пък да я държи 8-10-12ч в болки и мъки,зарязана на някоя кушетка!
Да се държиш по подобен начин трябва да е подсъдно. А не да обясняваме на майките,че не били подготвени....

Не знам как е в частните болници, но в държавната в която бях аз, в София, лекаря ми ми каза, че няма смисъл да избирам екип, да плащам, защото не може да ми гарантира, че когато почне раждането, екипа ще се събере навреме, било по вероятно да ме поемат тези, които са на смяна...
Когато при мен се оказа, че нещата отиват към операция, му се обадих, той попита кои колеги са на смяна, и съответно каза, че поема ангажимента да изкоментира с тях, че съм негова пациентка, за да няма ексцесии.

Аз не разбирам израза "не си подготвена". Как по дяволите да си подготвена за нещо случващо ти се за първи път!?
А и да не е първо раждане, никога, ама никога едно раждане не е същото като предишното.
Нали за това са там - да ти помогнат да минеш през това изпитание като те напътстват търпеливо с внимание и разбиране. Или очакват да сме завършили висша школа по раждане с предварително посещение на платени уроци и положен изпит!?
Остава само да искат от нас да сме подготвени  и как да умираме правилно без да ги ангажираме със себе си...

Изобщо не се съмнявам в разказа ѝ. Имам две раждания в България и едно в чужбина.
И двете ми раждания бяха с връзки - с близка акушерка, без избор на екип, но самото присъствие на акушерката много помагаше да не отнасям грубо отношение. Имаше неуважителни реплики, дребни подмятания, но се преживява. Мислете "къде тръгна да сядаш, искаш да си убиеш бебето ли", "А, не те боли? Ей сега ще те заболи" - ухилване и мац! с йод на прясно разкъсване без упойка, защото така.
Или при второто ми раждане, адски груб прегед за разкритие, както после разбрах, с цел ускоряване на раждането, че да родя в смяната на тоя лекар, който имал маниер след това да иска пари за добре свършена работа. Не му се получи, обикалях около болницата и отказах да вляза, докато не му свърши смяната. Скоро след това дискретно го освободиха, защото в опит да ускори раждане, допринесъл за смъртта на бебето; това ми го казаха под сурдинка, не излезе нищо официално, разбира се.
Но отношението към жените, раждащи у нас, по принцип е под всяка критика - и понякога е въпреки връзките и налетите пари.
Третото дете родих навън и както се досещате, беше много различно от у нас. Това ми беше най-трудното и болезнено раждане, защото беше предизвикано. Виех като вълк от болка и при дре предходни раждания без упойки мога смело да кажа, че толкова не ме е боляло никога, въпреки маската с газ. И не ми викаха, и не ми биха шамари. Само в края, при самото избутване на бебето, лекарката каза с нормален глас, "Опитай да не викаш, насочи енергията към избутването".
Не знам колко може да е трудно да третираш родилките, в такава уязвима и неизгодна позиция, като човешки същества, с грижа и уважение.

Непосилно явно.

У нас изобщо отношението като към "човешки същества, с грижа и уважение", не само в медицината, си стана за Червената книга.

Ужас, изроди, не стига че си притеснен, а те допълнително искат да те психират. И като съм казвала на сестри колежки на мама да са по-човечни, и то не като пациент, а навън ...те ококорят едни очи, отворят една уста.
Била съм в частна клиника за друга операция, без пълна упойка, платих доста пари, пак беше препоръчан и съм доволна от него. Обаче аз чувах какво си говорят и сестрите ме напрягаха с гадни коментари! И мисля, че става въпрос за пари. Мама е главна сестра и всъщност съм съгласна с нея, че парите не са достатъчно и лекари и сестри не работят в екип.
Също не се карат само възрастни, да кажеш комунистически манталитет, но и млади лекарки взели се за голяма работа.

При секцио не знам (може и да има, но аз да не знам) болница, която ще допусне бащата вътре в залата. Обикновено допускат, но изчакват отпред. Операция е, стерилност, има си изисквания.

Той не може ли да сложи костюм или да гледа през стъкло. Искам някой да гледа как ще се държат с мен, аз викам и ме е страх, и действително съм лигава. Не знаех, че е грях и те бият... 😐
Питам мама държат ли се мило, успокояват ли родилките? Тя вика напътстват ги. Ок, много е важно, но пак се губи психологическия момент. Защото в това състояние ти си лабилен, притеснен, изплашен не само за себе си, и в същото време е най-съкровения момент в живота ти. Ама хайде няма нужда от квалификации какъв си, за какво ставаш. А те за лекари стават ли?

Приятелка си тръгна от родилното със златист стафилокок от родилното, бориха се с него месеци, и тя, и бебето.
 Толкова за стерилността.

В случая приемам за вярно безчовешкото отношение, липсата на емпатия, ругатните и грубостите, които са пропили навсякъде в обществото , нямат място да се изливат върху родилка. Уви,  рутината в работата и липсата на строги правила на поведение го допускат

По чисто медицинската част, не съм сигурна, че пациента е компетентен да отчете дали има немарливост, грешка

С уточнение, че раждах в частна болница
Аз стоях 9 часа с изтекли води, до часа на секциото, нито за миг не съм се усъмнила в решението на екипа. Постъпих в 12 вечерта, прегледаха ме, пуснаха изследвания, закачиха  за апаратура, съобщиха на лекаря ми какви са показателите. Казаха ми, че ще ме наблюдават, състоянието не изисква спешно лекаря да тръгва към болницата, приех го за адекватно решение, постоянно идваха да ме наглеждат

По време на самото секцио асистиращата сестра ми поиска телефона и  направи снимки на процеса, сега имам документирани спомени🙂


За придружител по време на секцио/раждане мисля, че не е забранено, но си има такса /цена и така трябва да бъде, става въпрос за стерилна среда, доколкото е възможно

Аз не бях подготвена и не знаех, че след секциото и пускане от упойката идват контракции и зверски болки. Първия ден обезболяват със системи, раздвижват, от втори ден само свещички и тогава видях големия зор. Може би от преразтягане на матката от двете деца, усещането от болката беше като все едно ще раждам.
Пуснаха ми системи веднага щом ревяща се докопах до коридора, после доктора ми обясни, че не са ме зарязали, действали са по протокол със свещички и е до организъм колко бързо ще отшумят контракции

А понякога е точно заради това, че си потърсил връзки, или си избрал друг лекар, на когото да  платиш, но докато той дойде, с теб трябва да се занимава този, който е в момента на смяна.
Това го видях с очите си при едното си раждане.

Приятелка ражда в Англия. Без да е имала желание за домашно раждане, се получи точно така, тъй като контракциите й започнаха в 8 ми месец, а Бърза помощ се забавила. Когато линейката пристигнала, тя вече била родила. Прегледали я, прегледали бебето, качили ги в линейката и право в болницата. А в болницата, каза тя, всички наредени от двете страни на коридора и я посрещат с ръкопляскане, че се е справила сама.
И обезщетение й платиха после.

Златния стафилокок е по скоро правило, отколкото изключение.

Болниците са развъдници на инфекции, все пак там е огромна концентрация на бактерии, особено ако не са малки и с малък човекопоток.
От моите две раждания в България - които бяха положителни като цяло - мисля, че правилната формула е човек да има не лекар, а акушерка, и болницата да не е голяма.
До мен раждаше едно момиче, и като гледаше как акушерката ми седи на леглото, окуражава ме, помага ми, и прави манупулации внимателно, а нея акушерките на смяна само я подминават (защото е на ранен етап от раждането и нямат време да кажат добра дума), взе да вика, "аз съм избрала доктор Едикойси, нека дойде доктор Едикой си да ме види!" Дойде доктор Едикой си, който си почиваше някъде в съседна стая, погледна, "Рано е още, има време" и я остави пак. Това беше малък родилен дом, малко пациенти в момента. Момичето - първескиня, ами кажи ѝ нещо да се почувства по-добре, да не се страхува толкова.
Но отношението е такова във почти всички отделения на почти всички болници, за жалост. Изключения има, имала съм късмет да попадна на някои през годините, където се грижат за болния и дори новини за предстояща смърт поднасят тактично, с грижа - но са бели врани.