С какво ви дразнят свекървите? – 166

  • 30 090
  • 752
# 345
Ако ТИ сама не намериш сили да разговаряш с категоричен тон със собствените си родители, нищо няма да се промени само по себе си.
Няма лесен път, няма лесен начин за това, трябва директна конфронтация и отстояване на себе си, на собствените нужди, на времето за теб и семейството ти.
Виждаш, че родителите ти се поставят на първо място, защо ти не можеш да си си най-важна и да им го заявиш категорично.
Виж целия пост
# 346
Аз съм забелязала, че много често родителите отглеждат децата така, че едното винаги е длъжно, а на другото винаги му се разминава. Не съм сигурна как точно става това, но предполагам, че просто едното никога не носи последствия за постъпките си, докато на другото могат да му извадят душата с натяквания и наказания. Едното все не може, все не знае, все не може да се разчита на него, затова другото опъва каиша за двама и не му се дава да гъкне. И като пораснат въпросните деца - едното търчи напред назад да гледа и обгрижва родители, защото така е научено, а другото не ги поглежда. И най-отвратителното е като започнат родителите да се оплакват от безотговорното дете на съвестното и да се изкарват жертви - те и двете деца са гледали еднакво, изобщо не са правили разлика, ама защо сега едното си е набило камшиците и дори не се обажда??? И ако случайно безотговорното дете се обърка да се обади или да дойде да види родителите си, настъпва голяма радост. То маси се редят, то се раздава каквото може, то после са хвалби как Х дошъл, а онова дето всекидневно се занимава със старчески глупости - седи отстрани и за него няма дори и една добра дума.
Виж целия пост
# 347
Децата са с различни характери, макар и гледани еднакво. Би било прекрасно да се дели грижата, но не се получава винаги.
Авторката трябва сама да се щади. Аз съм супер против тотално прекъсване на отношения, ако няма предхождащи обстоятелства като тормоз и неглижиране, но граници трябва да има.
Възрастните хора наистина се вдетеняват и стават егоисти. Да намери баланс и да не се чувства виновна, когато откаже.
Виж целия пост
# 348
К.А.Г за транспорт не ми дават пари. На село те не гледат нищо. Когато гледаха преди ми носеха. Дават на децата ми, когато имат рожденни дни. Едното е кръстено на баща ми. За училище му дават 200-300лв да си купи нещо за първия учебен ден. Това са им възможностите . Тук въпроса е , че аз също нямам кой-знае какви възможности и време и всеки разход гледам да е преценен . Не ми се задава въпрос, а се изисква от мен какво да направя.

Incantrix, няма кой да отстоява личните ти граници освен ти самата.
Като поискат да ги разкарваш - казваш - съжлаявам, не мога, само за лекарства съм даала Х парти тоя месец, колата е за зареждане, чакам заплата. Трябва и детето да подготвя за училище - съжалявам, намерете друг начин.
В крайна сметка - заплатата е такава каквато е, не всички хора вземат по десет хиляди лева, за да може да се подготвени за всякакви разходи и хрумки, изискващи финансиране.

Хубаво прехвърлили са апартамент. Обаче никой не е занесъл нищо на оня свят, все тука за живите остава. За теб и сестра ти. Дори и да не бяха - пак за теб и за сестра ти щеше да остане семейното имане, те са решили и са го разделили. Това обаче не бива да те прави длъжница доживот, защото те, бидейки вече на години, не разбират, че ти ходиш на работа, имаш семейство, дете, заболяване (дай Боже да е излекувано завинаги) и не можеш да се въртиш на пета за всеки каприз и хрумка. Да, да ги закараш на лекар е нужда, но да ги караш на село е каприз, а за капризи ще се отделя време едва след като си приключила с грижите от лично и твое здравно естество, детето, семейството.

Няма да мине без сръдни, цупни и простотии, но с малко повече отстояване на себе си - увират им главите. Само ти желая сила да им кажеш всичкото това във форма, така че да го смелят и осъзнаят. Поговори и със сестра ти, дали и тя би могла да поеме част от техните хрумки, кажи ѝ, че не издържаш. И така... Стискам палци и желая успех.
Виж целия пост
# 349
Аз мисля, че най-добре е да се седне и да говори открито с тях. Без викове, без цупения. Поставя картите на масата, съобщава колко пъти месечно може да си позволи да ходи и да ги вози и точка. Те са зависими от нея и трябва да се съобразят. Ако не им харесва да се приберат в апартамента и толкова. Ще се построят ще им мине, ако тя не отстъпва. Ако пък не им мине си е за тях.
На мен ми е интересно мъжът и как реагира?
Виж целия пост
# 350
Ама те , тези родители не са прехвърлили жилище само на едната си дъщеря.
Щом и двете им деца са получили недвижимо имущество, защо само едно от тях трябва да поема пълна отговорност за изпълнението на родителските прищевки ?
Ами като те се обадят да искат нещо , което не е належащо, кажи , че точно сега не ти е удобно, но те могат да позвънят на сестра ти, вероятно тя е свободна и ще ги закара на село.
Виж целия пост
# 351
Боряна, мъжа ми почти не може да се прибере в къщи от работа. Работи от понеделник до събота, а в неделя е на неговото си село. Предпочита да ги закара някъде , отколкото да се разправя. Никога не съм го карала да се намесва или пък  да дойде с мен и да ме подкрепи, за да говоря с тях. Осъзнавам, че нормалната комуникация между мен и родителите липсва и разговорите са били винаги еднопосочни - те налагат, аз изпълнявам. Осъзнавам напълно този проблем, както и това, че и аз имам вина в това.
Виж целия пост
# 352
Така е, ако не може човек - отказва. Ако не се щадиш сам, никой не го прави за съжаление.
Виж целия пост
# 353
Bea, това дарение на апартамента може да бъде развалено точно за пет минути, така че Incantrix апартамент няма, нито сега, нито е сигурно за после.
Може евентуално да има, ако родителите и не размислят.
А те лесно могат да го направят и да дадат апартамента на сестра и.
Или на друг човек.
Но дори и да остане за нея, ако тя няма тези 200 лева на месец, то няма как да ги даде, дори и да има бъдещи ползи от милиони левове.
А за съсед, който да ги кара срещу заплащане  - много ще бъде трудно да се намери такъв. Дори и някой да си съгласи, като му звъннат или ще е пил две ракии, или ще е легнал да спи, или ще си пръска лозето ... и естествено ще ги отсвири. И те пак ще звънят на дъщеря си.
Много трудно се намират вече хора, които да вършат работа и на тях да може да се разчита, дори срещу много пари. От опит го казвам. Предпочитат да висят в селския магазин на кафе и бира, и да се оплакват, но работата я пробират. Както и да е, това е друга тема.
Съветът ми остава - първо да се измисли какво да се направи с животните и после вече да се ходи един път в седмицата.
Щом няма градина, и ако отпадне честата грижа за животните, възрастните хэра може и сами да се откажат да ходят така често. То и разкарването ще почне да им тежи.
Виж целия пост
# 354
На мен ми е интересно мъжът и как реагира?

Тъкмо и аз това щях да попитам, но прочетох обяснението.
Ами... Добре сте се подредили с мъжа ти. Ти търчиш по твоите родители, той работи 6 дни в седмицата, в неделя – на село, където едва ли лежи...
Тези вашите деца на самоотглеждане ли са? Явно на майка и баща не могат особено да разчитат...
Я да се освестите и двамата! Децата ви са на първо място, те са ви главното задължение. Чак след това идват вашите родители. Вземете се гътнете и двамата от преумора, а децата ви кой ще ги гледа? Някакво време с родителите не ли им се полага, някакви спомени с вас дали ще им останат?
А и мъжът ти е крайно време да тропне по масата и да заяви в прав текст на тъста и тъщата, че има нужда от жена вкъщи и децата му от майка.
А за теб е крайно време да се научиш да казваш „Не“ и „Не мога точно сега“.
Виж целия пост
# 355
Докато не се пребориш със себе си и да престанеш да изпитваш угризения за отказите си, няма да се подобри ситуацията. Обгрижващият е този, който преценява какво, кога и как може да предложи. Който не е доволен, да търси други решения!
Виж целия пост
# 356
Благодаря на всички ви! Разбрах ви много ясно. Топката сега е в мен! Heart
Виж целия пост
# 357
А, момент. Нали апартаментът се размахва над главата като причина за гледането?  Сега пък не бил той. Кое от двете?

Как се размахва апартамент над главата?Доста здрави ръца ще да са това😁
Виж целия пост
# 358
Много съм съгласна със Сийка. Не конкретно този случай, питащата не го приемай лично към теб. Но най-често в темата са проблем отношенията между възрастните хора. Децата са на заден план, като ненужен тиган в шкафа, сякаш няма значение какво ще преживеят и запомнят от детските си години.
И аз съм отглеждана така, затова винаги ми прави впечатление.
Виж целия пост
# 359
Всеки знае как се отлепя лепенка от рана - бързо, без замисляне, болезнено е, но го правиш. Така авторката, според мен трябва да постъпи - просто един път да каже "Не", твърдо и ясно. Нека да види реакциите на родителите си, майка й най-вечче според мен. Като каже "Не", спокойно и твърдо /с убеденост в правотата си/ да обясни защо. И толкова. Ако и сестра й е обезпечена с прехвърляне на нещо си /равностойно/, казва на майката - аз не мога, обади се на..... И да види реакцията.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия