С какво ви дразнят свекървите? – 166

  • 30 092
  • 752
# 330
Не всички родители приписват приживе имотите си.

Авторката може просто да им откаже любезно, те нямат полезен ход.
Виж целия пост
# 331
Тези явно са го направили с цел, не е безкористно, както трябва. Много благодаря, ама такъв апартамент, който ще ми излезне през носа не ми трябва. Аз да съм здрава, права, пък ще се напъна и с двете си ръце ще го купя.
Виж целия пост
# 332
Беа, изглежда не си се сблъсквала с онази особена категория възрастни хора, на които ако им откажеш подарък (Боже опази, ако пък е и апартамент!) го приемат за кръвна обида и натякват до края на своя или пък твоя живот. Пък и все пак авторката по времето на прехвърлянето на апартамента на нейно име не е имало как да знае, че ще се поболее и че родителите и ще се затръшкат за ежеседмични екскурзии за нейна сметка.

Иначе си абсолютно права за стойността на жилището, но авторката дали ще доживее да го ползва? Защото сега ситуацията е, че апартаментът се ползва от родителите и, тя му плаща данъците и такса смет, а родителите и я държат длъжна да изпълнява всяка прищявка. Ами мерси за такива подаръци. (Аз между другото много жестоко се изпокарах с родителите ми точно по време на лечението ми, именно защото не им увираха главите, че освен семейна съм и тежко болна. Трудно е да обясниш на майка си и баща си, че вероятността да те надживеят е голяма - просто няма как да го повярват. Много им беше тежко, че денонощието има само 24 часа и не разбираха защо аз не желаех да им ги посветя всичките на тях).
Виж целия пост
# 333
Така е, моите родители съвсем с нищо не ми пречат досега и може да нямам реалистична представа.
Виж целия пост
# 334
Приписването на апартамент не го виждам като някакъв аванс, който да налага сега да влага паричните си ресурси заради него. Тя си има семейно жилище, а родителите и си ползват апартамента. Да са живи и здрави, може да си го ползват още десетилетия. Пък и след естествения край на живота им, тя пак щеше да го наследи, така че това, че от 25 годишна се води на нейно име никаква разлика не прави, както казва дъщеря ми.

С апартамент, или без, факт е, че някои родители развиват един старчески егиозъм и, като че ли не съзават, че вредят на собственото си дете. Когато е така, колкото и да е неприятно, трябва да им се посочи. Мисля, че и мъжът на авторката би трябвало да има думата по въпроса, тъй като предполагам, че загрижен за здравето на жена си и вижда, че случващото се я натоварва прекалено.

С плащането на хора по селата е трудна работа, ако просто няма такива налични.
Виж целия пост
# 335
Момичета, аз наистина не отказвам да ходя и да ги вземам и връщам до града , но примерно един път в седмицата ги вземам и след два дни ги връщам, когато са си напазарили и свършили работата. За всичко аз тичам , че ангажирам и мъжа ми понякога - развали ми се пералнята,купи ми нова, донеси ми я, вземи ми старата, занеси я на ремонт,  развали ми се климатика, не мога да си включа телевизора,не мога да си пусна пералнята,  утре , ама точно утре искам да дойда да си платя тока / може и след 10дни/. Всичко трябва да е веднага и както го поискат. Думата МОЛЯ, ИМАШ ЛИ ВЪЗМОЖНОСТ, ИМАШ ЛИ ВРЕМЕ и подобни не съществува.4 месеца баща ми беше след инсулт и докато се възстанови само аз. До Пловдив/това е на 80км./ го карах в болница , после си го вземах. Не отказвам необходимото. Просто е дразнещо, че другия се скатава и не му пука и още по-дразнещото е , че майка ми не може да осъзнае, че аз не съм баща ми да я разкарва през ден, защото е свободен и гледат и имат разходи само за себе си. Не може да им се пречупи езика да помолят, а нареждат и изискват, дори не ме питат как съм , мога ли, свободна ли съм, имам ли възможност. Искам всичко да е в границите на разумното, а не както каза едно от момичетата да съм в нисък старт и под стрес нон стоп. Сестра ми как директно ги отсвирва не разбирам. Дори три години не им говореше и не ги поглеждаше , защото и бяха казали нещо дребно , но накриво.
Виж целия пост
# 336
Ами, с риск да има сърдити, сядаш и им казваш всичко това.
Ако искаш да разбереш дали си права да се дразниш, да, права си. Но не чакай сами да се сетят да те пожалят.
Виж целия пост
# 337
Тези родители сещат ли се да ти дадат някой лев за разходите по транспорта до село или други "дестинации"? Ако не пари, може би нещо, което са произвели на село?
Виж целия пост
# 338
К.А.Г за транспорт не ми дават пари. На село те не гледат нищо. Когато гледаха преди ми носеха. Дават на децата ми, когато имат рожденни дни. Едното е кръстено на баща ми. За училище му дават 200-300лв да си купи нещо за първия учебен ден. Това са им възможностите . Тук въпроса е , че аз също нямам кой-знае какви възможности и време и всеки разход гледам да е преценен . Не ми се задава въпрос, а се изисква от мен какво да направя.
Виж целия пост
# 339
Може би сестра ти има граници и по-твърд характер. И си цени времето.
При теб не се получава. Ти и пишеш, че очакваш да се сетят, а не ти да им кажеш, че това трябва да се разреди или спре.
Т.е. самата ти допускаш да те третират така.
При две дъщери да "използват" само едната надали проблемът е в тях.
Няма и да се реши от само себе си. Седни и постави граници.
Щом сестра ти го е направила значи работи.
Виж целия пост
# 340
К.А.Г за транспорт не ми дават пари. На село те не гледат нищо. Когато гледаха преди ми носеха. Дават на децата ми, когато имат рожденни дни. Едното е кръстено на баща ми. За училище му дават 200-300лв да си купи нещо за първия учебен ден. Това са им възможностите .
Ами тогава още по-малко имат основания да те юркат насам-натам. Седни и им обясни в прав текст защо не можеш и ги питай - като се приписали имот и на сестра ти, защо и към нея нямат изисквания? Аз знам защо и мога да ти кажа, но е важно тях да ги питаш.
Виж целия пост
# 341
Може би знам отговора. Аз съм по-стеснителна и свита. Не мога и нямам куража да им кажа и отстоявам нормалните граници. Имам задължения към родителите си и не ги отказвам. Искам просто да не злоупотребяват с това и всичко да е в границите на нормалното.
Виж целия пост
# 342
Едно нещо ми прави впечатление и то може да ти изиграе лоша шега. Пишеш, че не им се пречупва езика да помолят, а нареждат. Това недей да им го казваш, защото те ще си пречупят езика, ще молят криво-ляво, а ти пак ще търчиш, защото няма да можеш да откажеш. Така казано от теб излиза, че не щеш да им ходиш по гайдата заради начина на изказ, а всъщност ти не щеш заради няколко причини - и изказа, и парите, и времето, и здравето ти.

И вземи пий едно кафе със сестра ти, поговорете и нека тя като е по-сербез да вземе да им рекне в прав текст, че ще те поболеят с глупостите си. Да те подкрепи един вид. Заедно двете като застанете срещу тях и им кажете нещата в очи ще ти е по-лесно и на теб да вкараш граници и правила.
Виж целия пост
# 343
Днес кумът ни дойде за по кафе и си говорихме за тези отношения. Майка му и баща му са разведени отдавна. Той има брат и сестра, но брат му не се ангажира с майка му изобщо. Сестра му ходи веднъж седмично и я води на пазар. Той е за всичко останало, което е поне по три пъти седмично. Ремонти, уреди, всичко. Последно беше, че не можела да копира текст от интернет и да го пусне във ФБ.
Купила е жилище на дъщеря си и и е прехвърлила и нейното.
Но това е положението.
Постави граници. Не е лесно, но с малко твърдост ще се намалят ангажиментите.
Виж целия пост
# 344
Искаш просто да имаш други родители, не знам дали го осъзнаваш. Твоите са каквито са, няма да се променят. Само ти можеш да промениш начина, по който реагираш на тях.

Давам ти една идея, доказано работи. От утре, за един месец, на ВСИЧКИ желания и прищевки казваш НЕ. Без да мислиш нужно ли е, спешно ли е, кой прав и кой крив. Просто на всеки въпрос отговаряш с "не мога". Все едно си на диета за един месец, просто изпълняваш диетата без да разсъждаваш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия