С какво ви дразнят свекървите? – 166

Ама много го обичаш тоя израз - да поеме отговорност за грешките/постъпките си. На всеки втори пост го четем. Разбирам, че звучи супер възвишено, но какво означава всъщност? Означава извинение и признание, че тя не е права. Можеш да го получиш, ако извиеш доктай ръцете на мъжа си, но струва ли си крайния резултат? Няма да е в твоя полза.

На мен друго ми направи впечатление. Каза, че цялата ситуация не ти дава мира, мислиш, премисляш и се чувстваш зле. Щом това те човърка, явно има причина. От личния ми опит причините са две - или се чувстваш виновна за нещо, или егото ти не понася, че не успяваш да се наложиш. Не знам кое е и не ме интересува. Но звучиш педантична, високомерна и убедена в собствената си правота. Трудно ще ти се получат нещата.

Да, ако искаш да си развалите отношенията с мъжа ти, продължавай да тропаш с краче...!
Разбирам  човек да отстоява принципите си, но да си мисли, че може да промени 50-60 годишна жена, да я накара да си "признае" грешките и прочие интригуващи неща, е, драга - това е кауза пердута.
Само си чупиш собствените нерви и си тровиш живота. Не си струва.

Не знам защо смяташ, че този израз звучи „възвишено“. За мен това е прост и ясен принцип – ако повече хора го прилагаха, сега нямаше да водим този разговор. Поемането на отговорност означава да признаеш, когато си сгрешил, да осъзнаеш последствията и да направиш крачка към поправяне на ситуацията.

Никой няма право да кара друг човек да се чувства зле, да мисли по нечий начин или да се натрапва там, където не е желан, особено след като е нарушил личните му граници. Аз не „извивам ръце“ на никого – имам условия за поредния компромис, който се иска от мен. Ако мъжът ми иска да поддържам адекватни отношения с майка му, то тя трябва да направи първата крачка, за да има основа, върху която тези отношения да се изградят. Ако не иска – това е нейно решение и нейна отговорност, но работи срещу нея.

Да, мисля за ситуацията, защото за първи път в живота си срещам човек без грам такт, съображение или уважение, който влиза в чужд дом и се държи така, сякаш е в своя. И въпреки това аз трябва да съм тази, която прави компромиси и мисли за сина ѝ, когато тя като майка дори веднъж не помисли за него и за това как се чувства той в ситуация, която тя самата създаде – токсична и отровна.

Ако имах его, за каквото говориш, никога нямаше да направя всички стъпки, които вече предприех, за да опитам да подобря отношенията, въпреки че не аз ги развалих. Още преди да поискам извинение, съм правила опити да направя първата крачка, но от нейна страна не е имало отклик. Един пример – на сватбата ни, пред много хора, тя се държеше мило, прегръщаше ме и аз си помислих, че сме се разбрали. На следващия ден отношението ѝ се върна към старото, както беше и преди сватбата. Това е лицемерие. Зад кулисите е друго.

Много неправилна стратегия.
Сега наказваш и мъжа си, като го пращаш да налага твоите правила.
Не знам какво толкова се е насъбрало, че да се стигне до патовата ситуация.
Както описваш свекървата, тя си има мнение за теб и си представям как ще насмете сина си с тези " поемането на отговорности". И после разривът ще е чутовен.
Колкото и да ти се иска, той няма да загърби семейството си, нито майка му ще спре да го обича. Стъпваш по много тънък лед. Ако искаш семейство, се смири малко и помисли какво причиняваш на мъжа си с твоите изисквания.
Признал ти е, че го поставяш в отвратителна ситуация и че той се чувства зле, но не искаш да уважиш чувствата му , защото се смяташ за безгрешна и искаш безцеремонно да налагаш ти правила в чужди отношения.
Сега пък ти е зле заради свекървата. Така ли му  вменяваш вина? Той какво да направи, като майка му е проклета?
Бившият ми мъж, когато ме запознаваше с майка си, в прав текст ми каза, че е много свирепа и да си вадя изводи. Всички сме се справили със свекърви по един или друг начин, без да намесваме мъжете си. По женски.

А ти защо искаш да продължите с тези отношения? Нали заглавието на темата ти беше "Няма родниска връзка, която да оправдава тормоза"? Точно така е – няма такава връзка. Действай съобразно написаното от теб.

П.П. Какво е било старото ѝ отношение преди сватбата?

Много добре казано.
Относно причините - аз залагам на егото. От пост №1 на авторката си личи.
Високомерно е дори меко казано.
Тя не се притеснява да унижава и мъжа си, а вече и /вероятно/ да му вменява вина за здравословното си състояние с една цел - да получи лицемерно извинение от майка му, вменено от него /без значение цената/, само за да стане “нейната“.
Не трудно - няма изобщо да се получат нещата.

Тук мисля, че дори би трябвало да адмирирсме свекървата, казано без каквато и да е ирония.

Обективно-аз виждам сблъсък на два тежки характера. Трудна работа да се намери комуникация, затова стоя на мнението си, че трябва по-редки срещи.
Ето тска го обясни на мъжа си - "Тя ме обижда, тя се държи зле с мене, огорчена съм и ми е трудно, да общувам".
Той като иска да си общува.
Има някаква и то сериозна причина за този сблъсък снаха-свекърва. Нещо, което авторката или не знае, или не иска да сподели, нейно право е. Може и поначало свекървата да е студен и надменен човек. Каквото и да е, наистина няма смисъл от напъни и театри. По-добре сега да има дистанция, а след време без външен тласък свекървата да промени отношението. Напр, може в момента да кара тежък климскс, някои жени стават като оси в този период. Може просто да омекне след този период. Тогава колкото и време да е минало, по добре да се общува, отколкото сега, след напъни "осъзнсй се, извини се".

В крайна сметка колкото и да е високо егото на авторката, свекървата няма право да раздава правосъдие в чуждо семейство. Нещата трябва да се стопират и синът не трябва да се спотайва от страх да не излезе лош в очите на родителите си.

А то е ясно защо прави обратното на това, което си казала. За да те дразни, както с проходилката, така и за другите неща. Мен вече, ако някой ми каже, че съм глупава или нещо друго, просто спирам да общувам с него, така му прекратявам възможността да му правя кефа като му слушам изказванията и толкова. И да се извини, няма да приема.

Допълвам, че прочетох още от авторката.

Сама казва, че за първи път се сблъсква с такъв характер. Ако не ти се е случвало хора около теб да показват, че не те харесват, трудно ще ти е, но трябва да го приемеш. Казваш, че не си възпитана така, ами просто приеми, че има и такива индивиди с такова държание. Искаш от нея да си поеме отговорността за действията и приказките, а ти поемаш ли отговорност за твоето поведение, когато някой се държи зле с теб? Не следва ли да прекратиш общуването си с него, особено след всичкия контекс на случките, които са станали за времето, в което се познавате? За мен това също е поемане на отговорност. Приемаш, че има уникални идиоти и се дистанцира от тях, така хем ти спокойна, хем детето ти вижда как трябва да се постъпва в такива ситуации. Казваш на мъжа ти за всичките случаи, казваш, че не искаш повече главоболия, той е свободен да се вижда с родителите си, детето да води като стане достатъчно голямо и повече да не те занимава.

То пък толкова да не могат някои хора да приемат, че някой си не ги харесвал..... и не е задължително те с нещо да са го провокирали за това му нехаресване!

А ти мислиш, че ако се разведете детето няма да общува с баба си?
Директно направо тя ще го гледа, всеки път като го вземе мъжа, при един евентуален развод, за няма нищо.
И тогава хептен ще има настройване. И ше общува с нея минимум всеки втори уикенд, лятната ваканция, половината празници, ама може мъжа да иска и споделено гледане. С оглед, че има майка да помага:)

Моят личен и много, наистина много добронамерен съвет е да преглътнеш малко его и да се разберете с мъжа ти. Не с мама му. Колко пъти годишно ти е ок да се виждте и да водите лек неангажиращ разговор, в който не и се връзваш чак пък на всяка дума. Някакви празници примерно, вкъщи или на ресторант изобщо някакви правила, които ще се спазват стриктно.
Защо е това всичко или нищо - или се променя и се извинява и сте близки или хич изобщо не общувате.
Аз съм За малко добронамерено лицемерие все пак що касае най-близките хора. И няма нищо чак животозастрашаващо. Просто досадна бабичка. Не се вслушвай чак толкова какво говори и се виждате рядко и никога насаме.
Ще си спестиш развод и сумати разправии.
Едва ли ходите по хората и на някои казвате - аз тебе не те харесвам и не одобрявам това, което говориш! Понякога просто кимаме и дада-каме. Тя да си съветва колкото си ще.
 
Как ще се виждате всеки уикенд? Вие трябва да нямате никакъв личен и социален живот. И все по-трудно ще става. То работещите хора едва чакаме уикенд да се видим с приятели, да идем на фризьор, детето е на детски рд, болести, някое кино, маникюр, оп спа уикенд, хоп ергенско парти, концерт, а после детето на спорт, на пиано и на роботика ще ходи през уикенда - и то 2 месеца минали. 5-6 пъти годишно е добро виждане със свекъри тъстове. По възможност без гостуване по къщите, ако се налага макс една нощувка.

Разбира се, че ще е нещастен мъжа и няма да е додолен и аз не бих била доволна, да ми каже, че край вече никога няма да общуваме с майка ми и баща ми. Ама и детето не може да виждат.
Ще си помисля, че нещо не е наред с главата.
Какво да се разправяме със старци-разбойници, нямат оправия, ама ние сме отбор. Ще се посмеете на някоя глупост на майка му, на някоя на твоите родители и ще ходите по празници като редувате родителите и така.

Концетрирай се върху важните неща - да се виждате рядко и Никога насаме. Разберете се с мъжа ти никога да не те оставя сама с нея от тук насетне, защото явно много успява да те докачи.

Трябва да бъдеш хитър, но и човечен в такава ситуация. Някои хора смятат, че като се омъжат и свекърите трябва да спрат да съществуват. Не си ли давате сметка, че това е довчерашното им семейство, че има обич и привързаност между тях? Не бъдете жестоки и по-спокойно. Като не ви отърва, оттегляте се, но не искайте това и от съпруг, децата си. Не е честно спрямо тях и ако имате съвест, ще го осъзнаете.
Когато аз реших еднолично да прекратя отношения със свекърва ми, съпруга ми смяташе за редно да направи същото, не, не защото го е искал вътрешно, а за да ме подкрепи. Не го позволих и ситуацията се успокои за всички. Виждам, че се бориш, но ти искаш ли да живееш с човек, който е способен да зачеркне родителите си? Доколко е човек в този случай? Доколко ще възпита правилно децата ви и ще проявява човечност във вашето семейство? Друг е въпроса, че с течение на времето сам може да осъзнае, какъв точно човек е майка му - любяща или интригантка и тогава да вземе решение за СЕБЕ СИ!
Отново те съветвам да се отдръпнеш и да не се правиш на жертва. Това отдръпване, обаче включва да спреш абсолютно да се интересуваш от тази жена, да не питаш, да не слухтиш и да не търсиш под вола теле. Все едно никога не е съществувала. Ако обичаш този мъж и смяташ, че е твоята половинка, спри да го изтезаваш.

Човек с такова отношение не е близък. Няма причина да си причиняваш отношения с такъв човек.

И пак да попитам какво е било отношението преди сватбата?

Браво, ето това е един доста добър анализ и мнение!

Толкова приказки изприказвах, с които исках да кажа точно това - синтезирано, обобщено, възпитано, без да звучи високопарно и назидателно.
Адмирации за поста, но се съмнявам потребителката да “вземе“ нещо от него.

Мъжът на авторката да спре да се опитва да ги помирява. Да си ходи при родителите сам.
Що за безумни отношения, тропане с крак и изискване за извинения.