С какво ви дразнят свекървите? – 166

Свекърите нека да виждат детето.Те са му баба и дядо и имат това право.
Но решенията относно грижите и възпитанието на детето се вземат от двамата родители.
При положение,че младите живеят отделно и сами си гледат детето.
Не от свекървата.
Просто всеки трябва да си знае мястото.

Нина Николина,
Свекърва ти никога няма да ти се извини, нито мъжът ти ще я накара. Защото, ти искаш да я унизиш и да я накараш да се чувства зле, а тя все пак му е майка и той не иска да я наранява.

Ти също имаш много грешки - като започнем от там, че си се съгласила свекърва ти да помага. Аз отрязах и двата комплекта наши родители и си го отнесох, но бях спокойна. Съвети и към мен се раздаваха, винаги изслушвах и винаги благодарях и казвах, че ще помисля и така. Ако се проследяваше изпълнението - отговарях - ооо, обсъдих с педиатърката и тя каза, че трябва да действам така, че нещата много са се порменили от времето, в което нас сте ни гледали. Слушам нея, защото тя следи новостите.

Има хиляди начини да се излезе от ситуация. Решила да подари проходилка - хубаво, като е решила - да си харчи парите. Не използваш и на въпрос какво става- ох, мани, много се страхува от проходилката, рева много, прибрала съм я. Ако иска тя да му покаже - ох, обемиста е, нямам къде да я държа, нека да не я вадим сега точно, а и вече си ходи и няма нужда от нея. Искаш ли да ти я върна да я подариш на някое роднинско дете, нова е, таман ще си свършиш работа.

А знаеш ли защо не те харесва? Опитала ли си се да разбереш това? Според мен тук също може да е заровено кучето. Друго - тя била ли е тормозена от свекърва си като млада? Да са я командвали яко и да е решила, че сега е неин ред? Да не би да има силно остарели разбирания и да се опитва да те впише в тях? По отношение на името да не би да е очаквала нещо?  Казваш, че след като е помагала са се влошили нещата. Обсмисли още веднъж, за такива конфликти ВИНАГИ виновни са двама.

Аз пък не разбирам защо трябва да се обясняваме, че не използваме даден подарък - примерът за проходилката. Против съм - не я използва и това е. Нас ни питат и въпреки това ни подаряват нещата, които са си преценили (важи за цялата рода, не конкретно за свекърва), веднъж имаше сърдене за една триколка и спряха - бях им казала, че няма да бутам триколка, те въпреки това я подариха и когато питаха, съответно отговорих, се разсърдиха. Казах им, че ще я оставя за бъдещо бебе на сестрата на мъжа ми и това е. Това правя и с всички детски подаръци, за които изрично съм казала, че няма да се ползват още преди да се закупят. Не го считам за обидно, обидно е, че не се зачита мнение.

Ей това е.
И колкото повече свекърви го осъзнаят по-рано, и навреме, толкова по-добре.
За всички.
А ако всяка една снаха, майка на момче, която има подобни проблеми със свекърва го има като “светъл пример“ - такова поведение, следва още повече, ако си обича детето, да не се намесва. Трудно е, като “потърпевша“ го казвам, няма свекърва, която да е в идеални отношения със снаха си и да твърди, че едва ли не я обича и я издига на пиедестал. Но трябва да я уважава, защото синът ѝ я е избрал и тя е/ще е майка на децата му.
В такива ситуации потърпевшите са мъжете, по една или друга причина. Дори и когато не са си на мястото, това “разкъсване“ между майка и съпруга в много случаи е нездравословно, буквално. За съжаление няма много опции - ако искаш да останеш с този мъж или говориш пряко със свекървата и поставяш “картите на масата“, или даваш пълен игнор, оставяйки съпругът да ходи сам при нея /като не я лишаваш от внучетата - от това да ги вижда/, или пък се разделяш с въпросния мъж, рискувайки да попаднеш на същия, или просто търпиш, и продължаваш по същия начин.

Що се отнася до здравословните проблеми - внушението, че са породени от години наред продължаващия “тормоз“ от свекървата са малко прекалени. А и има друг подфорум за това.
Именно.
Затова аз точно оттам започнах, с въпросите си за това “извинение“, защото освен безсмислено и ненужно, е и буквално вид унижение, да се покаже на една жена, че вече друг “командва“. Чесане на его. Докато същевременно твърдим, че “сме разбрали какво НЕ трябва да причиняваме на децата си като свекърви“, а в същото време причиняваме същото на едно чуждо дете. Защото за свекървата това е нейното дете, независимо на колко години е.

Не разбирам какво се цели като я карате да мисли схеми и да лъже, което би я обременило допълнително. Не е нужно. Така дава ниша на свекървата за последващи излишни коментари, бабата остава с впечатление, че е помогнала и ще продължи да "помага". Защо да прави такива гимнастики и да пази чувствата и след като отсрещната страна се опитва всячески да я компроментира като родител?!

А моите съвети бяха ако иска да пази мир и добри отношения, както беше написано в началото. В стил со кротце со благо.

Ако искате война - с рогата напред е сигурен начин да се изпокарате и да не си говорите докато сте живи.

Това би означавало да влезе в конфликт със себе си и собствените си принципи, а тя не иска /също от написаното/.
Нарича се компромис и всеки решава за себе си дали и до колко може да направи компромис. Измислените ситуации, схеми, лъжи и замазване на положението ала ден да мине друг да дойде не са опция, защото след време ще и се стоварят още по- големи проблеми.

Това не е "с рогата напред". Да кажеш "не, благодаря" когато го мислиш е съвсем нормална реакция и няма нищо лошо в нея. Ако някой избере да не чува твоето "не", проблемът е в него, не в теб. За какво ти е фалшив мир и стискане на зъби?

При общуването с всички хора влагаме някаква дипломация. С колеги, приятели, със собствените ни семейства.

Нина Николина Прочети мнението на tiny_lili - това е, което можеш да направиш като полезни ходове. Iris, Lady Brinn, Veronika също са дали много добри съвети и подход към ситуацията ви.
Колкото до извинението и съответните ти физически оплаквания - моля, няма нужда от още драма от твоя страна.
В психологията съм чела следното нещо - такива характеропати като въпросната свекърва могат да се обезвредят именно така - обвиняват нещо - съгласяваш се, съветват нещо - ок, ще видя дали мога да го изпълня - и си го пропускаш между ушите.
Като вид огледало е, не влизаш в обяснителен режим, защото такива хора от това се хранят,  а просто действаш според въпроса - да, ще видим, оо, така ли и подобни. В момента, в който скачаш да се защитиш под каквато и да е форма, пускаш храната / емоцията си / и воалЯ, тя е доволна!
Енергията си трябва да я насочиш към мъжа ти детето, те са ти важни - останалото е шум.
Ако успееш да го разбереш това, ще ти олекне и съответно на мъжа ти - а ако той изисква от теб, просто всеки път му обяснявай без да отстъпваш - спокойно, аргументирано, без нападки - просто как се чувстваш, толкоз. Той майка си няма да може да промени, тя е такава и такава ще си остане. Но може да се опита да те разбере и кой знае, да бъде по-добър съпруг. Късмет!

Вече съм обяснявала, че извинението е минималното, което очаквам, ако мъжът ми толкова държи да ходим на гости у тях, тя да идва вкъщи и да се прави, че всичко е наред. Ако не е така, тогава извинението е част от това да седнем, да обсъдим ситуацията, тя да осъзнае грешките си и да поеме отговорност за тях. Дали ще го направи или дали той ще я накара – това зависи изцяло от тях. Но за мен това е условието, ако той иска от мен да изпълня това, което желае.

Да, тя му е майка, но аз съм му жена. Това, което преживях, за да стане баща, не беше малко и не е тема, която искам да отварям. Въпросът е той да бъде обективен – не да избира между „майка“ и „жена“, а да погледне срещу човека, който е провокирал всички тези проблеми.

Да, допуснах я в дома ни, за да „помага“. Но аз не съм имала нужда от помощ. Тя дойде, защото имаше желание да види внучето си и да прекара време с него – не защото аз съм очаквала да ми чисти, готви или пере, както някои мои познати смятат за нормално. Това беше нейно желание, а не моя молба.

Не виждам защо трябва да се оправдавам пред когото и да е за това, какво е казала педиатърката или защо не съм послушала неговия съвет в отглеждането на собственото си дете. И не виждам защо аз трябва да „изляза“ от ситуацията, вместо тя да спре да се бърка там, където не ѝ е работа. Не виждам защо купува неща, които многократно съм казвала, че са ненужни и няма да използвам – освен ако не е опит да наложи мнението си.

Не знам защо не ме харесва и не съм се опитвала да разбера, защото очаквах такова отношение. Мъжът ми смята, че не е заради неприязън, защото „никога не му е говорила лошо“ за мен. Но когато някой е „вълк в овча кожа“, това не е изненада. Станах свидетел как го настройва срещу мен – чух всичко на бебефона.

Не знам дали като млада е била тормозена от свекърва си. Знам, че в тяхното семейство е имало караници и че мъжът ми има болезнени спомени от това. Тя се представя като съвременна и интелигентна жена с висока самооценка, но поведението ѝ не съответства на претенциите ѝ. Знам със сигурност, че не съм ѝ дала повод да се държи по този начин с мен. Единственото обяснение, което виждам, е, че винаги е била човекът, който казва как да се случват нещата в семейството – дори е убедила съпруга си да преместят родителите му в друг апартамент, за да не живеят заедно.

Как са били нещата там, не знам. Знам само, че подобно поведение е чуждо за мен и не съм възпитана да го приемам или прилагам. Затова не мога да ти отговоря „къде е кучето заровено“ или кой е виновен от другата  страна, ако твърдиш, че вината трябва да е споделена.

Ако искаш да продължиш да имаш проблеми с нея, изисквай извинението и продължи да имаш контакти с ния.
Ако искаш да намалиш проблемите, забравѝ за извинението и прекрати контактите с нея.

Кучетата си лаят, керванът си върви.
Когато се сблъскат двама души с прекалено голямо его и борба за ....всичко, потърпевшите са околните.
И както каза потребителката по-назад - за всяка една такава ситуация и конфликт, винаги виновни са ДВАМА.
За съжаление, ако историята е истинска ми става тъжно за този мъж - съпруг на авторката и син на въпросната свекърва.......

Няма да стане, както си го представяш.
Просто (ако искаш заради мъжа ти) се виждайте понякога, а ти се прави, че тя не съществува.
Изясни с мъжа ти, че няма как да играете на "прекрасно голямо семейство" и толкоз.

Не  мога да те разбера защо ѝ се връзваш на изказванията. Не, всъщност мога - защото си млада и защото и ти си решила да се наложиш. Игнорирай я, по-лесно ще си живеете.

Най-точният съвет. Кратко и ясно.