С какво ви дразнят свекървите? – 166

Сложно е, ако решиш да го усложниш.
За мен е много просто.
Има човек, който не те уважава, но въпреки това иска да идва в дома ти. Или ще започне да се държи нормално, или няма място в дома ти.

Милена, ти и Янтра сте го постигнали, аз не мога и съответно ще ми е трудно да изискам от мъжа ми.
Радвам се, че никога не сме имали подобен проблем, зачото си давам сметка, че нямаше да се справя.

А, Ре, постигнах го по неволя, когато ножът опря до кокала. Преди да се омъжа живеех сама и разни роднини все се опитваха да се самопоканват. Много хубаво ме научиха да режа нахалници.

Обикновено с такива хора похватите трябва да са железни и да идват от обединен фронт. Просто тук фронтът е доста слабичък - единият е силно колеблив и не иска да го закачат (мъжа на Ела), а другата половина гледа мир да има и е склонна да жертва комфорта си, но това не й пречи да се дразни (нормално).
Въпросът е, че такива ситуации имат свойството да се натягат все повече и все повече. Днес те дразни всичко. В един момент дразненето ще започне да се превръща в истинска неприязън и дори омраза. Ситуация след ситуация, случка след случка се натрупва.
Защото то ще си тече така без почивка. Утре наистина ще имате планове за нещо и тя ще ви ги съсипе. После ще ти е лошо, примерно, ще хванеш стомашен вирус и само ще искаш да си лежиш в близост до банята, а тя ще ти цъфне на вратата. И така нататък. С времето тя няма да става по-млада и постепенно ще има нужда повече от вашите грижи, а дотогава ти вече наистина няма да можеш да я понасяш. Не е лошо това хубаво и ясно да го обясниш на мамин златен та ако има малко прагматичен мозък в него, да прецени кога и как да сложи много ясна граница, за да се отдели най-накрая от полата на мама и да спре да ти я натриса преди конфликтът между вас двете да ескалира до пълна непоносимост.

За моите легенди се носеха из темата. Който е чел доста назад, знае. Ми в един момент след доста години тъпотии от нищото ми гръмна бушона, един стабилен скандал и после няколко години не комуникирахме. Отношенията ни се "стоплиха" като родих с известни моменти на дразнене от малоумни коментари, НО дори обременена от предните им изцепки не мога да не отбележа, че сега се държат значително по-добре. Може би, защото вече са видели, че търпението ми не е безкрайно и може отново да си сложим бан за няколко години, а не им се иска. Така че понякога може да се наложи много сериозно действие та някой по-нахален наистина да схване къде е границата. Само че аз имах подкрепа изцяло от ММ, който за 2 минути не се е опитвал да ми ги натриса при счупени отношения.

Ама това е бе - до тук 99% от жените в темата със свекървата НЯМАТ проблем със свекървата, а ИМАТ проблем с мъжа си, сина на същата таз свекърва. И ако той е мъж на място - проблем със свекървата нямаше да има или щеше да е доста по-малък. Признавам - има някои тежки изроди. Но основно е проблем с мъжа.

Някъде обясняваха връзката майка - син. Била по-силна. Не помня вече защо ,но предопределена.
 Вицът - свекърво , не ме учи да възпитавам децата си ,живея с твоето и  не съм доволна  е верен.
 Болезнено е отделянето, но е важно , особено за синове. Женските инстинкти ,майчинските,  са такива , да определят грижа за дом и деца, основно да отгледат деца, да осигурят комфорт за тях.
 При мъжете сега , като не  ловят мамути, идва някакво захранване на такива инстинкти.

От известно време чета темата, но не вземам отношение.
Като два пъти свекърва и все още снаха ще споделя своето мнение.
Момичета, отстоявайте своята независимост - семейството е вашата единица. Вие определяте как ще живеете, как ще отглеждате и възпитавате децата си, какво и кога ще готвите, кога ще спите и кога ще се забавлявате. Ние, жените с интуиция, с усет и старание можем " да извадим душите" на половинките си с памук и да постигнем желаното. Трябва просто да съумеем да ги откъснем от опеката на майките им.
Да, връзката майка - син е доста силна, но това не значи, че майката трябва да се меси в живота на другото семейство. Забелязала съм, че при самотни майки и при по- възрастни (с патриархални разбирания) ревността към синовете е много голяма.
Моето възпитание и разбирания са такива - родителите трябва да се уважават и обгрижват (когато настъпят такива моменти, а не прищевки и измишльотини).
Родителите да сме в помощ, когато е необходимо, да споделяме опит, но не и да се натрапваме със съвети и поучения, да оставим децата си да живеят своя живот и да се радваме на постигнатото от тях и на внуците.
На нас е добре да ни е ясно, че майки на снахите си няма как да станем, но за добрите отношения това не е необходимо.

Защо съм била интроверт, защо не съм говорела много, защо не съм била отворена, печена, смела, защо съм нямала приятели.
Тя си има приятелки, аз нямам, постоянно ми говори за това. Как майка ми е била смел човек, аз страхлива.
Ми не, че не съм такава, такава съм си, но тя иска да ме промени, но няма как след тази възраст да бъда отворена. До сега не бях социална, но с течение на обстоятелствата се наложи да стана, сега пък ми натяква, че нямам приятели.
Бе на тях им е трябвало устата снаха, да видят какво е.

Wudu, много грубо вмешателство в личния ти живот.
Не е нейна работа колко приятелки имаш и дали си смела.
Така както я описваш, не знам изобщо как има приятелки, като е толкова груба и нетактична. Явно си е намерила единия дол дренки да обсъждат и обиждат хората.
Не го вземай присърце и я режи като почне да ти говори така.
Има един трик, който е много дразнещ, ако успееш да го приложиш както трябва. Отговаряш с "Е, и какво от това?" на всичко.
Свека: Нямаш си приятелки, а аз си имам
Снаха: Е, и какво от това?
Свека: Ами темерут си.
Снеха: Е, и какво от това?
Свека: Майка ти беше различна, а ти си мишка.
Снаха: Е, и какво от това?
Естестевно, питането да е с нормален, учтив и спокоен тон, но така даже е по-дразнещо.
Не съм виждала човек, който да не си млъкне след такъв "разговор".
Особено гнусно е сравнението с майка ти. Да ви противопостави ли се опитва, ама че нелепо

Защо свекървата е наясно с тези подробности?

Ми аз не мога да стоя спокойна, като се обидя, иначе ще пробвам твоята тактика.
Майка ми също и повтаря, че всеки е различен, опитите ни са различни, но тя продължава едно и също да говори.
И винаги казва ок, когато синът и отива на някъде или стои до късно, но с мен например отиваме на море и вика що не си стоите вкъщи, времето е горещо, но когато той е на море с приятели или на риба, аз се ядосвам и ми вика да си отиде бе, кво ти пречи.
Не знам, ревнува ли го, има си и друг син.
Мъжът ми например подарява роза пред нея, тя веднага, "преди подарявяше на мен, сега е твой ред".

Вие заедно ли живеете?
Наистина свекървата е запозната повече отколкото трябва с плановете и живота ви.

Не живеем заедно ама всеки ден говори със сина си по телефона.

Значи:
1. Му кажи да престане да й дава отчет за твоя живот;
2. Ти престани да правиш същото

Добри съвети от Milenaka.
След като не живеете заедно, няма нужда да се виждате и чувате с нея.
Синът и да си говори колкото иска с нея, стига да не е пред теб и да е за сметка на времето ви заедно.