С какво ви дразнят свекървите? – 166

  • 30 094
  • 752
# 300
Incantrix, обмисли си вариант, който теб няма да те натоварва, предложи го и не отстъпвай. Няма друг начин. Ще има драма, пък ще им мине в един момент.
Майка ми е царица на драмата и вменяването на вина. Ми вече не ми пука. Тя самата цял живот подгъзува на Сульо и на Пульо и на пияния ми баща, щото мир да имало, ама този мир така и не дойде. С гордост изтъква, че не била егоистка. Голям келепир.
Виж целия пост
# 301
Incantrix просто си помисли какви са ти приоритетите. Децата и семейството ти, или кучетата. Безумно е това, което искат от теб.
Incantrix - преди да се почувстваш зле, че не търчиш по родителите си, просто си помисли за децата, те са приоритет сега, както и ЗДРАВЕТО ти! Ако трябва си го напиши на лист, като вид мантра, но трябва да си го натъртваш, изключително важно е да поставиш себе си и децата/после мъжа/ на първо място.
Защото ако ти не си ок, никой по веригата няма да е! Не се омаловажавай като човешко същество.
Пределно ми е ясно, това с грижите, понеже го минах и минавам в момента с друг член на разширеното ми семейство ...
Виж целия пост
# 302
От сега ми е напрегнато и тревожно.

Ето тази част от разказа ти е силно притеснителна. Замисли се кой ще ти гледа детето, ако заболяването ти направи рецидив в резултат на прекомерното ти натоварване. Не само с родителите, с никой не трябва да ти е напрегнато и тревожно. Това те убива. Аз успях да го проумея, опитай се и ти. Нужна ти е генерална промяна в начина на живот. Извини ме за острия тон - осъзнавам, че имаш нужда от съчувствие и подкрепа. Радвам се, че ги получаваш от съфорумките, но твоята ситуация е много различна от масовата в темата - с майка ти не просто си пилите нервите взаимно за спорта, а ти си болен човек, който т.нар. му "близки" го изцеждат. Предполагам, че ако изведнъж отрежеш родителите си, чувството за вина ще те съсипе, но трябва да намериш начин да се дистанцираш някак. Мъжът ти не може ли да ги строи малко?
Виж целия пост
# 303
да, той не може да отказва, но ако тя не го пита - няма да се налага да й казва НЕ.

Тоест искаме да се махне обстоятелството, не искаме човека да започне да се държи като възрастен? Simple Smile
Това е като "Да, той не може да плува в бурно море, ама то пък морето защо има вълни, баси"
Възрастните хора слагат граници. Учат се да го правят бавно, постепенно, болезнено. С риск да разсърдят някой, както често и става. Много непораснали деца живеят с ужас в сърцата от това "мама да страда". Това им е най-страшно. Недоизлекувано от детството е и действително много трудно се случва след 25-30, ако не е станало преди това. Възрастният човек знае, че възрастните хора страдат. Мама е възрастен човек, следователно и на нея ще се случва да страда и човекът, който трябва да й оправи емоциите е (шок!) самата тя. Не детето й.
Наясно съм, че вероятно знаеш всички тези неща, просто се опитвам да дам малко поле за размисъл, че е хубаво да порасне мъжа в ситуацията и да разбере, че на всеки възрастен си е негова работа да си оправя емоциите и границите. И да сложи баланс и ред в помагането, чуването, изискванията и търчането. Иначе просто не те виждам.
Страхотен пост, поздравления за него!
Виж целия пост
# 304
Наистина ми е трудно да откажа. Внушено ми е това задължение и ми се вменява вина, когато опитам да откажа ненужното обикаляне.
Това ТИ водиш не ми се получава. Майка ми и баща ми се опитват да командват, да се налагат и когато не стане на тяхното те карат да се чувстваш изключително зле и виновен.

Incantrix , а ако честно им кажеш, че е не можеш да отделиш допълнителни 200 лв за гориво? Че се чувстваш уморена, изтощена, съсипана? Че детето ти е във възраст, в която иска повече възпитаване и по-твърда ръка, ерго твоето присъствие у дома? А ако почнеш на контра ти да им вменяваш вина?

Например: Ох, зарязах (детето) в тази жега, пак не иска да си чете книгите, не мога да му обърна внимание от това постоянно разкарване с тия кучета, ще опропастиме детето, трябва да намерите решение. И пак няма да мога да го заведа на басейн/клуб/еди си къде, щото трябваше да заредя, че нали искате даа ви карам. Мани, къде ще му излезе края, що се уморявате, на години сте, дайте да мислим варианти за тия животинки, ама и аз вече не мога да издържам на това темпо. И така през 15-20 мин. Или звъниш на детето през 30-40 мин с въпроса - маме, прочете ли, е защо не искаш, да мама ей сега се прибира, добре, ще почетем заедно.
Виж целия пост
# 305
На първо място, жената е минала през онкологично заболяване. Мисля, че увъртането няма да помогне.
Направо да ги подхваща и смело. Ще падне разправия, но реално те зависят от нея, затова ще клекнат, в момента в който го разберат. И ясно се даде да се разбере, че да, ще помага, но в разумни граници, не за сметка на нея и децата.
Мъжът й трябва да й е опора в този момент, защото доста негатив ще се излее върху главата й.
Виж целия пост
# 306
Дали имот, обещание, но си го ползват. Може да си редуват дъщерите, как едната няма страх и  притеснение, взела е и тя.
 И е  цинично и грубо ,но за какво и е  имот, когато си съсипе здравето и живота с притеснения какво ще каже мама?
Виж целия пост
# 307
Ами аз попитах за имота, но Incantrix нищо не каза. Те ли живеят в него или родителите и. Заедно ли живеят в този апартамент, докато те са в града.
Защото ако живеят заедно, ще е много по-трудно
Виж целия пост
# 308
Родителите й живеят в апартамента, който са й прехвърлили.
Виж целия пост
# 309
Благодаря ви на всички от сърце ❤️. Аз не искам да се оправдавам със заболяването си, в момента се чувствам добре . Исках просто да кажа, че не ме жалят дори зареди това.Исках просто да чуя дали съм права или наистина съм длъжна да това, което са ми дали и трябва да се съобразявам. Благодаря за подкрепата и наритването. Подейства ми успокояващо Hug
Слънчевата, не ми е хрумвало, благодаря. Ще пробвам и с този подход.
Опосум, те си живеят в апартамента, който ми дадоха. Ние живеем отделно.
Виж целия пост
# 310
Строги граници - например "карам ви сега на вилата и ви прибирам след две седмици. Да сте си напазарували храна за две седмици, купете си хлебопекарна, брашно и така нататък, вземете си лекарствата. Купувате автоматични хранилки за кучета и ги зареждате като си тръгнете. Идвам да ви прибера след две седмици. Точка."
И мъжът ти да е до теб, докато ги строяваш.
Виж целия пост
# 311
Какво като са ти прехвърлили имот. То е само на хартия. Може да звучи грубо, но не се знае дали ще може да го ползваш. Може да доживеят до 100 години.
Аз бих им помагала не заради имота, а защото са ми родители, но ще помагам когато мога. Не когато искат.
Не ги оставяй да те манипулират с този имот, който реално нямаш.
Виж целия пост
# 312
Лошото е, че тя е дресирана да скача, когато й свирват. Сестра ми така беше дресирана от едните ни баба и дядо, правили са я луда калинка. Аз тогава живеех в друг град и нищо не разбрах, после пък ги изгледах в последните им дни, та върнах малко равновесието.
Виж целия пост
# 313
Ако на мен са ми приписали апартамент примерно, бих измислила вариант да се разбера с някой шофьор на такси, да ги кара той, ако не мога аз. Все пак каквито и разходи да се направят за пътуванията на родителите до село и обратно, те ще са минимални на фона на стойността на едно жилище.
Виж целия пост
# 314
Ако на мен са ми приписали апартамент примерно, бих измислила вариант да се разбера с някой шофьор на такси, да ги кара той, ако не мога аз. Все пак каквито и разходи да се направят за пътуванията на родителите до село и обратно, те ще са минимални на фона на стойността на едно жилище.
Те са го приписали фиктивно, иначе още живеят там. Не са ѝ спестили разходите за жилище, за да имат основание дъщеря им да прави непосилни разходи за тях.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия