С какво ви дразнят свекървите? – 166

В такъв тип отношения най-добре е да са дистанцира и отношенията. Свекървата щом е показала неприязън, няма да се промени. Няма смисъл от привидно харесване, има хубава поговорка "Насила хубост не става, а и да става, не бива". За мен някои факти са странни-защо свекървата е пипала корема ти, защо си позволила, след като не ти е приятно. И още-заедно ли сте живели, че е тичала първа да целуне сина си. Някак, странни са ми тези отношения отвсякъде. Но най-добре минимум дори нулеви контакти. Разни театрални извинения и тн само ще влошат нещата. Тя и да го направи, ще е под принуда, заради което още повече ще се настрои срещу теб. Ти от своя страна няма да си удовлетворена, затова дистанция. Мъжът ти вярвам, че би разбрал, като не върви една комуникация, не върви и толкова.

Много ми е странно това мъжко поведение, няма да отиде сам при родителите си, ще настоява до последно и нежеланата снаха да ходи. Ако тя категорично откаже и той няма да отиде. Срам го е да дава обяснения, защо е сам? Счита, че е длъжна да ходи въпреки нехаресването? Търси опора в жена си срещу натякването от родители ли? Мислила съм го през годините и отговор нямам. Обикновенно мъжете не казват защо.

Това с пипането на корема беше супер странно. Свекървата, която не те понася налита да ти пипа корема, и успява, въпреки, че сте и казали, че не искаш и то представено като нещо опасно. Че как го е пипала тоя корем...

Аз разбирам авторката донякъде. Не разбирам защо ти е нужно това извинение. Даваш последен шанс? Искаш в случай, че не го получиш да излезеш права в ситуацията и за бъдещите ви отношения? Нямаш достатъчно доверие в съпруга си? Вярваш ли, че ще се промени? Не мисля. Дори напротив.
Бях в твоята ситуация и в безкраен филм, изпълнен с тревоги и очаквания. Имах абсолютна подкрепа от ММ и винаги е бил на моя страна, но майка му е... ще пропусна. Отношенията ни с нея ми се отразяваха нездравословно и един ден просто реших да сложа край. Категоричен! Изпитах облекчение. Казах на съпруга ми, какво съм решила и ме подкрепи. Спрях да се интересувам, да общувам, блокирах всички начини за комуникация и се преродих. Минаха 5-6 години оттогава. Правила е опити за сближаване, но аз приключих. Давала съм шансове, не се е възползвала. Съпругът ми и детето са свободни да се виждат и общуват с нея, когато пожелаят.
Съветът ми към теб е да се отдръпнеш и да видиш тя дали ще преосмисли поведението си. Ако не, не прави компромиси със себе си! Никой няма да ти върне изгубеното време. Създайте си среда без напрежение и конфликти и ако съпруга ти иска да се виждат, това е негово право. Относно детето, също смятам за редно да го виждат. Нали ще е с баща си, дори ти да не присъстваш. Докато е малко ще го вижда за кратко, а с времето за повече. Ще прецените в движение дали детето желае да я посещава и съпруга ти също. Не разбирам защо те кара да ходиш там, като е свидетел на отношението й. Защо ти го причинява? Нужни са ви спокойни разговори и решения. Успех!

Пипането по корема не е странно.
Някои хора вярват, че това носи късмет, а други даже, че ще ги направи по-здрави. (Знам, абсурдно е, но и това съм виждала и чувала.)
Също така някои хора вярват, че по този начин детето ще ги познава и ще е привързано към тях още от преди раждането. То си е така, защото бебето чува, усеща и помни гласове, но не е такъв начина.
Естествено, не знам защо свекървата е налитала да пипа корема на снахата, просто давам пример за нахални хора, които пипат по странни и даже нелепи причини. Лично съм ги виждала и чувала, не от форумите.

Иначе и към двете посредни потребителки - не се виждайте със свекървата, ако все пак се налага, нека е навън на кафе или в парка, където дори и най-невъзпитания човек се колебае да крещи.
Мъжете ви да ходят да се виждат ако искат, ако не искат да не ходят. Вие сте им съпруги, не настойници или придружители.
И не виждам причина да ви е съвестно, че не общувате с тези жени. Ами че те са ви чужди хора дефакто. С тях като и без тях в живота ви. Че хората свои родители прежалват, големи любови, братя, сестри... вие не може да прежалите свекървите си.
Пак казвам - чужди хора, живели сте без тях половината си живот, не виждам зор да ви липсват толкова.
П.П. Снахата с извинението - бъркаш. Ако искаш да си отмъстиш и да унижиш свекървата добре, иначе няма смисъл.
Не ти трябва нито ти да сядаш на нейната маса, нито тя на твоята. На някой празник се вижте в ресторант и това е. Нищо не искай и нищо не давай.

До темата с извинението стигнахме при последния ми разговор с мъжа ми. Той ми предложи да отидем в града, от който е той, и съответно у родителите му. Аз категорично отказах. Тогава той ме попита: „Завинаги ли?“ Отговорих: „Да, освен ако не се извини, не поеме отговорност за поведението си и не го промени.“ Той каза, че ще направи всичко възможно това да се случи.

Имам доверие на мъжа си, но имам и едно наум – подготвила съм се психически, че може да се случат неща, които да не са в полза на семейството ни. Не вярвам, че тя ще се промени, но се надявам поне да спре с поведението, което ме наранява.

Не сме се виждали от месец. Мъжът ми избягва комуникация с нея, а тя иска да звъни на видео, за да вижда детето. Мисля, че това би я накарало да се замисли върху поведението си, макар че може и да съм наивна. Цялата ситуация ми се отразява нездравословно вече почти година. От известно време имам световъртежи и главоболие, затова ще посетя лекар.

Не говоря с нея от 1 юни тази година. Оттогава сме се виждали само веднъж, когато тя се самопокани, но не я допуснах в дома си – срещнахме се навън. Ако не беше детето, нямаше да отида. Дори тогава не комуникирах с нея – държах се така, сякаш не е там. Детето не искаше да ходи при нея и се дърпаше, когато се опита да го вземе. Отдавам това на редкия им контакт.

Да оставя детето си да отиде при нея без мен – това няма как да се случи. Разбира се, ако то изяви желание, не бих го спряла, защото това би означавало да го въвлека в нашите семейни конфликти, а точно от това искам да го предпазя. Мъжът ми веднъж ми е споделял, че му се е запечатал спомен как майка му и баба му са се карали, и че този спомен и до днес му носи неприятни емоции.

Не знам какво да очаквам за в бъдеще, но едно е сигурно – ако тя не промени поведението си, контактите ѝ с мен ще се сведат до минимум, както всъщност е и сега. Не бих я допуснала в дома си и до детето си. Не бих спряла мъжа си да ходи и да комуникира с нея, но очаквам, че ако той реши да ходи без мен (въпреки че в момента твърди, че не иска), тя ще се опита да го настройва срещу мен. Това може да даде превес на влошаване на нашите взаимоотношения и дори да доведе до раздяла.

Мъжът ми често ми обяснява колко зле се чувства, защото тя все пак му е майка. Аз му казах, че аз пък съм му жена и съм нечие дете, а родителите ми не са щастливи от това, че съм подложена на такова отношение. От време на време водим подобни разговори. Понякога ми казва, че ако трябва да избира – ще избере мен и детето. Но честно казано, в много случаи не се чувствам напълно защитена и не го усещам като обективен.

Ninnanikolina, очевидно нищо няма да излезе от твоята комуникация със свекърва ти, но отпусни малко контрола в своето семейство. В теб има напрежение от това, че свекърва ти ще влияе на мъжа ти, имам чувството, че искаш да общува с нея, само да са под контрол неговите взаимоотношения. Ами той е възрастен,зрял човек,ето че вижда нейните грешки, коментира ги с теб. Излиза, че ако не е до нейната пола, трябва да е до твоята пола, не е правилно. Категорична си и за детето че без теб"няма как да се случи" да е с баба си.А с баща си не може ли, ако отидат двамата.Или като порасне само да направи избор.

Свекърва ти има някаква характеропатия или по някаква причина не те харесва. Ами прав и път, приключваш с нея и толкова. Не зная на колко е години, но предполагам, поне 50, не можеш да очакваш чудеса. Обаче в теб има едно напрежение, "ако мъжът ми така, ако иначе". Виж другата потребителка как хубаво го е решила, не общува със свекърва си, но никакви пречки не създава на мъж и дете.

Да, не е хубаво да има неразбирателство  в семейството. Но като не става, не става. Абсолютно не ползотворно  да се тормозим и изяждаме за неща, които не можем да променим.

Иначе, в тези теми винаги ми е било странно какво поражда това отношение снаха-свекърва. И не го ли показват в началото свекървите, при което как се очаква от снахите да има нормални отношения занапред. Едно е хър-мър понякога или пък несъобразителната свекърва, която носила мекици в неделя, това не е от лошо сърце. Друго е от самото начало неприемане. Ами не може много добро развитие да има и мисля, че това е ясно.

 Ninnanikolina, подходът ти няма да сработи. Искаш да и натриеш носа и да си начешеш егото - няма да има ефект.

А аз имам въпрос - защо излизаш сама на срещи със свекърва си?!?! Това е предпоставка за проблеми. Цитирам "Оттогава сме се виждали само веднъж, когато тя се самопокани, но не я допуснах в дома си – срещнахме се навън." Работа на твоя мъж е да поддържа отношенията с майка си, ти не трябва да му пречиш. И толкова. Ако решиш се присъединяваш. Възпитано е да изтърпиш и да се присъединиш към няколко покани годишно по поводи - Коледа, Великден, нечий рожден ден. До към 5-6-10 пъти годишно за няколко часа.

И това е много. Те са в различни градове, спокойно може да сведе вижданията до 3 пъти годишно. Мъжът и да ходи, когато прецени. Детето може неограничено да се гледа по Вайбър с.баща си. Засега.

Авторката я изяжда страхът, че свекървата ще и развали семейството.

Ама и мъжа, какъв е тоя зор да не иде сам да се види с майка си? Никога няма да го разбера това. Ние изобщо не сме в лоши отношения, нито аз със свекърва ми, нито мъжа ми с моите родители - събираме се по празници, помагаме, когато трябва да се помага, но нито той обича да ходи у нашите с преспиване, нито аз у майка му за повече от ден. Така че като решим да идем да ги видим за 2-3 дни, всеки си отива при неговите самостоятелно, плюс-минус някое дете, ако им се ходи (че вече са големи). Никой не е умрял от това, че не се влачим винаги накуп. А пък като щерката беше малка, си беше направо почивен уикенд за мен, като решаха да отидат на гости на свекърва ми
Хем и всяка майка си се вижда и си говори спокойно с детето си, без да си съобразява приказките с другия

Не считам, че в рамките на собственото си семейство проявявам контролиращо поведение. Дълго време бях изключително отстъпчива и проявявах разбиране, като направих множество компромиси със собствените си принципи, за да не поставям съпруга си между чука и наковалнята. В мен обаче се натрупа вътрешно напрежение, произтичащо от невъзможността да приема подобно отношение към мен, особено когато съм убедена, че не съм дала никакъв повод за него.

Въпросът не е да държа съпруга си „под моята пола“, а да съществува уважение към мен и ясно зачитане на границите, които поставям вследствие на поведението на майка му. Да, той е зрял и пълнолетен човек, но дори зрели хора могат да бъдат подложени на емоционално влияние, особено когато то идва от близък родител, с когото имат дългогодишна и силна емоционална връзка.

Детето си няма да допусна в среда, която определям като токсична, защото съм убедена, че тя би използвала контактите с него като инструмент за пасивна конфронтация с мен. Детето ми не е средство за подобни демонстрации. Подозирам, че другата участничка в дискусията, която е споделила, че е прекратила контактите си, никога не е била поставяна в позицията да бъде принуждавана от съпруга си да прави компромиси и да посещава място, където не е желана.

Какво е в основата на тези отношения – не мога да кажа със сигурност. Факт е обаче, че винаги е била посрещана в моя дом с отворени обятия, по същия начин, по който съм посрещала и моите родители. Никога не съм действала преднамерено или предубедено – настройката ми винаги е била за нормални, коректни взаимоотношения. В началото тя демонстрираше поведение, белязано от високо самочувствие и снизходителност, но впоследствие сложи маската и истинската ѝ нагласа се прояви след раждането на детето.

В името на спокойствието на съпруга ми съм присъствала на семейни празници в дома ѝ, въпреки че многократно са били помрачавани за мен. Обичайна практика беше да изчаква момент, в който сме насаме, и тогава да започне пасивно-агресивни подмятания. Относно въпросите как се е случвало пипането на корема – ето така: бяхме на гости у тях, тя идваше и започваше да го пипа, придружавайки жеста с думи от рода на: „Ох, на баба, само да се родиш, баба това ще направи, онова ще направи.“ Казвах ѝ най-спокойно, че лекарят е препоръчал да не се докосва коремът, за да не се предизвикат контракции. Не реагираше. След време го правеше отново. Дори след като съпругът ми ѝ направи същата забележка, тя продължи да пренебрегва казаното и впоследствие повтори поведението си.

Не сме живели заедно, но след изтичането на бащинството на съпруга ми тя дойде „да помага“. На практика тази „помощ“ се изразяваше в непрекъснат опит за контрол, раздаване на нежелани съвети как да гледам детето и постоянен психологически натиск, докато съпругът ми е на работа. Аз мълчах и търпях. Вечер, при неговото прибиране, тя го посрещаше демонстративно на вратата, целуваше го, след което се оттегляше в стаята, в която я бяхме настанили, и оставаше там, докато той не отиде да я попита защо стои сама. Тогава започваше да се оплаква от мен – в собствения ми дом.

Явно, когато не реагирах на провокациите ѝ, започна да се кара и със съседите. Ходеше да пуши в общите части на блока, точно под разпределителя за газ, тъй като в дома ни бях забранила да се пуши. Съседите ѝ направили забележка, при което тя влязла в конфликт и с тях.

Всичко това се случваше само три седмици след като бях родила. Чудя се какво може да провокира една майка, чийто син е създал семейство и е преживял едно от най-прекрасните събития в живота си, да се държи по този начин. И нямам отговор.

Напълно те разбирам ,защото това което описваш в общи линии се случи и с мен. Същият тип свекърва ,със същите отличителни черти . Поздравявам те,че си се събудила. Такива хора не заслужават такова отношение. Трябва влизане с бутонките. За да си знаят мястото . Въобще не ти трябват контакти с нея .

При теб как се развиха нещата?

О, напротив.
Точно така звучиш, не знам колко дълго е било това време и какво наистина си търпяла, но от това, което чета, ми става тъжно по-скоро за съпруга ти.
Две жени, които си мерят егото и по средата той. И за какво е всичко това?
Хайде да речем при нея е ясно - годините ѝ, манталитет, каквото си избереш, това.
Но при теб се чудя с този мерак да се извини на всяка цена при все, че знаеш колко фалшиво ще е това извинение, на кого какво ще докажеш. Такава пирова победа ако ще те накара да се чувстваш добре, не говори добре за теб самата. Отдавна е трябвало да поставиш ясна граница, изобщо не е трябвало да идва “да помага“, толкова семейства се справят прекрасно сами, а такава помощ понякога излиза доста “солено“. И в това виждам противоречие - хем нищо не правела, хем пък ти си търпяла и мълчала. И защо не ѝ показахте вратата още тогава? Оказва ти психологически натиск, седи до теб, ти търпиш, а сега се сещаш, че трябва да ти се извини на всяка цена, иначе няма да сядаш с нея “на маса“?
Продължавам да смятам, че има нещо нечистоплътно в цялата история.
И още нещо - не използвай детето като “инструмент“ за каквито и с който и да е отношения.

Не е необходимо да цитирате чаршафи или ги сложете в скрит текст.
Ще попитам как точно са поставени граници, които очаквате да се спазват и уважават?
Освен със съпруга говорено ли е пряко със свекървата? Уточните недвусмислено с нея, че няма да позволите тя да решава как да гледате внука и. Вижда го единствено да му се радва. Какво точно иска от вас, не, че е в правото си да иска и изисква каквото и да е.
Къде е свекъра в цялата история? Има ли изобщо такъв?