С какво ви дразнят свекървите? – 166

Границите са поставени, като мъжът ми многократно е разговарял с майка си относно нейното поведение. Аз лично не съм провеждала разговори с нея, с изключение на един – на 1 юни – който прерасна в конфликт. Именно поради тази причина избягвах директен разговор, защото очаквах подобен резултат.

Мъжът ми неведнъж е обяснявал, че поведението ѝ е неприемливо. Тя обаче твърди, че всичко е измислено от мен, че лъжа и че по някаква причина искам да го настроя срещу нея.

Свекърът ми е по-скоро страничен наблюдател – не взема отношение, тъй като в тяхното семейство винаги тя е била водещата фигура, а неговата роля е пасивна. Дори да не е съгласен с поведението ѝ, не смятам, че би подкрепил моята позиция. Понякога все пак е изразявал мнение – например, когато тя настояваше да имаме още едно дете, а аз отговорих, че това е Божа работа и в момента не планирам. Тогава той я прекъсна с думите: „Остави, това си е тяхна работа“. Но като цяло мълчи.

В минал период, когато отношенията ни бяха спокойни, дъщеря ѝ ме попита как се разбираме, тъй като майка ѝ обичала да дава непоискани съвети. Тогава отговорих, че това не се е случвало – по онова време тя се държеше различно.

След една тежка седмица, в която не стигнахме до това да я изгоним, някой ме попита защо, и аз не знам защо – в момента съжалявам, че не съм го направила. След тази седмица тя се прибра вкъщи и говорила с дъщеря си. Аз вече бях решила да се дистанцирам – не ѝ вдигах телефона, а на молбата ѝ да изпращам снимки на детето не отговорих. Тя казала на дъщеря си, че не знае какво се е случило и защо съм се отдръпнала от нея.

Колкото по-малко мислиш нещата, толкова по-добре. И без очаквания.

Ninnanikolina, с рогата напред не знам какво ще постигнеш. Ако си моя снаха, и аз бих ти ударила игнор, ако не ми пратиш снимки на детето. Не мисли, че си много по-различна от свекървата. Хитрост трябва, а не само "изисквания". Ти вече удар се готвиш да получиш от някакво поведение на свекървата, значи си доста лабилна. Тя добре те е усетила... че пък и извинение чакаш... за какво? Тя не те е удряла, обиждала директно, действа хитро, научи се от нея малко. За добро ти го казвам.

Защо ще иска снимки на детето от теб - синът и би трябвало да и изпраща достатъчно.

Свекърва ти е ужасна. Има такива хора, ни се води, ни се кара. Извинението, което очакваш, или няма да го получиш, или разговорът ще прерасне в такава конфронтация, че ще се видиш в чудо. Единствения начин е игнор.

Проблемът е, че тези ситуации постоянно ми се въртят в мислите и се отразяват както на психическото, така и на физическото ми състояние. Неминуемо се натрупва напрежение и между мен и съпруга ми, колкото и да се опитваме да го избегнем.

Защо караш съпруга си да върши твоята работа?
Защо ти “лично“ не провеждаш разговори с нея, не застанеш очи в очи и не заявиш ясно и конкретно какво те притеснява и какво не одобряваш в поведението ѝ? Конфликт, не конфликт - заявяваш се, ясно и конкретно.

Защо се натрупва напрежеие, той те натиска да контактуваш с нея ли?

Точно това всички снахи я съветваме да не прави.

Да, той иска нещата да бъдат както преди – да ходим почти всеки уикенд на гости при нея. Оставам с впечатлението, че иска да ѝ угоди, като прекарва повече време с детето. И един вид очаква от мен отново да направя компромис със себе си, да потъпча собственото си достойнство и да отида там, подлагайки се на цялото това отношение, само и само той да е доволен и да бъде със семейството си.

Той твърди, че те са му „семейство“. В такъв случай не знам аз и детето какви сме за него. Съжалявам, че го казвам, но оставам с впечатлението, че той е мамино синче.

Говорете с нея пряко. Вие, не съпруга Ви. Добре ще е и той да присъства, така ще разберете неговата позиция.
Изговорете всичко това, което пишете тук. Кажете ú, че сина ú е направил своя избор и е избрал именно Вас за съпруга и майка на децата му. Това е факт, независимо дали и харесва или не. Говорете спокойно, равнодушно и категорично без излишни емоции. Вие като семейство сте отделна единица и ако тя не ви приема като такава, прекъсвате всякакви отношения, а синът и сам ще се отдръпне.
Изяснете си статута и правомощията - дали и къде всяка от вас има такива. Ясно е, че тя ги е превишила, но не е ясно как съпруга Ви е пренесъл вашия разговор към нея.
След този разговор може да се каже, че сте поставили граници.

Не разбирам защо ми го казваш, а и честно казано не ме вълнува.
Аз зададох по-скоро риторичен въпрос, не, че очаквам отговор - жената отговаря избирателно, само на постове, които са....как да кажа, анти свекървата.
Не го виждаме за първи път.
Иначе, що се отнася до въпросите, които зададох, ги зададох от моя гледна точка, която не държа никой друг да споделя, разбира се. Лично аз смятам, че директната комуникация и поставянето на проблемите лично и директно между двама човека, както и изясняването и разрешаването им, или поне опитите за това, са много по-лесен начин за създаване на нормални отношения в едно семейство, между членовете му. На времето правех като авторката - бутах съпруга си да обяснява на майка си /лека ѝ пръст/ колко не съм ок с някои нейни постъпки и действия, в резултат на което създадох само допълнителни проблеми помежду ни и му навлякох болести. Буквално.
Затова когато станах свекърва ясно и конкретно уточних със снахата - когато, каквото има - казваш директно на мен, сядаме, говорим, обсъждаме и намираме начин. Като големи, разумни хора, не е нужно да слагаме сина ми по средата, за да влиза в ролята на арбитър, нито пък да го делим.
Всичко се постига с компромиси и разговори, проблемите не се решават инкогнито и с арбитраж.

Merri_An, писали сме едновременно.

Ами, аз вече го направих – по-горе съм описала. На 1 юни разговарях с нея, като се опитах точно това, което ми пишеш, да ѝ обясня. Тогава тя започна да повишава тон, да излиза и влиза в стаята, да тряска вратите. Започна да ме обижда, че съм глупава, че настройвам сина ѝ срещу нея, че отдавна ме била „разбрала каква съм“ и затова, видиш ли, тя се дистанцирала от мен.

Пред сина си отново се опита да влезе в ролята на жертва. Аз така и не успях да кажа каквото и да било, докато той просто стоеше и мълчеше, наблюдавайки ситуацията. Така че това вече е изпробвано.

На авторката проблемът й е мъжът, не майка му. Такъв скандал ще му вдигна, ако ми каже, че семейство са му родителите, а не аз и детето, че му е бедна фантазията.

И наистина, колкото повече те чета, толкова повече се чудя защо искаш да я виждаш тази жена. Мъжът ти искал да сте в добри отношения, пък и той не одобрявал нейното поведение. Той като иска да си поддържа контакт с нея, ти си кажи, че не искаш, изреди му всички случаи, в които не ти е било добре от нея, питай го той, ако е на твое място и някой така се държи с него как ще се чувства и да те остави на мира.

Да, същото щях да кажа.
А след този пост
в който има толкова противоречия с първоначалната версия - че съпругът ѝ е на нейна страна, че я разбира и всякакви алабализми, но пък сега стана “мамино синче“....за мен историята е съшита с много не само бели, но и прогнили конци. Съвсем в реда на нещата, винаги има две страни на една история.