До астрала и обратно или... какво има "отвъд" - 3

Има ли забъркани деца ... вече е съвсем различно. Младостта затова е безгрижна, защото си сам /не си поел грижите за друго човешко същество/.

Е, около 50-те вече няма точно "деца"
аз и за това попитах...

Статистически, при една извънбрачна връзка, когато и двамата са женени (говоря по принцип) жените се развеждат в по-голям процент от колкото мъжете.
 
С цялото ми уважение към Злоди, другите ѝ сънища с въпросния човек, ми се струват повече психологически от колкото друго нещо. Въпреки, че казва "не", вътрешно няма такова отричане и става конфликт между желание и реалност.   Не е отработена тази ситуация и вътрешно няма мир. Така го виждам аз. Останало е желанието за продължение и това може да бъде голям психологически тормоз.

Елора, мислила ли си за дядо ти преди да го сънуваш или не? Ако не си мислила и това е станало спонтанно, можеш да бъдеш уверена, че наистина е бил той и е дошъл да те види. Живеем в различни особени реалности, които могат да си взаимодействат. Обърни внимание на усещането, което ти е останало след съня. То е важно.

Angela61, и аз си мисия, че може всичко това да ми е изпратено да преодолея психическа травма. Да не е толкова завъртяно колкото в началото ми се струваше.

Злодеида, не знам дали искаш да се ровиш, или да забравиш, но ако е първото, би могла да пробваш със среща с духовните водачи или регресия, или пък и двете. На мен ми прилича или на душа, разделена на две, както някой по-горе предположи, или на някаква многоживотна връзка между двамата. Смисълът може и да не е любовна връзка в този живот, а изграждане на нещо голямо и значимо. Това, че сте от различни държави, може да има смисъл за мащаба на делото, така да се каже.

Не претендирам да имам познания в материята, но наскоро слушах няколко беседи в youtube с Дария- кристалното дете. Та тя твърдеше, че когато има 1 душа, разделена в 2 тела на земята, не се позволява тези хора да се срещнат, защото ставал "бъг в матрицата". То е един вид да срещнеш себе си. Преди се било случвало, но вече не и си имало водачи/души, които да предотвратяват подобни срещи.

В този случай отговорниците явно са запивали някъде

Аз си задавам въпросите (на които не мога да отговоря). Какъв е бил смисъла на сънищата им? Предсказанието на брата на хърватина. Срещата им. Времето прекарано заедно и края, че не остават заедно (за сега). Защо и каква е целта на високо това?

Не съм мислела за него скоро.
Честно казано странен сън. Хем плачеше, хем ми се радваше, не знам какво беше това.
Усещането ми е притеснително. Винаги е такова като сънувам починали.

Ама защо е изтрито? Аз не можах да прочета последните 2 истории, а чаках с нетърпение...
Нищо де.
Относно сънуването на починали. Баба ми, на която съм кръстена и на която всички казват, че много приличам, почина преди 20-тина години. Бях студентка, та я помня много добре, бяхме близки. След смъртта й я сънувах няколко пъти, при това в период от няколко години, не до 40-тия ден. В тези сънища аз знаех, че тя е починала и първият път бях изненадана в съня си как така е тук, след като е мъртва. Не помня подробности от сънищата, но следващите пъти тя идваше вкъщи и оставаше да си живее с нас, сякаш се е завърнала. Помня, че в съня много се радвах, че се е върнала/всеки път знаех, че е умряла/ и че имаме шанс да бъдем с нея още време. И се страхувах да не си отиде пак. Всеки път разговарях с нея и я питах как така е тук, но не помня тя какво ми отговаряше. Единият път беше облечена в лилав костюм и очите й бяха някак ярки. Тя беше със зелени очи. Чувстото след тези сънища беше много странно. Хем радост, че съм я видяла, хем тъга, че е било само сън. Мисля, че единият път се събудих с плач, защото тя май пак си отиде.
Яд ме е, че рядко помня детайли от сънищата си, а моите са много интензивни и усещането ми докато сънувам е много реалистично, сякаш го преживявам, а не сънувам. Но буквално за няколко минути детайлите изчезват като се събудя. Известно време ме държи емоцията от съня и после и тя избледнява. Трудно мога да разкажа свой сън, а сънувам всяка божа вечер, супер интензивно. Сутрин съм като парцал. А напоследък започвам да сънувам още докато задрямвам, т.е. в полубудно състояние, защото чувам около себе си, в съзнание съм, така да се каже, а в същото време сънувам, дори усещането е, че по-скоро преживявам.

Бях чела преди тук мисля, че когато някои от вас пътуват до астрала, когато се връщат, влизат през краката и се получава някакъв спазъм, потреперване при това влизане. Имала съм случаи да се пробудя в просъница и да усетя бая силно притреперване в краката, направо се разтрисам цялата. И все съм си мислела, че е някакъв мускулен спазъм. Но след като прочетох това за пътуванията и връщането, се замислих, вузможно ли е да съм пътувала без да помня? Надали, ама знам ли.... Какви други признаци има?

При преживяване извън тялото се усещат страшно силни вибрации и чувство за парализа на физическото тяло. Доста е страшно в началото, аз лично мислех, че получавам инсулт🤣🤣🤣🤣🤣🤣

sixsens, и такива съм имала.
В съня ми е починалия. Знам че е починал,ама все едно е жив.
И се чудя защо.

sixsens, ще ти пиша на лични, но е доста дълго. Изтрих го за да не остава никъде публично тази история.
Реа, аз съм си задава тези въпроси. И отговор не съм намерила.
Елора, според мен в съня ти най-важната част е завръщането в родната къща. Да не би да ти се е натрупала умора в последно време?

Ми не знам, аз сега не работя, то па от какво да съм уморена

Когато медитирах активно започвах да се "отлюспвам" първо през краката. При връщането винаги има вибрации, както и при излизането. При връщането са по-слаби, но винаги има нещо като наелектризиране на цялото тяло. Сега вече не медитирам, ни когато имам много интензивни, или осъзнати сънища, особено пък, ако е кошмар, се събуждах със силно намагнитизирани прасци, все едно съм влизала в мрежата, и страшно боляха. Но може би обяснението е, че при сънуване на кошмар, явно се изопвам силно и стягам сухожилията на краката си като им спирам притокът на кръв.