До астрала и обратно или... какво има "отвъд" - 3

Ми те умрелите са по живи от всякога, ама айде да не задълбавам 🤣🤣🤣🤣. Просто не са видими за нашия зрителен спектър, не са тук в нашето измерение. Ние излъчваме на едни честоти, те на по-високи... Те ни виждат, пипат, чуват, прегръщат, успокояват, ние тях-не... Мразя тъпотии от рода на:"мъртвите да почиват в мир" ,не говори за тях да им ровиш кокалите , недей рева, защото го връщаш и му пречиш, дрън-дрън глупости.... И врели некипели религиозни измислици.... И кво ще стане? Ще скочат от гроба и ще ни изядат сигурно...

Спазмите са от липса на магнезий. Не се шегувам. При мен излизането е като пътуване с много бърз асансьор и винаги ми е много гадно, като влакче на ужасите. Връщането е като падане от високо.
Няма лошо да се сънуват починалите близки. Лошото е че сънищата може да значат обратното на това което сънуваш - например весел сън да е знак за проблеми.

Абсолютно, Демон. Имах възможност да усетя как живеем в две различни реалности и по време на сън (понякога и денем) тези реалности се сливат и можем да имаме контакт, който да "видим" и отново да сме с любимите хора. Е, на събуждане бях и радостна и тъжна, че сме заедно, но в различно измерение. Все пак ми дава сили да вървя напред по моя път и един ден отново ще сме заедно.

Аз затова никога не отбелязвам датите на смъртта им, задушници и прочие.
Но продължавам да празнувам рождените им дни и знам че са винаги до мен.
Ако ги сънувам - отивам и паля свещичка. Така поддържам огъня и енергията им в мен.

Днес ми се случи нещо, не беше халюцинация, не получавам, поне не знам. 😁
Седях си на една ниска каменна ограда на едно външно стълбище и си джитках в телефона. Бях стъпила вътре в полянката. И както си гледам в телефона и изведнъж с периферното улавям как стрък трева се надига към кракът ми, а аз не съм помръдна, надига се към кракът ми, после пада с едно бавно движение на земята, където се разделя на две, прави едни движения вдясно другата част вляво, и спира да се мести.
Аз стоя и се кокоря (взирах се за гущер или голям бръмбар, но там нямаше нищо)и чакам да продължи с движенията, но нищо, не помръдна и листенце. Вятър нямаше.
Кофтито е, че движенията не бяха плавни, като всяко движение, което виждаме в реалността, ами като тревата във Вивариум, който го е гледал, когато главния хвърли цигарата си на тревата и тя се отдръпна в кръгче, само че тук беше по-бавно. Побърквам ли се.
Да отбележа бях крайно притеснена и отчаяна. (Вече всичко е наред)

Аз съм от групата дето не смята, че мъртвите идват в нашия свят. Даже като се правят спиритични сеанси се “викат”, а понякога и отнема време “да дойдат”
Ежедневието ни е толкова тривиално и в него има рутинни и досадни моменти, кола маска, тоалетна 😄, ровене в телефона просто тия хора ако всичките бяха в нашия свят, трябва горките да са свидетели на невъобразими глупости
И освен приятелите, тогава и враговете могат да идват да злорадстват в тежки моменти
Може и мъже да идват в интимни моменти/и обратното.
Досада

Те идват когато имаме нужда от тях, тъжим, страдаме... те ни помагат дори когато ние не знаем, че са ни нужни. Аз съм имала много ярки видения на членове на семейството в трудни за мен моменти, вкл. чувам гласа им, казват ми къде да отида, какво да направя. И ако не ги послушам, греша.
Това за мен е божествената помощ в най-чистия си и прекрасен вид - чрез близките ни, чрез хората, които най-много обичаме.

И аз знам, че особено, ако душата е напреднала тя не се задържа в земната орбита и не търси контакти. Издига се към висши, духовно - ментални сфери.
Аз имам сума ти починали близки и 1 път и то в деня на погребението сънувах баба, това е. Но аз с починалите нямаме
 кармични връзки.
Аз си лягам и отивам в астрала 😁

Здравейте всички,

Коментарът на Злодеида ми даде кураж да споделя. Съжалявам само, че последният е бил изтрит преди да го прочета, но явно така е трябвало да стане. Във всеки случай, благодаря дори за частичния разказ.
А сега, по темата. Ще се опитам да бъда синтетична, но е нужно да дам малко предистория.

Може би съм предразположена към „далечни“ спомени, помня 3 мои животи, и трите приключили трагично и доста рано. Но не е това, което искам да разкажа. Споменавам го само защото това което се случи и се случва в момента, може би има връзка с това мое състояние.

Историята започва много отдавна. Имах дълга връзка с мъж, живеехме съвсем нормално, докато в живота НИ не се появи една „прекрасна“ дърта дама и мазалото започна. Ако на някой му е интересно, ще разкажа детайлите, но те са много и има риск коментарът ми да стане километричен. Затова ще разкажа основното.
Много време не вярвах, но накрая се убедих, че и на двама ни е направена магия. Даже споделих с благоверния, но той категорично ме определи като откачалка. Изчаках прекалено дълго, изпуснах нещата и се задействах късно. Намерих хората които ми развалиха магията, но само моята, той беше пълно зомби и с него не можеше да се говори. Аз се спасих, но връзката отиде на кино и като резултат се разделихме. Последва гръцка трагедия няколко години, няма да разказвам сега, той идваше да ме моли да се съберем и в следващия момент се връщаше при кака, ако трябва да го ударя на хумор, беше вътре-вън, като х*й първа нощ….

Накрая ми писна, реших, че при него спасение няма и преустанових контактите. Мина малко време и се установи, че магията при него е имала и „положителни“ ефекти – човекът се излекува от брачната алергия, която толкова много го мъчеше през годините и се ожениха през юли 2024 г. Аз си го изживях с две бутилки просеко….

Тук започва частта по темата. През февруари тази година започнаха да се случват събития, които се повтаряха буквално всеки ден. По улиците, където и да обърнех поглед, виждах некролози с неговото собствено име. Просто ми се набиваше в очите. Помислих си по едно време, че нещо ще се случи, но после си казах, че изкукуригвам. И така докато един ден не получих обаждане от мой приятел. Каза ми, че той е в реанимация, в безнадеждно състояние. И тогава разбрах, че това което се случи е било нещо като предизвестие, да не ми дойде като тухла между рогата докато карам колата. Два дни по-късно той си замина от другата страна на дъгата. До момента нямам реакции, въпреки че минаха 3 месеца. За мен той е някъде по ефира и си живее живота. Не отидох на погребението, нямах си работа там, но братовчедките му ме помолиха да отида да видя леля му и на 1-ви май бях на гробищата и после посетих роднините му. Те не понасят „съпрЮгата“ и никога не я приеха.

И още на другия ден започна отново обстрел с некролози с неговото име. Стигаше се до 5 накуп. Най-високата бройка беше 7. Никой не ми повярва и започнах да ги снимам. Ден след ден, едно и също. И разбрах, че иска да ми каже нещо. Когато го усетих, поредицата прекъсна за две седмици. Обадих се на жената която ми развали магията навремето, но ми каза, че не е медиум и не може да ми помогне. Сега съм намерила една, която ще чуя другата седмица, но не съм сигурна колко е истинска. Пък да видим… ако наистина е способна, очаквам скандал с отвъдното. Вчера видях некролог с името на майка му, а отдолу неговото, и аз не знам кво е тва….

Това от мен, освободих се, олекна ми, отново благодаря на Злодеида, с коментара си ми даде сила да не се мисля за психарка. То мога и книга да напиша, ама мисля, че прекалих с излиянията. Ако някой е любопитен – да пита.
Благодаря ви за времето, което ми отделихте!

В книгата на Лиз Бурбо- Петте рани, много добре е описано, че преди да се родим сключваме договори с други души каква травма трябва да преодолеем. Та сега си мисия какво съм сключила с хърватина аз? Има нещо интересно. Той знаеше, че бившия ми мъж ме е наранил. В един от последните ни разговори, в който той се кълнеше, че ще се върне и ми се обясняваше в любов, аз му казах, че е лъжец и манипулатор. Той ме попита " Като кой? Кой съм аз за теб? Аз не съм бащата на детето ти!" Не бяхме говорили за него никога. Каза ми "аз ще се върна, ти ще си с нова прическа, може да е след години и да си станала баба". Аз обаче се ядосах и му казах "може би ще съм майка отново, ще ме видиш с детето и мъжа ми и ще разбереш, че път за нас няма". Когато ме последва в Тредс тази година беше април, по същото време когато бях родила. Доста се изплаших.
После сънувах бившия ми. Дошъл ми е на бебе и го попитах какво прави вкъщи и той каза да "видя бебето и да те попитам ти разбра ли, ще той не е той. Той съм аз."
Стресница ми излезе чак.
Ако има начин да се възстановят коментарите ми от модератор ще ги помоля да го направят, защото много хора ми писаха.

Виждат ни като енергия, не като физически тела. Когато сме радостни енергията ни се разширява, а когато сме тъжни се свива и потъмнява. Тогава идват при нас да ни успокоят.
Злодеида, душите не се прераждат толкова скоростно. Минават поне 40-100г до следващото прераждане, с изключение на няколко случая. Едва ли е той. Душите имат нужда от период на възстановяване.

Ангела, той бившия ми си е жив.

Извинявам се. Така го разбрах.

Sophie Zeta, как така виждаш некролози с неговото име и на майка му?

В страната в която живея некролозите се съставят като, ако става въпрос за жена, първо се пише името й, а отдолу се споменава, че е вдовицата на еди кой си, при положение, че съпругът е починал. Ако е жив, пише се, че тъжната вест е обявена от него и после се изреждат деца, внуци, роднини. Затова са с размерите на чаршафи и се набиват в очите. За тази цел има специални табели, тъй като е забранено да се лепят по стени или дървета.
Съставянето на некролог е интелектуален тормоз и често повод за роднински скандали.