До астрала и обратно или... какво има "отвъд" - 3

Аз не говоря конкретно за Георги Сираков, а по принцип.... Вие какво всъщност правите в тази тема? Астрал във вашият така наречен свят , не съществува...
Стойчо Керев също ли е луд? Професор Бойко Рангелов? Стамен Стаменов? Как пък само вие сте в ред и знаете как е устроена вселената....

Не бях чувала за Георги Сираков, докато не прочетох, че е починал. Нямам и намерение да го чета, има прекалено много литература със всякакви предположения и теории, която на всичкото отгоре е и доста обемиста. Книги, които на места се застъпват, на места се отричат една друга. Мисля, че ако тръгнеш да ги четеш, ще откачиш.
Явно не е първият, който се заяжда с НАСА. Известна ни е руската теория, че кацането на луната е инсценирано в Холивуд. Сега пък крие размерите на планетите. Как пък само един човек откри този факт?

Ако към мен се обръщаш, нещо не си ме разбрала. Аз се забавлявам, нямам велики способности, чета с интерес, теб например. Надявам се да продължиш да споделяш. Ако желаеш да кажеш, твоят приятел как, от какво е почитал?

Гледах 2 видеа с Георги Сираков. Доста неща знае, но допуска неточности, с които си изгражда теорията и това не е в негов интерес. За мен също идеята, че българското е първо и от там е тръгнало по света ми идва в повече. Вярно е, че в България в началото на създаването си и по-рано прабългарите са имали много развита култура, траките също и са били сила, но чак първи - едва ли.
Първата глаголица е последица от една друга азбука с 22 символа и тя е основата на няколко значими азбуки: първата глаголица, арамейската, индийската, азербейджанската и още някоя и друга, които не помня. Символите/букви в тези азбуки са носители на засекретени познания и който ги е учил е имал достъп до това познание. Но да се намеква, че тръгва от България, това вече си е манипулация. Да повдигнеш националното самочувствие го приемам, но в днешно време когато всичко в света се смесва и оеднаквява, ми се струва леко приповдигнато. Не знам, може би имате друго мнение по въпроса, няма лошо.

Не се заяждам с теб, с никой не се заяждам... Казах, че никой не може да знае на този етап как стоят нещата, защото толкова са ни познанията... Едно време са смятали земята за плоска.. Сега се твърди, че е кръгла.  Кой да ти каже, за Бога.. Може ние с тези очи да я виждаме такава. Тя може да е огромна по размери и само за нас тук , сега да е така.. Чела съм , че на полюса има защитен щит и всъщност там земята продължава, но за нас не е видимо. Нацистите доста са ровили там.. Както и да е. Моят приятел имаше проблем с алкохола... Ще помоля само да не му се слагат етикети, защото го познавам от 20 годишен и тогава не е пиел. ... Той не беше алкохолик в точния смисъл на думата... Всички ние, приятелите му , смятахме, включително родителите му, че ще умре от алкохолно отравяне или нещо свързано а това., Той получи рефлукс и се задуши. Баща му дори не повярва и поиска независима аутопсия от друг град., Винаги ми е казвал, че ще стои тук най-много до 40 г. Замина си няколко дни преди да навърши 40..

Щях да кажа, че го познавам, но приятелят, който почина по този начин, беше загубил баща си. По някаква случайностсъм се сблъсквала с доста любители на чашката през живота си. И то, не елементарни пияници, а хора с голям потенциал в себе си, повечето от тях и с големи сърца. Имам чувството, че в тези хора живеят по двама души, че показват коренно различни лица в общуването си. Мисля, че повечето от тяхчрез пиенето преодоляват нещо, което не могат да понесат иначе. Не харесвам пиенето на алкохол и самата аз не пия повече от 100-200 гр годишно, но не всички пият от елементарни подбуди.

Аз съм разказвала тук за първата ми среща с духовните водачи, беше някъде 2020. Преди година пак ходих и пак се получи, този път дори много по-лесно и бързо. Обаче сама никога не успявам да се свържа. Общото беше, че пак видях старейшината, който винаги е много мил и ме успокоява, както и една жена. И пак усещането за мир, безусловно приемане и любов.

Самостоятелните опити за медитация, дори и да не дават очакваните резултати, са полезни с това, че свикваш да се отпускаш.

Poni69, фа , споделям мнението ти за пиячите... Тъй като се познавахме с него отдавна, видях как започна всичко..  Той освен това знаеше , че ще си ходи по -скоро от другите и живееше на ръба ... С невероятно чувство за хумор, беше просто уникален, с мега интелект и много, много справедлив и честен. Никога не лъжеше. Изплюваше ти истината в лицето и те оставяше да я преглътнеш както намериш за добре. Но никога не можеш да го обвиниш в лъжа. Той освен целият ми свят, беше единственият ми истински приятел и всички съвети, които ми е давал бяха само и изключително в мой интерес. Макар, че често в негов ущърб - според живота ни тук и взаимодействието ни.... Аз също не одобрявам алкохола и не пия... Докато живеех във Варна, бях на квартира, не живеех с него, съответно не се виждахме всеки ден , но всеки път, когато ме срещнеше на улицата ни дърпаше ръкавите да види дали случайно не съм залитнала по наркотици (никога не съм имала интерес), викаше ми никога да не пия(освен както се полага на дама) и ми се караше че пуша и ми дърпаше цигарите.... Той едва оправяше собственият си живот , обаче правеше всичко възможно да ме предпази от всичко... А можеше така да ме използва.... Никога в живота си не срещнах такова отношение към себе си от никого.... Но се наслушах на глупости , дори от неговото обкръжение, че той бил прост алкохолик и кво толкова аз намирам в него....

Демон, вие сте били сродни души, които са сключили договор да не са заедно, така ли? И какъв е бил урокът, който е трябвало да научи? След като е нямал търпение да си тръгне, явно тези около него са имали уроци за учене, а не той.

Не следиш внимателно повествованието и се обърка с историята на Злодеида.

The demon се е познавала с духовния си водач. Или с един от многото водачи.

Не, Злодеида не искаше да е с него, а хърватина искаше, различно е. На тях им се живее, докато приятелят на Демон, постоянно е твърдял, че е за малко, тоест няма смисъл да имат връзка, поне аз така го разбирам, въпреки, че очевидно са били привлечени един от друг.
И когато знаеш, че си дошъл за малко, реално нямаш уроци за учене, а чрез болката която причиняваш на другите ( със смъртта си, а явно и с поведението си), те учат техните уроци. Поне аз така го разбирам, но може и да греша.

Точно така... Имаме споразумение. За да преживея определени неща , за да ме почти убие тая емоция, трябваше да бъде някой, който да ме "закове", да се влюбя безумно, да бъда наранявана, отхвърляна, обезценена.. За да мога да се трансформирам и да обичам Въпреки всичко. Аз съм помолила да дойде той. С друг не би било възможно да се случи. Аз късам и хвърлям и горя всички мостове след себе си... Най-добрия му приятел също нямаше да се справи тук... Загуби майка си в пубертета... Заради него също дойде.... Този човек ме дърпаше към себе си и ме "блъскаше обратно в стената" докато не се научих да стоя сама на собствените си два крака..  Аз ревях и го умолявах да бъде с мен, да ми позволи да се разочаровам и отвратя от него, за да го забравя и да продължа напред. Той ми крещеше:Не е това целта! Ако бе ти харесва как се отнасям с теб -не ми го позволявай! Очертай си границите! Недей  ми рева... Утре ще бъдеш сама. "..  Трябваше също да преживея смъртта му.... Някак.... успях да изпълзя и от там. Сега двамата с най-добрият му приятел поддържаме контакт.. Той също е на мнение, че ако не е бил той , не би могъл да прескочи много неща...
Всичко това го разбрах в медитацията наяве, когато исках да вляза в Акаша да получа отговори на въпросите си.... Озовах се в зала с трима срещу мен, единият той .. Всички мълчаха и гледаха.   Аз тъпо се чудех как е редно да поздравя и луда ли съм всъщност.  Тогава в съзнанието ми заваляха картини от момента, в който се уговаряхме за тук кое и как.. Аз си спомних... Никой нищо не ми е вменявал.... Чак зяпнах и казах на глас:" Да бе..  " .... Просто ми дадоха отрязък , да си спомня онова, което ме мъчеше..  Само толкова .. На финала ми каза:Ще се справиш.. Тук съм.. По близо до теб съм от преди..

Нищо не е случайно. Всеки в живота ни е с някаква мисия, всичко се случва с цел. И явно можем да преминем през всички трудности…

Демон, напомняш ми за човек в моят живот, с който имаме най-разнообразни отношения много, много години. Понякога съм мислила, че е тук, за да ме облагороди. Друг път - обратното.

Аз не помня споразумения да съм подписвала и договори, ама ако съм, сигурно съм била или пияна или измамена.
Ни целта, ни мисия си знам, ни смисъла.
Просто съм се пръкнала.