Споделянето с приятели

  • 5 655
  • 86
# 75
Колежките за мен не са приятели и с тях си говорим общи приказки. Не че ме е страх от злоба или предателство, а просто не смятам, че им е работа.

На първата ми работа имах две приятелки, с които си ходехме на гости и по празници сме се събирали. Щом напуснах нашето приятелство приключи. Такова ситуационно "приятелство" като колежка, жената на приятеля на мъжа ми и т.н. си е просто добро познанство.
Виж целия пост
# 76
Споделям горното мнение.
Не одобрявам скъсяване на дистанция на работно място или от познати. Личните неща са си лични.
Има си близки приятели за тази работа.
Виж целия пост
# 77
Зависи много от хората в екипа. Имала съм такива колеги, с които сме ставала приятели, просто защото много сме си паснали като хора. Дори и след като сме сменяли работа сме запазвали отношенията. Ходили сме си по сватби, на екскурзии заедно, виждали сме се често и т.н.
Случвало ми се е и да работя в женски змиярник и клюкарник, където постоянно се опитваха да изкопчат от мен лична информация. Понеже не поддавах, и не обичам клюки и интриги, бях като аутсайдер и много ми се дразнеха. Комуникирах само с малкото мъже в компанията, с другите строго само по работа.
Виж целия пост
# 78
Всички приятелства, които съм имала с колежки са приключвали след като напусна. Не съм се чувствала добре от това, но съм си взела поуката.
Виж целия пост
# 79
Аз имам  2-3 наистина много ценни приятелства с хора, които са ми били колеги. Но с тях имаме много общи неща като хора и общи преживявания извън фирмата, която ни е "запознала". С всички останали, колкото и да сме си споделяли и да сме си чесали езиците на и след работа, си останаха в сферата на "познатите".
Виж целия пост
# 80
Аз стабилно приятелство, създадено след 20-годишна възраст, нямам. Тук-таме за някакъв период от време съм се сближавала с нови хора и след това, но не трайно или силно така, както в детска, тийн възраст и първата година в университета, където се включва и запознаването с мъжа ми.
Виж целия пост
# 81
Здравейте И аз съм като вас откровена не премълчавам казвам си всичко и явно това ми е недостатъка от който си патя и в същото време съм много доверчива  от което се възползват предимно мъжете !
Виж целия пост
# 82
С годините установих, че предпочитам по-затворения живот и запазването на най-личната информация за себе си. Може би единствено на майка си бих гласувала 100 % доверие.
Виж целия пост
# 83
Аз за приятелството всичко е до време докато има някаква изгода  и след това приключва, както в секса след като се наситят те заменят с друга , затова и не се задълбочавам вече много в връзките си гледам по повърхностно за да е по малка болката , наблягам предимно на моето здраве без излишни стресове
Виж целия пост
# 84
Аз за приятелството всичко е до време докато има някаква изгода  и след това приключва, както в секса след като се наситят те заменят с друга , затова и не се задълбочавам вече много в връзките си гледам по повърхностно за да е по малка болката , наблягам предимно на моето здраве без излишни стресове

Това е много тъжно.
Виж целия пост
# 85
Ако те е страх/срам и не се чувстваш комфортно да споделяш с приятели, значи не са ти никакви приятели, а просто познати. Аз си имам наистина близки приятели, с които си споделям най-личните неща, останалите са просто познати, а скоро няма и познати да бъдат.
Виж целия пост
# 86
Е, приятелството не се измерва само по един признак - споделянето! Споделяме си, но не е задължително всичко, всичко, абсолютно всичко. Мъжът ти има някои проблеми, интимни несходства, някои наследени отношения с негови, ваши или общи близки, нещо криво сте си казали, нещо недомислено се е наместило и търчиш да тропаш на приятели, защото това било споделяне. Ми не е така.
Ако си помагаме, пътуваме, забавляваме се заедно, слушаме една и съща музика, харчим си парите за общи интереси и ги печелим, благодарение на хармоничните си отношения помежду си, какви сме? Познати???
Всеки си има различно тълкуване на думата приятел, но има и нещо, което ни обединява. И то не е споделянето.
Но окей. Има хора, на които нищо не споделям и някак считам за по-далечни приятели, може и добри познати да ги наречем, да.
Малко е тънка линията между приятел и добър познат. Понякога един и същи човек може да премине от едната и от другата страна на тази тънка линийка. Не е необходимо даже да квалифицираме "сега сме само познати" - "сега вече сме и приятели".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия