Имате ли спомен къде бяхте, когато съобщиха че принцеса Даяна е починала?

Не си спомням къде бях в момента,когато научих,но не знам защо запомних изявлението на Мерцедес,че техният модел кола не е причината за катастрофата,въпреки че първоначалният оглед вече беше установил това. Но от Мерцедес бяха решили да се презастраховат...ненужно...

   Не помня къде съм била, когато загина Даяна. Но помня къде бях, когато се омъжи. С майка ми, баща ми и сестра ми гледахме сватбата по телевизията. Голямо събитие. Помня, че бях разочарована. Тя беше с една огромна и много измачкана рокля, в някакъв мръснобял цвят, с едни рюшчета около врата и бухнали ръкави, много старомодна и неугледна ми се видя. Дете съм била, но не си представях принцесите по този начин. Сякаш много набързо е трябвало да се омъжи и са й дали някаква рокля там, не по мярка и дори не са успели да я изгладят. Това са ми детските спомени от сватбата.

Идеята на точно тази сватбена рокля и аз не я разбрах тогава, както и досега. Тип лелка, нищо принцеско няма в нея. Може би е било нарочно, за да е "по-близо до народа".

Да, помня.
При новината за смъртта на принцесата беше почивен ден, станах да правя палачинки за детето, включих радиото и чух новината.
После и по тв в сутрешния блок говореха за катастрофата.
Натъжихме се и двете - млада жена, оставя 2 малки деца.
Атентатите на 11.09 също помня как и къде научих.
Бяхме двете на гости на роднини във В. Търново, разхождахме се.
Прибрахме се и леля ми беше много разтревожена, че май почва нещо много страшно в света. Вместо серия от Дързост и красота дали как самолети атакуват сгради в САЩ. После с вуйчо ми и братовчеда дълго време гледахме репортажи по тв. Имаха кабелна, постоянно превключваха различни канали. Към 22.30 ми се доспа и си легнахме с детето. После цялото гостуване - навсякъде и всеки само за атентатите говореше.
Но аз имам професионално изкривяване и много помня дати и събития. Ако имам календар пред мене мога да възстановя доста събития и лични случки по дата и час.

Хората обикновено помнят неща, които ги интересуват. Помня как разбрах за смъртта на Майкъл Джексън, защото харесвах песните му. Някаква принцеса защо се очаква да ме вълнува? Жалко е за всеки човек, който умира млад и оставя сирачета, ама да ми бележи целия живот тази маловажна за мен личност, защо?

Аз съм виждала снимки на роклята постфактум, няма как да помня сватбения ден, но мисля, че от една страна модата е била такава, от друга страна са вкарали елементи от исторически кралски булченски роклк. Всъщност роклята хич не е близо до народа, с много ценни ръчно изработени дантели, символ на британската монархия, скъпи перли и шлейф, който е най-дългият в историята на британските кралски булки.

И на мен никак не ми изглежда близка до народа, само старомодна. Както всички булчински рокли отпреди 40+ години.
Никак не ми изглежда и измачкана, а пищна.

Е, никой не казва,че това е белязало живота му. Хората само си спомнят къде са били. А тези, които не помнят, просто не се интересуват от това и в това няма нищо лошо. Аз например дори не знам коя година е умрял Майкъл Джексън, просто аз съм скарана с музиката.😂

Помня.
За Даяна чух по радиото, боядисвайки една от вратите вкъщи (правехме ремонт тогава).
На 11/ 09 бях на фармацевтично изложение в чужбина и мълвата се разнесе измежду различните павилиони светкавично; сякаш за няколко минути времето спря.
10 ноември- някой ми каза какво се е случило  в двора на училището.
И събитията от 10 януари 1997- ма помня. Там пък страннно беше, че баща ми ми се обади от чужбина и от него разбрах; притесняваше се за мен, а аз си бях вкъщи и гледах някакъв филм.
За кончината на Фреди Меркюри чух по радиото на walkman- a и возейки се в тролея, точно беше спрял на Центъра по хигиена.
Кърт Кобейн- бях си “на село”.
Милениума го посрещнах в Ялта, май наистина имаше много сняг тогава.

Била съм на 3 и не помня, но имам някакъв блед спомен може би кадри от погребението ѝ излъчвани по телевизията.
За 11.09 помня, че ми купуваха учебници за първи клас и когато се прибрахме, гледахме репортажите. Помня как втория самолет се разби.
31.12.1999 също помня. По едно време си бях легнала в леглото и се чудех как така като стана, вече ще сме друго хилядолетие.

Като цяло имам доста добра памет, особено за инциденти и прочие. Помня, че след инцидента в река Лим реших, че няма да ходя на зелено училище, защото ме беше страх.

Само дето новото хилядолетие започна през 2001. Едно хилядолетие има хиляда години, две хилядолетия имат две хиляди години. Когато изтекат тези две хиляди години, тогава започва третото хилядолетие. Година номер 2000 е последната от второто хилядолетие.

Да, помня за принцеса Даяна, бях лятна ваканция при баба и дядо във Враца. Бях в спалнята, когато една чух новината от радиоточката в кухнята.
На 11.09. бях на работа в редакцията на един регионален вестник. Помня и как ми беше леко смешно как колегите репортери сваляха информацията от световни сайтове и си ги преписваха като свои и самочувствието им беше сякаш са на мястото на събитието и те трябва да кажат на целия свят за трагедията.

Дааа, и двойното празнуване на Милениума помня. 🎉.
Но 31.12.2000 бях пред НДК- палеха се фойерверки, имаше много хора, весело беше.

За принцеса Даяна помня много добре : тъкмо се бях изкъпала , засуках си мократа коса в тюрбан с една розова кърпа на бели маргаритки и хукнах при съседките . И до днес винаги, видя ли този хавлиен десен ,се сещам за онзи 31.08 .
На 11.09 бях на фризьор  , когато майка ми ми се обади да ми каже да се прибирам веднага в къщи , защото били нападнали Америка и “започвала третата световна война” ( имах една оранжева моторола с антенка тогава…от първите мобилни телефони ) . Помня , че с фризьорката и другите в салона излязохме на лобито ( салонът беше в един хотел) и гледахме известно време тв . На мен след 2 дни ми предстоеше пътуване до една арабска държава , нашите бяха много притеснени….
Един от най- ранните ми детски спомени , свързани със знакови трагични събития е , когато умря Брежнев , този глас на руския говорител , който съобщаваше за това така ми се е набил в детския мозък , че дълго време след това , като си спомнях , направо тръпки ме побиваха . После за няколко години се изредиха : Андропов….Черненко , но сякаш бях попретръпнала вече .
А за убийството на Луканов имам цяла история . Имаше в тези години едно предаване за млади таланти “Хит минус  едно” и аз бях избрана да участвам . Няколко седмици , преди това , имахме среща с Кирил Ампов ( бащата на Графа ) да ходя у тях да направим аудио записи . Спомням си много добре деня : пристигам аз с един автобус на централната автогара и тръгвам към Лъвов мост , където имахме среща с един познат музикант , с който да ходим към Владая . Помня , че докато вървях , ме беше обзело някакво апокалиптично усещане ….моят познат и той така….не знаехме какво се е случило…в автобуса към Владая нямаше почти хора , шофьорът каза , че са убили някого…Когато пристигнахме , Кирил Ампов ни посрещна доста притеснен ….гледахме тв…пихме чай и той очакваше синът му да се прибере ( Графчето , както го наричаше) от някъде. Добре , че младият тогава Владо се върна , та се поуспокои и баща му , и ние , та направихме записите…..

И аз помня за Даяна. Бяхме на море, майка ми беше чула по радиото или телевизията и сподели с всички на мига. Много я харесваше и много се разстрои. Аз не се впечатлих особено, бях на 13 и темата ми беше много далечна.
11 септември - не помня точно как съм разбрала, сигурно от радио Хоризонт, което ни озвучаваше кухнята почти денонощно. Помня обаче вълненията в училище, нали като гимназисти вече се интересувахме от политика и всеки се пънеше да се изкаже, та зевзекът на класа се изцепи насред цялото ни врякане - "А знаете ли каква е разликата между ЦУМ и Световния търговски център? Че ЦУМ е два етажа по-висок!"
Ей такива глупости помня, а къде съм посрещнала 2000 година не помня. На купон съм била с компанията, но точно къде, с кого - нямам идея, спомените ми се сливат.