В момента чета... 96

Затова по-напред казах, че няма да съдя по този разказ за автора. Но ако стилово, като изказ, е така и в останалите книги (доколкото видях тук-там май е така, поправете ме - ако се заблуждавам), не е “моето”.

Първа среща с автора, надявам се да си заслужава.

Аз много я харесах, също и Гръцкото съкровище (за Шлиман) - търсих си я от Книжен пазар, защото няма нови издания.
Тази за ван Гог е много известна, но не съм я чела, защото си мисля, че ще ме депресира. Имам друга невога биография, която не е романизирана и дори тя ми въздейства зле.

Страхотна книга е "Страдание и възторг" на Ървинг Стоун. Толкова вдъхновено е написана, че докато я четях, живеех напълно в света на Микеланджело.

За "18% сиво" на Карабашлиев и моята оценка е много ниска. "Хавра" ми беше ок, но към "Рана" нещо не ми се посяга...

Прочетох "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели и доста ми хареса.

Сега съм с "Игра на криеница" на Сьорен Свайструп, добре ми върви

Прочетох си за ден и малко Тайни убежища,  хареса ми ,много обрати ,накрая ме и натъжи доста ,не очаквах точно такъв край.
Днес започнах Американски психар ,съвсем в началото съм да видим , имаше много смесени коментари.
Иначе съм доволна -от събота, за 5 дни -3 книги и започната 4та , отдавна не го бях правила.

+1 за "Страдание и възторг" и  за мен е една великолепна  книга. Потъвах в епохата на ренесанса, живота на гения и човека  Микеланджело, както и реалните исторически факти и личности.

Sisonka, затова писах някъде из темите, че повече ми хареса на Жером Лубри “Les Soeurs de Montmorts”, дано вземат пък да я издадат и нея тук.

Започвам Адажио за Мария на Бърдаров

Прочетох "Любимо дете" Роми Хаусман. Историята увлича страхотно, финалът леко препуска и едната сюжетна линия можеше информативно да се разгърне.

Аз се забих в "Болката идва по-късно" от Антония Апостостолова - казвам, че се забих, не защото книгата е греда или пък е трудна за четене, а защото е много тягостна, изисква внимание в дребните детайли и осмисляне на прочетеното. Това е един прецизен разрез на семейните отношения и тяхната променяща се във времето динамика, разгледани от всички възможни ъгли и всякакви конфигурации. Малко преди средата съм и не мога да имам крайно мнение, но изглежда, че цялата книга ще бъде разказ на един баща до сина му, с чиято майка са разведени, в който описва собствения си произход и семейните травми, любовите си - преди и след майката, като авторката дава силно психологически и аналиричен поглед над изборите и последствията от тях. Много добре е написана, чете се и се възприема лесно, но е трудна за понасяне, създава усещане за задух и тежка атмосфера.
"Адажио за Мария" на Бърдаров обаче е страхотна книга - пътуване през историческите събития на ХХ век, драматични любови, футболни страсти, преплитане на времена и пътища, вълнения, напрежение, страх, щастие, очакване и в крайна сметка една много красива, нежна и запомняща се любовна история. Прочетете я - съвременна, написана с много мисъл и чувство и най-вече - много интетесна, надявам се да получи и награда, защото много заслужава.
"Отвори, аз съм" от Лиляна Михайлова също много ми хареса, макар събитията в нея да са излезли от актуалност в днешни дни. Разказва се за първата година от стажа на една учителка - разпределението в нов град, чакането за жилище, интригите в учителската стая, неочакваните нови ученици и техните съдби, драмите в живота и професията, всички безумни трудности, съпътстващи живота на обикновения човек в социалистическото общество. Който помни, ще я почувства своя, който не - може би ще я чете с любопитството на откривател. Чудесна малка книжка, която се чете, както се гледа филм, нищо чудно някога и да е била филмирана.

Добре че сподели, не съм се сещала да търся тази книга, май не съм подозирала, че съществува. При първа възможност ще я чета.

Иначе по темата, в момента чета:
"Пациент 488" на Никола Бьогле. Интересно начало. Първа среща с автора. Четох доста противоречиви мнения за книгата тук във форума ще видя. След това съм приготвила "Рана", щом настоявате, че няма общо с "18% сиво" ще дам шанс на Карабашлиев.

“18% сиво" не съм чела - дори и откъс и затова се абстрахирам от нея, но “Рана” според мен е книга, която заслужава да бъде прочетена от повече читатели.

Любимата ми Лиляна Михайлова, радвам се, че и днес е харесвана. Има филм по книгата :„Най-добрият човек, когото познавам!“

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D0%BE% … D0%B2%D0%B0%D0%BC!

Тя е и сценарист, най-хубавият български сериал: Дом за нашите деца" - телевизионна 20-серийна поредица (семейна сага, драма) от 1987-1990 г., включващ четири поредни сериала: „Дом за нашите деца“ (1987), „Време за път“ (1987), „Неизчезващите“ (1988) и „Бащи и синове“ (1990);

Всеки от по-младото поколение, който иска да разбере живота в социалистеческа България може да ги гледа, до голяма степен са достоверни.

И на мен ми е любима Лиляна Михайлова. Всъщност два от романите й са основа за сериала "Дом за нашите деца" - "Един тъжен мъж" и "Неизчезващите".

Заради коментарите тук си изтеглих "18% сиво" и я четох вчера в обедната почивка - все още нямам изградено мнение.

Снощи започнах "Приятелят" на Фрида Макфадън - ще я видя и нея как е.