Кандидатстване с рисуване след 7 клас - тема 13

Когато моето дете иска да го изпитат и го изпитат - не му пишат оценка, иначе 2 пъти подред по Химия изпитват точно нея и й пишат 3. На следващия час сама поискала да излезе на дъската да пише уравнения - няма оценка.
По БЕЛ й задала въпроси по едно стихотворение, отговорила на всички без един - и 3. Когато на следващия път отговорила на всички въпроси по друго стихотворение - нищо.
Е, колко да е този фокус за изкласяване, когато мотивацията е напълно унищожена?!

няма такова нещо като аз висчко си знаех, но ми писаха 3. нека не се лъжем. пишат ти три, когато не си подготвен.
моят син също се опитва да ми ги обяснява тези, но няма как да се вържа. и той ги беше наредил едни ниски оценки, че и е от буйните с много забележки и познайте...седнах да уча яко с него и веднага си повиши успеха.
и той не е лично мотивиран, но има задължения и трябва да ги изпълнява без да се лигави.
подобни оценки показват системна липса на подготовка ( и ние сме почти така, но за щастие не е 7 клас). вместо да се търсят оправдания, трябват спешни мерки, защото годината е към края си. това е моето мнение, но пък вие си решавате.

Това са си Ваши размишления. Кой как учи с детето си - изобщо няма да се обяснявам, защото знам какво ми струва ВСЯКА вечер да работим по всички предмети с дете, което не е тъпак и което е известно като най-кроткото в цялото училище /думи на директорите и учителите/. Отделно от това - работа с още 2 деца.
Нито ще се впускам в обяснения за учителите, от които половината нямат място в системата и не трябва да им се позволява да работят с деца. Направо е престъпно да се мазнят на дете, чиято майка работи в РУО, а на другите да се подиграват. Толкова за БГ образованието и учителите. Единици са истински призвани. И ако това Ви звучи като оправдание - така да бъде.

Връщам се няколко пъти да се редактирам, за да дам още "оправдания"
1 месец настоявах да видя тест по БЕЛ, защото на предишни тестове учителката не беше зачела точки на въпроси или неправилно беше счела верни въпроси за грешни. Учителката започна да увърта - не можела да го намери, била го изгубила, и т.н. Накрая казах на класната, че това е абсолютно несериозно поведение и тестът се намери за 1 час. От тогава детето е подложено на определено отношение от учителката. И това ли е оправдание?
Учителката по Биология изгуби тетрадката й по предмета. И това ли е опрадвание?

'ма никой не ви кара да се обяснявате, в крайна сметка всичко засяга вас и вашето дете.

'ма, добре.

Аз нещо друго искам да напиша, може би не му е времето нито мястото, но един рефрен почва да звучи тук отново и отново и това почва да отправя на родители и ученици много "изкривено" послание. Аз дори позвънявания от познати почнах да получавам с запитване как е училището, чувало се че не учи и им се струвало подходящо, защото детето им било скарано с ученето а с математиката съвсем  ... но можело да рисува. Направо оставам безмълвна. Слабият ученик е слаб навсякъде и това, че "може да рисува" не го  оправдава. Училищният материал е заложен така, че всеки да се справи с него и учениците  от града и учениците от село. И силните и слабите ученици. Но да, и слабите трябва да се потрудят за да е различно от 2. Тройката също иска труд. Няма как да стане без нищо, както и няма как да се тегли линията - "изтрай още малко пък в училище по изкуства е като неочаквана ваканция".

Много ми е неприятно,  когато се говори за училища по изкуства като място където не се учи, пък по математика въобще. Защото някак постоянно се противопоставят  - рисуване и математика.рисуване и учене. Или като латерна - дали да не насоча детето ми към училище по изкуства,  защото не е силен ученик. Просто не знам какво да напиша,  а уви забелязвам, че този начин на мислене не е епизод. Ако едно дете не може да се потруди за три по който и да е общообразователен предмет, то ще е също толкова ленно и в рисувателния екзерсис, на който страшно много се набляга в гимназиалния курс. Защото рисуването в такива училища не е само на привлекателни теми. Това са часове къртовски труд над скучни и невдъхновяващи неща ,понеже за да добиеш собствен стил, трябва преди всичко да си набавиш базата. И в резултат виждаш че отличниците в тези училища са и  прекрасни творци. А слабите ученици почват да "отпадат" в творчески аспект още след края на 8 клас. Тема за размисъл отварям. Тя ще се затрупа, но все пак, това са моите 5 стотинки по темата.

Здравейте, благодаря за отговорите. Както писах по обикновена математика детето има 5 до сега трите години. По МАТ ИУЧ им дава последните пъти втори модул от матурата, затова са тия 2-ки (всъщност е една за сега дори). Детето ми не ходи на уроци по мат,  а само на рисуване, съответно втори модул не са й ясни задачите..ще видя какво може да се направи, дали уроци накрая ще помогнат.
Към re_ge..детето ми не е слаб ученик и никога не е била. И не е избрала рисуването, за да не учи..до сега и по иуча си имаше 5-ци, тая година не знам какво се обърка, може би няма стимул да си даде зор, като знае, че рисуването й е най-важно..или просто сбъркахме, че не ходи на уроци и за НВО-тата.

За мен, когато детето има талант и желание в някакъв област дали изкуство или някаква наука усилията трябва да са в тази посока. Системата ни е сбъркана, защото се очаква детето да е гений по всичко иначе му се слагат етики. Не смятам, че деца, които отиват в училища за изкуства са мързеливи и отиват там, за да не учат. Те отиват там, за да развиват талантите си, което е много труд, но децата, които имат отношение не го усещат по този начин. За тях това е част от живота. Моето дете рисува, прави анимации или игри на таблета, прави фигури от различни материали с часове. Не го смята за работа. Има интереси в химията, биологията и астрономията. – намира си книги, енциклопедии, статии в интернет , документални филми – отново отделя много време. Обаче когато трябва да отдели време за математика все едно я измъчвам със средновековни методи. Това не я прави слаб и мързелив човек, а дете, което иска да се отдаде на интересите си. Истината е, че най-много иска компютърна анимация или графика, но в творческите училища, обаче там се изисква НВО, където математиката може да ѝ изиграе лоша шега. Затова алтернативата ѝ е рисуване и не, за да избяга от учене, а защото това е другата ѝ страст. И естествено не мисля че дете, което майка му реши от днес за утре то да кандидатства с рисуване или музика то ще успее да влезе.

Дете, дето МАЙКА МУ реши от днес за утре къде да кандидатства, има шанс тогава и само тогава, когато това е и желанието на детето...

Аз също, мисля че трябва да се съобразим с желанията и интересите на детето. Обаче просто съм потресена колко майки/родители имат амбиции и изобщо не им пука какво иска детето

Един смислен и аргументиран коментар! Същото важи и за хора, които се насочват към спорта, защото това е страстта им. Сигурно и те го правят, за да не учат. Наскоро ми попаднаха клипове на сър Кен Робинсън за това, че училището е насочено ако не само, то предимно към академични знания, което е погрешно, защото не зачита талантите на децата в различни насоки, слага ги в рамки, категоризира ги, лепи им етикети и си въобразява, че има право да казва кой какъв е и какво може. Така наречената образователна система е поставила някакви "образователни стандарти" и който не се побира в тях, е заклеймен като "посредствен" /думи на учителка в 1. клас/. Та сър Кен Робинсън имал няколко книги по темата, които ми предстои да прочета. Неговата лична история също е много интересна. Който иска, може да се поинтересува. Обичам истории за хора, които са оставали наследство в човешката цивилизация за поколенията, защото много от тях са били определяни като "неудачници", "неблагонадеждни" и какво ли още не, а те са били творци и не са се вписвали в нечии човешки стандарти. Пример е художникът Рене Магрит с огромно влияние върху културата на цяло поколение и отвъд. Даваха документален филм за него с интервюта приживе. Това, което ми направи най-силно впечатление, че в училище бил толкова слаб ученик, че по всичко имал 3-ки, само по рисуване - 6. Същото разказваше и Джейми Оливър по немската телевизия, когато представяше някаква книга. Едва избутал училище, защото изобщо не разбирал защо трябва да учи неща, които не го интересували. Имал интерес само към храната. Знаем какво влияние има той днес.
Човек трябва да следва сърцето и мечтите си и да не се съобразява с рамки, които някой му поставя. Най-смешно ми е смъртни хора да се произнасят по божествени въпроси относно съдбата и възможностите на всеки човек.
Стана много дълго, но по повод мнението, че материалът в училище бил такъв, че да се справят всички деца, ще си позволя да не се съглася. Наскоро преподавател по математика говореше в едно предаване, че с годините материалът по математика е смъкван "тихомълком" от университетско в гимназиално ниво, от там пък надолу и това се вижда по все по-слабиге резултати, не защото децата са тъпи, а защото нивото на знания не е съобразено с възрастта и уменията им. Това, че единици  или малки групи се справят, не е и не трябва да бъде мерило и стандарт за всички.
Приятен ден на всички!

_re_ge, абсолютно така е.
със сигурност не е вярно това, че в тези училища не се учи, напротив даже. дъщеря ми е в приложното, доста учи по всички предмети и то по свое желание (аз въобще не я натискам).
в 7-ми клас ходеше само на уроци по рисуване, въобще не съм я натискала за друго, но пък тя беше и с добър успех. даже в някакъв момент сама искаше да ходи на уроци по мат и бел, но аз прецених, че ще е прекалено натоварващо. но! тя никога не е била с двойки и тройки, което вече въобще не е ок. и не съм съгласна, че трябва да се зарежат общообразователните предмети до 7-ми клас, защото детето рисувало.
никой не е казал, че всички трябва да са отличници, но справянето на прилично ниво е въпрос на някакво усилие, дори не кой знае какво, защото материалът до 7-ми клас въобще не е толкова сложен. другото са оправдания за мен и не правят добра услуга на детето в дългосрочен план.
повечето неудачници-гении, за които четем и знаем истории, са били кукувици, безкрайно нещастни в личен план. аз такова нещо не бих искала да детето си, а и да сме искрени - колко са гении от познантите ви деца?
истории за неграмотни спортисти и готвачи нещо също не ме вдъхновяват особено, някакси ми се ще да гоним по-високо ниво.

Re_ge, великолепен пост!

Хареса ми и това:

Всички деца са различни, всички хора са различни. Но всички, особено децата, имат нужда да бъдат обичани и подкрепяни, особено, когато темпераментът и характерът са по-интровертни или несигурни, или пък свръхамбициозни и искат да носят в ръце по 5-6 дини едновременно. И тук за едно дете жизненоважен се оказва родителят, който трябва да направи обективната преценка, доколко неговото дете ще се справи в едно училище, което изисква пълно себеотдаване като труд и време - дали ще е по приложни и изящни изкуства, дали музикално или спортно. За съжаление има доста повърхностно мислещи родители, които не могат да направят тази обективна преценка, от която детето им има нужда и оттам следват разочарования, обвинения и в много случаи дори и разрив по оста родител-дете, когато детето порасне и стане самостоятелен млад човек.
Ще дам и аз едно зрънце личен пример. Моят син завършва тази година, (с момчето на re_ge са набори). В 7 клас с re_ge преминахме "заедно", чрез форума, през кандидат-гимназиалната епопея - те в един град, ние в друг. И двете деца кандидатстваха в училища по изкуства, и двете деца бяха приети в тях. И тук идва разликата. Моето момче беше прието в още 2 монски училища - едно държавно и едно частно. Т.е. имаше избор от общо три училища. След обширно обсъждане вкъщи, изборът беше направен и синът ми НЕ избра училището по изящни изкуства. До ден днешен, по-малко от две седмици до абитуриентския му бал, сме на мнение, че направихме най-добрия избор за него. Защо? Не защото не може да рисува - все пак го приеха в НУИИ. Не защото училището е лошо, даже напротив. Но това не беше правилното училище за него. За дете, което освен рисуването, искаше да продължи да спортува активно, на което му вървят езиците и историята и искаше да продължи активната си подготовка по тях, за дете, на което му беше писнало до 7 клас да бъде целодневно на училище и не искаше това да продължи още 5 години и т.н. и т.н. След пълен разбор на плюсовете и минусите за всяка една от трите възможности, които имахме тогава, синът ми направи информиран избор. Но за да можеше да стигне до него, му трябвахме ние - родителите му. Не за да кажем, "Ааа, Не! Отиваш там и точка по въпроса!" или "Каквото сам си решиш?". Защото при едни деца е нужна първата реплика, при други е нужна втората. При моето - свръхамбициозно, но ужасно нерешително дете - имаше нужда от сериозен разбор и анализ, който да отвори мирогледа му, че романтичните му представи за едно или друго нямат нищо общо с реалността.
И така, 5 години по-късно имам вкъщи един изключително щастлив млад човек, който завършва с отличен успех, със сертификат по език за много високо ниво, награди от различни дейности - академични, спортни, конкурсни и пр. И абсолютно целенасочен какво и в кой университет ще учи. Рисуването е верен спътник и досега. Но ако беше отишъл в НУИИ, щеше да е нещастен - в това сме сигурни и аз, и той.
От друга страна - момчето на re_ge, отивайки в училище по изкуства, е направил най-добрия избор за себе си. И творческата му реализация тепърва предстои да се развива във великолепна посока.
И двете деца не са някакви гении. Но подкрепата в семейната среда, когато е била жизненонеобходима, е била тази, която ги е формирала така, че те да се чувстват точно на мястото си и да извлекат максималното за себе си от училище - и двамата с много труд, макар и в различни посоки.

Напълно съм съгласна. Родителите трябва да познават децата си, да могат да разговарят с тях и заедно да вземат най-доброто решение за децата. За съжаление има много родители, които нямат капацитет, желание или изобщо не желаят да се съобразяват с детето, защото те знаят най-добре. По принцип това не ме засяга, но в живота често се сблъскваме с такива хора и това не е приятно.
Иначе гений го използвах с голяма доза ирония. И на въпроса колко деца гении познавам отговорът е нито едно, обаче познавам доста родители (а във форума още повече), които са сигурни, че отглеждат генийчета.

Всъщност най-гениалните творци са изключително интелигентни, умни, информирани с времето си, визионери с концепции в бъдещето.
Приетата вече мантра - "моето дете рисува, не е за математика", която автоматично подсъзнателно казва на детето "ти не си достатъчно умно" е изключително грешна позиция в родителската роля. Може определен начин на представяне на математиката да не е за това дете, но не и математиката да не е за него. 
Просто има различни типове обработване на информация и е наша работа да намерим как да държим високата летва на добро образование във всички посоки поне докато мозъка на детето е способен да приема информация и да се развива с предизвикателно поставени разнообразни теми. Мозъка е развиващ се орган.
Има ли детето страх от мат - това сто на сто е сигнал да се намери "пречката".
Знам какво говоря. Пораснах с идеята, че съм глупава и не е за мен математиката. Докато баща ми не се ядоса на училищното ми представяне и посоката, която бях тръгнала да поемам и не захвана сам да ми обясни математиката. Хора, света се разгърна по изцяло различен начин - кристално ясна логика в иначе непрогледната математика. Не слагайте сами етикети. Следвайте желанията на децата си, но не оставяйте бдителността към останалите знания.
Учителя по предмет х е най-малкият ви проблем. Той е година две пред децата, ваша роля е да научите децата на насочване на силите и ваденето на важните изводи.
Успех на всички кандидатстващи, след малко повече от месец в темата е обсъждаме оценки и специалности