Номинации за най-голяма муня (тема 13)

Ти пък. Два месеца. Аз търся две чанти вече няколко години. Е, няма ги.

И редовните номера - търся едно нещо, намирам друго.
Купувам препарати и шампоани - отварям, то има!

Купувам шампоан, оказва се балсам на същата марка. Пак купувам, вече внимавам, пак се оказва балсам.

Да си менкаме. Аз си купих шампоан и шампоан и се къпех с тях доката едната девойка не се размрънка кога най-после ще купя балсам

В такива моменти се радвам че почти никога не са ми от една серия или в еднакви бутилки Аз и рядко си ги харесвам така, но и за човек с над 5 диоптъра късогледство си става съвсем приключение... Особено както обичам да си мия косата сутрин, преди кафето още

Така пържих картофки преди няколко дни след амнайсе-часов полет 😆 Да зарадвам човечето, което беше “имам нужда от пържени картофки, мам”, а мам му реже тез обелки на жулиенчета и се чуди едно известно време какво не е наред 😂

От няколко дни си сложих червени щори в кухнята и вадя все недопечени манджи от фурната. Като пекне това слънце насреща и все ми се виждат манджите зачервени.
Мъжа ми най- тактично ме попита с очилата ли готвя, днес разбрах, че не е от тях , като видях сина ми колко е червен само в кухнята.

Твоите манджи станали като узрелите домати/кайсии и прочие влияещи се плодове и зеленчуци на пазара под червен навес
Извън навеса са зелени, обаче аз си знам и изнасям настрани да погледна, ако изобщо купувам от непознат.

Поздравления! С един замах си превърнала полилея в „полюлей“.

А тук ни ги предлагат в торбички, съответния цвят. Портокалите в оранжеви, авокадото в тъмно зелени. Да не разбереш, че не са узрели. Изглеждат апетитни, но всичко е лъжа.

Това може би обяснява защо там виждах един и същ зарзават, едно до друго но едното в щайга да си вземеш, а другото в пакети по паунд или 2... И пакетираните по-евтини Свикнала съм да виждам обратното и доста се почесах по главата тогава.

Най-гадното ми “хвърляне” е пъпа на първородния ми син в боклука. Много плаках, много…С дъщерята бях категорична, че ще бъда много внимателна. 15 години по-късно нямам никакъв спомен и идея къде съм насочила “вниманието”
Само да са ми живи и здрави!

Ние години наред мислехме че котката е изяла/ замотала някъде пъпа на детето. . Докато не го открих 20 години по-късно сложен в плик за писма и прибран в един тефтер, в който съм си водила бележки за бебето.

Привет-с удоволствие чета мунщините и се забавлявам и сега ще кача една-на работниците в кухната на едно заведение.Копирам историята от друга тема-там предупредих градските...
Пиша този пост за да предупредя вас и ваши близки да имате едно наум за ресторанта Ал маре в морската.Снощи се събрах с приятелки за да празнуваме РД.Всичко беше наред и дойде ред за тортата.Изнасят я ,свещи ,снимки всичко както си е реда и я внасят да я нарежат.
И тук започва интересното.Тортата е на Захаро за 8 парчета-ние сме 6.Питат цялата ли да я нарежем-аз казвам "Да"На съседната маса има колежка и мислех ,че понеже тортата е голяма за нас и за нея да отрежат едно парче.Носят първите 2 парчета-само шоколад ,мисля украсата ще се падне на другите.След малко носят следващите 2 -пак само шоколад отгоре,след малко и последните 2 -пак само шоколад.През това време обаче аз излязах да говоря по телефона.Пооглеждам парчетата малки ми се видяха,но то пък колко да изядем.В това време едната приятелка казва-аз много шоколадова торта не ям -къде са макароните и украсата,която е с бял шоколад.Изчакваме сервитьорката и си ги искаме да ги донесат в отделна чинийка защото явно не са по парчетата.Тя-добре и изчезва от хоризонта..и така 15 мин.Идва едно момченце,застава до масата и казва"Извинявам се много,но в кухнята като са рязали тортата са изяли украсата и сега ги е страх и срам да дойдат да ви кажат и пратиха мен да ви кажа" /Мен ако питате и половината торта-частта с украсата/
Ние и 6-те зяпваме и не можем даже да реагираме .Останахме направо потресени.Приятелките"Ама няма ли поне един макарон?" Младежа: "Ами не- остана само надписа-ако искате да ви го донесем" Ама той надписа не е ядлив Laughing В момента,който асимилирахме новината-момченцето се беше изнесло с 200 запонахме да се смеем и да се шегуваме и с него и със сервитьорката,че няма да платим,не можаха ли да изчакат да си тръгнем и така...
Момичето ,което ни обслужваше се извинява,че с младежа не яли от тортата,защтото били вегани,но пък явно цялата кухня се е черпила за здраве .Момичетаако искате вярвайте като наложихме парчетата бяха половин торта и тези безобразници от кухнята ни бяха нарязали неукрасената половина А другата с украсата я бяха изяли .Едната приятелка,която чакаше макароните и белия шоколад не яде изобщо  Не правихме скандали и си платихме чинно сметката-без бакшиш разбира се.Имайте предвид ,ако посещавате това заведение и носите торта-режете я вие и да не стига в кухнята,защото ще си останете без нея.Не ги е срам.Всички/компанията/ сме на една възраст,но такова нещо никой не беше виждал и чувал.То да бяха изчакали да си ходим-така или иначе на бар торта нямаше да мъкнем и щеше да остане за тях-но поне дайте с украсата,прилични парчета,пък като тръгнем яжте.Смяхме се ,че трябва да спаднем цената на половината торта от сметката-няма такова безобразие.Тия хора направо са станали безсрамни и безочливи.
Такава мунщина от персонал не бях чувала

E не. Ужас. Аз нямаше да платя