Пубертетът при момичетата над 14 години - как да подготвим децата? - тема 23

  • 30 503
  • 518
# 495
Аз не разбрах точно какъв е въпросът- дали пуши или как майката да приеме този факт. За мен е ясно, че пуши
Виж целия пост
# 496
Дали и как,  да говори с дъщеря си, го разбрах аз.
Виж целия пост
# 497
Наистина ли е станало толкова ужасно нещо да се изиска някаква информация от почти пълнолетен човек?
Виж целия пост
# 498
Да разговаряш с детето си е изискване на информация? Вие какво мислите, че като стане на 18 ангажимента на родителят да е до детето, да се интересува, да съветва отпада? Ами не и големите деца си търсят майките, ако са в близки доверителни отношения.
Виж целия пост
# 499
Разговарянето липсва, иначе нямаше да има казус.
Що се отнася до големите деца( моите са на 19 ), те не се еманципират с навършването на пълнолетие.  Съзряването е процес, а да станеш и отговорен възрастен- дълъг и трудоемък процес.
Виж целия пост
# 500
Благодаря на всички за изчерпателните анализи на характера ми, майчинските ми качества и отношенията ми с дъщеря ми. 😄 Не предполагах, че от няколко изречения за миризма в стаята може да се направи толкова подробна семейна анализа.

 Разбира се, че ще разговарям с нея. Въпросът ми беше как да подходя, без да я обвиня за нещо, в което дори не съм сигурна.

Особено ми хареса логиката „ако връзката ви беше близка, щеше да ти каже“. Значи, ако някой тийнейджър скрие нещо от родителите си, автоматично можем да заключим, че отношенията им са лоши. Много удобно правило. Ще си го запиша.

Също така благодаря за уточнението, че на 17 човек има лично пространство. Точно това се опитвам да уважавам, затова и не съм ѝ претърсила стаята, телефона, чантата и гардероба, за да намеря доказателства.

А за това, че аз пуша – да, пуша. Не съм го крила. Очевидно това според някои означава, че нямам право да се притеснявам дали детето ми пуши. Интересна теория. По тази логика лекарите, които пушат, не могат да говорят за вредата от цигарите. 😄
Виж целия пост
# 501
Лицемерие не практикувам.
Като бяха малки, не можеха да пият прясно мляко. Аз го спрях, заради тях, не можех да си представя да се крия.
Ако ще говоря за вредата от пушенето, няма да пуша...
И на мен ми е интересно,  с какви доводи ще й изтъкваш твоите притеснения.


Не знам къде прочетете за  "...ако някой тийнейджър скрие нещо от родителите си, автоматично можем да заключим, че отношенията им са лоши."
Говорим сега за правилата , вредите , и спазването,  и примерите...
Виж целия пост
# 502
LordOzzy ⚡, един пушач може да изтъкне доста повече и по-добри доводи от един непушач, тъй като знае какво му коства това.
Абсолютно не съм съгласна с нищо, написано от теб.
1. Това че ти си допуснал грешка, не е причина да не се опитваш да предпазиш детето си от нея. Съгласна съм, че да го набиеш за нещо, което правиш и ти е лицемерие, но да говориш с него и да изразиш несъгласието си не е.
2. Това, че детето е пропушило и не е казало веднага на майка си в никакъв случай не показва лоши отношения помежду им и липса на комуникация. А фактът, че майката пише тук, рискувайки да си навлече един  куп упреци и глупави заключния, значи че се опитва да подходи по-възможно най-добрия начин.
3. Не останах с впечатление, че майката се крие като пуши, така че примерът с млякото ти отпада.

Beachpaw, говори спокойно с детето. Обясни й какво ти отнемат цигарите и се надявай да го осмисли скоро.
Виж целия пост
# 503
Бивш пушач съм.
Спрях ги 2г преди да забременея и никога повече не пропуших.

Дерзайте!
Виж целия пост
# 504
Радвам се за вас, наистина. 😊 Само че това, че вие сте спрели преди бременността и никога повече не сте пропушили, не превръща вашия личен опит в универсален правилник за всички останали.

И не разбирам защо фактът, че в момента пуша, означава, че не мога да говоря с дъщеря си за вредата от цигарите. Напротив – аз знам от първа ръка как започва: първо е „само понякога“, после става навик, а накрая осъзнаваш, че вече не пушиш, защото ти се иска, а защото ти се налага.

Знам какво причинява никотинът, знам за зависимостта и знам колко трудно е да спреш. Точно затова бих ѝ казала да не започва. Не е нужно човек да е перфектен, за да предупреди детето си за собствените си грешки.

А „дерзайте“ ще го приема като добро пожелание. 😄 Аз пък ви пожелавам някой ден да приемете, че и хората, които не са успели да направят вашия избор, могат да имат разумна позиция по темата.
Виж целия пост
# 505
Аз също спрях цигарите 2г преди да забременея. И след 7г без цигари...пропуших отново. Говорила съм на дъщеря си колко е вредно, зарибяващо и колко съм в грешка, че винаги мога пак да ги спра. По- добре е да не започваш, в това няма спор.
Казва, че на нея и мирише гадно от цигарите ( пуша на балкона) и не иска и устата, и дрехите и да миришат и знам, че не пуши. За сега....Никой не е застрахован затова не намирам за уместно ' другарски съд' в темата
Виж целия пост
# 506
Другарският съд е във вашите глави Hands V
Аз споделям личен опит,  и това би трябвало да прави всеки във форума.
И, ако нямате намерение да чуете чужд личен опит,  изобщо не разбирате смисълът на форума.
Намирам,  че не разбрахте и какво казвам- аз не намилам какво да не се прави- смятам, че трябва да живея, и да давам пример.
С моите дъщери имаме много малко твърди правила, но едно от тях е изпробвано вече, и смятам за основно- при проблем ми казваш, и търсим решение. Дори да си правим разбор след това, дори да не съм съгласна, първо вадим каруцата от калта.
Аз делегирам доверие, те ми дават доверие.
Но, твърдя, че съм си го извоювала.
Виж целия пост
# 507
Всъщност цигарите (или айкосите в случая) не са най-страшното нещо за една 17-годишна. Смятам, че родителските усилия трябва да са насочени към спешно възстановяване на доверие, диалог, общуване. Лекциите за вредата от цигарите бих спестила на първо време, детето ги очаква и знае всичко, което ще му бъде казано. Но ако има добър диалог, в един момент ще има как да бъде споделен личния опит на майката с цигарите, негативите от това, проблемите.
Виж целия пост
# 508
Със сигурност пушенето не е най-страшното за един/една на 17г.  За съжаление съвет не мога да дам, само да споделя.
Аз не пуша. Родителите ми обаче бяха страстни пушачи.  Покрай тях съм ги намразила цигарите.
Еми дойде ден, в който да разбера, че сина ми (на 17) пуши. Няма да казвам, колко зле се чувствам. В нашия случай не е " ти пушиш, не ми обяснявай колко е вредно", а "ти не пушиш и не разбираш..."
Виж целия пост
# 509
На мнение съм, че не можеш да съветваш дете да не прави нещо, което ти правиш. Ако е било в миналото - да, но ако го правиш в настоящето, е леко казано несериозно и не авторитетно. Не бих взела насериозно съвета им, след като те го правят (родителите примерно).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия