

Засега. 
Уникално забавна котинка е Джу. 




Пп Добре, че не го изхвърлихме, защото Мая не го поглеждаше. Мая не играеше с играчки, тя ловеше и убиваше маслини и кренвирши, друго не и трябваше. Беше истински и завършен ловец с много силни инстинкти. Имахме страхотна въдичка на стойка от Италия, но в крайна сметка я хвърлихме, защото само я подмятахме и на тоз да я дам, на оня да я дам, а днес, а утре и най накрая на боклука. Сега ме е яд, ама..
Липсва ми пухкавото и розово шкембенце и моето любимо карамелено нокътче, пухкавите и космати лапки и дори досадата и с която търпеше ласките ми. Липсва ми погледа и и това как спеше на "Малдивите под палмата". Липсва ми всичко което беше тя. 

И ще ни научи на още много неща, все хубави. Жива и здравичка да ни е и да е дългиии години с нас.
Препоръчани теми