Кръгова икономика в България - Анкета

Аз попълних анкетата. За мен въпросите изглеждаха ясни и мисля, че са добре формулирани. Желая на автора успех в изследването му по този важен въпрос.

Сърдечно ви благодаря.

Здравейте отново.
Преди повече от година обещах, че след приключване на проучването ще се върна тук с резултатите. Благодаря още веднъж на всички, които попълниха анкетата и се включиха в дискусията. Част от отговорите бяха събрани именно благодарение на тази тема.
Междувременно обработката и анализът приключиха. Резултатите преминаха международно научно рецензиране. Няма да превръщам темата в академична реклама, затова предпочитам просто да изпълня обещанието си и да споделя какво установихме.
Окончателният анализ е върху 660 пълнолетни участници. И понеже тук имаше напълно основателен коментар за пенсионерите, в крайна сметка 33 процента от участниците са на възраст над 60 години, а 27 процента са пенсионери. Извадката не е национално представителна, затова резултатите трябва да се възприемат като сравнително голяма снимка на нагласите и поведението на участвалите хора.
Един от най интересните резултати се оказа точно въпросът, който предизвика дискусия и тук. Около 59 процента са чували понятието кръгова икономика, но това съвсем не означава, че го разбират добре.
Повечето хора свързват кръговата икономика преди всичко с рециклиране и повторна употреба. Рециклирането беше посочено от близо 79 процента, а повторната употреба от близо 77 процента. Значително по малко хора свързват идеята с ремонт, споделяне на вещи, намаляване на потреблението, наемане вместо притежаване или с начина, по който продуктите се проектират още от самото начало.
Така че част от критиките в тази тема към терминологията всъщност се оказаха много съдържателни. Думите се използват широко в политики, стратегии и научни публикации, но това не означава автоматично, че хората влагат в тях едно и също съдържание.
При самото поведение също имаше интересен резултат. Най-често практикуваното действие не беше рециклирането, а ремонтът. Около 35 процента казват, че ремонтират вещи често или винаги, докато при рециклирането делът е около 28 процента. Покупките втора употреба и споделянето или заемането на вещи са значително по редки.
Най често посочените пречки са липсата на информация с около 51 процента и липсата на подходяща инфраструктура с 43 процента. Около една трета посочват неудобството или непрактичността, а приблизително една пета високата цена.
При мотивацията преобладават личните причини. Около 40 процента посочват собствените си ценности и убеждения, а още около 33 процента загрижеността за околната среда. Спестяването на пари е водещ мотив за около 24 процента. Законодателните изисквания и социалният натиск почти не се появяват като основна причина.
При доверието картината е доста по неприятна. Около 78 процента дават ниска оценка на доверието си в националното правителство по тези въпроси, а близо 75 процента и на местните власти. При бизнеса 62 процента изразяват ниско доверие, а повече от половината възприемат твърденията на компаниите за кръгова икономика предимно като маркетинг.
Има и сериозен проблем с комуникацията на политиките. Само около 19 процента знаят за конкретна българска или европейска инициатива в тази област, а над 71 процента не са съгласни, че тези политики се обясняват ясно на хората.
Не се ограничихме само до тези проценти. Изградихме общ показател за участието в четири практики, рециклиране, ремонт, покупки втора употреба и споделяне или заемане. След това проверихме едновременно връзката му с разбирането на темата, социалното приемане на тези практики, личната мотивация, доверието в институциите и ценовите ограничения, като отчетохме и възраст, образование, пол и трудов статус.
Основният статистически модел показа, че по честото участие е свързано със самооценката на хората, че разбират кръговата икономика, с вътрешната им мотивация и с това доколко подобно поведение се възприема като нормално и приемливо в средата им.
Тук обаче дойде може би най интересната част. Когато вместо самооценката използвахме реално оценените определения, които хората сами бяха написали, връзката със знанието вече не беше статистически убедителна. С други думи, усещането, че разбираш една концепция, и способността действително да я обясниш се оказаха две различни неща.
Подобна проверка направихме и за социалното приемане. В основния модел връзката беше ясна, но когато променяхме начина на измерване и отделяхме сходните поведения едно от друго, ефектът отслабваше. Затова сме внимателни с твърдения от типа, че сме открили един основен фактор, който обяснява поведението.
Направихме и редица допълнителни статистически проверки с различни модели и начини на измерване, за да видим кои резултати остават стабилни. Проверихме и една по сложна възможност, при която доверието в институциите няма пряка връзка с поведението, но може да е свързано с него косвено чрез усещането, че определени практики са обществено приемливи. Такъв модел действително се появи в данните, но тъй като проучването е проведено в един момент във времето, не го представяме като доказана причинно следствена връзка.
За мен оттук идва и по важният практически извод. Ако институциите искат реална промяна в поведението, вероятно не е достатъчно да приемат стратегии и да използват понятия като устойчивост и кръгова икономика. Необходимо е тези идеи да бъдат преведени на езика на ежедневието.
Човек трябва лесно да разбира къде може да поправи продукт, къде може да го върне, какво действително се случва с разделно събрания отпадък и каква е ползата от неговото участие. Има смисъл да се тестват по-широка мрежа от услуги за ремонт, ясни схеми за обратно приемане на продукти, депозитни системи, ваучери или облекчения за ремонт и по-добра инфраструктура за повторна употреба и рециклиране.
Също толкова важно е институциите и компаниите да показват резултати, а не само намерения. Когато повече от половината хора възприемат подобни корпоративни послания като маркетинг, комуникационната кампания сама по себе си трудно може да създаде доверие. По-убедителни биха били прозрачни данни, независима проверка, ясни гаранции за ремонт и обратно приемане и видима връзка между това, което гражданите правят, и крайния резултат.
Разбира се, от едно подобно проучване не може да се заключи, че определена мярка със сигурност ще промени поведението. То по-скоро показва къде са проблемите и кои решения има смисъл да бъдат изпробвани и проверявани.
Благодаря още веднъж на всички, които участвахте. В известен смисъл дискусията тук се оказа полезна не само за събирането на отговори, а и за разбирането на един от самите проблеми, които изследвахме. И както обещах тогава, този път резултатите наистина се върнаха там, откъдето започна част от проучването.

Моля споделете информация за научната публикация, заглавие,  издание или т.н.