Сексуално насилие

Била съм...  Харесвах го оня, признавам си. Беше приятел на мои приятели.  По тяхна покана излязохме заедно. По тяхно предложение отидохме в тях, "да си говорим". Тези двамата (момче и момиче)  ми бяха приятели,  те  ми го "препоръчваха".  Даже момчето ми каза, ясно си спомням, "Не се притеснявай, познавам този човек от 10 години, няма да ти направи нещо лошо". В един момент се оказах сама с него в стаята,те просто се изнесоха. Той ме нападна, аз се борих, но физически не можех да му противостоя. Не бях пила, но той беше, много...  Молех му се, плачех, бях и неразположена даже тогава.  Тръгнах да скачам от прозореца  (апартамента беше на първия етаж, но и да не беше пак щях да се опитам да избягам от там), но той не ме пускаше.  Удари ме, аз се опитах да го му отвърна, но той още повече побесня. "Приятелите" ми ме чуваха, но не дойдоха да ми помогнат.
Може и да съм виновна, че отидох в този апартамент, че се доверих на тези хора, че не го убих тогава, както ми се искаше, но този изрод ме изнасили.  По друг начин не мога да нарека това, което направи с мен.
Тогава бях на 19, прибрах се вкъщи и не казах на никого.  Физическата болка мина, но  чувството, че аз съм си виновна ме преследваше много време. А не биваше... Сега го осъзнавам.

Каквото и да пишете,
уважение на жената
в България няма. Жената
е впрегатен добитък и
ерекционен стимулатор.
Вземете любимите ви тъй
наречени водещи Иван и
Андрей. Вижте им тъпия
"Сблъсък". Пребройте само
колко пъти обсъждат деколтето
на разгологъзената асистентка.
Вземете моя любим Румен от
селендурското "Сделка или не".
Колкото пъти се врътне онази
руса метла да носи тука-там
по някой и друг незначителен
предмет, толкова пъти се хвърлят
в пространството сексистки коментари.
Няма уважение. Има плющене по задници.

Лиске, стига си лискила, все едно такива неща по цивилизования свят на запад не стават. Стават - факт.

Сега, като ви чета, си мисля колко лесна плячка съм била в ония комунистически години-абсолютно неопитна, яко наивна, а последните, с които съм говорила на тая тема, са били майка ми и баща ми. Това го отчитам като адски груба грешка от тяхна страна....само Господ ме е пазил и тогава, и на по-късен етап. И то не говоря за изнасилване посред нощ в тъмен вход или задънена уличка, а такова, което съм можела аз самата да си предизвикам.
Ще се постарая да възпитам сина си от най-ранна възраст да нарича нещата с истинските им имена и да получи достоверна информация за нещата от живота, а не да си играем на "цветенца и пчелички" до дълго време. Това може да има много негативни последствия.

Защото се счита за срам за жената и нейното семейство. Или поне обществото говори с огромно съжаление, но нищо повече.
Защото по време на делото жертвите се разпитват с най- големи подробности пред изнасилвачите (очи в очи)
Защото съдиите са корумпирани и такива дела рядко завършват със затвор. Обикновено се разминават с парично наказание.
Защото майките на "мъжете" са готови да те разкъсат извън съдебна зала и да действат със саморазправа.
Невероятно нали?

Не съм била жертва на сексуално насилие, но познавам жена била.

Бу, какво означава, че жената си го е търсела? Секс се прави по добра воля и от двете страни. Нямам никакво желание да си слагам фередже или да ходя само с панталон, за да не предизвикам нечии страсти.

През една тема се дефинира това точно От нея тръгна тази тема пък.

Да пусна ли и аз една тема,
че всичките тези твърдения
са необобщаващи. Много от
жените си го търсят, но има
и такива, които са жертви.

Лиске, дебатът в другата тема.
Тук само ще кажа да стискаш палци някой ден да не ти се прибере разревано детето (няма гаранция, че само на момичетата им се случва) и да се чудиш после само ли си го е търсило или е жертва.

Кои момичета според вас са облечени като да си го търсят

http://us.st11.yimg.com/us.st.yimg.com/I/pierresilber_1942_319128024
http://us.st11.yimg.com/us.st.yimg.com/I/snaz75_1942_137946780

http://www.rafaelhawaii.com/_images/products/primp_skirt_horse.jpg
http://scotwebstore.com/club_images/largeitems/sr_swhdr_miniskirt.jpg

Като се замисля колко много млади момичета преживяват това и си мълчат, много ме хваща яд.
И живеят с мисълта, че може и те да са го предизвикали или допринесли с нещо - за което имат вина дългонаслагвани старовремски стереотипи в обществото.

И все едно е, нормално щом се прибираш късно да си го търсиш, щом сложиш пола - търсиш си го, щом излезеш с някой и останеш насаме с него - търсиш си го. А онзи нерез е невинен. Вината се обръща и се носи от жертвата.
Нещо се ядосах.

Трябва всички да стискаме палци и
да се молим никому да не се случва.
Учудва ме, че нямаш какво друго да кажеш.
Обикновено си словоохотлива.

Грушенка, анкетата сама говори. Над 50% от жените, гласували в нея към момента, са били жертва на насилие; почти половината познават други жени, които са преживявали.

Какво повече да ти кажа? От няколко часа го водим вече този спор.
Освен да почна да се самоцитирВам:
'Не' е винаги 'не', няма значение от ситуацията.

Вече ако викаш 'Да', надали някой ще се усъмни после, че не си искала.

Копирам отговора си от "Дом и семейство"


"Веднъж се оттървах на косъм. Според мен човекът беше психично болен. Защото хич не отговарям на наложения стереотип, че жертвата на подобно гнусно посегателство носи къси поли, мотае се из разни дискотеки, флиртува, прибира се само по тъмно и т.н.

Случката се развива по това време на годината, 14.30 ч., мястото е парка зад Хилтън. Аз се прибирам от у-ще и минавам през парка, защото пътят е по-кратък, времето е хубаво, майки с деца се разхождат, хора с кучета са навън - абе, нормален следобед в паркА. Вървя си и усещам как някой ходи зад мен. Обърнах се, някакъв нормално изглеждащ мъж. Аз забързах крачка,той също. Много съм плашлива и сърцето ми вече бие с 150/минута. По едно време той ми подвиква "Извинете, това "Иван Вазов" ли е?", аз през рамо казвам "Да" и продължавам. Продължавам да ходя със забързана крачка и по едно време просто го усетих върху мен, започва да ми разкопчава якето (аз съм с дънки, маратонки и спортно яке, закопчано догоре). Почнах да се дърпам, да крещя, да ритам. А той "Само искам да ти пипна циц*те, само искам да ти ги пипна!"   Аз му ударих няколко лакътя в корема, продължавам да крещя и той ме пусна. Почнах да бягам, все едно смъртта ме гони. Бях достатъчно умна, че тръгнах да бягам към булеварда. Той не тръгна да ме гони, избяга някъде из алеите...
Но това, което ме изуми беше, че на 200 метра от мен имаше хора - никой нищо не направи, никой не реагира по някакъв начин. Направиха се, че нищо не виждат...
Много време ми трябваше, за да го преодолея, някакси...не знам защо аз се чувствах виновната.
От 7ми клас не съм слагала пола, ходила съм общо 4 пъти през живота си на дискотека, никога не съм се напивала, никога не съм имала забивки от по за една нощ...И все пак ми се случи. Така че, не можем да сложим толкова лесно нещата в някакви рамки.
Явно винаги трябва да сме нащрек и да сме подготвени за всичко...