Сексуално насилие

Отговор 2 и 4. Да не дава Господ

Да, била съм. Не опит за изнасилване, но тормоз - да. Когато аз съм го провокирала, не го броя. Но съм била и без никаква вина. Нормално е. Светът е такъв 

Познавах жена, която беше изнасилена и убита. Никога не беше слагала минижуп, ако това има значение. Просто се прибирала от работа. Него не го осъдиха.

Един преподавател се опитваше да ме тормози. После се оказа, че се е обаждал на почти всички момичета от групата  ми... Стана голям скандал, бяхме решени да го съсипем. Накрая той почина от рак на белите дробове и алкохолизъм...

да те гони чичко в парка ( и да не те стигне) към кой отговор е...тормоз ли

И ние имахме един такъв - по "Право на интелектуалната собственост". Изгонихме го. Сега е в една от върховните прокуратури. Какво да се прави... не винаги има възмездие.

Писах в другата тема... Да, приятелка...Посред зима, нито е била с къса пола, нито се е държала предизвикателно, нито е предлагала кафе...
Осъдиха го мисля на 3 г. тогава. Излезе след 2...

Лени, сама прецени.
Ако смяташ, че е в реда на нещата някой да те гони с такива цели и това е нормален ход на деня, или пък - сама си си била виновна за гонитбата и не си жертва - отметни 'не'.

за тормоз го отметнах. щото все пак физическо насилие не е имало.

и аз имам съученичка, малена.
беше .. убита през 91ва година. на 30ти юни.
не е била в минижупи и тн ( това, за което говорим в другата тема), а и не можеше да тича бързо.
на булевард пушкин стана, късно вечер , може би помни някой.

А съпрузи?
Или гаджета?
Шом някои смятат, че минижуп или отиване в дом на мъж е основание, какво да кажем за такива случаи?!

Имаше май преди време тема, за това, как някои са били натискани от мъже, дори в градския транспорт. Уж невинно потъркване...
Това, пак е някакъв вид тормоз...

Не, и не познавам слава богу.

Нямаше ли такава тема вече?

Да, случи ми се отдавна.

Ами много сме.

Това може би да...но не съм сигурна, бях малка.

Какво ти някои, то това си беше масова практика...

Бу, отговарям с конкретна случка: в 8 клас отидох с двама в гората. Бяхме се запознали същия ден и май бегло бях харесала единия. Успях да се измъкна, слава богу, когато ми скочиха. Но си давам сметка, че аз също нося отговорност за това. Защото бях достатъчно голяма, за да знам какво може да ми се случи и въпреки това наивно реших, че просто искат да се поразходим. Естествено, че не съм искала да ме изнасилят и не съм си го "просила" (макар че в техните очи вероятно е изглеждало точно така). Но част от отговорността е моя. Отговорността, не вината.

О, аз гласувах с "не", ама като казахте за преподавателите, бях забравила, че един така яко ме сгащи на изпит, накара ме да остана последна, изгони другото момиче/а няма право да ме изпитва насаме/, после ме кара да сядам на столове, на диванчето, после седна до мене, че като се загонихме...баси майтапа беше
Е, писа ми шестица човекът, ама ако не беше влязъл някакъв заблуден колега, може би щях да гонабия тоя.
Та, случката е по-скоро весела, де, това не е нищо ново нито необичайно за нашите университети.Така че - пак гласувам с "не".Нямам трайни травми щото, само повод за хилеж по купони.

Разбира се. И не можем да се разберем с Бу, че е различно все пак от изнасилването 

Да !
Постоянно гледах да избягвам компанията на тези двамата, но един ден ме приклещиха в една стая (по-скоро ме завлякоха там с писъци). Не ме изнасилиха в истинския смисъл на думата, но ме съблякоха гола и се погавриха 
А най-гадното, е че пред вратата седяха 3-ма възрастни мъже и като излязох ме гледаха все едно сме пили кафе вътре. Бях си го изтрила от съзнанието, но сега като пуснахте тема изкочи 

Джуджанка, съжалявам, че се сещаш наново

Ами....отговорих с НЕ, но си имам там, нещо, от миналото.....когато бях ученичка. Най-интересното е, че в един момент се усети и ме запита" Ти с мъж спала ли си"? Сякаш го полях с ледена вода.....дръпна се и каза "Аз няма да съм ти първият". Мисля, че до голяма степен аз си предизвиках нещата, но колко му е, на 16-17 кръвта ти кипи като на младо яре, а той беше студент....
После пък за доста дълъг период нямах грам доверие на мъжете....и още тогава си мислех, че ако един ден имам дете, то искам да е момче. (мисля, че е ясно защо).

Сексуален тормоз на работното място
е търпяла почти всяка от нас. Направи
ми впечатление, че българската ТВ си е
направо сексистка. Но никой не се оплаква.
Моя позната в Германия задейства адвокат,
за да прекъсне щенията на някакъв преподавател,
грижещ се за нея по време на дипломната й работа.
Адвокатът е българин. Казал й, че в България биха й
се присмели и че трябвало да се чувства поласкана
от вниманието. Имам приятелка, два пъти изнасилвана.
Беше ученичка. Мисля, че не е подавала оплакване.
Мисля, че много от жените не подават оплакване. Защо.

Предполагам, защото искаш да го възпиташ в уважение към жените. Не се шегувам.

За да не търпят после обяснения как са си го търсели и сами са си виновни, как защо?
А ти гарантирам, че 100% и в най-загъзундрената ситуация ще се намери някоя жена да обясни, че точно така е било - търсела си го е оная мурва.

По-скоро защото си мислех колко е била понякога майка ми права......да се страхува за мене.
За възпитанието в уважение към мнението на жената  е ясно-но в тази посока възпитанието ще дойде от посока на мъжа ми. Защото той наистина знае значението на думичката УВАЖЕНИЕ.

                  Тормоз, бих казала... С две думи парирам подобни неща обикновено... В изключителни случаи съм прибягвала към действие - да избягам или да ударя и избягам.
                  Определено съм забелязала зависимост между облеклото ми в момента и случките  .

Не и не познавам... Но познавам жени, които са жертва на семеен тормоз в домовете си...
Изключвам като сексуален тормоз, натискането по градския транспорт, досаждането на разни навлези, които като ги отрежеш и се "правят на мъже", подсвиркванията, подмятанията и други подобни... Ако го включим и това, едва ли ще има жена, която да не е била обект на подобен тормоз...

... Всъщност, излъгах, бях забравила ... имаше един случай, но успях да се оттърва... с голям късмет... Уффф... Изтрих си първото гласуване...

В интерес на истината и аз не казах на родителите ми! Беше ме страх, че ще ме обвинят! Около 7 години по-късно споделих с настоящия ми мъж. В първия момент му се искаше да го намери и да го убие, а след като ме видя как плача ми каза да спра, защото било преди 7 години и нямало смисъл да се разстройвам  
Тогава просто исках да спра да мисля за това и да си доизживея детството /бях на 10-11 години/. Бях облечена с дънки и вълнен пуловер плетен от баба ми с два щъркела на него!

Била съм...  Харесвах го оня, признавам си. Беше приятел на мои приятели.  По тяхна покана излязохме заедно. По тяхно предложение отидохме в тях, "да си говорим". Тези двамата (момче и момиче)  ми бяха приятели,  те  ми го "препоръчваха".  Даже момчето ми каза, ясно си спомням, "Не се притеснявай, познавам този човек от 10 години, няма да ти направи нещо лошо". В един момент се оказах сама с него в стаята,те просто се изнесоха. Той ме нападна, аз се борих, но физически не можех да му противостоя. Не бях пила, но той беше, много...  Молех му се, плачех, бях и неразположена даже тогава.  Тръгнах да скачам от прозореца  (апартамента беше на първия етаж, но и да не беше пак щях да се опитам да избягам от там), но той не ме пускаше.  Удари ме, аз се опитах да го му отвърна, но той още повече побесня. "Приятелите" ми ме чуваха, но не дойдоха да ми помогнат.
Може и да съм виновна, че отидох в този апартамент, че се доверих на тези хора, че не го убих тогава, както ми се искаше, но този изрод ме изнасили.  По друг начин не мога да нарека това, което направи с мен.
Тогава бях на 19, прибрах се вкъщи и не казах на никого.  Физическата болка мина, но  чувството, че аз съм си виновна ме преследваше много време. А не биваше... Сега го осъзнавам.

Каквото и да пишете,
уважение на жената
в България няма. Жената
е впрегатен добитък и
ерекционен стимулатор.
Вземете любимите ви тъй
наречени водещи Иван и
Андрей. Вижте им тъпия
"Сблъсък". Пребройте само
колко пъти обсъждат деколтето
на разгологъзената асистентка.
Вземете моя любим Румен от
селендурското "Сделка или не".
Колкото пъти се врътне онази
руса метла да носи тука-там
по някой и друг незначителен
предмет, толкова пъти се хвърлят
в пространството сексистки коментари.
Няма уважение. Има плющене по задници.

Лиске, стига си лискила, все едно такива неща по цивилизования свят на запад не стават. Стават - факт.

Сега, като ви чета, си мисля колко лесна плячка съм била в ония комунистически години-абсолютно неопитна, яко наивна, а последните, с които съм говорила на тая тема, са били майка ми и баща ми. Това го отчитам като адски груба грешка от тяхна страна....само Господ ме е пазил и тогава, и на по-късен етап. И то не говоря за изнасилване посред нощ в тъмен вход или задънена уличка, а такова, което съм можела аз самата да си предизвикам.
Ще се постарая да възпитам сина си от най-ранна възраст да нарича нещата с истинските им имена и да получи достоверна информация за нещата от живота, а не да си играем на "цветенца и пчелички" до дълго време. Това може да има много негативни последствия.

Защото се счита за срам за жената и нейното семейство. Или поне обществото говори с огромно съжаление, но нищо повече.
Защото по време на делото жертвите се разпитват с най- големи подробности пред изнасилвачите (очи в очи)
Защото съдиите са корумпирани и такива дела рядко завършват със затвор. Обикновено се разминават с парично наказание.
Защото майките на "мъжете" са готови да те разкъсат извън съдебна зала и да действат със саморазправа.
Невероятно нали?

Не съм била жертва на сексуално насилие, но познавам жена била.

Бу, какво означава, че жената си го е търсела? Секс се прави по добра воля и от двете страни. Нямам никакво желание да си слагам фередже или да ходя само с панталон, за да не предизвикам нечии страсти.

През една тема се дефинира това точно От нея тръгна тази тема пък.

Да пусна ли и аз една тема,
че всичките тези твърдения
са необобщаващи. Много от
жените си го търсят, но има
и такива, които са жертви.

Лиске, дебатът в другата тема.
Тук само ще кажа да стискаш палци някой ден да не ти се прибере разревано детето (няма гаранция, че само на момичетата им се случва) и да се чудиш после само ли си го е търсило или е жертва.

Кои момичета според вас са облечени като да си го търсят

http://us.st11.yimg.com/us.st.yimg.com/I/pierresilber_1942_319128024
http://us.st11.yimg.com/us.st.yimg.com/I/snaz75_1942_137946780

http://www.rafaelhawaii.com/_images/products/primp_skirt_horse.jpg
http://scotwebstore.com/club_images/largeitems/sr_swhdr_miniskirt.jpg

Като се замисля колко много млади момичета преживяват това и си мълчат, много ме хваща яд.
И живеят с мисълта, че може и те да са го предизвикали или допринесли с нещо - за което имат вина дългонаслагвани старовремски стереотипи в обществото.

И все едно е, нормално щом се прибираш късно да си го търсиш, щом сложиш пола - търсиш си го, щом излезеш с някой и останеш насаме с него - търсиш си го. А онзи нерез е невинен. Вината се обръща и се носи от жертвата.
Нещо се ядосах.

Трябва всички да стискаме палци и
да се молим никому да не се случва.
Учудва ме, че нямаш какво друго да кажеш.
Обикновено си словоохотлива.

Грушенка, анкетата сама говори. Над 50% от жените, гласували в нея към момента, са били жертва на насилие; почти половината познават други жени, които са преживявали.

Какво повече да ти кажа? От няколко часа го водим вече този спор.
Освен да почна да се самоцитирВам:
'Не' е винаги 'не', няма значение от ситуацията.

Вече ако викаш 'Да', надали някой ще се усъмни после, че не си искала.

Копирам отговора си от "Дом и семейство"


"Веднъж се оттървах на косъм. Според мен човекът беше психично болен. Защото хич не отговарям на наложения стереотип, че жертвата на подобно гнусно посегателство носи къси поли, мотае се из разни дискотеки, флиртува, прибира се само по тъмно и т.н.

Случката се развива по това време на годината, 14.30 ч., мястото е парка зад Хилтън. Аз се прибирам от у-ще и минавам през парка, защото пътят е по-кратък, времето е хубаво, майки с деца се разхождат, хора с кучета са навън - абе, нормален следобед в паркА. Вървя си и усещам как някой ходи зад мен. Обърнах се, някакъв нормално изглеждащ мъж. Аз забързах крачка,той също. Много съм плашлива и сърцето ми вече бие с 150/минута. По едно време той ми подвиква "Извинете, това "Иван Вазов" ли е?", аз през рамо казвам "Да" и продължавам. Продължавам да ходя със забързана крачка и по едно време просто го усетих върху мен, започва да ми разкопчава якето (аз съм с дънки, маратонки и спортно яке, закопчано догоре). Почнах да се дърпам, да крещя, да ритам. А той "Само искам да ти пипна циц*те, само искам да ти ги пипна!"   Аз му ударих няколко лакътя в корема, продължавам да крещя и той ме пусна. Почнах да бягам, все едно смъртта ме гони. Бях достатъчно умна, че тръгнах да бягам към булеварда. Той не тръгна да ме гони, избяга някъде из алеите...
Но това, което ме изуми беше, че на 200 метра от мен имаше хора - никой нищо не направи, никой не реагира по някакъв начин. Направиха се, че нищо не виждат...
Много време ми трябваше, за да го преодолея, някакси...не знам защо аз се чувствах виновната.
От 7ми клас не съм слагала пола, ходила съм общо 4 пъти през живота си на дискотека, никога не съм се напивала, никога не съм имала забивки от по за една нощ...И все пак ми се случи. Така че, не можем да сложим толкова лесно нещата в някакви рамки.
Явно винаги трябва да сме нащрек и да сме подготвени за всичко...

за съжаление да......до изнасилване не се стигна....но беше ужасно
и с преподаватели съм имала проблеми
БЕЗ НИКАКВА ПРОВОКАЦИЯ

                 И аз така мисля. Тоя вид, а също така разни ексхибиционисти и други подобни са си болести, мисля...

Има ли момичета, които да ходят облечени така?

Повечето от съученичките ми бяха жертва на изнасилвач/и. Тези, които се осмелиха да заведат дело, нищо не спечелиха освен унижение.
За една от тях мнението ми беше - „тя си го търси”. Изнасилвана е многократно, поне през уикенд, докато бяхме съученички /4год/.Действието се развивало или в селската дискотека /тоалетната/ или след като си тръгне от там. Живееше в едно село до Своге, където изнасилването в дискотеката било ежедневие. Е, колкото и да я молехме да подаде жалба и да спре да ходи във въпросната дискотека - не го направи. Не беше единствената от това село, масово момичетата им се случваше това.
Изобщо не оневинявам изнасилвачите, нищо не ги оправдава, но да знаеш, че вероятността да те изнасилят е 99% и пак да ходиш там...... .

Тормозили са ме,да.Един съсед,на годините на баща ми и уж приятел негов.Натисна ме два пъти в асансъора и взех да го избягвам вся4ески  .Престраших се и казах на наште.Баща ми слезе и му вдигна луд скандал.От тогава ме гледаше лошо  .
Да не изброявам и 4и4ковците в парка,които си показваха "прелестите"...
 
Имах една състудентка,която един тип я изнасилил във влака.Тя се прибирала от родния си град с нощния влак.Нямало хора и този се възползвал.Беше много уплашена да не и е лепнал нещо и седмици наред тър4а по изследвания.Слава Богу нищо и нямаше.Не подаде жалба,защото в тъмното не го беше и видяла.
 

Бях на 8-9 години, лятната ваканция. Прибирахме се с майка ми от разходка. Аз исках да се прибера по-бързо и се затичах към вкъщи (на две пресечки от нашата улица бяхме). Точно на пресечката ме спря един чичко, който много искаше "нещо да ме пита". След няколко реплики ми обясни подробно какво иска. Викане, ритане, хапане и т.н. -  избягах.
Не смятам, че съм имала каквато и да е вина. 

Преподавателката ми по лексикология ми пусна ръка на писмен изпит... Не го взех. Да, бил съм жертва на сексуален тормоз. Аз го предизвиках. Слагах си дезодорант "Графит" (син).

Не, но не броя пускането на ръка, опипване и търкане в градския транспорт. Единият път даже бях с две момчета, връщахме се от лекции и пак ми се натисна някакъв смрадлив тип. 
Колкото и да ме е било срам, вдигала съм аларма, наи-вече ритах лошо. 
Никога не са ми помагали свидетели, правят се на три и половина.
Често съм ходила с къса пола, примерно, ама никога, никога не са ме закачали, когато съм била с пола.
Смятам, че една жена не може да си търси изнасилване. И гола да се завъргаля по улицата.

първия път беше, когато бях дете, може би 1 клас, на село. На комшийката мъжа и - ергенин и до ден днешен, както си тичахме из двора с племенника му, ме заклещи в плевнята (племеникакму отиде до тоалетна) и се опита да ми бръкне в гащичките. Помня само, че започнах неистово да пищя и той избяга, а и никой не ме е чул:(. не казах на никого. Скоро бяхме с брат ми там и го видях, и разказах на бате, хулата тръгна да го гони да го бие, но го спрях. Явно имаше педофилски наклонности и се чудя дали и някое руго момиченце не е тормозил така. Още не е женен, до скоро свиреше в една кръчма - Сите българе заедно
После като по - голяма, работех управител в един ресторант. Един ден бащата на шефа ( семеен ресторант беше - целата рода там работеше на шефа) ми вика - Кристина слез с мен до мазете - ен помня за какво, слизаме, на мне ми стана странно а и той си е коцкар (беше, Бог да го прости), и в момента в който се озоваваме долу той се обръща, избутва ме в ъгъла и започва да се търка в мен, да ръси глупости и тн. ПОбутнах му и му казах, че отворя ли си устата да викам, ще ме чуе и майка му в македонско, и че само да си е помислил да си събуе гащите ще му го отхапя. Лошо му стана, пусна ме, качих се горе и кротко казах на шефа, без никой да ме чуе (сина му демек)....знам че после не идваше в ресторанта аз като съм на работа, а шефа дълго време само ходеше по мен и ме питаше ок ли съм
та Бу не винаги жената е подтикнала мъжа да я закача. И за двата случая със сигурност дори не съм ги погледнала тез гадове. Съжалявам, че пиша за починал човек, но наистина не е приятно и някое страхливо момиче би си го отнесло

Бу никога не е твърдяла,
че жената предизвиква
мъжа. Напротив.


Смятам, че това наистина е така.
Лошото е, че понякога уж невинни
флиртове завършват с изнасилване.
Без някоя от страните да го осъзнава.

Знам. Тази е и моята мисъл. Но учудващо често се смята, че жената си го е 'просела'.

11-ти клас - 66-то СПУ. Учителката ни по химия се разболя, и ни пратиха студентка по химия - 3-ти курс, едно готино миньонче! Тя не си губи много времето и се насочи към приятеля ми - прочутия сред момичетата Владо - Рока. Викаше ни постоянно да ни дава частни уроци - безплатно,  и докато аз скучаех на двора - тя не издържаше и 10 мин. и го дърпаше горе в стаята си....
 - За матурата по химия аз учех: 3 по 3 = 9 въпроса, а той .... само за три въпроса!
 - На изпита аз влизам първи и се насочвам към един от двата ъгъла, (според уговорката, "нашите" билети трябваше да са в двата края), но тя, както си е мъничка ми удря едно яко рамо - сменям посоката към другия ъгъл и .... 5-тица! Владо-Рока - разбира се 6-тица!

Бу, интересно ми е виждаш ли връзка между тази тема и темата "24/7"?

Бе, аз що така съм я проспала
тая значима тема "24/7"? Къде е?

Да случвало ми се е. Няколко пъти. Не смятам, че съм си го търсела!!!
Искам да ви кажа и нещо друго ако ще и с фереджета да ходим ако един мъж реши да го направи ще го направи и това е! А това, че примерно тя (жертвата) е била с дълбоко деколте и къса пола няма нищо общо! Но пък е добро извинение за това, че си изнасилил момиче.

не, честно казано.
Пак да кажа, че според статистиката най-чести сексуални насилници (60-70%) са познати мъже. Сега остава 24/7 да ходим в мечи кожи и омазани със сажди...ако ще помогне и познатите ни да не ни намират за 'секси'.

Хи-хи. Като говорим за такъв вид сексуален тормоз, учителят по англ. си беше харесал приятеля ми. 2 г. не ми проговори и не ме изпитваше.

Познавам едно момиче, жертва на групово изнасилване още преди 1989г., "когато нямаше такива неща".
Наистина не броя натисканията в градския транспорт, както и всичките чекиджии по паркове и градинки...
Аз слава богу се разминах на косъм с един педофил, когато бях в 4 клас. Не знам защо не казах на никого тогава. Чак след години споделих и то не с родителите си.
Аз имам дъщеря и безумно ме страх.

Четох много внимателно другата тема на Дона, както и тази на Пипинка.

Социализъм, Лято, Зл. пясъци. Сервитьорът, който ни обслужваше, един мазен шоп от Самоковските села с гърбав нос, се хвалеше че ги напива яко и после "няма не". Вечерта ни се хвали, че има среща с "една пищна англичанка". Ние с приятелите се подсмиваме, защото англичанката е .... Ирландка!
 - На другата сутрин той идва церия одран - буквално кожата на лицето му е смъкната до кръв на широки ивици отгоре надолу... псува - нищо не стана...брееее...тая англичанка да излезе ирландка - католичка!!!

Бу, ами ако им замиришем, а?!
И ни разкъсат мечите кожи
и забършат саждите. Лелеееее.

Мислех, че темата е сериозна, Александър тази ирладно/англичанка е жена......все пак......сигурно някъде в някой форум обяснява, че някога някакъв си пергиш се е опитал да я "резне" против волята и

И съфорумките й скачат да й се карат: "Ти сама си го търсила... Да не си била с минижуп? К`во като е било лято?... ПРЕБИЛА СИ ГО? Аууу... Нали знаеш, че агресията поражда агресия? Горкият човек..."

Аз пък виждам  И между моята тема и онази виждам. Най-общо казано в това, че жените се изживяват като обект, а не като субект.

   Първа опция.. на косъм  се отървах,  20 години минаха и още  ми е гадно да се возя в такси. 

      Не бях с минижуп, не бях натокана / ей, че гадна думичка/ връщах се след 14-часов работен ден.
      Само го поздравих човека / говедото/ и се усмихнах.  Ако за това ще ни налитат,  то  би царял масов секс навсякъде , по бензиностанции, магазини, кафета.

няма значение дали ходят точно така ...факт е , че облеклото говори много няма какво да се лъжем ....

Разбира се, че говори. Иначе нямаше да има дрескодове в офисите, да кажем.

Естествено. И много по-склонни да търсят вината у себе си, независимо, че вина може да нямат никаква.

Разбира се, че има. И обикновено
са жертви на сексуален тормоз на
работното място. Редовен тормоз.

Чела съм ,че жените в овулация излъчват нещо ,което мъжете усещат .Така ,че дами отговорността е ваша .Не излизайте ,когато сте в овулация .Чудя се ,къде ми беше вината ,че се прибирах по тъмно ли .Това вина ли е или отговорност,аз ли съм отговорна ,че по улицата се разхождат идиоти .Все пак говедото не успя да ме изнасили не пиомня какво му говорих след ,като ме бутна в храстите ,седна върху мен и започна да си разкопчава колана - чувството е неописуемо .Не виках само му казах няколко думи - подаде ми ръка и ми каза извинявай сигурно никой не се е държал така с теб .Просто късмет ,човека имаше нещо добро в себе си .
Човек може да ходи облечен ,както си иска .Нали не е незаконно - отговорността поема този ,който престъпва закона .............

Напротив. Субектът може да поема отговорност. Обектът е красив предмет. За пореден път уточнявам, че говоря не само за сексуалното насилие (във вида, в който се разисква в тази тема), а за нещата, за които беше моята тема.

Интересното е, че преди два дни се обсъждаше как българките се носят като проститутки 
И в тази връзка - явно този вид обличане се възприема единствено като проява на лош вкус, но не и като излъчване на определен вид сигнали  Странно.

Това ,че една жена иска да бъде харесвана е едно това ,че не го прави според вкуса на определени групи хора е друго .Но всяка жена иска да бъде харесвана ,значи ли това ,че иска да бъде изнасилвана ?

Преди години ми се размина на косъм.Бяхме на морето, аз див пубер и реших да се разходя с един уж "приятел", с който се бях запознала  5 мин по-рано.Не мислех, че има от какво да се страхувам, защото се познаваше с другите в компанията, а и моите мисли нямаха нищо общо с неговите.Наивно си мислях, че ще си говорим, ама не....ако човекът , който отговаряше за мен се беше забавил 5 мин щеше да е късно.
Не само че искаха да ме изнасилят (появи се и втори тип) ами се опитаха да ме давят, доста време не влизах в морето след това!
Спомените ми вече не са съвсем ясни, но винаги изпитвам страх поне за миг разхождайки се вечер по плажа.

 АА,  не  , не търся вина у себе си. Но всъщност права си.  Тогава рядко се качвах на такси  и сядах отпред.  \все се питах после дали  това не го е провокирало?..  /  права си.    Отдавна съм си отговорила на това питане, но това не ми пречи да се вълнувам винаги от такива теми... И да ми се свива стомахът.
     Въпросът е принципен.  Както каза Бу -   НЕ  си е НЕ.. Няма оправдания.

Имала съм опит за изнасилване от бившо гадже на което имах доверие и абсолютно по никакъв начин не съм предизвикала / за да не кажат -" ти си си го търсила"/. После разбрах че това му е било станало практика, само че аз дадох як отпор и дълго време си носеше синините.

Имам приятелка брутално изнасилена и пребита, заедно с още едно момиче. В никакъв случай станалото не е отговор на тяхна провокация. Така ги бяха пребили като се сетя, че едната лежа в корито в болница 3 месеца, другата само няколко дни. Да не ни идват до главите такива неща.

Писала съм в друга тема. Да.

Точно така, това е проява на лош вкус, а не излъчване на сигнали за желание за съвкупление. Само болен мозък може да мисли обратното.
Никоя жертва ( все едно дали е дете, жена, мъж ) не носи  отговорност за собственото й изнасилване, нито може да бъде обвинявана  , че го е предизвикала.

Не знам защо, но има неща, които отключват първосигналното поведение на мъжете. Те и без друго твърде слабо го владеят, но не се дължи само на хормони. Веднъж отидох на работа със скъсани дънки- скъсани на дупето. Работех на плажа тогава и по бански- стереотипно ме приемаха в този вид- без намеци. Нито от хората на плажа нито от колегите. Обута в скъсаните дънки, обаче предизвиках импулсивно поведение в колеги, за които съм смятала, че имат стабилно поведение и се владеят. Имаше един, който непременно искаше да бръкне в дупката и де ме плесне по дупето. Обясних му неколкократно да се махне и че не желая това да става, че ми е неприятно и че всъщност не е редно да случва. Вечерта той ме попита - "Добре де- защо си ги обула тогава тези панталони Истината беше, че сутрин рано в 6 часа, когато тръгвах за работа беше  много студено. Отивах навлечена като матрьошка. Всъщност нямах други дънки и нямах и пари все още да си купя. Но той не допускаше подобна възможност- да нямам други панталони, а че го правя за да провокирам. Това е Много стабилен човек със семейство и две деца. До този момент с него бяхме колеги в добри колегиални отношения. След  тази случка не знаех за какво да говоря с него.
Относно насилието. Освен всичко, което по- горе написах,  съм се убедила, че насилниците не нападат предизвикателни жени, защото повечето такива жени изглеждат силни. Нападат същества излъчващи слабост- не е нужно да е с минижуп. В този смисъл насилниците като, че ли надушват нещо което излъчват потенциалните жертви- страх, подчиненост, плахост, свитост. Понеже не са много умни в такива моменти не винаги долавят дори тези сигнали правилно и си намират майстора. Но в много случаи са точни като часовник- "тук ще стане, малко бой и ще стане". За съжаление.
Била съм жертва на сексуално "намерение"- да го наречем така, намерили са си майстора. Не съм пострадала. ..

слава богу, не

Имаше опит за ... В студентското общежитие, по сред бял ден, пълно с народ... Бях  с най-целомудрена рокля, подарък от майка ми... Вървях по коридора и точно си мислих - толкова е дълга, розова на цветчета, с буфанчета ... Нападна ме в тоалетната, виках ужасно, съпротивлявах се... Остави ме и избяга...

Не.

Слава  богу,не  ми  се  е  случвало  най-лошото.Да  имам  неприятна  случка  в  студентството,без  последствия  и  не  мисля,че  имах  вина.Да  имам  изнасилена  приятелка,но  не  ми  се  говори  за  това,тя  милата  едвам  се  съвзе.

Като чета тази тема и ме хваща страх ужасно много...

 - Ето за това писах по-горе - за отпора и синините.

 С тази тема какво всъщност се цели?
 Никой не е застрахован, нито е от значение с какво е облечен.
 Изверги винаги ще има.

Написах пространен отговор и като го пуснах видях, че поста на Kasidy е по-голям. Само на мен ли ми излизат чуждите постове наполовина?

Много добро наблюдение. Като студентка четох някаква статия точно по въпроса за намаляване на шанса да ти се случи нещо подобно.
Най-ясната препоръка беше свързана именно с това: излъчване на самоувереност, а не на плахост. Разбира се, повечето съвети бяха практически.

Не съм имала такъв случай (идиоти в автобуса и разпасани преподаватели не броя), но статистиката ме стряска.

Един сайт за превенция:
http://www.thenonprofits.com/safety.htm
и тук:
http://www.safetyforwomen.com/book/print/12

слава богу, не и се моля да не ми се случва подобно нещо 

Присъствал съм на изнасилване.
И мен една кака си ме изнасили веднъж. Бях на 17-18 може би.

Пере, това е наказуемо, нали знаеш?

Резултатите ме стряскат. Не знам вие как се чувствате.

По същия начин. Най-тежкото ми преживяване е натискане в рейса и 1, който си показваше пишката.
Не съм предполагала, че има жени с толкова кошмарни преживявания.

Бях жертва на противен сексуален тормоз на работното си място    Получи си добро възмездие от мен, ако изобщо това може да се компенсира.
Опитвали са се да ме изнасилят 3 пъти, за щастие бягам бързо и съм гръмогласна, може би и заплахите ми са били убедителни, не знам.
Бях на 5 години, когато съседа на баба ми, чичка мустакат,  ми бръкна в гащите докато изкачвах стъпалата, и ме покани да се кача у тях. Отказах, после се оплаках на нашите, след това не знам какво са предприели, съседът вече ме заобикаляше...хубаво се сетих, ще ги питам.

По никакъв начин не съм си го търсела, нямам предизвикателно поведение, нито поведение на жертва.
Баси, какви гадни спомени ме връхлетяха 

Сега като споменахте децата и извращенията с тях се сетих за нещо. Един ден пътувам в 111 за училище и ми се спи. Седнала съм на седалката зад шофьора /Икарус беше рейса/. В рейса гъчканица безумна. Един мъж с малк одете /5-6 годишно. Застава до мен. Виждам детето и го каня да седне. Бащата тръгна да сяда и да я дърпа към себе си, за да седне в него. Е такъв ужас в детски очи не съм виждала. Детето се хвана за една тръба и почти се разпищя от ужас. Седнах си пак аз и гледам неразбиращо. Нещасника си го извади и ми го навря в лицето, а детето се разрева. Аз просто станах и отидох на зад в рейса. Толкова бях шокирана и не знаех въобще какво се случва. После само при мисълта какво му се е случвало на това дете плачех. МНого отвратително ми става и сега.

Какво си е извадил?

Изчетох цялата тема и честно казано останах шокирана. Не предполагах, че толкова много жени са преживявали подобни случки.
Но видях, че се спомена и физическото насилие.
Преди няколко дни разбрах, че дядото на моя съпруг е посягал и е удрял жена си. Не знам от колко време продължава това, но се изумих! Дядо му изглежда един такъв...мил, добър. Аз много го харесвах що за човек е. И изведнъж тази вест за боя, ми дойде като гръм. Утре ще трябва да се срещна очи в очи с този човек, а не искам да го виждам. Направо почувствах някакво отвращение към него. Чудя се дали да му кажа, че ме е отвратило поведението му, или да не му казвам нищо?! Вие как бихте постъпили?
А когато мъжът ми попитал "как може, дядо, какво искаш ти от тая жена?", дядо му отговорил "ще я бия, дядо, като не слуша"... 

 
Искам само да кажа нещо на тези които казват,тя го е търсила или по някакъв начин провокирала....Спрете,4е ставате смешни....Какво зна4и да провокираш???Това,4е си с къса пола ли или че носиш дрехи който всяка една от нас носи?Никога не знаем,какво мисли един болен мозък способен на това деяние!Никога не знаем кога и къде може да ни се случи...Е има и слу4ай в който може да се избегне,но повярвайте ми не е толкова лесно,както дискутираме тук...
Вместо да се опреква една жена,че си го е търсела и тем подобни глупости-БЪДЕТЕ БЛАГОДАРНИ,ЧЕ НЕ ВИ СЕ Е СЛУЧВАЛО ИЛИ,ЧЕ ПО НЯКАКАВ НАЧИН СТЕ ГО ИЗБЕГНАЛИ!

п.п.Друг е въпроса,4е си има и жени,който направо си търсят белята-но тази тема е друга....

Е, коя от темите е по-смешна?!

 

Слава Богу, не съм била изнасилвана. Разни малки тормозчета е имало, но друго по-сериозно - не. Някакъв човек на улицата, посред бял ден, упорито твърдеше, че ме бил познавал и съм работела в района в областта на енергетиката  Аз му казвам, че бърка, защото още съм ученичка. А оня: "Е, като сте ученичка, да не би да нямате свободно време за по едно кафе?". На около 30 години беше човекът, може и по-млад, уж нормално изглеждаше, ама тръгна да ме следи, като се изпарих от мястото, без да му дам отговор. Добре че се забих в една тълпа, та ме изгуби. И в училище, като бях на 16, двама мои съученици заключиха вратата на класната стая, после взеха да ме гонят по чиновете...бррр...а с тях бяхме първи дружки...после ме хванаха в един ъгъл, аз ги ритах, хапах, ама те...усетиха се какво правят, та само ме целунаха по бузата и се извиниха  Понякога на мъжете/момчетата им става нещо, явно...
Виж, познавам момичета, които отявлено си го търсят...не съм съгласна, че жената не може да е виновна, донякъде. Изверги и извратеняци - много, самото деяние е отвратително унизително...и въпреки това съм виждала момичета, които със самото си поведение предизвикват това. Съзнателно. И то момичета на моята възраст, съвсем млади, значи...

Цели се това, което не стана ясно от предното обсъждане.
И това, което малко хора си дават сметка - колко много жени всъщност са жертва на сексуално насилие. Не бих казала, че съм изненадана от резултатите в анкетата - акива цифри цитират чужди проучвания също. Това е голата истина - приблизително 3 от 5 жени са жертви на някакъв вид сексуално насилие. Нямах никакво желание да конкретизирам вида насилие или степента му, мисля, че е ясно защо.

Това са неща, за които трябва да се говори. Спокойно и открито. Според мен - това е част от превенцията.
Докато битува мисленето, че това са неща, които се случват на някоя друга, която вероятно "си го е просела" - такива ще са резултатите.

Абсолютно съм съгласна.

И при мен ситуацията  е същата 
В интерес на истината никога не съм смятала, че една жена може да си проси изнасилване или тормоз... Това изказване звучи доста повърхностно 

Наистина трябва да се говори за тези проблеми, за да бъдат решени. Като тийнейджърка попаднах в кофти ситуация (така да се каже) от която се травмирах ужасно. Дори се чудех дали да споделям на майка ми. Но споделих и с баща ми направиха всичко възможно да изляза от стресовата ситуация. Сега не говоря за това не, защото го крия, или се срамувам, а защото по този начин го забравям...

А иначе, "любвеобвилните" чичковци в автобусите, или ексхибиционистите по парковете изобщо не ги броя за насилие, даже са ми смешни. Но с тях съм се справяла без проблем, за това!

Жертвите на сексуално насилие винаги остават такива.Така че моят отговор не е "Да,била съм" а е "Да,аз СЪМ жертва на сексуално насилие " За съжаление. И също така за съжаление не казах на майка си и баща си,което ми донесе жестока травма,можеха да ми помогнат със сигурност.И аз не го бях предизвикала с ни-щи-чко !
Но се случи.И с годините просто заживях с това.Винаги ще страдам,но приемам че такава е съдбата ми и точка.

Леле хора, резултатите от анкетата ме потрисат... Не сам ви следила споровете из другата тема, но предположих вече около какво са се въртяли.

 
подкепям мнениетона Бу

Коя е другата тема

За резултатите не се у4удвам,но някой жени предпо4ита да не споделят и да не коментират.
А в пове4ето случай,дори и не съдят извършителя-поради страх да не  им се слу4и нещо.....
дайте линк за другата тема

Жертва съм на изнасилване и познавам доста жени, които са тормозени сексуално.
Нямам проблем да говоря или да се сещам за това - дори мислех да пускам подобна тема. Не мога да си обясня как и защо, но изнасилването сякаш не ми е нанесло големи психически травми. След него не се отдръпнах от мъжете, нито загубих доверие към тях...
Късметът в моя случай може би е, че, все пак, не бях брутално изнасилена от някой непознат на улицата. Случи се с познат човек, когото мислех за приятел. Бях на 15 години.
Ако говорим за моята вина, може би я има. Не съм го предизвиквала или провокила, просто му отидох на гости - правила съм го неведнъж.
Та това е историята... Пак казвам, този насилствен акт не ми нанесе големи травми. Най-вероятно, защото не беше брутален. Всъщност този приятел искаше да сме заедно. Просто беше твърде настоятелен явно...
Не казах на родителите си какво е станало. Майка ми тогава лежеше в болница, беше между живота и смъртта. Баща ми пък не би понесъл подобно нещо. Нямах сърце да му кажа. Мисля, че постъпих правилно...

Само жертва на опит за изнасилване и блудство.
Първия път бях на 12 или 13 (не помня вече), добре оформена за възрастта си.
Един засукан батко слезе с мен от автобуса и ме помоли да съм му дадяла чаша вода.
Живеехме до спирката и аз будалата, се съгласих.
Нося му водата, а нашенкия ми скочи да ме мляска.
Добре, че влезе (неканена) комшийката от мансардата, та ме оттърва.
Така и не помня тя за какво влезе, без да звъни или почука, ама знам, че ми беше ангел-хранителя за момента.

Другата случка беше с братовчед ми. Малко по-късно от предната. Опитваше се да ме "образова".
Добре, че леля ми се прибра по-рано от представлението, та...

Работата ми в театъра беше свързана нонстоп със сексуални закачки, но си бяха премерено добродушни и не досаднонападателни. Иначе не бих търпяла. Понякога дори ми е било приятно, че ме намират привлекателна.

Мен би ме интересувало какви жени като физика стават жертви - засукани или закачалки за дрехи? С големи цици или шепичка сняг?  И кое точно отключва истински животинския нагон в мъжете?

Властта отключва нагона. Моментното ти състояние на страх ги прави велики. Паниката ти им дава сила и кураж.

Не знам дали някой е правил изследване на физиката на жертвите. Според мен няма връзка.

ххххх, думи нямам след твоя разказ. Както и след като четох една предишна тема за изнасилванията и тази също. ххххх, а за съседката нямаше ли последствия като съучастничка? А за това че не се е притекла на помощ на изпаднал в беда? Само не ми казвай, че тя се е отървала ей така!

При мен лично имаше само опит за изнасилване, но се отървах само с уплахата.
 
А изречението, че някоя си го е търсила направо ме кара да подскачам като ужилена. Нищо и никой не може да ме убеди, че някой има основание да насили сексуално някоя жена. То така може да кажем, че някои си търсят и боя или пък да бъдат убити! Не, от дъното на сърцето си се отвращавам от подобни изказвания, които карат жертвите на такива ужасни деяния да се чувстват виновни.

xxxxx - Преживяното от теб е такъв кошмар!

 - Жалкото е, че и нашия "прекрасен" Парламент коствено ги поощрява - най-пресния случай е "поправката - Ванко-1" .... защо ли?...

Не съм била жертва,не познавам жени жертва на сексуално насилие.

   Зарекох се да не се връщам в темата.., но пропуснах основното.
    С риск да стане малко дълго  , да кажа личната си статистика / въпреки , че вече съм я писала тук и отдавна, не е излишно, напротив, трябва да се говори за това  . Четири приятелки сме от детинство.. с различни съдби,   с детство без сътресения и общо  взето  една среда, добра . Две  от нас са с опит за изнасилване и побой  - и при двете  , другите две - изнасилени.   По съвсем различно време и място, едната дори беше бременна и семейна. Аз също бях семейна с дете.
    Няма да казвам за  колежките ми,  с които   станахме и приятелки. Или опит за изнасилване  или направо..

  Толкоз.   5 от 4 ./ едната на два пъти  и изобщо не е атрактивна, /

   Само   СЪЖАЛЯВАМ, че тогава не направихме нещо. Това е периода - 84-89 г.   Страх и недоверие към нещата . Съжалявам искрено, защото , ако го бяхме направили и имаше наказани, сега нямаше да има толкова...много  и отново, и отново!!
     Моля ви... поне вие бъдете силни.. нещата  са различни.  Не дай си Боже , ако сега ми посегнат, ще ги съдя до дупка!  Ако ги оправдаят ще съдя държавата, че ги е оправдала/ в Страсбург / или където ме чуят/ ще ги разнищя в пресата... Сега знам как,  НО съжалявам за страха си   някога. Недоверие към институции има защо  да има и сега... ,но е по- добре! 

Резултатите от анкетата са потресаващи Гласувах.

Да, това ми се е случвало, направо е отвратително, хич не го и видях кой беше, изстре;ях се на другия край на трамвая. Иначе гласувах отрицателно

За тези, които се търкаха в мен в някое превозно средство, си имах начин как да ги накарам да спрат. Майка ми ми беше казала да си нося игличка забодена някъде по дрехите, и когато усетех, че някой се допира до мен внимателно изваждах карфицата и го боцвах. Ела да видиш как набързо се дръпваше. Не ми се е случвало често, но все пак винаги съм била подготвена за евентуална похотливост от страна на чичковците.  Гадост си беше.

 Не, не ми се е случвало и не познавам жени преживели изнасилване.
 Имам една-две познати, при които е имало "лек" опит( т.е. понастояват малко по-грубо, но като виждат, че няма да стане работата се отказват).

 Сестра ми е доста хубава, а като тинейджър всеки се обръщаше след нея по улицата. Направо се бях видяла в чудо с нея - с тениска и с дънки, и ще се прибие този народ да я гледа, закача, сваля, а с нищо не ги предизвикваше. Не й давах да излиза на дискотека с къса пола, не й давах да се прибира без мен, да ходи някъде без мен...абе лудница. Най-интересното е, че винаги ме е било страх за нея, а не за мен(аз уж все ги предвиждах нещата). Слава богу не е имала проблеми.
  Но кое е странното, че аз неосъзнато съм опитвала да избегна провокативно поведение, т.е. съм си мислела, че жената провокира. Неизвестно от къде ми е било насадено това мислене - може би от приятелки, защото моите родители никога не са разсъждавали така.
Сега вече не е така, знам,  но тогава...ясно ми е защо повечето жертви не споделят.
 

Да, преживявала съм опит за изнасилване.
Не считам, че вината е моя. Аз не нападам мъже, които се разхождат сами, колкото и привлекателни да изглеждат.

Много точно казано!   

Гласувах. Резултатите от анкетата са потресаващи
Никой не може да ме убеди,че една жена иска да бъде изнасилена и/или пребита, пък ако ще и гола да ходи по улиците. Тези мъже нямат ли мозък, нагон нагон ама да не сме животни

Да, познавам изнасилени жени. Моя много близка ....от полицай във Варна. Нищо ме му се случи .

Да била съм жертва на сексуален тормоз.
Като малка 7ми клас, едно животно ни гони по стълбите на входа. Бях с приятелка. Баща ми си беше вкъщи, за щастие.
Като студентка – аз , сервитьорка в една пицария, един адвокат, ме преследваше с постоянни покани да му видя офиса ( с онзи гаден, мазен поглед, неприличните коментари и желанието да ме плесне по задника...)
Един колега от същата пицария - готвач, с 11 години по-голям от мен, се опита да ми „пуска ръце” против волята ми. Счупиха му ги. Аз не отидох повече на работа, това ми беше последната работа като сервитьорка.

Не съм била предизвикателно облечена, не съм давала повод.

В това число не слагам всички онези чичковци по парковете, които си развяваха атрибутите. Или колегата, който дори и с поло да съм, пак се кокори и ме гледа в циците, когато обсъждаме нещо.

Тъжно ми е, болно ми е. Мъжете са прасета.
Радвам се, че моят не е. Ако някога разбера, че е правил нещо подобно...не знам какво ще му се случи.

Бях на 6 години и си играех във входа на блока (на затворени врати), мама си беше вкъщи, живеехме на първия етаж. По едно време влезе един човек и искаше да ме вдигне да взема някакви ключове от едно дървено табло, окачено във входа. И аз, будалата, се съгласих... Естествено, ключове нямаше. Помоли ме да се качим на втория етаж да видим (и там имаше такова табло). После ме питаше дали мога да правя шпагат и мост - на тази възраст точно това ми е билов главата и тръгнах да му показвам . Тогава ми бръкна в гащите и не знам какво ми говореше, но чак тогава се светнах, че не е много редно това, което става и се затичах към къщи. Майка ми беше полудяла направо... Не спирам да се чудя тази гад откъде е знаела и как е видяла, че си играя във входа!!
После, на около 9-10 години, се връщах от училище и се качих в асансьора с някакъв застаряващ тип. Няма как да е видял за кой етаж натиснах копчето, но той натисна 1 по-надолу. Когато слязох, вече чувах стъпки откъм стълбите и побързах да се прибера. И познайте - звънна на вратата да му помогна да пипна тръбите на радиатора в коридора дали са топли, но по-нагоре,където не може да стигне. Уж вече не толкова будала, ама се вързах, макар че беше супер нелогично... После ми каза, че му паднало някакво винтче на часовника и искаше да ми бърка по дрехите, та пак търтих да бягам. Слава богу, и двамата не са били явно особено ... смели, да ме спрат или да тръгнат да ме гонят, иначе не ми се мисли Но откъде знаеше и този, който никога не съм виждала, къде живея За това вече не казах на нашите, защото мислех,че ще ми се карат, както са ме предупредили след първия път и аз пак да постъпвам толкова глупаво. Но си мислех, че са го пратили съседите под нас - много ни мразеха и все им бяхме трън в очите, тропали сме им били...
В университета вече в общежитието един съквартирант ми беше много навит явно и няколко пъти ме притискаше. Аз леко и с хилеж се опитвах да откланям "поканите" му, но последния път ме беше туширал и колкото и да ръчках, не можех да се измъкна - бая якичък беше. Тогава си казах - "това е, каквото ще да става вече", отпуснах се и почти щях да се разрева и той се усети, че наистина не желая да съм с него, остави ме и се извини. Първоначално като отидох в Германия, един българин ме нахока, че не съм била казвала на всички в общежитието Добър ден, но после точно това Добър ден с любезна усмивка (никакви чувства от моя страна) явно даваше надежди на всякакви навлеци (в голям процент негри и араби). След известно време спрях да поздравявам, само гледах лошо в стената.

Случките ми са от доста отдавна и не са били някакви брутални, та не ми се е отразило на психиката, рядко се сещам за тези неща, най-вече като чета такива теми...

Гласувах, че не познавам други насилвани девойки, но сега се сетих за другата българка-съквартирантка, на която налетял някакъв арабин и после й вадил нож, защото тя не му се дала. Все пак и на нея й се е разминало.

Здравейте,
Искам да ви разкажа моята история.
Бях на 13 години- една възраст много важна в развитието на една жена. Време, когато настъпват много промени както във физически, така и в психологически план. И така като всички останали аз започнах да осъзнавам моята женственост.  Времето беше такова (става въпрос за 1994та), че майка ми беше решила, че все още е рано да ми обяснява за женските неща. Но аз вече си усещах промените. Както и да е, това е нормално. Все още нямах цикъл. Чувала съм, че ако нещо ти се случи в периода на пубертета, травмата може да преобърне целия ти живот напред. 
Беше юни месец и отидохме с една приятелка в едно училище да караме кънки в двора. По едно време се появиха двама мъже, вървяха покрай оградата от външната страна и ни гледаха и ни махаха. Ние се изплашихме. Казах на приятелката ми да се махаме. Събухме кънките и тръгнахме. Но изведнъж единият се появи срещу нас. Къде беше останал другия не знам.  Двора на училището е на няколко нива и за да излезеш минаваш покрай входа на самата сграда. Но пътят ни нъвън той го беше препречил. Така, че нямахме избор и избягахме в училището. Странно и до днес се чудя защо училището беше отварено а вътре нямаше никой. Май е имало някой на първия етаж, но ние хукнахме по стълбите и хоп на 5тия етаж. Кагато си в такава ситуация не можеш много да мислиш. Той ни догони. Приятелката ми успя да избяга, но мен ме хвана. За около 20ина  минути той свърши това, което преобърна живота ми.  Запуши ми устата и ме замъкна в тоалетната. С думи не може да се опише, но ще ви кажа какво пишеше в медицинското- дефлориране, разкъсвания, ожулвания, следи от побой, пукната ключица, натъртвания, рани по цялото тяло, загуба на кръв.
Приятелката ми успяла да извика полиция и родителите ми. Полицията дойде след като баща ми успя даго хване и да му шибне няколко крушета. Оказа се, че бил военен. Отказахме се от дело, защото там трябваше да дам името и адреса си. Следователно не го съди военен съд а обикновен, не знам какво се случи по нанатък с него, но знам какво се случи с мен.
7 години умирах от ужас даже когато се здрависвах с мъж. Преодолях всичко сама, без психолози. Майка ми беше решила, че ако не "човъркаме раната", както тя каза, ще заздравее по бързо.
Момичета, съвет от мен, пазете се много, но все пак  ако имате нещастието като мен да преживеете нещо такова, говорете за него, не го заравяйте в съзнанието си. Кошмарите не свършват и до днес. 4 години след инцидента не можех да си спомня какво точно се беше случило. Просто съзнанието ми го беше отхвърлило. Постопенно си възстанових картинката. Аз нямах първа целувка, нямах "първи път"  т.н. 
Мислех си, че съм преодоляла всичко, но за нещастие последиците започнаха да се появяват една по една.
Първото момче, с което бях се оказа много добро и много внимателно. Тогава бях на 20. И все пак ни отне месеци докато той успя да проникне. Просто се стягах много, даже се бях притеснила, че никога няма да мога да го направя. Но той  беше много търпелив.
Първото ми ходене на гинеколог- ами припаднах. Лекарката казала на майка ми, че толкова много съм се стискала че едвам могла да вкара спекулума, а аз се тресях цялата. Много трудно го преодолях.
Не мога да си слагам тампон, дори и да го сложа без да го усещам, т.е. както трябва, ми причернава и прилошава. Не мога да търпя никакви манипулации там доло. Като видя бременна жена също ми става лошо, не мога да си представя аз да съм бременна, ако съм ще се чувствам все едно нося тумор и след 9 месеца ще е края на света. Супер ужасно ми се струва да родя, да имам разкритие и някакъв доктор да ми бърка с цяла ръка отдоло, да се разкъсам отдолу, да ме шият. Явно е, че много съм превъзмогнала сама, но има и още много да се желае. Откровенно се чудя на жените, които искат да имат деца.
Усещам, че времето накъсява, защото съм вече на 26, на повечено от приятелките ми родиха.Но усещам и че това не е за мен.
От друга страна, мисля че и в психиката ми има останали следи, страх ме е някой да не ме нарани (по скоро вече в емоционално отношение, отколкото във физическо), изградила съм си такива солидни механизми за самосъхранение, които повече ми пречат да общувам с хората, отколкото да ми помагат. Въпреки всичко работя с хора и се разбирам чудесно с тях, даже казват за мен, че съм много приятен и отворен човек. Но когато стане въпрос за личен живот, а не за работа, сякаш поставям някаква стена пред себе си.
Изнасилване и побой е най ужасното нещо, което една жена може да преживее, особена в такава възраст и особено ако изгуби девстваността си при иднасилването.
 А............................ дори и името му не разбрах.           

Сега ще ви разкажа една случка.
Мъж, от ромски произход има дете(момче), на около 5-6 години.
Същият имал да свърши спешна работа вечерта и тъй като нямало кой да гледа детето(с майката са разведени), извикал най-добрия си приятел.
Връща се човека вкъщи, отваря вратата - приятеля му се гаври сексуално с детето му.
Следва бой, полиция, съд.
Осъждат го на 2 г. затвор. Добре, ама на таткото всичките му приятели лежат в съответния затвор.
Отива той при тях и казва онзи за какво влиза.
Познайте какво му се е случвало на изнасилвача за 2 години в затвора!!
 

Issi,
Мисля, че имаш нужда от специализирана помощ. Лекувай се! Всъщност не си се справила...

Как така астрологично проучване за сексуалното насилие, бе? Аз не разбирам. Какво точно ще проучваш астрологично? 

Стана ми ясно. Слава Богу, не мога да ти бъда полезна точно в това проучване. Виждам в темата, че има претърпели такъв вид посегателство. Нека се включат с данните си 

Може би няма да е лошо да кажа и аз на някого какво ми се случи като малка, не съм казвала на никого защото по-късно разбрах какво точно е това. Сега мисля да го кажа, защото никой не ме познава. Това се случи като мн малка, вече не помня колко съм била, но мисля  около 4 годишна. Не е имало изнасилване, но нима не е достатъчен фактът, че това е мн близък роднина - брат на баща ми, Просто се отъркваше в мен на голо и отзад и ми показваше различните фази на ерекцията, била съм толкова малка, че тогава ми се струваше като някаква наша тайнна, защото естествено ме караше да обещавам,че нищо няма да кажа, по-късно като разбрах какво точно е това ме беше твърде срам да го споделя с нашите и така си и остана, не мога да кажа,че остана без последствия, защото сега разбирам,че голяма част от живота си прекарах мн затрворена и не давах никой да ме прегръща и докосва, него го отбягвах и се правех,че не си спомням. Дори сега се разплаках малко заради тези получени страхове, който направиха детството не мн весело.Сега отново съм като преди,благодарение на приятеля си,който ми показа и другата страна на нещатал Искам да ви посъветвам,че не винаги лошите хора са непознати, пазете децата си и ги наблюдавайте добре, защото могат добре да скрият такива неща, особено ако са по-затворени.Дано на никой не се случват такива неща

Жади24, съжалявам, че си преживяла това.
Замисляла ли си се да съдиш този урод, ако е още жив?

Милата, наистина съжалявам...

Скачала съм от балкон, разположен над гараж, за да се спася...

Посегнаха ми и на първото ми интервю за работа.

Бях на 6 години и се качих в асансьота и буклука и той се качи  После ме питаше дали мога да правя шпагат и мост - на тази възраст точно това ми е билов главата и тръгнах да му показвам . Тогава ми бръкна в гащите и не знам какво ми говореше, но чак тогава се светнах, че не е много редно това, което става и се затичах към къщи. Майка ми беше полудяла направо..