Здравейте! Чета ви от мнооого време, но пусто никога досега не посмях да пиша. Искрено ви се възхищавам за смелостта и силата. За това и днес реших да ви помоля за едно приятелско рамо и едно здраво разтърсване, ха дано сляза на земята.
Та след 7 години се оказах зарязана. Сама съм, нямам роднини тук (банално, чужбина...), приятели малко, прекалено отдадена на него, винаги до него и само за него живеех. Седем години се борихме с институции, с несъответствие с характерите, с изневяра, с родителите му...
Тъкмо започнах да изплувам, намерих си хубава работа, стъпих си на краката, добих малко самочувствие, мислихме за къща, деца и ...се сринах отново. Заряза ме, защото родителите му купиха някакво жилище и се оказа, че задължително ние трябва да го плащаме. Ама как така, ама защо, ама нали знаеш, че не трябва да зависим от родители, ама нали сме едно цяло, ще се справим...А, не...Ти, българката, вън от чадъра, те са ми родители, щом са казали, ще плащам. Ама, аз те обичам, как ще се разделим просто така?! Не ме обичай.
Страх ме, яд ме е, спуках се от рев. Толкова глупава ситуация. Срамувам се, че сърцето ми се къса за човек, който ме заряза по такъв грозен начин. А не мога да се съвзема. Как го правите? Как ставате и продължавате напред?