Първа среща с Бебо!

  • 2 428
  • 62
# 30
не можех да отделя поглед от него(толкова се вълнувах),...не спах 5 нощи до пълно изтощение и бях с хемоглобин 64 Cry....обаче той и Бог ми даваха сила...прекрасни чувства,които не могат да се изразят с думи...ама вие си знаете
Виж целия пост
# 31
Уффф, и аз й виках "на кака" от начало...  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Половинката се спукваше от смях...  Joy
Виж целия пост
# 32
Не си спомням дали съм казала нещо конкретно, но определено бях свикнала. Че нали 9 месеца все му приказвах "на мама слънцето" или нещо от рода. Само знам, че се разплаках от щастие, та това е най-прекрасното нещо на света - моето малко синче. И все още от време на време си поплаквам.
Виж целия пост
# 33
Винаги ще помня първата ни среща-аз се бях измъчила след ужасно тежко раждане,но когато ми го сложиха на гърдите беше толкова божествен:имаше огромни извити мигли и приличаше на баща си(вече на мен си прилича)...после започна да ме хваща упойката и помолих да го вземат за да не го изпусна.На другият ден ми го донесоха за кърмене и от тогава постоянно му говоря с мили и нежни думи и го обожавам.Бях много горда и съвсем естествено му говорих от началото "на мама".
Виж целия пост
# 34
Изглежда аз имам много силно развит майчински инстинкт,защото и двете си деца ги обичах още в утробата си.Когато ги видях,първо моя син,а 13 години по-късно и моята дъщеря,това бяха най-вълшебните и наситени със щастие мигове през живота ми.Сърцето ми беше пълно с такава любов,каквато не знаех,че съществува.Благородно завиждам на всички майки,на които този миг предстои.Несравним е!
Виж целия пост
# 35
Като я родих, първите думи ми бяха: "Боже, колко е грозна!", с което си заслужих големи критики от страна на екипа, който израждаше. При мен също любовта не дойде ей така от раз. Първите дни заедно ни бяха доста трудни, дори още сме в период на свикване. Все пак вече се отпуснах и й се радвам. Почнах да й говоря, защото в началото само я държах и не ми идваше от вътре да й говоря. От време на време я наричам обаче с името на котката, правя го толкова несъзнателно. Мъжът ми се потресе, като ме чу  Shocked
Виж целия пост
# 36
Моята бебка като я видях и само питах акушерката - диша ли ? така спеше непробудно  Crazy
роди се една такава мъничка и сбръчкана - цялата небесно синя защото беше с увита около вратлето връв ,а двамата с баща и и говорехме докато я почистваха и и помагаха да диша , не съм се разделяла нито миг и с двете си деца докато бяха малки / с бебка още не съм / неможех да спя от вълнение и само ги гледах ли гледах докато се унеса - и за мен беше неповторим момента особенно на раждането на второто ми дете защото бяхме заедно с мъжа ми както винаги сме искали
Виж целия пост
# 37
И аз така, първите дни я гледах, все едно някой ми е оставил собственото си бебе да го гледам. След първата усмивка, след звънкия смях всичко си дойде на мястото. Сега няма по-важен човек от нея за мен.
И аз така. Трябваха ми около 2 седмици, за да дойда на себе си и да започна да му викам "мамо". Беше ми много странно и непознато чувство. Когато ми го сложиха на гърдите след раждането се чудех "защо не чувствам нищо?", "Не трябва ли да се разплача от радост?". Бях още под упойка и страшно изтощена, гледах го като кукла, не можех да си представя, че е мое дете. Радвах се и бях учудена, че не е червен и сбръчкан. Беше спокоен и ококорен, гледаше право в очите ми, а аз нямах сили дори да го гушна/пък и мислех, че ще му счупя нещо #Crazy/.

//Най-тъпото е, че като съм гледала раждания по телевизията ми се е случвало да се разплача, а на моето собствено гледах като теле Shocked//
Виж целия пост
# 38
Не помня дали веднага му казах мамо, малко ми беше терсене да го наричам така...  Embarassed
Изпитвах такава нежност и любов, че си мислех - ето, тия приказки, че майчината обич е над всичко били верни! Party
Постепенно, влязох в релси.
Виж целия пост
# 39
Чувството, което изпитах, когато ми доведоха влади бе неописуемо. Само една майка може да го изпита. Още щом го зърнах заплаках-от щастие разбира се. И не можех да спра да плача. Просто не можех. Това малко чудо, което стоеше пред мен бе моето детенце, което 9 месеца бяхме очаквали, което 9 месеца бяхме обичали толкова дълбоко. Наистина е неописуемо.Пожелавам на всеки. Peace
Виж целия пост
# 40
Когато родих голямото дете не изпитвах нищо,дори се притесних,а като ми го донесоха си казах "божее колко е грозно" и "сега какво да правя с него" та всички ми се смяха.То се оказа после,че са го объркали с едно друго и аз си отдъхнах,но като го видях-още по-грозно Mr. GreenЗаобичах го в процес на денонощни грижи. Бебо обаче го обичах още в утробата,а когато го ведях бях на седмото небе от щастие и любов(вече знаех какво е да си МАМА)Таткото също,големия беше на 3м като каза "сега вече осъзнах че имам дете",а бебо от първия миг го заобича и го "татосва".
Виж целия пост
# 41
То се оказа после,че са го объркали с едно друго и аз си отдъхнах,но като го видях-още по-грозно Mr. Green

Лиани, не така... След това не сънува ли кошмари... Това ми е бил един от основните кошмари - да не ми сменят бебето.... Леле, добре,че са се усетили и са ти върнали бебето......След подобна история - щях да сънувам кошмари!
Виж целия пост
# 42
Казах си му МАМО без колебание или някакво друго нещо. Просто ми дойде отвътре.

И с мен беше така! : Heart Eyes
Виж целия пост
# 43
За първи път като видях дъщеря си се чувствах страно направо не бях на себеси, но с времето свикнах с мисълта че си имам една малка принцеска.Отначало дори ме беше страх да я пипна дан вземе да се счупи Heart Eyes

Виж целия пост
# 44
Гледах си го и не можех да повярвам,че това създание е мое дете FlutterТолкова дълго чакано HugМного силно чувство изпитах Hug
Незнаех какво да му говоря и само мълчах...Мама ми правеше постоянно забележки,че не му приказвам Crazy
Но сега елате ме вижте,не ми спира устата а той не ще да му говоря  Whistling
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия