Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир след Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 93

1. Идеята с поставянето на "малкия" човек в центъра е огромното предимство на "Metruk adam".
Докато гледах филма, през цялото време правех асоциация с героите на Стайнбек от "Улица "Консервна" - бездомни, но сърцати, щедри и раздаващи се за приятелите си. Намирането на една консерва - при тях беше повод за празник, а тук едни спагети с кисело мляко - гарантиран купон. Не се акцентира върху загубите, които героите са претърпели, а върху малките мечти, които се преследват и сбъдват. Да, на моменти имаше нещо наивно в това представяне на нашите "битници" (Лидия и Баран), но имаше и голяма доза реализъм.
 От анотацията на филма, а и от някои мнения, бях останала с впечатлението, че ще се говори за втория шанс и прошката, но според мен това е съвсем леко загатнато и акцентът на историята пада върху борбата и опитите да оцеляваш.
Тук нямаме свръхчовек и всяка една история е история на обикновения, "малък" човек, допуснал своите грешки.
  - Брат, който се проваля като такъв, но се реализира като обичан и обичащ баща.
  - Баща, който "убива" детето си, но се опитва да се реабилитира чрез чуждо дете.
 - Родители, изправени пред избора да осъдят пълнолетния си син на доживотен затвор (да, виновен е) или да изпратят малолетния, макар и невинен, за няколко години в... затвора (тук имам малки колебания, но не познавам съдебната система в Турция, така че мълча).  
Всеки има демоните си, но всеки носи и светлина.
2. Кастингът
Много приятно съм изненадана от този, предимно мъжки, актьорски състав. Мерт не прави ролята на живота си, но определено излиза от предишната, най- разпознаваема, такава. Нямаше и помен от надъхания, самодоволен и разглезен плейбой. Всъщност на две места можеше да се хване нещичко от Ферит (особено на финала, докато хапваше бургер и се жлембеше), но... нека ги пропуснем, заради общото благо.
Момиченцето е разкош! В очите му, макар и детски, сякаш виждаш стара душа и това е толкова рядко, че няма как да не е ценно.Изключително ме изненада това дете. Снимките, които споделя, нямат нищо общо със стоенето му на екрана. Чудна е, наистина!  
3. Костюмите и декорът.
Много удачен избор на костюми, които поддържаха цялостната атмосфера на филма. Сивотата и мизерията на улицата се преплиташе със захабените потници и окъсани тениски на работещите по сервизите.
Появата на предмети, разказващи истории сами по себе си (кукла, захвърлена от ръка, изгубила най- ценното, а именно притежателката на играчката), също беше много удачно попадение. Има и други примери, като колата играчка в ръцете на собктвеника, като жирафа на Лидия и т.н.  
4. Операторската работа.
Никаква промяна във фокуса на снимане, което носеше една монотонност, което е абсолютно търсен ефект.
Приключих с плюсовете и минавам към недостатъците на филма.
Най- големият недостатък е, че през цялото време се остава на повърхността. Историите на всеки един герой, дори и на главния, само се загатват, но не се навлиза в същината им. Това създава усещане за липса на кулминация, т.е сякаш имаме завръзка и развръзка, но не и сюблимен момент, а оттам се притъпява емоцията у зрителя. Поне при мен така се получи, де. Имаше места, на които филмът ме усмихна, но така и не стигна до мен до степен да си поплача, а аз за успешни намирам филми, които ме карат да изпитвам силни и противоположни емоции.
Сценарият също има слаби места и пропуски, така че заминава в графа със знак минус.
В общи линни 6 от 10 мисля, че е една обективна оценка.