Имам бебе на две седмици, като още в неонатология повръщаше от АМ (Нан), но мислех, че е от бързия поток на биберона (течеше струйно). С кърма нямаше проблем, но трябваше да дохранвам и всеки път повръщаше.
Когато се прибрахме беше същото положение, бяха изписали ПреНан.
Казваха, че спада много (роди се 2570, 2420 беше в деня на изписването). Преди няколко дни на първия преглед при педиатър беше 2660 с памперса, но не беше много пълен, само малко пишкано.
От седмица сме на АР на аптамил. При хранене я храня на почивки, по малко. Вдигам я на рамо за оригване на всеки 10-20мл. Когато привърши храната я оставям изправена на рамо за по-дълго или на ръце, но гледам да й е по-изправено тялото. Накрая хълца и трябва и това да мине, иначе се стряска и разстройва и започва да плаче..
Слагам я на антирефлуксна възглавница, но тъй като сме с кошара, пък е в една и съща позиция, не е под матрака възглавницата, а спи върху нея, за да мога да я сменям на горния и на долния край на леглото, за да е с лице към мен.
Ако тръгна да я оставям в леглото по-рано въпреки, че се е оригнала, започва да се върти неспокойно, плюнчи се. Като я вдигна се чува едно преглъщане.
Пробвах антистрес пелени, плаче силно, дразни се ако ръцете й не са отвън.
Чувствам се скапана, когато влезе в неспокойна серия, защото от три часа между храненията, един час поне е хранене и придържане и оригване и хълцане…
Бащата я обгрижва и той, обаче другата седмица се връща на работа и изпадам в паника, дали ще мога да се справя по цял ден с бебето.. знам, че не съм само аз, знам, че има и други родители, просто е нещо ново за мен, а и тревожността ми се вдигна до жестоки нива..
Иска ми се да имам помощ, но от една страна сме в много малък апартамент, води се двустаен, но само спалнята е затворена, хола/кухнята са на едно, една баня е, малко е за още хора тук.. а и не съм сигурна дали други биха имали това търпение с нея или ще си кажат ‘абе оставям я в леглото и какво толкова’..
Майка му беше тук, опитах се да й обясня как да я храни от шише, като трябва позицията да е малко по-изправена, тя я беше оставила в скута си и само главата беше надигнала, после повръщаше.. моите родители и да могат да дойдат може да е за ден-два, те работят.
Психически съм натоварена още от неонатология, а вкъщи всичко се засили, всеки ден е нещо ново.. не очаквам животът ми да е както преди, просто имам нужда от сън. За храна не мога и да си помисля, ако ММ вземе нещо, ям в спалнята, не ми е спокойно да я оставям, защото на няколко пъти тръгна да повръща и аз случайно минавах през стаята и я виждах..
страх ме е да не аспирира, страх ме е дали правя нещата правилно…
Не смея да изляза с нея, онзи ден се нахранихме, държах я, оригвах я и видях, че е неспокойна, реших да излезем из комплекса и в момента, в който седнах, тя се разрева и се прибрахме….
Знам, че е период, знам, че се израства.. просто се чувствам много зле.. всеедно не се справям..
Виж целия пост
Когато се прибрахме беше същото положение, бяха изписали ПреНан.
Казваха, че спада много (роди се 2570, 2420 беше в деня на изписването). Преди няколко дни на първия преглед при педиатър беше 2660 с памперса, но не беше много пълен, само малко пишкано.
От седмица сме на АР на аптамил. При хранене я храня на почивки, по малко. Вдигам я на рамо за оригване на всеки 10-20мл. Когато привърши храната я оставям изправена на рамо за по-дълго или на ръце, но гледам да й е по-изправено тялото. Накрая хълца и трябва и това да мине, иначе се стряска и разстройва и започва да плаче..
Слагам я на антирефлуксна възглавница, но тъй като сме с кошара, пък е в една и съща позиция, не е под матрака възглавницата, а спи върху нея, за да мога да я сменям на горния и на долния край на леглото, за да е с лице към мен.
Ако тръгна да я оставям в леглото по-рано въпреки, че се е оригнала, започва да се върти неспокойно, плюнчи се. Като я вдигна се чува едно преглъщане.
Пробвах антистрес пелени, плаче силно, дразни се ако ръцете й не са отвън.
Чувствам се скапана, когато влезе в неспокойна серия, защото от три часа между храненията, един час поне е хранене и придържане и оригване и хълцане…
Бащата я обгрижва и той, обаче другата седмица се връща на работа и изпадам в паника, дали ще мога да се справя по цял ден с бебето.. знам, че не съм само аз, знам, че има и други родители, просто е нещо ново за мен, а и тревожността ми се вдигна до жестоки нива..
Иска ми се да имам помощ, но от една страна сме в много малък апартамент, води се двустаен, но само спалнята е затворена, хола/кухнята са на едно, една баня е, малко е за още хора тук.. а и не съм сигурна дали други биха имали това търпение с нея или ще си кажат ‘абе оставям я в леглото и какво толкова’..
Майка му беше тук, опитах се да й обясня как да я храни от шише, като трябва позицията да е малко по-изправена, тя я беше оставила в скута си и само главата беше надигнала, после повръщаше.. моите родители и да могат да дойдат може да е за ден-два, те работят.
Психически съм натоварена още от неонатология, а вкъщи всичко се засили, всеки ден е нещо ново.. не очаквам животът ми да е както преди, просто имам нужда от сън. За храна не мога и да си помисля, ако ММ вземе нещо, ям в спалнята, не ми е спокойно да я оставям, защото на няколко пъти тръгна да повръща и аз случайно минавах през стаята и я виждах..
страх ме е да не аспирира, страх ме е дали правя нещата правилно…
Не смея да изляза с нея, онзи ден се нахранихме, държах я, оригвах я и видях, че е неспокойна, реших да излезем из комплекса и в момента, в който седнах, тя се разрева и се прибрахме….
Знам, че е период, знам, че се израства.. просто се чувствам много зле.. всеедно не се справям..
в същото време силите не ми стигат. 
