Аз пък се зачудих как точно община ще наблюдава пълнолетен човек, който нито е под запрещение, нито му е назначен попечител? 🤔Пък и да беше...
Виж целия пост
Какво мога да направя за психично болната си майка?
- Публикувана: 25 авг. 2025, 12:57 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2026, 10:11 ч.
# 106
7 септ. 2025, 22:17 ч.
Към общината е настойничеството. Да кажем има някакъв резон, но пак преписано от нета без връзка с казуса.
А това последното пък си беше чист ДжиПиТи...
Виж целия пост
А това последното пък си беше чист ДжиПиТи...
# 107
7 септ. 2025, 22:30 ч.
Да, кметът на общината назначава настойник. Но до там. Какво наблюдение, какви пет лева?!
Виж целия пост
# 108
12 септ. 2025, 02:56 ч.
Охо, тук сме се запътили към евгениката. Ако някой ден стигнем дотам да раждат само годни хора (здрави психически и физически, без деформации, без генетични дефекти и носители на болести, с доказан родителски капацитет) тук 99,99 % няма да се размножат.
Виж целия пост
# 109
29 март 2026, 19:03 ч.
Здравей, не бих казала същата, но се намирам в много подобна ситуация. В моя случай, ако не познаваш човека от много време, си изглежда напълно нормален и интелигентен. Но на затворени врати и в лични разговори се проявява жестоко, само психически. Мен винаги ме е било страх и срам да говоря, защото не знам как може да ескалира, ако споделя някъде и злепоставя. От както се изнесох и се опитвам да градя семейство, нещата ескалират вече няколко години. Мисля да започна да търся решение и да споделям, понеже до момента дори сама за себе си отричах проблема и се опитвах да оцелея, понеже все пак е съществувал през целият ми живот и никой възрастен не е взимал мерки по темата. Ако намериш решение което да е добро за всички страни, следя с интерес. Знам че е трудно, но трябва да приемем, че не сме виновни и да намерим изход. Само хора с подобни съдби можем да се разберем според мен.
Виж целия пост
# 110
12 апр. 2026, 10:46 ч.
Това ми звучи като тежка фаза на фанатизъм и параноя. Има едно решение и то е психиатър.
Виж целия пост
Студент съм, уча в друг град и не съм я виждал от 1 година, тъй като отношенията ни са крайно нездравословни. Майка ми има класическо (недиагностицирано) поведение на личност с гранично разстройство (BPD), но също така разви тежки заблуди, които дълбоко влошиха съзависимостта ни. Няма да навлизам в излишен детайл, тъй като постът ще стане много дълъг.
От детството ми насам е много нестабилна, обсебваща и манипулативна. Трябваше изцяло да се грижа за емоционалните ѝ нужди, тъй като нямаше романтични и приятелски отношения и беше напълно изолирана. Рядко поемаше грижа за дома, тъй като почти не ставаше от леглото и се отдаде на духовност. Имах строги правила всеки ден да я прегръщам в леглото, да я галя, да ѝ правя масажи по цялото тяло, рейки и т.н. Често искаше да спя в леглото ѝ или ме събуждаше в 2-3 сутринта да ходя да я „лекувам“ енергийно. Това се случваше системно, откакто съм на 13.
Преди около девет години напусна работа и повече не е работила. Оцеляваше с парите на баща ми (разведени са и той живее в чужбина), който ѝ помагаше, за да ме отглежда, докато завърша средно образование. Не излизаше навън, имаше контакт само с мен и баба ми. Наскоро прекъсна връзка и с баба ми, защото беше убедена, че тя се опитва да я убие - буквално, макар и чрез „духовни сили“, а не с преки средства. През годините тя винаги е вярвала, че определени хора от миналото ѝ изпращат убийствена зла енергия и именно те диктуват здравето ѝ.
През тези години се посвети на Бог, духовността и се обсеби от идеята да „изцели тялото си“. Въпреки че не е ходила на лекар, се убеди, че има рак в четвърти стадий и други терминални болести, вярвайки, че тялото ѝ изгнива. Понякога сякаш преосмисляше нормални телесни усещания като глада, смятайки ги за симптоми на рак. От години говори, че е на смъртно легло и затова не прави нищо. Освен това е силно против медицината и науката и никога не би отишла на лекар за каквато и да е причина. Тя реално имаше някакви проблеми със стомаха и ставите, но не се знае какво точно.
За кратко експериментира с различни холистични практики - хомеопатия, духовни гурута, алтернативни лечения, но в крайна сметка създаде собствена вяра. Смята, че тя самата е проявление на Бог. Не по християнски начин, а смесвайки духовност с налудни представи за божествената мисия. Натрапваше ми вярванията си и аз трябваше да играя по тях, защото в противен случай ме смяташе за враг и ме гонеше от нас или се изнасяше на квартира за няколко месеца с мои пари. Вярваше, че съм лечител и неин ученик и, че имам сили да ѝ излекувам рака. Трябваше да ѝ правя лечебни сеанси с часове всеки ден. Не правеше нищо друго освен да чете духовни книги, да пише, да лежи в леглото и да медитира.
Нейната цел е надмогването на физическия свят. Мисли, че светът е илюзия от дявола и че, за да освободи душата си, трябва напълно да изостави физическите нужди, включително храната и водата. И че това я спира да излекува рака си. С години почти не се хранеше, убедена, че храната е „нечиста“ и несъвместима с божествената ѝ природа. Крайната ѝ цел е да се храни само с „Божията енергия“. Всеки опит да ѝ се противодейства я караше да избухва. Вярваше, че само тя е открила божествената истина и че всеки, който се опитва да я спре, е повлиян от дявола, за да провали мисията ѝ. Мисли, че хора от миналото й я преследват духовно и й изпращат болките.
Вярва, че мисията ѝ е да излекува света енергийно и като Исус е изпратена да плаща за греховете на света. От години записва своите „духовни прозрения“ и ги лепи навсякъде. Почти няма логика в тях и с времето ставаха все по-неразбираеми.
На моменти изпадаше в състояния, подобни на психотичен срив. Всеки път внезапно се убеждаваше, че искам духовно да я убия. Почваше да крещи, да реве и да издава звуци. Беше напълно ирационална, агресивна и плашеща. Нахвърляше се да ме бие - не обмислено или целенасочено, а в чиста ярост, без да мисли. Погледът ѝ беше напълно обезумял. Последния път, когато е говорила с баба ми, е изпаднала в такова състояние, нахвърлила ѝ се е и е крещяла да се маха, преди самата тя да я убие.
Веднъж споменах поведението ѝ на психолог, който предположи, че може да има разстройство от шизофреничен характер. Отхвърлих идеята, защото не ми изглеждаше да халюцинира, макар че често казваше, че говори с ангели и Бог. Но ми се струваше повече като самозаблуда, отколкото като да чува истински гласове. А и дядо ѝ е имал шизофрения, така че може и да е наследствено.
Тези заблуди изцяло я погълнаха, последователни са и се влошават с всяка година. Тя е напълно откъсната от реалността, без пари, и оцелява само защото продава вещи от къщата и аз ѝ изпращам пари понякога. Не вижда проблем в това, защото в ума ѝ точно този път трябва да следва - свободна от света на дявола и живееща според Божия план. Изобщо няма желание да промени живота си. Не иска пари, дори и да се нуждае за най-основно оцеляване.
Не може да бъде приета никъде без сама да подпише. Говорил съм със специалисти и явно това е законът. Нищо не може да се направи, освен ако не е криза. И макар че през повечето време не е на себе си, тя донякъде умее да се преструва на нормална и да крие вярванията си от хора, които смята за опасни. Така че би могла да убеди човек, че няма проблем, и да каже, че лъжа.
Когато бях на 15, беше изпаднала в истерия в магазина и внезапно избяга и се заключи вкъщи, така че да не мога да си вкарам ключа. Минаха много часове и не отговаряше нито на мен, нито на съседите. Накрая звъннахме на 112, понеже не знаехме какво става с нея и на какво е способна, предвид че е нестабилна психически. Дойдоха полицаи и тя отключи, но се държеше все едно нищо не е станало и е просто семейна кавга, за която аз съм бил виновен. И като цяло не приеха нещата насериозно.
Година по-късно я докладваха на „Закрила на детето“ от училище, понеже внезапно ми взе всички спестявания и се изнесе на квартира за няколко месеца с тези пари. Трябваше всяка седмица да ходим на срещи със служители там поотделно. Като я разпитваха, говореше всякакви измишльотини, че съм бил наркоман, психопат и съм я биел. В началото ѝ се вързваха, но впоследствие стана ясно, че лъже, и имаше голям риск да ме пратят в пансион, понеже нямаше при кой друг да живея. Трябваше да премълча доста от нещата и накрая се "сдобрихме", за да не се стига дотам. Правех всичко възможно да поддържам мира, докато завърша и се изнеса, но пак беше невъзможно да се живее с нея, тъй като скоростно се влошаваше състоянието ѝ.
Роднините ми живеят в нейния град, но отричат състоянието ѝ и не им се занимава. Нямам представа какво трябва да се направи в такава ситуация. Притеснява ме, че може да посегне на живота си, предвид обстоятелствата и че вече наистина няма никого. И ако не, ще продължава да се занемарява, което непряко пак води до същото. Ако някой е бил в подобна ситуация с близък или има съвет, ще съм много благодарен!
От детството ми насам е много нестабилна, обсебваща и манипулативна. Трябваше изцяло да се грижа за емоционалните ѝ нужди, тъй като нямаше романтични и приятелски отношения и беше напълно изолирана. Рядко поемаше грижа за дома, тъй като почти не ставаше от леглото и се отдаде на духовност. Имах строги правила всеки ден да я прегръщам в леглото, да я галя, да ѝ правя масажи по цялото тяло, рейки и т.н. Често искаше да спя в леглото ѝ или ме събуждаше в 2-3 сутринта да ходя да я „лекувам“ енергийно. Това се случваше системно, откакто съм на 13.
Преди около девет години напусна работа и повече не е работила. Оцеляваше с парите на баща ми (разведени са и той живее в чужбина), който ѝ помагаше, за да ме отглежда, докато завърша средно образование. Не излизаше навън, имаше контакт само с мен и баба ми. Наскоро прекъсна връзка и с баба ми, защото беше убедена, че тя се опитва да я убие - буквално, макар и чрез „духовни сили“, а не с преки средства. През годините тя винаги е вярвала, че определени хора от миналото ѝ изпращат убийствена зла енергия и именно те диктуват здравето ѝ.
През тези години се посвети на Бог, духовността и се обсеби от идеята да „изцели тялото си“. Въпреки че не е ходила на лекар, се убеди, че има рак в четвърти стадий и други терминални болести, вярвайки, че тялото ѝ изгнива. Понякога сякаш преосмисляше нормални телесни усещания като глада, смятайки ги за симптоми на рак. От години говори, че е на смъртно легло и затова не прави нищо. Освен това е силно против медицината и науката и никога не би отишла на лекар за каквато и да е причина. Тя реално имаше някакви проблеми със стомаха и ставите, но не се знае какво точно.
За кратко експериментира с различни холистични практики - хомеопатия, духовни гурута, алтернативни лечения, но в крайна сметка създаде собствена вяра. Смята, че тя самата е проявление на Бог. Не по християнски начин, а смесвайки духовност с налудни представи за божествената мисия. Натрапваше ми вярванията си и аз трябваше да играя по тях, защото в противен случай ме смяташе за враг и ме гонеше от нас или се изнасяше на квартира за няколко месеца с мои пари. Вярваше, че съм лечител и неин ученик и, че имам сили да ѝ излекувам рака. Трябваше да ѝ правя лечебни сеанси с часове всеки ден. Не правеше нищо друго освен да чете духовни книги, да пише, да лежи в леглото и да медитира.
Нейната цел е надмогването на физическия свят. Мисли, че светът е илюзия от дявола и че, за да освободи душата си, трябва напълно да изостави физическите нужди, включително храната и водата. И че това я спира да излекува рака си. С години почти не се хранеше, убедена, че храната е „нечиста“ и несъвместима с божествената ѝ природа. Крайната ѝ цел е да се храни само с „Божията енергия“. Всеки опит да ѝ се противодейства я караше да избухва. Вярваше, че само тя е открила божествената истина и че всеки, който се опитва да я спре, е повлиян от дявола, за да провали мисията ѝ. Мисли, че хора от миналото й я преследват духовно и й изпращат болките.
Вярва, че мисията ѝ е да излекува света енергийно и като Исус е изпратена да плаща за греховете на света. От години записва своите „духовни прозрения“ и ги лепи навсякъде. Почти няма логика в тях и с времето ставаха все по-неразбираеми.
На моменти изпадаше в състояния, подобни на психотичен срив. Всеки път внезапно се убеждаваше, че искам духовно да я убия. Почваше да крещи, да реве и да издава звуци. Беше напълно ирационална, агресивна и плашеща. Нахвърляше се да ме бие - не обмислено или целенасочено, а в чиста ярост, без да мисли. Погледът ѝ беше напълно обезумял. Последния път, когато е говорила с баба ми, е изпаднала в такова състояние, нахвърлила ѝ се е и е крещяла да се маха, преди самата тя да я убие.
Веднъж споменах поведението ѝ на психолог, който предположи, че може да има разстройство от шизофреничен характер. Отхвърлих идеята, защото не ми изглеждаше да халюцинира, макар че често казваше, че говори с ангели и Бог. Но ми се струваше повече като самозаблуда, отколкото като да чува истински гласове. А и дядо ѝ е имал шизофрения, така че може и да е наследствено.
Тези заблуди изцяло я погълнаха, последователни са и се влошават с всяка година. Тя е напълно откъсната от реалността, без пари, и оцелява само защото продава вещи от къщата и аз ѝ изпращам пари понякога. Не вижда проблем в това, защото в ума ѝ точно този път трябва да следва - свободна от света на дявола и живееща според Божия план. Изобщо няма желание да промени живота си. Не иска пари, дори и да се нуждае за най-основно оцеляване.
Не може да бъде приета никъде без сама да подпише. Говорил съм със специалисти и явно това е законът. Нищо не може да се направи, освен ако не е криза. И макар че през повечето време не е на себе си, тя донякъде умее да се преструва на нормална и да крие вярванията си от хора, които смята за опасни. Така че би могла да убеди човек, че няма проблем, и да каже, че лъжа.
Когато бях на 15, беше изпаднала в истерия в магазина и внезапно избяга и се заключи вкъщи, така че да не мога да си вкарам ключа. Минаха много часове и не отговаряше нито на мен, нито на съседите. Накрая звъннахме на 112, понеже не знаехме какво става с нея и на какво е способна, предвид че е нестабилна психически. Дойдоха полицаи и тя отключи, но се държеше все едно нищо не е станало и е просто семейна кавга, за която аз съм бил виновен. И като цяло не приеха нещата насериозно.
Година по-късно я докладваха на „Закрила на детето“ от училище, понеже внезапно ми взе всички спестявания и се изнесе на квартира за няколко месеца с тези пари. Трябваше всяка седмица да ходим на срещи със служители там поотделно. Като я разпитваха, говореше всякакви измишльотини, че съм бил наркоман, психопат и съм я биел. В началото ѝ се вързваха, но впоследствие стана ясно, че лъже, и имаше голям риск да ме пратят в пансион, понеже нямаше при кой друг да живея. Трябваше да премълча доста от нещата и накрая се "сдобрихме", за да не се стига дотам. Правех всичко възможно да поддържам мира, докато завърша и се изнеса, но пак беше невъзможно да се живее с нея, тъй като скоростно се влошаваше състоянието ѝ.
Роднините ми живеят в нейния град, но отричат състоянието ѝ и не им се занимава. Нямам представа какво трябва да се направи в такава ситуация. Притеснява ме, че може да посегне на живота си, предвид обстоятелствата и че вече наистина няма никого. И ако не, ще продължава да се занемарява, което непряко пак води до същото. Ако някой е бил в подобна ситуация с близък или има съвет, ще съм много благодарен!
Това ми звучи като тежка фаза на фанатизъм и параноя. Има едно решение и то е психиатър.
# 111
12 апр. 2026, 16:50 ч.
Здравейте, минала съм през това с мой много близък човек. Почти всички приятели и роднини се отдръпнаха след като се разболя. Влиза и излиза няколко пъти в психиатрични отделения. Там го позакрепяха за малко с лекарства, но когато излезеше оттам и само едно хапче да забрави да изпие или да го изпие с алкохол, пак се връщаше в началното си неадекватно състояние. Проблемът е, че в Бг. няма интеграционна политика за тях и са изолирани и изоставени от държавата да се оправят близките им с тях. А близките не са лекари и не са обучени за това. Също така психично-болните не се чувстват болни, те за тях са си здрави и голяма част от тях отказват да си пият лекарствата, които ги поддържат доживот. При моя близък над 20 г. лекарите сменяха различни терапии, докато налучкат правилната комбинация от лекарства, които го държат да е ок. Първо, мисля че майка Ви трябва да бъде адекватно диагностицирана с какво заболяване е от психиатър. Може да я помолите да дойде с Вас на преглед, под предтекст че ще прегледат Вас, само за да се съгласи или да извикате психиатър на място в дома и. В случай, че и поставят диагноза с психично заболяване, то следва гражданско дело за поставяне под запрещение. обикновено минава с 1-2 заседания, на които Ви разпитват като свидетел, като доказателства се представят медицински документи от болници, психиатри и т.н., психиатрична експертиза, други свидетелски показания. След като се постави под запрещение, може да наемете някоя жена да се грижи за нея. Целта на запрещението е да не могат трети лица да злоупотребят с пенсията и, да и откраднат жилището, а и да се разписвате вместо нея, в случай, че се налага да постъпи в болница. Похвално е, че не сте я изоставили. Много хора го правят.Най-вероятно тя има нужда от лекарска помощ, но самата тя не е наясно, че е болна.
Виж целия пост
# 112
13 апр. 2026, 05:58 ч.
Параноидна шизофрения. Решението е лечение… в такива случаи е някой техен близък (който е с всичкия си и има достъп до жилището на болния) трябва да се свърже с психиатър и оттам вече те си имат един куп методи как да се справят с тези ситуации, примерно се правят, че доставят пица и я хващат и я закарват на лечение за известно време, в повечето случаи има ефект поне за няколко месеца, ако е на терапия и си взима хапчетата редовно и дългосрочно може да се подобри.
Виж целия пост
# 113
13 апр. 2026, 22:12 ч.
Няма такъв филм. Без да се подпише не става. Или дела и принудително лечение.
Виж целия пост
Параноидна шизофрения. Решението е лечение… в такива случаи е някой техен близък (който е с всичкия си и има достъп до жилището на болния) трябва да се свърже с психиатър и оттам вече те си имат един куп методи как да се справят с тези ситуации, примерно се правят, че доставят пица и я хващат и я закарват на лечение за известно време, в повечето случаи има ефект поне за няколко месеца, ако е на терапия и си взима хапчетата редовно и дългосрочно може да се подобри.
# 114
14 апр. 2026, 10:11 ч.
Да използвам това изказване, че леко ми убоде очите.
Не знам къде е тук (форумът, България, Земята...), но ако се стигне до определяне на 999 от хиляда индивида като недотам годни, значи дефектът е в критериите за определянето и е сериозно погрешен, не е обикновена хипербола и смешка. Не се заяждам. Иначе, разбира се, съм категорична противничка на намесата в чуждото размножаване и съм съгласна, че от критикувания вид съждения до въпросното 99,9 е една крачка. Но има норма, има и патология, и нито патологията е разумно да я броим за норма, нито може - по дефиниция - патология да бъде мнозинството или дори твърде голямо малцинство, а понякога се залита натам. Не бива. Нито в оценката на психиката на хората, нито в оценката на родителския им капацитет или на каквото и да е. Ясно я има - поне в интернет
- според мен тая тенденция към прекаляване с изискванията. Сори, че не е по темата. 
-----
Тъкмо писах в тема за възрастна майка със старчески изменения (че справянето със ситуацията е трудно и почти винаги непълно) и форумът ми пробута някак тази.
Виж целия пост
Охо, тук сме се запътили към евгениката. Ако някой ден стигнем дотам да раждат само годни хора (здрави психически и физически, без деформации, без генетични дефекти и носители на болести, с доказан родителски капацитет) тук 99,99 % няма да се размножат.
Не знам къде е тук (форумът, България, Земята...), но ако се стигне до определяне на 999 от хиляда индивида като недотам годни, значи дефектът е в критериите за определянето и е сериозно погрешен, не е обикновена хипербола и смешка. Не се заяждам. Иначе, разбира се, съм категорична противничка на намесата в чуждото размножаване и съм съгласна, че от критикувания вид съждения до въпросното 99,9 е една крачка. Но има норма, има и патология, и нито патологията е разумно да я броим за норма, нито може - по дефиниция - патология да бъде мнозинството или дори твърде голямо малцинство, а понякога се залита натам. Не бива. Нито в оценката на психиката на хората, нито в оценката на родителския им капацитет или на каквото и да е. Ясно я има - поне в интернет
- според мен тая тенденция към прекаляване с изискванията. Сори, че не е по темата. Скрит текст:
Няма да казвам как се подразбира за всеки от нас, че той самият е в горния промил извън тези 99,9 на сто.
-----
Тъкмо писах в тема за възрастна майка със старчески изменения (че справянето със ситуацията е трудно и почти винаги непълно) и форумът ми пробута някак тази.
Препоръчани теми