Керем Бюрсин в Çarpınti и Platonik: Mavi Dolunay Otel - личен и професионален живот (тема 126)

Дано се задържи така рейта. Цял сезон да изкара ще е добър резултат, например около 30 епизода може да се разкаже една история без разтягане на локуми. 🍀

Мисля ,че един сезон е достатъчен дори и да има успех сериала.

"Ако обичаш силно" - тук се качват всички серии с български дублаж ⬇️ досега са сложени 11.
https://youtube.com/playlist?list=PLPniVXJDil0xPXAOYnFs98ZOcAZx8 … =qvUJdTflligLeaZg

По бг номерация са 40.

Дано го пуснат по Сторито че има хора които нямат интернет и чакат да гледат също.

Ами аз си мислех, че като го пуснат на войо след това и на сторито ще бъде, а то какво стана, забравиха, пък и мина бая време.

Метин и Рейхан ще ми станат интересни, въпреки че...са леля и племенник 🤧🫣
Може да са имали джиджи биджи на млади години, после се случва нещо и тя се жени за чичо му. Така измислено ми звучи по добре. 😄

„Да бъда гъвкав актьор е много важно за мен. Обичам комедията и драмата. Така че смяната на жанрове е ценна за развиване на тази гъвкавост. Ето защо ми харесва. Да се ​​придържам към един жанр или винаги да продължавам с един и същ жанр ме отегчава.“

Изгледах новия епизод на Сърцебиене. Heart

А сега за епизода:
Направи ми впечатление специалното отношение на Метин към Рейхан. Може би е имало нещо между тях, а ако е нямало - то занапред ще има. Не ми харесва Мерием, надявам се да се отървем от нея.

Хюлия - много интересен персонаж и определено беше нейният епизод.
Личи си, че ревнува от Рейхан, личи си и че има съвест и обича малко или много децата си, но явно егоизма й е в повече. Не знам защо, но може би ще стане добра и съвестна след някой и друг епизод. Имам лошото предчувствие , че ще си получи заслуженото и Окан яката ще я изиграе и ще я  остави на улицата. За такива неща не се доверяват току така на хората, а тя прави тази грешка. Децата й са виновни, а вярва на един м*** с извинение....
Сезин много ми хареса и ми се издигна в очите. Много точни и на място неща казва.

Хареса ми, че Мелике е можела да има нещо с Арас, но Арас май чак сега зацепва, че тя наистина го е обичала. А той нея - очевидно не.

Да видим трети епизод какво ни готви..

Здравейте, момичета, по късна доба! Колко бързо свършват броените дни за почивка…… Макар и късно изгледах втория епизод на „Сърцебиене“. Прекрасно е, че не продължава два часа и половина, защото съм убедена, че щеше да е пълен с баласт. И така…. Да споделя мнение.
Серията на майките!!!
Хюлия – както преди време писах – не мога докрай да си представя какво е да живееш с такава майка. Със сигурност не е лесно. Но това, в което съм убедена, е че дълбоко в сърцето и душата си тя не е лош човек, не е и лоша майка. Тя просто е озлобена на съдбата, че и е отредила такъв живот. И в никакъв случай не е правила всичко за децата си само за да им го натяква един ден. Ако не беше добра майка нямаше да направи от тях хора с правилна ценностна система, личности, които умеят да вземат решения и да носят отговорност! И в един момент, осъзнала, че те са достатъчно големи, за да вземат живота си в ръце, осъзнала колко много от живота е „минало“ край нея, тя някак егоистично реши, че може да се възползва от цялата ситуация. И ще допусне поредната грешка, доверявайки се на неправилния човек. Не я оправдавам, опитвам се да я разбера…
Рейхан… никоя майка не трябва да изпита болката от загубата на дете, особено когато това е по нелепа причина. Тя е направила дъщеря си център на своята вселена… и се е превърнала в една обсебваща майка. Обсебваща, но несъумяваща да я убеди в нищо и намираща оправдание на всяка нейна неразумна постъпка. И съответно виновен е винаги някой друг. Поне до този момент моите впечатления са такива. Категорично не оправдавам поведението и спрямо Аслъ. Болката от загубата на най-свидното и скръбта са едно, втурването в чуждия живот е нещо съвсем друго. За мен това е незачитане на емоциите и преживяванията на Аслъ, с които самата Аслъ се сблъсква „челно“ и се опитва да се справи. Доста егоистично ми е поведението на Рейхан. И с това си поведение като че ли още повече настрои собственото си фемили срещу Аслъ.
Ясно е, че всички от семейство Алкан крият някаква неудобна тайна. Доволна съм, че поне СЦ няма да забият накъмто близкородствена любов. Т.е. надявам се де…
Хареса ми играта на Лизге. Керем влезе с напор в тази серия, нямах усещането (както в първата), че ролята му е епизодична. Вече с нетърпение очаквам следващите епизоди. По мое скромно мнение сериалът има потенциал да стане „черешката на тортата“ на сезона. Всичко е в ръцете на СЦ…
ПП

Цялото интервю за Magnet
https://www.magnet.blog/post/platoniksayisi-kerembursin-oykukarayel-gupseozay

Платонични: Gupse Özay, Kerem Bürsin, Öykü Karayel

В нашия брой „Платонически“ изследваме не само недостижимата страна на любовта, но и историята, създадена от срещата на различни гледни точки. Приветстваме тримата главни актьори от сериала на Netflix „Платонически: Хотел „Синя пълна луна““: Гюпсе Йозай, Керем Бюрсин и Йокю Карайел. Тези трима актьори идват от различни кариерни пътища и различни подходи към актьорството, но се оказват в един и същи свят. „Платонически: Хотел „Синя пълна луна““ е проект, който стои на пресечната точка на комедията и драмата, наивността и чара, автентичността и преувеличението. С тази история на корицата разглеждаме не само историята на сериала, но и методите на производство, връзката, която установяват с публиката, и личните им подходи към актьорството. Свидетели сме на нова „Платонична“ история, оформена от общата основа на тези три влиятелни фигури.

Гюпсе Озай

Започнахте кариерата си като писател, а след това добавихте и актьорско майсторство към нея, създавайки произведения, които са предизвикали голям интерес у публиката. Какво е чувството да продуцираш, особено в жанр като комедията, където публиката развива бърза реакция?

- Честно казано, комедията винаги е била областта, в която съм оказвал влияние върху хората още от детството си. Израснах, виждайки усмихнати лица. Свикнал съм да разсмивам хората и това винаги ми е било невероятно приятно. Така че, с увеличаването на броя на усмихнатите лица, съм изключително щастлив. Звукът на смеха и сълзите, течащи от очите, са любимите ми неща.

Трудно ли е да се пише комедия във време, когато вече можем да достигнем до всички емоции чрез образи, когато реагираме почти еднакво както на катастрофални новини, така и на споделена радост, които ни сполетяват с едно-единствено докосване? Възможно ли е да сме в добро настроение през цялото време, докато пишем?

- Късметът ми в това отношение е, че мога да управлявам времето си. Сигурна съм, че не бих могла да пиша комедиен сериал всяка седмица. Защото, както всички останали, съм дълбоко засегната от лоши събития. Никога не посягам към клавиатура или химикалка. Ето защо имам възможност да отлагам през тези моменти. Преследвам моментите, в които се чувствам добре. Понякога се опитвам да пиша, за да се чувствам по-добре, особено през това време. Създаването на друг свят и вдишването му също е метод.

Както диалозите, така и героите ви са толкова живи и реалистични. Как улавяте тази енергия в писането си? Например, рутинен ли е процесът ви на писане или просто сядате, когато му дойде времето?

- Честно казано, не съм рутинен човек. Аз съм човек, ориентиран към целите. Ако реша да напиша история, тя започва да се върти в главата ми. След известно време започвам да се кикотя на сцените, които се въртят в съзнанието ми. След това се вълнувам, един ден сядам и бързо я записвам. Не обичам да я оставям недовършена; нетърпелива съм. Ето защо нямам процес на писане, който да отнема години или месеци. С възхода на TikTok в социалните медии, сега знаем през какво преминават напълно непознати хора ежедневно, техните кавги с любовниците им и техните семейни занимания.

Мислите ли, че тази неограничена зона за взаимодействие насища публиката?

- Не мисля, че това удовлетворява публиката. Но това, което публиката вижда сега, изисква нещо близко до реалността. Зрителите не намират за привлекателни сцени, които са прекалено преувеличени или далеч от реалността. С други думи, те трябва да бъдат или напълно абсурдни, или напълно реалистични. Освен това, навикът да се гледат кратки видеоклипове е намалил търпението да се следи дълга история. Като продуценти, ние трябва да бъдем много прецизни в преценката си за темпо, ритъм, емпатия, топлина и въздействие.

Винаги ли смехът е ефективно оръжие?

- Силните емоции, които предизвикват реакция у хората, винаги са мощно оръжие. Независимо дали карат хората да крещят и крещят, да са тъжни и да плачат, или да се смеят и смеят. Сред тези емоции комедията е най-позитивният метод за освобождаване. Затова, според мен, тя е най-мощната.

Как постигнахте баланса между героите в „Platonic: Blue Full Moon Hotel“ по време на процеса на писане? Променихте ли нещо за себе си, докато писахте героя си, Гюлтен?

- Всъщност, от дисбаланса между героите в тази поредица се получи прекрасен баланс. Поставихме герои, които никога не биха могли да бъдат заедно, един до друг. Така че писането на диалозите между тях беше много забавно. Гюлтен донякъде преувеличава жените в последните филми за грим и красота. Манията по красотата стана необуздана и макар че е забавно да се пише за нея, тя ме натъжава като жена. Недрет, от друга страна, преувеличава ритуалните хора в последните духовни филми. Когато адаптирах Гюлтен към собствения си стил, добавих лека грубост и суровост. Не съм наивен човек по отношение на енергията, но това ѝ отива.

Желанието на героя за красота е много познато на публиката. Какво мислите за това безразсъдство, което понякога може да доведе до някои, доколкото намираме, безумни резултати?

- Както казах, макар че комедията може да бъде забавна тема, всъщност е нещо, което ме тревожи и депресира като майка на дъщеря. Фокусирането единствено върху външния вид кара човек да се чувства слаб вътрешно. Да се ​​опитваш да бъдеш стереотипна жена или да изглеждаш като всички останали, за да бъдеш приет, е ужасно нещо, според мен. Когато казваме, че комедията е мощен инструмент в това отношение, сме прави. Можем да предадем малки послания на публиката в забавна за гледане история, без да сме скучни или фини.

Платоничните връзки понякога могат да бъдат дори по-силни от човешките взаимоотношения. Изпитвали ли сте някога платонични чувства? Създавали ли сте някога платонична връзка не само с човек, а с нещо, идея или мечта?

- Абсолютно. Мога да се влюбя във всичко. Например, имам платонична любов към луната. Купих си телескопи и постоянно я наблюдавам. Но това не бива да се комбинира с мания. Защото обсесивната, платонична любов губи време. Дистанцирах се от луната. Не е нужно да я гледам всяка вечер. Тя вече ме вижда.

Какво беше да играеш с Ойкю и Керем?

- Беше невероятно. Ойкю вече е моя скъпа приятелка. И тя е актриса, на която се възхищавам безкрайно много. Дори когато Ойкю говори, се губиш в нея. Беше толкова вълнуващо да работим заедно по проект, който написах, но не ѝ го казах. Беше трудно да я убедя, но... Убедихме я със заплахи и скрити мотиви и тя дойде и действаше, за щастие. Керем е моя съседка. Изобщо не я познавах преди този проект. Той беше някой, когото си мислех, че ще обичам отдалеч. Той наистина беше невероятно мил човек. Съжалявам, че не сме приятели от години. Той е луд. Толкова е забавно да се говори с него и е толкова забавен. Той е невероятно компетентен по всичко и енергията му е завладяваща. Ако кажеш: „Ще разгледаме пещерата този уикенд, ела“, той ще дойде веднага. Обожавам го... Беше прекрасен сет. Ядохме черупки от шамфъстък, смяхме се и се забавлявахме страхотно, свирейки с часове.

След дълго време искрено исках герой да намери истинската любов. Мотивацията на героя за промяна, по-специално, се усещаше много искрена. Мислехте ли за нещо за живота на Гюлтен след последния епизод? Или го оставихте така?

- Задгробният живот на всички герои е в ръцете на нашия режисьор и мен. Всички те са наши деца; не можем да ги оставим недовършени. Може би продължават живота си другаде или може би чакат ние да напишем и режисираме, кой знае.

КЕРЕМ БУРСИН

В кариерата ви, обхващаща Холивуд и Турция, е имало периоди, в които сте били мост между културите. Промени ли се вашият поглед върху актьорството между тези две различни естетики и стилове на разказване на истории?

- С напредването на възрастта, натрупването на опит и житейски опит, моята перспектива за актьорството неизбежно се променя. Всъщност това е много органичен процес; тъй като е живо същество, то непрекъснато се развива заедно с теб. Но когато се замисля дали има някакви константи, мисля, че вълнението и ентусиазмът, които изпитвам, когато получа страхотен сценарий, никога не се променят. Интересът ми към този герой, времето, което прекарвам с него, процесът, в който се впускам, остават същите.

Добавихте комедия към кариерата си, наред с драмата. Смяната на жанрове може да бъде рисковано за актьорите. Какво мислите за това разнообразие?
Какво е допринесло работата в различни жанрове за актьорската ви кариера?

- Не знам; зависи как подхождате към нея. Аз съм актьор. Да, кариерите са важни и смяната на жанрове може да бъде рисковано. Но по същество върша тази работа заради актьорството. Гъвкавостта е много важна за мен. Обичам както комедията, така и драмата. Така че смяната на жанрове е ценна за развиването на тази гъвкавост. Ето защо я обичам. Да се ​​придържам към един жанр или да стоим в един и същ жанр през цялото време наистина ме отегчава. Аз съм човек, който лесно се отегчава така или иначе. Ето защо обичам да изследвам нови неща и да създавам нови неща. Бих искал да продължа да се местя от жанр в жанр.

Героят, който играете в „Platonic: Blue Full Moon Hotel“, е невероятно уверен и много добре осъзнава собствения си чар. Всъщност тази увереност понякога може да достигне нови висоти. Мислихте ли за тези въпроси, докато се подготвяхте за героя? Как се подготвихте за героя?

-Първата ми мисъл, когато го прочетох, беше, че е красиво написан сценарий. Това е наистина забележително постижение на Гупсе и Онур. Героите бяха толкова ясно дефинирани. Докато четях някои от сцените и виждах развитието и трансформацията на героите, бях откровено развълнуван. Тъй като съм човек, който обича да се подиграва с нарцистични личности, този герой беше огромна възможност за мен. Много се забавлявах да го играя. За съжаление, бях болен месец и половина по време на снимките, така че снимките отнеха два месеца. Така че все още не знам как се получи, но се забавлявах страхотно, играейки го. Красиво написаният сценарий направи всичко по-лесно за всички.

Какво ви минава през ума, когато някой ви прави комплимент в реалния живот? Вие от хората ли сте, които веднага приемат комплимент, или сте от онези, които се чувстват неудобно без причина?

- Всъщност не съм човек, който може да приема много комплименти, така че приемането и прегръщането им веднага не е точно за мен.

Платоничните връзки понякога могат да бъдат дори по-силни от човешките взаимоотношения. Развивали ли сте някога платонични чувства? Създавали ли сте някога платонична връзка не само с човек, но и с нещо, идея или мечта?

- Предполагам, че предимно идеи и мечти…

Какво беше да играеш с Ойкю и Гюпсе?

- Беше наистина невероятно преживяване. Ойкю е невероятна актриса, все пак. Бяхме имали възможността да работим заедно за кратко и преди, но никога не ни беше достатъчно. За щастие, пътищата ни се пресякоха отново в този проект. Наистина обичах да работя с нея. Тя е едновременно талантлива и невероятно забавна. Гюпсе, от друга страна, беше актриса, с която винаги съм искала да работя. Така че исках да бъда част от нейния свят по някакъв начин. Когато се срещнахме за първи път, си помислих: „Добре, двама луди хора са се намерили, ще се забавляваме много.“ И точно това се случи. Те са невероятно талантливи и трудолюбиви, но същевременно толкова скромни. Това беше истински шанс за мен да работя с двама невероятно талантливи хора. И нашият режисьор, нашият екип, другите ни актьори... Всички бяха страхотни. Те бяха отличен екип, наистина...

Вие сте един от актьорите ни с най-висока международна видимост. Тъй като участвате в толкова много различни платформи, вероятно можете да следите отблизо динамиката на публиката. Как мислите, че публиката ще се отнесе към „Platonic: Blue Full Moon Hotel“?

- Мисля, че ще им хареса. Всички свършиха фантастична работа, а сценарият и историята са наистина красиво написани. Засяга и много актуални проблеми. Така че се надявам, че това е проект, който ще забавлява хората и ще им донесе усмивка на лицето през това трудно и предизвикателно време по света.

Наскоро бяхте удостоен с наградата Impact за това, че използвате социалното си влияние по положителен начин. Защо смятате, че е важно известните личности да се изказват по социални въпроси? Как тази видимост влияе на чувството ви за отговорност?

- Да, говоренето открито е важно. Но говоренето открито е само част от историята; не мисля, че данните са достатъчни. Всъщност, колкото и полезни да са били социалните медии в това отношение, мисля, че те също така започват да бъдат вредни, защото опростяват способността ни да помагаме и я правят още по-безчувствена. Накратко, това е значителна отговорност. В днешно време числата постоянно растат, но често този растеж отразява потреблението, а не богатството.

Как се позиционирате в тази забързана среда? Фантазирате ли някога да „оставите всичко зад гърба си и да живеете по-спокоен, по-самостоятелен живот“?

- Абсолютно, имам такава мечта. Всъщност, това дори не е мечта; това е моята цел. Световният пейзаж на потреблението и ценностите поеха странен обрат, ускорявайки се и засилвайки се, и ние преминахме към състояние на прекалено бързо потребление. Не съм сигурен какво е останало от качество, какво е ценно. Светът, в който живеем, е станал едновременно безчувствен и брутален. Човек би си помислил, че човечеството ще се съмнява в важността на това, когато точно до нас се разгръща клане, но това не е така. Потреблението продължава, животът започва оттам, откъдето е спрял, и е странно и тъжно да наблюдаваме това. За съжаление, докато светът не действа като едно цяло, ще продължим да наблюдаваме това в тази система. И все пак, ние имаме райски дом. Сякаш не само не го обичаме, но и вредим на себе си и на всичко, което живее там. Точно затова искам да изчезна в природата, да живея едно с нея; да преживея и преживея невероятните неща, които природата може да предложи.

ОЙКЮ КАРАЕЛ

Винаги сме те гледали да играеш различен герой в независими филми, популярни сериали и дигитални проекти. Това съзнателен избор ли е за теб? Може ли да се счита играта на подобен герой за утеха?

- Изследването на различни аспекти на работата, която обичам, ми носи радост. Чувствам се отговорна и за това, което правя. Чувствам, че трябва постоянно да се усъвършенствам и да се обновявам. Не знам дали съм добра в това, но това ме мотивира. Ролите, които ме вълнуват, обикновено са тези, които мисля, че не мога да изпълнявам, тези, които не ми подхождат. Така че, като дете, преследвам това вълнение, когато имам възможност.

Вярвам, че искаш най-доброто за всеки герой, който създаваш. Колко време отделяш, за да опознаеш един герой, когато работиш върху него? Смяташ ли, че всяко действие на героя трябва да бъде дефинирано?

- Имам донякъде интуитивен подход към ролята. След това работя върху разбирането на света на човека, който пише и режисира ролята, върху установяването на връзка с него и върху посрещането на неговите очаквания. Това е процес, който се оформя по време на репетициите. Вторият въпрос е свързан с методите. Има много различни тенденции. Няма правилно или грешно; какъвто и метод да е подходящ за актьора... Зависи къде актьорът намира своята движеща сила. Когато някой разбира причините за действията на героя и създава предистория в съзнанието си, той се чувства комфортно и след това се впуска в своето пътешествие. За мен, още от училище, действието винаги е било всичко и изразява много неща само по себе си. Останалото продължава да се проявява в дълбините на съзнанието на публиката.

Може ли да се счита за нещастие и да си талантлив и в светлината на прожекторите? От друга страна, животът с отговорността за това нещо, което те спъва и ограничава, е?

-Когато бях по-млада, го приемах като пречка. Но когато си млад, може да ти е трудно да поемеш отговорност за много неща, които правиш. Сега имам по-деликатен подход към славата.

Платонически: Героинята, която играете, Недрет, в „Blue Full Moon Hotel“, е невероятно наивна и чувствителна. Как се почувствахте, когато срещнахте Недрет за първи път? Какъв беше процесът на подготовка за ролята?

- Първо си спомням, че казах на Гупсе и Онур: „Луди ли сте? Защо изобщо ме искахте?“ Дълго време се изненадвах, че изобщо ме обмислят за комедия. После станах свидетел на успеха на Гупсе в сформирането на екип. Изборът на актьори създаде много органично цяло. Онур ме успокои през целия процес. Когато опитваш нещо ново, искаш режисьор като Онур до себе си.

Животът наистина обича да носи забавни моменти, наред със сериозни събития и вълнения. Какво е мнението ви за хумора в ежедневието ви?

- Вярвам, че хуморът е начин хората да оцелеят и да се справят с живота. Той е лечебен инструмент. Това е най-здравословният метод, който егото е открило. Сега мирът и тишината са цел, която трябва да бъде постигната. Защото, особено за тези, които живеят в градовете, няма много места, където няма да чуят шум. Как се свързвате с града? Чувствате ли се добре в Истанбул? Смяната на обстановката може да има краткосрочни положителни ефекти върху психичното здраве, но в дългосрочен план, където и да отидете, вземате себе си със себе си. Ето защо можете да се чувствате много спокойни в града, а понякога да се чувствате ограничени в откритите равнини. В днешно време създаването на безопасно убежище в себе си е от съществено значение. Не винаги е възможно да се постигне това, но когато го направите, се чувствате невероятно силни.

Платоничните връзки понякога могат да бъдат дори по-силни от човешките взаимоотношения. Изпитвали ли сте някога платонични чувства? Създавали ли сте някога платонична връзка не само с човек, а с нещо, идея или мечта?

- Не знаех какво е да изпитваш платонични чувства към дадена идея. В прогимназията имаше момчета, които наистина харесвах, но никога не им казвах. Единственото нещо, което никога не успях да направя, е да се обърна към някого и да кажа: „Харесвам те.“ По-добре е да го запазя за себе си. Мисля, че страхът ми от отхвърляне винаги е бил най-силният.

Какво беше да играеш с Гюпсе и Керем?

- От самото начало си мислех, че Керем е идеален за тази роля. Бяхме работили заедно и преди. Виждах, че в актьорската му игра имаше много хумор. Наблюдението на Гюпсе в действие ме научи на много. Тя е невероятно смела. Никога не се срамува или страхува да експериментира. Копнеех да подражавам на нейната гъвкавост. Това е много освобождаващо пространство.

Интересът на Недрет към свръхестественото несъмнено е резултат от търсене. Каква е връзката ви със спиритизма?

- Можем да кажем, че съм точно по средата между науката и спиритуализма.

Искам да завърша интервюто с една от любимите ми реплики от поредицата: „Там ли си?“ Аз винаги съм тук.

2 епизод с бг субтитри
https://neronbgbezplatno.blogspot.com/2025/09/2-neron-angelov.ht … b03sPtXc2gZsEYhkw

Дизилах са били на сета за интервю.
Сериалът ще бъде представен на пазара MIPCOM между 13 и 16 октомври в Кан

Чудни са! 🍀

Керем и Лизге ще ходят в Кан за представяне на сериала на пазара MIPCOM ✨️

Привет!




✨️ за "Сърцебиене"
https://episodemag.com/ogm-universes-reborn-delivering-impressive-ratings/

"Изследвайки теми за любов, жертвоготовност и надежда, сериалът завърши премиерата си с трогателна прегръдка между Аслъ и Рейхан, момент, който бързо се превърна в една от най-обсъжданите сцени в социалните медии. Сериалът съчетава завладяващ разказ с кинематографични визуални ефекти и емоционална интензивност. В основата му е мощен ансамбъл: химията между Керем Бюрсин и Лизге Джомерт е широко похвалена, докато Сибел Ташчъоглу и Дениз Чакър предлагат изключителни изпълнения, наред с богат поддържащ актьорски състав.
Екин Караман Коюнджу, директор „Глобално разпространение и партньорства“ в OGM UNIVERSE, коментира: „Ранният успех на „Прероден“ (Çarpıntı) подчертава не само силата на турската драма у дома, но и нарастващия ѝ резонанс в световен мащаб. Със своите универсални теми и завладяващи изпълнения, ние вярваме, че този сериал има силен потенциал да се свърже с публика далеч отвъд Турция.“

Видео от премиерата му https://x.com/live__for_music/status/1970498937556738398

Бекстейдж на фотосесията
https://x.com/magnetquarterly/status/1970520668371398982

Намирате ли някъде Платоничен - преведен с бг субтитри?
Питам в случай, че съм пропуснала.