Бреме ли е да си скромен в наши дни?

  • 1 340
  • 21
# 15
Аз съм скромна Confused До толкова, че се подценявам май. Поне мъжът ми така твърди и само ми се кара за това. А ситуацията - той се дуе, че говори перфектно английски, а аз, говорещата 4 езика, си мълча...и той ми става смешен. Много сме се карали за това.
Може и да ми пречи, не знам. Не обичам да се показвам.
Виж целия пост
# 16
И аз съм скромна за съжаление. Tired
Една позната все казва по този повод, че "Скромността показва липса на други качества". Не е точно така, но за съжаление така излиза. Tired
Виж целия пост
# 17
Не е така, не ги слушай.
Скромността пречи, но не е недостатък.
Виж целия пост
# 18
Скромността за съжаление не се котира добре в наши дни.Повечето ми приятели не са от скромните,но се намират и един,двама такива.И те са много готини,имат си своя чар.Аз съм по средата-нито в едната,нито в другата крайност.
Виж целия пост
# 19
Една здравословна доза скромност би била дори полезна. В смисъл - да не се дуеш постоянно, да не се надценяваш, да имаш що-годе реална представа за себе си.

Скромност и пробивност не са непременно взаимноизключващи се понятия за мен.

В по-големи дози скромността наистина би могла да пречи.
Виж целия пост
# 20
Според мен, скромността и до днес си е ценност, но не е обществена ценност. Сега тя просто не се цени, цени се показността, стремежът към изпъкване, самопоказване, амбициозността, затова скръмнността сякаш пречи, а не би трябвало да е така.

Но не бих казала, че е бреме за скромния човек. Този, който действително е скромен, не би го усещал като бреме.
Виж целия пост
# 21
Пречи естествено, защото чакаш да те забележат, а ако не са наблюдателни или задълбочени в преценките си, тези на които чакаш?

Подценяването на самия себе си също пречи, може би повече от скромността.

Говоря за реална преценка обаче, не надценяване на собствените си възможности, защото то вече отива в друго измерение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия