Августовски бебета 2024г - Тема 6

Хаха, Маги, да! Не попиват, прави и си локвичка, а навън си напълни и обувките. Бяха приказни няколко дни.
Не съм следвала схема, махнах памперса и сложих гащички и клинче. Слушала съм за тридневния метод, при който оставяш първия ден голо от кръста надолу, на следващия ден с гащички/боксерки и чак на третия ден с гащички и панталонче. Не съм го следвала това, моята стратегия беше да има дреха да попива малко поне. Иначе дивана е опикан и предстои чистене. Не знам само как ще я научим навън. Вчера е стискала 2 часа навън, накрая е измрънкала да се приберат с татко ѝ, изпишка се и пак излязоха..

Юлето ще тръгва началото на май на ясла и нямам търпение вече. Детето си е кротко и е супер по принцип, обаче така да ми тежи корема вече. Започвам да не се справям с домакинска работа, тичане след нея, да я изведа и тн. Да я вдигам по люлки, в столчето за хранене, кошарата и прочие. Изморявам се, получавам контракции и откровено ми е трудно вече.

Кукличка, потърси някаква схема за помощ, излизай с приятелка или помоли някой татко да я сложи на люлката. Вземете стъпало, ако нямате. Ние взехме едно, но моят човек е дребен и не ми върши работа. Но ако е по-височка, поне в кошарката може да влиза сама. Всъщност и без стапало не може ли? Дръпваш я настрани и вдигаш решетката, не става ли?

И да не вземеш пак да готвиш за родата по празниците, че ще ти се карам.

След дълго чудене (заради цената естествено) поръчах Тони бокс на детето. Хванах последните 2 часа на Великденската промоция в официалния сайт и сега ще чакам поне 2 седмици доставката от Англия. Сформирах му комплект от Tonie box 2, 1 тони и 2 креативни тонита. Много, ама много се надявам да му хареса и запис с гласа ми да му е успокоение, когато се налага да го оставя на някого за по-дълго.

Признавам, цената е безобразна като за българския стандарт, но цените, на които тази играчка се продава в olx и по групите е още по-безобразна накъмто скандална. А впечатленията ми са, че много се харесва на мъниците.

Да споделиш отзиви за Tони бокс!
Ние сме в поредната серия от боледуване. От
Коледа живеем в аптеката малкият през 10 дни е болен, това не е нормално! А всичките лекари ми обясняват как било нормално…
Дъщеря ми се разболя от някакъв страшен вирус..една седмица беше с висока температура, в доста от дните с над 39, направи бронхит. Малкият се зарази от нея, все още не му е минало, аз също съм бронхит, майка ми дойде да ни помага…и тя се зарази .
Направо сили нямам вече.  Отделно пак спря да яде, яде по много малко и то не много питателни неща. На всичко казва “нееее”, знам, че може и период да е, но мен ме притеснява.
 Сериозно обмислям да спра каката от градина до края на учебната година. От друга страна никак не ми се иска, тя толкова се забавлява там, учителките са страхотни, но с тия вируси и бактерии направо не се издържа!

Кукличка! Браво за памперса! Наистина имаш късмет, че имаш такова спокойно дете! Аз като бях бременна навсякъде й помагах да се качва сама, за да не я вдигам, само да я придържам. А по площадки ако се налага вдигане молех за помощ другите майки/татковци. Знам че е невъзможно да не се вдига, но поне да се ограничи.

Как сте, момичета? Как ви се отразява топлото време? Как изкарахте Великден?

NI CI, според мен по-добре остави каката вкъщи за известно време, ще измислите занимания тримата, и навън ще кара тротинетка, по площадките...

Гери, как е яслата? Как е детето, госпожите какво казват?

Милива, как мина при теб работният празник?

Ние изкарахме празниците добре, мисля, че за първи празник не се скарах с мм, но само защото я бяхме свършили тази работа преди това...

Добре минаха празниците - по гости. Голямото беше при прабаба му.
Успяхме да накупим цветя, да оправим верандата. Трябва да взема още малко цветя, но ще е през почивните дни.

Нещо хубавата ни тема съвсем замря, Маги, добре, че си ти да я съживяваш от време на време

Добре изкарахме празниците, с много време навън, ходихме даже до зоологическата градина - детето не се впечатли особено от животните, но аз се впечатлих колко е безопасно там за малки деца, та предполагам ще повторим скоро пак. Успях и да се скарам със свекървата, за абсолютна глупост, то и двете сме избухливи, а два остри камъка брашно не мелят.

Яслата на мен ми се отразява супер Мисля, че и на него му харесва, въпреки че плаче при оставянето. В групата има предимно по-големи деца, някои вече говорят добре и повечето са без памперс, та има какво да научи.
Не че е ходил много, първите 2 дни бях с него, но се държеше лошо аз като съм там и заради това на третия ден вече беше сам. В мое присъствие удряше децата, все търсеше някакви бели да прави, а като е останал сам изведнъж е станал кротък и послушен. Казаха ми, че е нормално повдение при момченцата И аз съм забелязала, че с мен си позволява най-много и подивява, явно нито има респект, нито аз успявам да наложа граници

Онзи ден дядо му му издърпа ухото защото направи беля, която много добре знае, че не трябва да прави - дръпна очилата на баба си от лицето, докато тя го хранеше - и преди го е правил. Изведнъж стана най-кроткото дете. Аз съм категорично против каквото и да е насилие и не желая детето ми да бъде възпитавано с подобни методи. Не знаех как да реаргирам, изневрих се и в последствие се скарахме със свекървата. За старото поколение това си е напълно ОК, мъжът ми също е по-скоро склонен да го удари или да му издърпа ухото когато прекали, особено след като видя ефекта...Истината е, че детето наистина е доста палаво и с характер, не се отказва от каквото си е наумил (разбирайте беля), а явно не ни се отдава поставянето на граници
Само с говорене и обясняване не става, въпреки че се повтаря едно и също непрекъснато. При някои деца това сигурно работи, при моето засега не.

Вие как поставяте граници? И как бихте реаргирали ако близък си позволи да издърпа ухото на детето, когато направи нещо забранено и лошо, много добре знаейки какво прави? Ако може да отговарят майки на буйни деца, за кротките ми е ясно

Всички деца правят бели, особено на тази възраст, даже не са бели, а пакости, защото съзнават, че правят глупости. (Беля за мен е, ако е случайно или инцидентно). Моето има една характерна пакост. Хвърля храна по пода. Даже преди малко - сложила съм му да яде круши. Яде, явно се е наял и почна да хвърля по пода, докато съм с гръб и мия чиниите. Помолих го да не хвърля останалите. Той, разбира се, ги хвърли, хилейки се... Май, ако съм до него, по-рядко прави чак такива глупости, защото го уча да ми подаде каквото няма да яде и приборите си, но обикновено ги хвърля със замах. Гледам да не реагирам бурно, а просто да си събера посудата, но нищо не работи. Един път ще ми ги подаде, един път ще ги метне.

Друга характерна пакост е да затваря капачето на врагоабсорбатора. Сега сме го прибрали в една стая и не можем да го ползваме, защото рискуваме да го изгори. Мм вика плесни го през ръцете, ако го пипа, което ми се струва жестоко. По принцип мм е доста хрисим човек. Понякога ме сюрпризира с такива включвания.

И аз, разбира се, не искам детето да се учи да реагира само на физическо разправяне и викане. Аз съм си изпускала ръцете няколко пъти - но ако той ме е наранил (примерно ми е ударил една глава в корема) и от шока, че ме е заболяло или за да ме пусне, ако ме скубе. Но като осъзната възпитателна мярка не бих разрешила на никого.

Времето навън ни се отразява добре засега. Макар че е малко самотно понякога. Той не обича да говорим с други хора, май е нещо като ревност И отделно се срамува, ако го закачат. Не обича и помежду си с мм да говорим, без той да участва.

Моето момче също имаше проблеми с дисциплината доскоро но като минахме на ясленски режим - сутрин го оставям при баба и следобед си го вземам, след втория ден стана един мил, любвеобилен, гушкав и послушен. Въпреки, че не е плакал и проблеми не имало (кротък бил, представяте ли си!?), явно много съм му липсвала, защото вечер се гушва в мен и дълго ме гледа любовно. Отношенията ни минаха на ново ниво.

С това отделяне целя хем аз малко да вдишна въздух, хем да свикне малко без мен, но все пак в домашна среда от обичащи го хора. Получава се чудесно засега и не очаквам, когато започне ясла да има драми. Очертава се да е в една ясла, дори група с дечицата от площадката. По-голямо щастие от това накъде?

Вятър, това е твоята майка, нали? Много бих се радвала моята майка да живее наблизо. Бяха тук нашите за 2 дни и той си игра с нея без проблеми, познават се от месинджър, на живо са се виждали малко. Но тя знае на какво обича да играе и какво му говоря и прави същото. Докато МС си има своя адженда. Разбирам я, тя е детска учителка и е свикнала, че тя трябва привлече вниманието на 30 деца, но на него не му е приятно...

Малко се напрягам хората да казват, че детето не говори и да коментират това и други работи за него пред него, все едно не е там... И говорят глупости. То си говори задоволително за възрастта, но те нямат търпението да го чуят и разберат.

Аз лично не толерирам насилието, определено бих се ядосала и скарала без да ми мигне окото
Маги, аз също не съм фен на тези сравнения. Всяко дете е различно и се развива индивидуално ,независимо дали говорене ,прохождане и тн.
Момичетата, на които децата вече са на ясла - дайте съвети за адаптация. За моят син е рано де, нооо съм отворена за съвети

На голямото и уши дърпам и по дупето пляскам. Всички методи от психолога съм пробвала /включително и ролевите игри/ и ако реши, че нещо няма да го направи почти няма нещо, което да го провокира да го направи.
Онзи ден не се е държал добре спрямо деца от групата - 20 минути съм го гонила и уговаряла защо трябва да се извини и че не се е държал добре.
Той не се повлиява от наказания, от отнемане на играчки, от това, че ще го оставим вкъщи и ще излезем без него, че в почивен ден няма да излезе от вкъщи. За някои неща пришка ми е излязла на езка от повтаряне. Разчитам единствено на това, че с порастването ще осъзнава все повече кое защо не спирам да го повтарям.

Симбо, да, обаче в същото време детето ни прави луди на моменти и наистина нищо не помага, абсолютен дивак. Мен лично понякога толкова ме ядосва, че му крещя, още повече ме вбесява как прави нарочно пакости - и не са безобидни, например пак почна избирателно да слага в устата някакви боклуци навън, обаче като знае, че ще му се карам. Вчера хвърляше пясък в пясъчника и се наложи след няколко предупреждение да го изнеса на ръце крещящ и ритащ от площадката…И аз не смятам, че е редно да се сравняват децата, но наистина по-палаво от моето в квартала май няма 🤣 А има мнооого деца. Та с други думи, заслужил си го беше, ще видим за вбъдеще дали това (ухото) е ефективна граница, тогава ефектът на момента беше поразителен.

Относно яслата, според мен зависи от тези 3 фактори - мястото, детето, мама. Ако имаш възможност, подбери хубаво място, с адаптация с родител, със свестен персонал без текучество, да не са много деца, да ги изкарват навън задължително и тн. Детето ако се чувства добре сред други деца, ще му е добре. Чела съм, че настроението на майката се предава и на детето - тя трябва да вярва наистина, че оставя детето на добро място и че там ще му хареса и ще е щастливо.

Гери, палав е, няма да те разбере с говорене сега, но това е начинът в дългосрочен план. Не искаш това да чуеш и кофти звучи, ама много му се връзваш.. Бояна и говоря нон-стоп, в най-удобния ни парк има езеро и познай тя къде ходи, след като говорим сто пъти, че се седи далеч от водата. Ми спрях да я водя там, като уври и разбере какво и казвам и че няма да стане на нейната, пак ще ходим. Като се заинати в парка, че ще хвърля камъни(тя пък това се научи от едни калпазани), говоря, говоря, накрая се приберем. Това са границите - казваш, обясняваш, като няма слушаемост - айде кръгом. Това носи негативи и за мен, защото вместо да играем, тя се тръшка и се прибираме с песен, но ще се научи в един момент кое минава и кое не.
Като удря децата заради играчки ли е? Това не съм го изпитала и с двете, защото моите са диви, но са все ударените и бутнатите. Пак бих подходила така, обяснявам какво се прави, (нежни сме, споделяме, редуваме се) и като не става-играем сами някъде и така.
Аз съм много крайна и ще спра всякаква комуникация за някакво време, ако някой си позволи да ми дърпа/удря детето. Аз заради ТВ спрях да оставям сина ми при моите родители, камо ли за нещо такова(татко ми се оказа, че не може без фонов звук, дори и да зависи дали ще си вижда внуците, което още ми е шок). Но пак, аз съм крайна в решенията си.
Другото нещо е, че това са толкова малки деца, за мен е абсурдно да очакват, че ще разберат причина-последствия. Те просто се стряскат при викане, дърпане, аз лично не искам децата ми да ги е страх от мен, това е различно от уважение и разбиране защо трябва да се слушаме.
Баткото не съм удряла, но повишавам тон редовно, той може да ме накара да си изпусна нервите, защото имам чувството, че понякога ушите са му за равновесие. Знам, че очакванията са ми високи и не трябва да викам, но често намира за забавно да прави обратното на това, което съм го накарала, което ме влудява.
Обаче не удря, не обижда, никога не са се оплаквали за поведение в детската. Често го помръзва да се облича, най-често за това са разправиите, но стана на 4, време е да свиква.

Аз работя днес и нощес, намален състав сме, поне заплатата ми вдигнаха осезаемо. Часовете за работа се оказаха изключително удобни за живот с малки, вечно сополиви деца, та скоро не се виждам на друга работа.

Като спомена слагане в устата, Гери, моята не е спирала, в чудо се виждаме. Онзи ден я гледам нещо има, болт някакъв намерила и хоп в устата, камъни най-редовно, в пясъчник не влизаме, че го пробва пак. Не знам кога ще се спре, ама луда работа е.

Magrat, в случая е майка ми, но е оставал инцидентно и при свекърва ми. Тези дни осъзнах, че това му е първото отделяне от мен за повече от час. И двамата имахме нужда от това. Все повече се въодушевявам от идеята за ясла. Засега ходим да играе в двора на кварталните градина и ясла, свиква с дечицата, с които ще бъде в група - има много наборчета И като си направим лятната почивка, го пускам да тормози и други възрастни освен тези от семейството.

Гери, ти имаш проблем с тикането на боклуци в устата, ама моя чистофайник не си слага в устата нищо, което не му подавам аз. Отказва да яде от когото и да било друг, отказва да докосва храната с ръце или прибори... или с пръчка, ако щеш. Мънички са ни дечицата, но отсега се чудя догодина като стане на 3 как ще обяснявам в детската градина защо това дете не се храни само и че не го отглеждам в клетка, макар и често отстрани именно така да изглежда.

На нашата площадка само аз и още една майка се дерем като ненормални подир децата. Целият квартал знае името на сина ми и кога сме навън. Просто моделът му е такъв, че не можеш да му обясниш като на нормален човек, защо не е ок да се катери по оградите и да бяга от площадката щом забележи, че съм се разсеяла - знае как да отваря резетата на вратичките и да изчезва по улицата. Бяга бързо, отглеждам истинска спортна надежда. Затова и втората година от майчинството ми друго освен маратонки не съм обувала. И въпреки целодневните тренировки с наследника, някак си не успявал да отслабна. Просто не приличам на себе си.