Организация в грижите за бебе

На мен единственото което ми помогна с организацията при моето първо бебе ( което поразително много прилича на бебето на Lili325) беше да наема жена да идва да чисти. Викам я на две седмици - преобръща къщата, всичко изчиства. Това е въпрос и на финансова възможност, но бих го предпочела отколкото разни роботи и машинки. Или бавачка, както някой предложи по горе

Абсурд да пусна жена да чисти вкъщи или да ми гледа детето. Не казвам, че е лошо, а че аз съм такава. Като беше бебе, чистех в събота или неделя. Таткото навън с детето и за час и половина изчиствах. Перални и сушилни по две на ден. Готвя задължително всеки ден, защото аз предпочитам готвена храна. Мъжът ми яде, каквото има. И много часове навън с детето. Каква е моята тактика? Като се прибере от работа мъжът ми, изцяло поема той детето. Час-два са само, но това е почивка за мен. Сега е на две и нещата са долу-горе същите. Просто всичко правим двете, защото на нея й е забавно.

Ние след втория месец се стиковахме. Сега много добре си разпределяме задачите у дома и ни се случват по-лесно нещата.
Уикендите ако искам да изляза или да ида по задачи я гледа той. Когато се прибере от работа я къпем, после единия я облича, другия прави млякото, после единия я храни, другия оправя банята.. слагаме я да си ляга и имаме цяла вечер на разположение.
Така сме си направили нещата покрай бебето, че всичко да ни е максимално улеснено.
Например в спалнята имам непромокаема пеленка, също и стелажна количка, в която съм си наредила памперси, кърпички и такива неща и така си я оправям в леглото, няма нужда да ходя до повивалника и да се разсънвам допълнително. Стерилизатора е голям и го пускам веднъж на ден, взела съм си толкова шишета, че да ги въртя. 5 хранения дневно - 5 шишета за деня си подготвям предварително и само си измервам с отделно шише водата. Когато наближи вечерта си пускам използваните шишета да се стерилизират. Сутрин ММ става и я храни той (обикновено бебето се буди 6:30-7:30), след това се оправя за работа и тръгва, оставя ми я и си доспиваме с нея.
Не съм се вторачила в домакинството обаче. Готвя ако имам време и сили, ако не - има алтернативи. На него рядко му остават сили и за готвене, защото се прибира късно.
Гледаме уикендите да се редуваме с излизанията, ако имаме общо събитие пък идва някоя от бабите (те не са в нашия град). В началото бая се дърпах, сега приемам всякаква помощ. Ходихме и на концерти и на сватби, аз излизах по женски, ходих и на маникюр, педикюр, на терапии за косата..
днес започнах едни тренировки, доста добре ми се отразиха и най-вероятно уикендите ще са за това. Докато бях навън, той е почистил и оправил в нас, перални, миялни. . Даже успяхме две серии от сериала да си изгледаме😀
Между храненията, когато бебето спи в повечето случаи си почивам, чета книга.
Взех си мини степер за вкъщи, когато имам време и сили действам на него.
Най-тегаво ни беше организацията първия месец и нещо, тогава бебето още имаше нощни хранения, аз бях в депресивен период, на него също се отрази цялото нещо. Гледаме малко по малко да влизаме в крак.

Всичко е до бебе. Ако изпада в истерии - няма "добра организация".

В началото беше като малък кошмар хем мъжа ми е с много гъвкав работен график и имаше доста прекарано време вкъщи. Ние нямаме никаква помощ от баби и дядовци, и роднини въобще, и си зависеше от нас да оцелеем. Първите 3 месеца почти не ги помня хем бебето ми е почти на 10 м, сиреч не е било много отдавна. Беше голям шок за нас - аз се възстановявах от първо раждане с всички екстри ала разкъсвания, последвало прекалено стегнато зашиване, зор с кърменето, помпи и тн. Бебето ставаше на 2-3 часа нощем, аз докато смогна с помпите ревеше, после като заспи след ядене се налагаше да мия и стерилизирам 16 000 неща и реално не спях. ММ също ставаше, а в един момент се редувахме (с адаптирано мляко). Слава богу, бебето от 3тия месец започна да спи по цяла нощ без будене и тогава мисля, че беше първата точка, в която наистина усетих голямо подобрение. Иначе дните ми недоспала вървяха като един дълъг, безкраен общ ден без ясно начало и край, и бях супер измъчена, отчаяна и изтормозена. От третия месец нататък може да се каже, че успяхме наистина да се организираме. Защото се наспахме.

Сега вече цялото нещо върви доста по-гладко. Редуваме се за много неща. Наехме помощ с гледането на малката, за да можем периодично да излизаме и двамата заедно без дете (ходим на катерене). То е по за 2-3 часа тук таме, но е зареждащо. Сутрин я извеждаме заедно в парка и се редуваме - ту единия е с количката, а другия ходи да бяга в гората, ту другия.
Домакинството има известно разпределение, но в момента повечето е върху мен. В това време той гледа бебето, за да мога бързо, стегнато и без препятствия да си свърша, каквото съм решила. Ядем почти изцяло само готвено, рядко поръчваме. И двамата предпочитаме така, а и гледам да сготвя в по-голямо количество и да има за следващия ден. Предварително си взехме уреди - хубава прахосмукачка с миене и без кабел та се минава супер бързо, сушилня, за да няма простиране и гладене.
Имаме куче, с къс косъм е, а и прахосмукачката обира всичко доста ефективно. След всяко излизане ММ му мие лапите в банята. Това е първото като се приберем. Аз събличам бебето, сменям памперс и пускам пюре да се грее за обяд, а той влиза в банята с кучето и му мие лапите и ако се е накалял го къпе.
Шофираме и двамата та като някъде се ходи, няма проблем. Детето си спи в кошарата, ляга около 21-22 ч и става между 8:30 и 10 сутрин без да се буди та нощем вече си спим.

Иначе от третия месец започнахме и да си ходим напред назад по планини, море, пътувания с бебето. Доста места посетихме. Имаме кротко бебе. Тя обича и в раница, и в самар, и в количка, няма проблеми с нищо и се забавлява, и си спи навсякъде.

За мен организацията може да е добре при два фактора:
- Спокойно бебе;
- Свестен баща.

ММ много ама много си гледа детето и нямам никакъв проблем да му я оставям и да излизам. Стиковаме се доста добре, макар че на моменти има напрежение - според мен това е неизбежно с малко дете.

Много е възможно да има напрежение, важното е да откривате път един към друг и да осъзнавате откъде е дошло това напрежение. Както написах и в другата тема, едно ‘извинявай’, ‘справяш се страхотно’, ‘обичам те’ може да те вдигне, особено като виждаш подкрепата отсреща.

Коя е другата тема?

Напрежението при нас идва обикновено преди излизане, защото тогава се вършат 50 неща и всяко излизане е като малка сватба. Хем имаме подготвена раница, ама то все има нещо още, бебето трябва да се облече, кучето също, ние да се оправим, пък тя в това време обикаля апартамента пълзейки и се изправя на всичко. Иска да участва дейно, ама няма как да се облека докато тя се мъчи да ми увисне на коляното. Таман се оправи единия и другия си изяжда нагръдника (кучето това, не мъжа ми ). После пък тя намерила начин да си събуе чорапите и си ги яде... и да, напрягащо е особено пък и ако бързаме за някъде. То не е до извинения. В тия моменти и да се държи единия по-грубо е ясно, че не е лично.

А Лили, разбираме те всички, убедена съм. Не е в тебе проблема, според мен. Има си бебета, силно лепнати за майките си и по-ревливи, по-истерични. Аз го виждам нагледно. Имам близка приятелка, която един филм не е гледала от раждането насам. Детето й иска постоянно внимание. Може да се заиграе само, но за броени минутки и истерясва, ако тя не си играе през цялото време с него. Приспиват се заедно още, то докато спи, тя е приклещена до него, защото мръдне ли и се буди. Ясно, че всяка организация ще й е трудна. Нашето е голяма блейка. Тя също, ако рязко стана и изляза от стаята за нещо е недоволна и тръгва да ме търси, реве, ама ако я изчакам да се заиграе с някакви играчки, се разсейва и може бая време да си изкара, играейки си и разглеждайки разни предмети без да ме търси. Тогава и да изляза, няма голяма драма стига да не го направя прекалено забележимо. Също седи в стола за хранене и готвя с нея. Сгъвам дрехи на пода до нея (е, вярно от време на време краде чорапи, честно, от кучето се научи ). Още като малко бебе я слагах в ел. люлката и с баща й тренирахме по 40-50 мин с тежести с разни онлайн тренировки в youtube и тя ни наблюдаваше и се хилеше все едно гледа театър. За много познати това е химера някаква. Ако нямаш и много помощ от някой страничен (роднина ли, гледач ли) няма как домът ти да е като в списание. Много е от значение харакера на бебето. Едно (като това на КПП) ще изчака докато мама се гримира, друго ще продъни тавана от викане. Ако ти е успокоение, чувала съм, че по-нервни бебета после стават доста по-спокойни големи деца и карат по-леко пубертет и тн. Не знам дали е вярно.

Ох, не помня вече в коя😀 май в Нощни истерии.
Може и да е вярно, с брат ми сме били кротки бебета, такива сме били винаги и през тийн годините не сме имали драми.
Сега да не се окаже, че кротките бебета пък после издивяват😀
Нашата е предимно кротка, но последните седмици вечер е кофти положението, май е скок на растежа. Проблемът при нас е, че точно, когато и двамата сме скапани от умора, точно тогава тя решава, че ще е неспокойна и няма да спи 😀 пък цял ден сме бленували да си легнем рано, да поспим😀 ММ бързо заспива иначе, за секунди е откъртил, пък аз стоя и съм пренапрегната и дори да ми се спи ми бяга съня, ако съм с мигрена пък хептен.
Като сме изнервени и двамата се караме, то аз се карам, той е везна и е по-спокоен😀
А аз съм много емоционална и понякога колкото и да работя върху тези емоции, избиват. За щастие е до мен, подкрепя ме, дори да се сдрънкаме намираме време да седнем да поговорим и да се изясним кой как и защо е реагирал така.
Но са си нормални периоди в живота, просто не е ок да се оставят неизяснени неща.

Със сигурност ми се иска някога второ дете, но след години 😀 и понякога се чудя дали ще е така както това бебе, защото тя наистина в повечето дни е страхотна, нормално е да има напрегнати моменти и тя.