"Далечен град" - в очакване на ВТОРИ 🎥сезон🎥

Дано се появи харизматичен "чичо", който да покори/укроти чудовището Садакат . И впоследствие същият да се окаже биологичен баща на Алия!

Джихан и Аля вероятно ще се съберат чак в края на сериала – може би в третия или четвъртия сезон, предвид рекордните рейтинги. До тогава те ще преминат през всякакви препятствия в любовта си.
За да не запълват времето на  епизодите  само с главните герои Джихан,Аля и Садокат, вероятно  занапред ще се фокусират върху развитието на второстепенните герои. Зарин ще трябва да опазва сина си, наследникът и ще ѝ се наложи да забрави за невинното сополиво момиче в битките  си със  Садокат, Еджмел и Демир .

Ама това с децата кой на кого е и не е, от някъде го чувате или вече си измисляте? Почнахте да пишете нов сценарий..

В очакване на фрага, феновете творят на воля.



И малко зад кадър.

И фрагът с автоматичен превод.
https://www.youtube.com/watch?v=3nnlHbYvciA

Лелеее, мама няма равна по злоба, сега ще вкара Алия в затвора с  фалшиво обвинение, което сътвори тя . Думи нямам, ако е така, но доколкото схванах...

Така е, и аз така разбрах.  Гад такава. Няма ли кой да я спре тази?

Много екшън ни очаква, става ясно от втория фраг.На Садакат изобщо не й харесваше, че снахата я превъзхожда.Цял доктор!Сега иска да я унижи,като й отнеме силата от този престиж…А,можеше просто отново да я гръмне…😅

https://turkrutv.net/dalekiy-gorod-33-seriya.html#frag_2_(subtitry)

Фрага започва с думите на Алия, че и е лошо. Да не би Садакат първо да се е помъчила да я отрови, но после е размислила, и е решила, да я вкара в затвора, защото там повече ще се мъчи. А, знаем за нейният садизъм се носят легенди.

Може би ще я гръмне в следващият епизод. Паралелите с предходния сезон са много добре изпипани от сценаристката. Чакаме да премине и този еволюционен етап в отношенията на Джихал. Време е за взимане на решения. А Садакат вместо да ги раздели, ще постигне обратен ефект.

Гледам и се замислих... Знам, че е "само сериал", но подобни хора и ситуации има много, особено в дълбокия ориент. Колко далеч е твърде далеч, когато става дума за много близък човек - родител, дете и т.н.? В случая е Садакат. Колко още злини, мръсотии, садистични прояви трябва да сътвори, за да прелее чашата на Джихан (а и останалите ѝ деца) и фактът, че е майка, с всичката тежест и морални отговорности, които тази титла носи....да избледнеят, в името на личното чувство за морал и справедливост, което бива системно погазвано и брулено?

Защото в един момент се получава ефектът на онези филми на ужасите, които всъщност не са нито трилъри, нито истински хоръри, а просто една брутална порнография от графично насилие, в името на самото насилие - с разни кървища, гадории и актове на чист садизъм. Поведението на Садакат не само не търпи никакво развитие към по-добро, напротив - става все по-отровна и непоносима, да не говорим опасна. За нея нищо свято няма.
Скучно е. Досадно е. Къде по-интересно щеше да бъде ако образът е маааалко по-нюансиран. То само черно, черно, зло...Едноизмерен злодей и това е.

Добро утро
И аз се замислих. Над "едноизмерния злодей", Bea Snow.
Възникват въпроси: страда ли Садакат(?); какъв е коренът на проблемите й(?); какъв човек е в края на краищата(?).
Моите отговори, доколкото разбирам положението:
В живота на Садакат и Албора настъпиха промени с появата на Алия, с това започва сериалът. В такива случаи човек се стреми да разбере какво и как се променя, какво представлява човека, носещ тези промени. Това е важно, защото животът не стои на едно и също, замръзнало място. В съзнанието на Садакат обаче ясно доминира случката с Еджмел, тя е превзела душата й и то отдавна. Бракът й с брата на Еджмел по никакъв начин не я е успокоил и променил, просто е изтласкал случката в подсъзнанието й. А то има способността да се проявява винаги, когато ситуацията се промени отново и човек не е преработил болезнената драма. И отприщва разрушителни енергии - дали в автоагресия (нищо не мога да направя) или в агресия насочена навън (намиране на врагове) е въпрос на конкретни обстоятелства.
Кой е коренът на проблема на Садакат? В нея доминира "Аз имам" - имам желания като по-млада, имам болка, имам земи вследствие на брака, имам влиятелен и богат съпруг, имам деца... имам зад себе си традиции. Показателно е, че от нея никога не чухме въпросите - "Какъв човек съм, каква съпруга бях, каква майка съм?" Тези въпроси не стоят пред нея. Няма и отговори, всичко се движи в едно русло - "имам" и "традицията повелява" така да бъде. На пръв поглед Садакат изглежда властна, обаче си е роб на зависимостите си като среда, в която е живяла, като непреживяно отхвърляне, като непреживяла любов, като несъстояло се отмъщение. Нито е била свободна някога, нито цени свободата на децата си.
И накрая, страда ли Садакат? Според мен, страда. Но страданието й не идва от усилието да разбере какво се случва с децата й и с нея самата. Страданието й е като силно земетресение, предизвикващо масова катастрофа за близките й и ... за нея самата. Това, нейното си е път към самотата и ... лудостта. Развитие, според мен,  има и ще има, но ще е деградация, ако сценарият следва собствената си логика.

Здравейте,

Чета всички споделени мисли за сценария и характера на героите. Аз също имам мнение за всеки от тях, но моят поглед идва от чистата, реална психология. В тези образи ясно се открояват три пласта – три различни категории хора и времена.

*Садакат, Еджмел, Фидан и Надим* са миналото – традициите, родовата чест, отмъщението.
*Джихан, Шахин, Наре, Зерин и Кая* са децата на болката – родени от традицията и белязани от нея.
*Демир" е отделна история, защото той страда не за любовта, а от липсата й. Неговото е психически проблем, който е толкова дълбок, че никой не го вижда под булото на традицията и отмъщението.
*Айля* е лицето на новото време, символът на промяната.

Първите се вкопчват във всичко, което олицетворява стария свят – земята, рода, богатството, властта, силата. В техния свят любовта отсъства. Там няма дори страдание, защото където не познават любовта, няма и болката.

Вторите носят любовта, но тя е страхлива, тайна, невъзможна. Традицията и родът са вплетени в кръвта им. Те страдат именно защото познават любовта, но не могат да ѝ дадат свобода.

И накрая идва промяната – за едни тя е спасение, за други – край.
Онези, които жадуват спасението, често грешат, защото самата им същност е изваяна от традициите, срещу които се борят.
А тези, за които промяната е заплаха, влизат във война с нея – опитват се да отложат края. И както знаем - „на война и в любовта всичко е позволено“.

Промяната обаче е неизбежна. Традицията е толкова дълбоко вкоренена, че дори влияе на самата промяна.

Айля неведнъж казва: „Аз не съм същата.“
И наистина не е. Защото ако беше, щеше да предаде Садакат, да изобличи Боран с тайните му и да признае на Кая за бебето.

Сценарият показва именно това – "промяната, пречупена през призмата на традицията." Той иска да остави старите, да затвърди младите и да промени историята, без да разруши корените.

Привет!
DeniAra, прочетох с интерес поста ти. И съм съгласна с разграничаването на трите групи герои и конфликтите между тях. От чисто научна гл. т. няма спор - това е схемата им. Конфликтът между традицията на патриархата (власт на старшите по възраст и мъжете) и модерното семейство (изградено върху любов, свобода и уважение към уникалността на ДР-я) си е централен конфликт. В реалността с типовете характери се преплитат и индивидуални психологически особености и така става интересно.
Основните въпроси за мен като зрител от друга култура са: Какво е промяната в идеите на сценаристката и КАК може да се осъществи. Ясно ми е, че революционни промени тук са невъзможни, още повече постмодерното семейство има тенденции и към разпад. Тя тая борба там е от края на 19-ти век.
Според мен, Шахин - Наре и Кая - Зерин са си в традицията на затвореното семейство (=на затворения град), всички помним как изригнахме срещу братовчедската любов в началото. Там аз някаква промяна не очаквам. Борба за истинска промяна според мен се води в душата на Джихан. И е тежка психологическа драма между предателството, в което го обвинява Садакат и стремежа към свобода на избора - в случая в любовта. (Но не само).
Що се отнася до страданието и факторите за него, то не само невъзможната любов го поражда. Сред тях са и  невъзможността да приемем реалността, съпротивата към промяна и нежеланието да се откажем от желанията си.