Сложихме варицела с ммр в един ден; по-леко преминаване от ваксини не сме имали.
Всеки ден учи нови неща, направо понякога ни изумява.
Смея да кажа, че от годинката насам (тоест последните 3 месеца) са ни едни от най-най-най интересните, забавни и хубави периоди 😄
Преди това ми беше любимо околл 4-5 месец 😀
Буквално нямам търпение всяка сутрин да се събудим и да ме повика, да ме гушне и като дойде ей така от нищото и ме цунка 🥰
Имахме едно боледуване (казвам имахме, защото всички се тръшнахме), ама милата най-тежко го преболедува и беше голям филм с храна, лекарства, сополи и всичко.
Онзи ден видях избили още 2 зъба, демек, 10 и чакам още 2 (прозират през венеца, при допир се усещат, но не са прорязали още).
А аз ги чаках тях, защото бая се разшири венеца.
2 седмици болна, а после 1 седмица влачи сополи, обаче бях убедена, че вече е от зъби.
Иначе не е зле, даже по-леко от първите зъби минават тия. Ако не се лигавеше обилно и ако не отказваше повечето храни (ама хляб нагъва), нямаше и да разбера.
Единственото странно беше през тоя период е, че си върна нощно/и хранения. Абе бяхме в един кръговрат след боледуването, защото после храненето беше като захранване, та после се будеше за мляко и така един месец. Зъби, скок, боледуване. Сега не пие, само ако пререве ужасяващо сутрин й даваме.
Имах един ден, в който бях с мигрена и легнах в палатката й (има една палатка за вътре, в нея се "крием") и тя идваше периодично да ме цунка и да ми носи по някоя играчка. 🥹
Доста неща казва и прави, абе вече си е голям човек.
Даже не я наричам бебе. То си е дете 😁
При вас?