Номинации за Муньо - 2007

мале направооо изби рибата

Ще падна от стола от смях!!!! 

Хайде , къде изчезнахте? Свършиха ли се Муньовците?

Хайде да изтипосам и аз още един мунчо.
Въпросният беше от Бургас, бяхме заедно около 6 месеца, през които господинчото си показа рогцата...
Та г-н Ж. много време ме преследваше докато склоних да се съберем, обаче ме приеха студентка във Варна и съответно не можехме да се виждаме често, често. Той реши да се премести да живее при мен във Варна и да си намери работа, за да може да се издържаме някак. Намери си той работа на една автомивка, обаче нали няма пари горкия и техните не искаха да му изпратят защото се беше скарал жестоко с тях заради идването си при мен, та аз го издържах с моята заплата, отделно плащах наем и сметки за ток и вода...
Та връща се един ден мунчо от работа, ама 2 часа по- рано, и аз го питам "Какво стана, защо се връщаш толкова рано?", а той "Ами скарах се с шефа и няма да работя повече там"...(съответно после не взе почти никакви пари за месеца през който беше работил там)
Аз бях в шах... а той дори не искаше да си търси нова работа. Един ден му се обажда майка му и му вика "Връщай се в Бургас намерила съм ти работа" и той взе че се върна. След седмица дойде при мен ( за Св. Валентин) и ми подари карта за GSM, с която да си гоеорим по- евтино...
Обаче след известно време на мен ми писна да съм с него, защото беше далече от мен и нямаше възможност да се виждаме, а и в редките случаи когато се виждахме бяха вечни скандали...
Та казах му, че искам да се разделим и той ми вика "Искам да събереш всичко, което съм ти подарявал досега (включително картата за GSM-a) и да ми го пратиш в Бургас, заедно с багажа, който си оставих при теб"
Ок, събрах му аз джунджуриите, сложих ги в един плик и ги дадох на един познат, който всеки петък пътуваше до Бургас по работа. И казвам на мунчо "Ще ти пратя нещата по един познат, но трябва да отидеш до Била да си ги вземеш" ( като Била е на 2 крачки от неговия блок), обаче мунчо го мързи да си мръдне задника и не пожела да си вземе багажа, та се принуди да идва до Варна да си го вземе, че на всичкото отгоре с най- голямото си нахалство ме молеше да се съберем отново, при положение, че аз почти 2 месеца го издържах, а не обелих и дума за това, а той за 2 диска и една сим карта вдигна света на главата си да му ги връщам...

Не ,че имам....много голям житейски опит,но бившия определено мога да го класирам тука.Ходихме 3 години и 3 месеца .В началото всичко е ОК.. ама после то обиди ли не бях то удряния....и накрая изрази от типа "ако имах пари нямаше да имаш нещо против" ::
От него за тия 3 години сигурно не съм чула 5 комплимента ,а само  напълняла си ,дебела си ,що не си така ,що не си юнака.Единия ден ми гледа педикюра(обичам малко по дълги нокти на краката а не изрязани на Маркс) и ми вика"Що не се поддържаш малко" после ми разправял  ,че се шегувал.И още много много случки относно отношенията му към мен и нашите :Туй що не ви е така ,що не ви е юнака..Всеки път като съм искала да се разделим... все едни сърцераздирателни истории ред сълзи ред сополи ,то самоубийства ли не бяха или не излечими  болести .Аз отначало му се връзвах ама на НГ 2005/2006 пак си позволи да ме удари и ... вече ми втръсна. КАЗАХ СИ СТИГА!!! :: ::
Та как да е почна се пак стария репертоар,докато не разбра ,че не съм вече сама и какво стана почнаха се едни заплахи едни  глупости :платил да ме пратят някъде проститутка ей такива щуротии.Само един ден да съм му дала шанс и прочие и накрая като го скастря с какво ми отговаря "е ела поне да те из*укам" :2:
Мухльото понеже е от 1 град с моя настоящ приятел  ,който е сравнително малък  родителите ми бяха твърдо против да ходя там в близко време(затова го правих тайно :.Муньото разбрал и един ден се звъни на домашния и вдигам аз той ,вика искам да говоря с майката и давам аз и какво и казал той "кажи на Василена като идва еди къде си да не говори лъжи за мен "
Е пред таз измислица (че съм го нареждала) направо щях да го 
И представете си наглото след два дена ми звъни и ми циври как не му станало там нещо(изтървал някакъв срок).
А да не говорим хилядите интриги ,които още се опита да спретне.
Видях го аз след... 5 6 месеца случайно и представете си почна да ми държи сметка и да ми се нервира как така не съм се обадила за рд-то на майка му 
Наскоро срещнах приятеля на сестра му (вече бившия) и общо взето на него му се е случила същата история
Общо взето излезе леко психопат.

сравнение с някои от вече писалите тук,моето е нищо,но да излея и аз мъката!
В 6-ти клас имаше едно момче от съседна паралелка,което много ме харесваше!С бележки и чрез други хора(тогава беше така) покани ме момчето на пицария.
Прибирам се в къщи,казвам на мама,тя ми се посмя малко,но ме пусна,че голям мерак ми беше-първа среща,първи трепети и т.н.Добре,че жената вряла-кипяла,ми даде 5лв.(които тогава си бяха доста).
Срешнахме се с момчето,тръгваме към пицарията,а той пита-Вашите,колко пари ти дадоха?Отговорих аз,а той казва-Много малко бе!!
Това момче ми уби представите за всякакви стереотипи и принципи в тези отношения!От тогава никога,ама никога не позволих да ме почерпят!Винаги си плащах моето!

Разхождаме се по центъра, втора-трета среща някъде. Много влюбени, вече сме се целунали един път. Той все иска да ме снима. Застани тук, застани там, подпри се на онова дърво, застани пред това нещо. И аз - кокетнича, чуруликам около него, абе петнайсет годишна фръцла. Качвам се на парапета на фонтана  - и там да ме снима, колко съм красива на фона на летящата вода ... и цопвам вътре. А той, драги зрители, се обърна и - дим да го няма. Направо се изпари. Аз с увиснала брада и воняща на блато се прибрах сама. Ама много окаяна гледка ще да съм била. Още от асансьора чувам, че телефона звъни. Нали нямаше мобилни, та едвам изтраял да се прибера и като ме почна по телефона - ти, така да ме изложиш, умрях от срам от тебе, ако ме е видял някой познат и т.н. А аз , още по-голямата муня - съм написала в дневника си : "Днес е най-нещастния ден в живота ми. С моята несръчност загубих най-прекрасния и мил човек на света. Моя рицар дойде на бял кон, а аз цопнах в блатото и го отпъдих" , съпроводено със сърцераздирателни рисунки на прободени сърца и розички в букетчета.

И аз имам подобен опит. С първото ми сериозно гадже - бяхме ходили ок. 10 месеца. Връщаме се от кръчма и на мен токът ми се закача (понеже рядко ходех на токчета, а сега пък хич), спъвам се и падам на колене, съответно панталонът ми се скъса, ожулих коляно, но се изправям веднага. А той като ме почна "Как може да си толкова загубена?" и т.н. та чак и леки псувни отнесох. А иначе беше много кротък и внимателен, обаче "като съм го изложла пред хората". Всъщност беше доста тъмно, а най-близките хора бяха на 200-300 м. и нямаше да разберат, че нещо се  случва, ако не ме беше овикал моя "кавалер". След тази случка вече окончателно реших да скъсаме.

А да и в тази връзка мен ме зарязаха насред едно меле  ...
Което със всичкия си акъл (правете си изводите колко е ) Г-н Муньо предизвика заедно с още някакви по лично тяхна инициатива..предварителна уговорка

Аз излизах с един, който като ми дойдеше на гости си носеше някакви неща за ядене и пиене, а после си ги взимаше за вкъщи.
А беше младо момчето!!!

Имах едно гадже дето все се карах с него. Един ден взех сварено цвекло/червено, оставя следи/, настъргах на едрото ренде и си сложих две лентички на ръцете и превръзки все едно съм си рязала вените и отивам на среща. Като ме видя му стана много съвестно, че се караме и се разплака, пък аз като му показах, че не съм си рязала вените, така се ядоса, чак искаше да ме бие, защото го изложих пред приятелите му и половината заведение.
А пък живеехме с настоящия в едно таванче и все ни идваха гости, непоканени. Бяхме много тънки с финансите и все готвех макарони. Но така ставаше, че тъкмо като наготвя и идват гости, сядат на ракийка и за мезе, нашата вечеря и тез макарони много вкусни съм ги готвела. Много ме беше яд, защото често си лягахме гладни, и не става дума за 2-3-ма, а за цяла компания над 10 човека. Тогава и креватчето ни се счупи и спяхме на земята, но после си намерихме квартира, където външната врата на блока се заключваше и престанаха да идват.

Аз освен да се самономинирам за муня друго не мога да направя,въпреки 4е има по фрапиращи слу4аи от моя.Та зна4и ходих с въпросния 4г Докато бяхме студенти аз работех и го издържах в името на любовта,вси4ко плащах,наем,сметки,храна,излизания,дрехи ,понеже той беше курсант и не можеше да работи А аз си мислех 4е като завършим и нещата ще се оправят,да ама като взе да полу4ава по голяма от мойта заплата нашето мом4е реши вси4ко да делим,вика ми твоите пари са си твои,мойте са си мои.ОК,викам аз,ами за какво те издържах аз 3г,пък той ми вика "4е да не съм те карал" ,и много правилно де,ама аз като съм муня.Капката преля 4ашата,когато тегли заем от 4 500 лева и ги даде на някаква пирамида и това по време,когато и двамата бяхме безработни,още на първия месец взе да ме врънка да му дам на заем пари да си плати вноската.Добре 4е се отървах,направо не знам какво съм му харесвала.Верно викат хората,4е любовта е сляпа.
А за някои от слу4аите,които 4етох тук останах така

Пускайте анкета,че трябва да номинирам.

Лелееееееее ....

[/size]
  Много с е развеселих.
Едва прочетох до края от нетърпение да разбера, защо всъщност е избягал човечеца...
Жестоко!!!