Номинации за Муньо - 2007

Я да номинирам за Муньо и бившия съпруг. Когато детето го търсеше у тях по телефона, той се криеше за да не би да му поиска нещо и той да трябва да му даде пари или да го изведе някъде. Беше предупредил майка си и баба си, като го търси детенце по телефона, да казват, че го няма и че изобщо не знаят къде е, както и че пари няма 
Ама и на мен, мунята, чавка ми е била изпила акъла тогава ...

Аз имам още един Муньо. Каня Муньото на гости. Звъни се, отварям и що да видя...Муньото натоварен, все едно ще ми ходи на пикник. Носеше си възглавничка за преспиване, одеалце,  бутилка вино и 2 броя чаши. Различни бяха и от най-обикновено стъкло, държа да подчертая. До тук добре, обаче сутринта ме събуди в 7 да му правя кафе, щото отивал на работа и без кафе не можел. Аз ставам и с едно око правя кафето. После се шмугвам обратно да си доспивам на широко без Муньо. Събуждам се...той си прибрал чашите и одеалцето. Викам си сигурно са някакви семейни реликви щом ги е отнесъл. Обаче си беше забравил възглавничката. Звъня му аз да го питам къде са чашите, а той"Ми взех си ги обратно".  Обаче драмата настъпи когато се сети, че си бил забравил късметлийската възглавничка. С нея ходел за риба и много му кълвяло. Да бе да! Търсеше си повод да се домъкне пак и нарочно я беше зарязал, заподозрях аз. Определи ми среща за да му я върна. За да го стресирам обаче аз му казах, че вече съм я изхвърлила. Как не се гътна от ужас за мен и до днес си остава пълна мистерия. 

ох, ще пукна от смях..., ти отде знаеш, че заради това се е карал с теб?


Ама то това не е Муньо, а тъп простакел ... Колко ли ти е било, обидно от това държание .

Сетих се за една приятелка, ще ме прощава, ама не мога да не напиша тази история.

Работи като данъчен инспектор. Запознава се с един мъж, страхотен външен вид, много мил и любезен. Излиза на няколко кафета с него, всичко по вода върви, мъжът и предлага среща 
Отиват в скъп ресторант извън града и поръчат смело - вина, шампански, отлежали алкохоли, мезета, салати, вечери, десерти 
Приятелката ми впечатлена от щедростта при първа среща 
Идва сметката и пича заявява
"Виж мацко, трябва да платиш вечерята, защото аз съм женен и ще платя хотела, че ако липсват много пари жената ще ме пита за какво съм ги дал  а и ти си данъчна, крадете яко" 
Приятелката ми се ядосва - първо от новината, че въпросното лице е женено, второ от речника му и трето от поставянето и пред свършен факт!!!
Плаща и ядосана си тръгва, той тича след нея и и казва - да те карам, чакайки 40 минути такси в чужд град тя се качва бясна в колата, а пича се подсмива и и разправя
"Размисли, а? И аз размислих - няма да давам пари за хотел, можем и в колата да го направим  ...

 

ай стига!!!! 

    :hahaha
Това за мен определено води класацията

Това не е истина просто

Това е самата истина - сметката им е била 98 лв. 

Много ме е яд на скръндзи - особено мъже!
Не казвам, че са длъжни да плащат и черпят.
Просто да си направят устата на първата среща. С моят сме заедно от 7 години. В началото не ме е оставял и една дъвка да си купя.
Сега вече е разлиячно - няма значение кой плаща.    '
Важното е, че никога не се е държал като Муньо!!!

jas.min, ти направо ме утрепа
хилила съм се с глас

Аз забравих да отбележа,4е след като го оставих моя муньо и заминах за Португалия,но му оставих 4аст от багажа си.Обаждам се след време да си го искам и той ми каза,4е като се изнасял от някаква квартира и не си бил плащал сметките и оставил моя багаж като гаранция,4е ще се върне да си плати.Познайте колко се е върнал Завле4е ме и с багаж на вси4кото отгоре,не му стигна дето го издържах 3г

Ей! Чудих се, чудих се и се сетих и аз за един мой Муньо! 
Имах рожден ден. Поканих гости, както подобава.  Купонът беше грандиозен. 25 човека се събрахме.
По едно време Муньото (тогавашното ми гадже) пристига с двуетажна голя-я-я-яма торта, 60 / 60 сантиметра на втория етаж, и 80 / 80 сантиметра на първия.      Блатовете на всеки етаж бяха по 5, като кремовете бяха страхотно вкусни.     Беше направена по поръчка, надписана отгоре  "Честит рожден ден, с пожелание за сбъдване на всички мечти!", с картинка по-надолу ..... Красота!
Рязахме, ядохме, рязахме, ядохме, но остана целия първи етаж. По едно време Муньото се подготви да си тръгва. Аз бях безкрайно учудена, защото уговорката ни беше съвсем друга - да бъдем заедно вечерта! Изразих мнението си гласно, че бях останала с впечатлението, че ще остане при мен, ще останем сами след купона ....  А той най-отчетливо ми съобщи: "Ама аз ще се върна при теб! Отивам само за малко до нас, да занеса на мама това, което остана от тортата, защото не я изядохме и много остана!" 
(Тук само вметвам, че живееше 2 етажа над нас!)
Представете си моето учудване и онемяване, а той продължава: "Аз съвсем малко ще се бавя! Не се притеснявай! Само влизам у нас, хвърлям я в хладилника и се връщам веднага при теб!"
Реагирах, като казах, че АЗ имам рожден ден и тортата е подърък за мен, не за майка му, а Муньо ме срази с отговора: "А-а-а! Ама тя, мама, ми даде пари за тортата, значи ще й я занеса, да си хапне. Толкова е вкусна и хубава!"
Аз останах с отворена уста! Онемях направо!      
И когато Муньото се опита да се върне, след като е оставил тортата за МОЯ рожден ден при НЕГОВАТА МАМА, не можа да влезе у нас.    Нямаше и повече реплики от моя страна към него, нито погледи даже,     а той и до сега не може да разбере, горкия!, защо съм му направила такъв номер и не съм му отворила вратата после. Питал приятелките ми и една от тях, година и нещо, след случая, му казала.  
 А Муньо рекъл: "Ами наистина мама беше платила тортата! И какво?! Без тортичка ли да я оставя жената?!"

Мамин сладък... като торта сладък! 

Ама то това не е Муньо, а тъп простакел ... Колко ли ти е било, обидно от това държание .
[/quote]



Беше си и Муньо, и тъп простакел едновременно  едното не пречи на другото  Ако всеки път трябваше да се обиждам, просто щях да си умра от болка. Направо бях претръпнала, но все му се чудех на акъла. Винаги обаче успяваше да ме изненада с нова простотия и винаги новата биваше по-мощна от предишните 
Веднъж, вече бяхме разведени, детето малко, той ме помоли да му го дам за събота и неделя при него (то беше за първи и последен път). После се оказа, че един и същи памперс на детенце е сушен на слънцето и  използан многократно. Като се възмутих, той коментира, че много са скъпи памперсите бе, а пък тези дечица пикаят като цистерни ... 
Няколко години по-късно, уреждаме си среща в една пицария за да говорим нещо за училището на детето и за изваждане на задграничния му паспорт. Трябваше да навия Муньо  да се съгласи да дойде за да подем документите заедно, тъй като при непълнолетни от полицията искат  и двамата родители да присъстват. Седим, първо говорим и пием кафе, после господина ми казва, че мога да си поръчам и пица   И добавя - ама да не вземеш да си поръчаш някоя от най-големите и най-скъпите, поръчай си една малка  Хвърлих му парите за сметката и си тръгнах. Муньо от класа.