Номинации за Муньо - 2007
- Публикувана: 12 апр. 2007, 11:35 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2007, 02:05 ч.
# 195
5 май 2007, 20:57 ч.
Забвалявахте ме много. И аз ще споделя за един.
Действието се развива в годините на мутрите и дискотека "Нерон". Ходи ми се на мен много на диско, а той охотно ми казва, че не му се ходи и че ще се прибира... И аз с една приятелка отивам да видя каква е таз' дискотека, да се информирам, така да се каже. Става 3 часа и си тръгвам и го гледам - стои и чака пред вратата на дискотеката. Разбира се, последва пълен разбор. Но това не е най-същественото. На другата сутрин се звъни на вратата, баба ми отваря и аз още в просъница чувам как обяснява на баба ми: "Да знаете снощи внучка ви къде беше - при мутрите!"
. А на баба ми и стана смешно, между другото.
Този същия закъсняваше редовно. И седим веднъж с една приятелка и го чакаме час и половина на едно кьоше да ни вземе с жигулката и да ходим на Боровец. Закусваше редовно с попара
и аз обяснявам на приятелката ми, че сигурно закусва попара и затова закъснява. Хилим се ние, убиваме времето... по едно време идва, вдигам аз скандал, както и да е качваме се на колата и поттегляме. И по едно време решавам аз да го попитам: "Ти какво закуси?" ей така на майтап... а той най-сериозно ме поглежда и отвръща: "Попара". 
ПП. Ако на някоя ССФ, мъжът и е фен на попарата, да си каже веднага
Виж целия пост
Действието се развива в годините на мутрите и дискотека "Нерон". Ходи ми се на мен много на диско, а той охотно ми казва, че не му се ходи и че ще се прибира... И аз с една приятелка отивам да видя каква е таз' дискотека, да се информирам, така да се каже. Става 3 часа и си тръгвам и го гледам - стои и чака пред вратата на дискотеката. Разбира се, последва пълен разбор. Но това не е най-същественото. На другата сутрин се звъни на вратата, баба ми отваря и аз още в просъница чувам как обяснява на баба ми: "Да знаете снощи внучка ви къде беше - при мутрите!"
. А на баба ми и стана смешно, между другото.Този същия закъсняваше редовно. И седим веднъж с една приятелка и го чакаме час и половина на едно кьоше да ни вземе с жигулката и да ходим на Боровец. Закусваше редовно с попара
и аз обяснявам на приятелката ми, че сигурно закусва попара и затова закъснява. Хилим се ние, убиваме времето... по едно време идва, вдигам аз скандал, както и да е качваме се на колата и поттегляме. И по едно време решавам аз да го попитам: "Ти какво закуси?" ей така на майтап... а той най-сериозно ме поглежда и отвръща: "Попара". ПП. Ако на някоя ССФ, мъжът и е фен на попарата, да си каже веднага
# 196
5 май 2007, 21:10 ч.
как да не се почустваш обична и желана
Виж целия пост
Сега се сетих, на първия 8ми март заедно ми подари четка с дълга дръжка, да ми е лесно да мия буркани
как да не се почустваш обична и желана 
# 197
5 май 2007, 21:32 ч.
ПП. Ако на някоя ССФ, мъжът и е фен на попарата, да си каже веднага
Oсвен малкият-друг няма у дома.
ти ме разби с тая попара.
Виж целия пост
ПП. Ако на някоя ССФ, мъжът и е фен на попарата, да си каже веднага
ти ме разби с тая попара.
# 198
5 май 2007, 23:37 ч.
Еми да се включа и аз,значи 
Та като четох и аз се сетих за случки разни с Мунювци.Та имах един дето се правеше на голям тежкар...5 год си изгубих с него,ама нали младо и/влюбено/ загубено,пък той...доста по-голям от мен и само да вмъкна,че беше пилот.../как звучи гордо/ 
,та литнах аз,той ще ме води в екзотична страна...,е отидохме ние...романтика,екзотика...,пазари бол,парцалки за без пари..,на него всичко му безплатно-път, хотела...та една тениска не ми подари,добре,че имах някви спестени парици...,всичко което си харесвах,той се правеше на ощипан и как един път не каза абе мацко...,нали ме завел големия баровец та се оказа пълен въздух под налягане.....,а да не ви обяснявам,че майка му и сестра му направиха всичко по силите си да ни разделят.. 
и той представяте ли си коскоджами ти мъж...с положение слушкаше маминка....та добре,че успяха жените 
за което съм им и до ден днешен благодарна 
щото срещнах моичкия,които е доста по-млад сравнение с Мунюто и разбрах какво е мъжка щедрост 
и любов....без да ме е водил по-екзотични места
Виж целия пост
Та като четох и аз се сетих за случки разни с Мунювци.Та имах един дето се правеше на голям тежкар...5 год си изгубих с него,ама нали младо и/влюбено/ загубено,пък той...доста по-голям от мен и само да вмъкна,че беше пилот.../как звучи гордо/ ,та литнах аз,той ще ме води в екзотична страна...,е отидохме ние...романтика,екзотика...,пазари бол,парцалки за без пари..,на него всичко му безплатно-път, хотела...та една тениска не ми подари,добре,че имах някви спестени парици...,всичко което си харесвах,той се правеше на ощипан и как един път не каза абе мацко...,нали ме завел големия баровец та се оказа пълен въздух под налягане.....,а да не ви обяснявам,че майка му и сестра му направиха всичко по силите си да ни разделят.. и той представяте ли си коскоджами ти мъж...с положение слушкаше маминка....та добре,че успяха жените за което съм им и до ден днешен благодарна щото срещнах моичкия,които е доста по-млад сравнение с Мунюто и разбрах какво е мъжка щедрост и любов....без да ме е водил по-екзотични места 
# 199
5 май 2007, 23:39 ч.
Да се включа и аз с един мои бивш съученик.
Кани ни той /нашата групичка приятелки/ на купон за Св. Валентин. Уговаряме се ние да се чакаме всичките на Руски паметник, като той казва че ще ни вземе с кола/такси. Пристига нашият и се качваме ние всичките на тролейчето. Да уточня че ние сме 3 момичета и всъщност има място за всички ни в такси. Та от Руски паметник стигаме до Плиска с тролей. Там слизаме и наш Муньо ни казва да чакаме той да вземе такси. Започва се едно отваряне на всяко такси от стоянката и затваряне на вратата. На четвъртото-петото такси ни свирка и ни вика да се качим. Намърдваме се ние и потегляме. От Плиска до Младост 1, там броячът цъква два лева и Муньо спира таксито. От там хванахме някакъв рейс за две спирки, и после ходихме още доста пеша докато стигнем до въпросният купон /мисля, че беше в Младост 4/. Където естествено положението съвсем не беше такова каквото ни го описа нашият "кавалер". Между другото ние нямахме нищо против да подпомогнем финансово нашият гид към пътешествието до невероятният купон, но той беше много "печен" и не можеше да ни позволи такова нещо.
Виж целия пост
Кани ни той /нашата групичка приятелки/ на купон за Св. Валентин. Уговаряме се ние да се чакаме всичките на Руски паметник, като той казва че ще ни вземе с кола/такси. Пристига нашият и се качваме ние всичките на тролейчето. Да уточня че ние сме 3 момичета и всъщност има място за всички ни в такси. Та от Руски паметник стигаме до Плиска с тролей. Там слизаме и наш Муньо ни казва да чакаме той да вземе такси. Започва се едно отваряне на всяко такси от стоянката и затваряне на вратата. На четвъртото-петото такси ни свирка и ни вика да се качим. Намърдваме се ние и потегляме. От Плиска до Младост 1, там броячът цъква два лева и Муньо спира таксито. От там хванахме някакъв рейс за две спирки, и после ходихме още доста пеша докато стигнем до въпросният купон /мисля, че беше в Младост 4/. Където естествено положението съвсем не беше такова каквото ни го описа нашият "кавалер". Между другото ние нямахме нищо против да подпомогнем финансово нашият гид към пътешествието до невероятният купон, но той беше много "печен" и не можеше да ни позволи такова нещо.
# 200
5 май 2007, 23:43 ч.
Като казахте щедрост, та освен dалгата четка, аз друго не помня да съм получавала, освен някоя и друга роза, за РД или 14.02, ама иначе не беше дзифтар, като си зайдваше брат му от чужбина, кви пазарища бяха, кви софри...ум да ти зайде! А аз, бyначката, само клечах на печката и чат-пaт за разнообразие да мия паници.
Виж целия пост
# 201
6 май 2007, 00:07 ч.
То и онзи Муньо не беше от най-дашните за 5 год...5 подаръка...за РД,като 2 от тях бяха някви плюшки..,аааа имам и един парафюм....как му се е откъснал от сърцето...не знам 
,но важното е,че пътуваше човека и се е забавлявал със стюардеските,а аз кифлата ронех крокодилски... 
в къщи 
.......та не знам за него,но сега след години когато се връщам на зад.... си се чудя на акъла...дето явно съм го нямала 
Виж целия пост
,но важното е,че пътуваше човека и се е забавлявал със стюардеските,а аз кифлата ронех крокодилски... в къщи .......та не знам за него,но сега след години когато се връщам на зад.... си се чудя на акъла...дето явно съм го нямала 
# 202
7 май 2007, 09:17 ч.
Свършиха ли се Муньовците?Е, ако е така, направо ще повярвам в българския мъж!
Виж целия пост
# 203
7 май 2007, 09:50 ч.
Ох, това беше адски смешно. Коментарът на мъжа ми:
Е, можеше да й подари четка с къса дръжка, да й е ТРУДНО да мие буркани, така че не е толкова страшно
Виж целия пост
Сега се сетих, на първия 8ми март заедно ми подари четка с дълга дръжка, да ми е лесно да мия буркани
Ох, това беше адски смешно. Коментарът на мъжа ми:
Е, можеше да й подари четка с къса дръжка, да й е ТРУДНО да мие буркани, така че не е толкова страшно
# 204
7 май 2007, 09:55 ч.
Айде и аз...
Ходех с един много умен и чаровен младеж. Не беше муньо чак, но една случка ме накара да се замисля дали имаме бъдеще..
Бях много зле с парите дълго време и натрупах сериозен дълг към Топлофикация-2000 лв. Щяха да ме съдят, но се оказа, че , ако платиш по- голяма сума първоначално,примерно 300лв, спират делото за 2-3 месеца и те изчакват за останалата част. Гаджето ми си беше заделило 350 лв за "черни дни". Живееше при майка си, съответно тя плащаше сметките и купуваше всичко.Той работеше за 500 лв, това 2003г. Разказах му за варианта с парното, като го попитах откъде да намеря НАЗАЕМ тези пари, с надеждата, че ще се сети той да ми помогне. Отговора му беше-"Това са доста пари..Ама то парно и топла вода не ти трябват.Сега е пролет и времето се затопли, а за да се изкъпеш , ще си стоплиш в тенджера на котлона"
Е,3 месеца след това се разделихме. Сега сме приятели и той не може да се начуди на реакцията си тогава. И дава всичко на сегашното си гадже!
Виж целия пост
Ходех с един много умен и чаровен младеж. Не беше муньо чак, но една случка ме накара да се замисля дали имаме бъдеще..
Бях много зле с парите дълго време и натрупах сериозен дълг към Топлофикация-2000 лв. Щяха да ме съдят, но се оказа, че , ако платиш по- голяма сума първоначално,примерно 300лв, спират делото за 2-3 месеца и те изчакват за останалата част. Гаджето ми си беше заделило 350 лв за "черни дни". Живееше при майка си, съответно тя плащаше сметките и купуваше всичко.Той работеше за 500 лв, това 2003г. Разказах му за варианта с парното, като го попитах откъде да намеря НАЗАЕМ тези пари, с надеждата, че ще се сети той да ми помогне. Отговора му беше-"Това са доста пари..Ама то парно и топла вода не ти трябват.Сега е пролет и времето се затопли, а за да се изкъпеш , ще си стоплиш в тенджера на котлона"
Е,3 месеца след това се разделихме. Сега сме приятели и той не може да се начуди на реакцията си тогава. И дава всичко на сегашното си гадже!
# 205
7 май 2007, 10:44 ч.
Леле, все едно за "моя" Муньо говориш!
Виж целия пост
Забравих да вметна, беше красавец, по негови виждания, вкара табуретка в спалнята пред тоалетката, да не се изморява докато се конти и гледа сутрин в огледалото, подпука ми кремовете за лице и други тоалетни принадлежности, и все ме ялеше, че не съм красива като него, ама за утеха, ето на, мен бил взел! Великодушен беше!
Леле, все едно за "моя" Муньо говориш!
# 206
7 май 2007, 11:10 ч.
Хайде пак аз...
Дойде един красавец в работата - мургав, синеок, ситно къдрав. Гадже и половина. След две-три седмици ме заговаря в коридора, разправя ми как отскоро е в България, старите му приятели се били разбягали, тинтири-минтири. И ме кани в събота в шест вечерта у тях. На нещо като купонче.
Тръгвам аз в съботата, той в Княжево живееше, качвам се на Руски паметник на трамвая, там друга колежка. Почваме да си бъбрим, на Пирогов още една! Чак когато на Красно село се качиха още две от нашия офис, взехме да загряваме каква е работата - той една по една и без да спомене нищо за другите, ни поканил всички.
Добре, лошо няма в края на краищата. Слизаме на Княжево, доде се лутаме за адреса - ей ти насреща още една колежка. Облещи се като ни видя. Ние: и ти ли? Тя: да, ама у тях никой няма! Ние - как така никой?! Заведе ни тя до къщата. Звъняхме, чукахме, викахме - празна къща и туй то! Подразнихме се, ама нали сме всички вкупом - се и посмяхме, пък седнахме на края на улицата в едно кафе, хем да не си тръгваме обратно по домовете, хем една от нас липсваше, та ако я е поканил и нея да я изчакаме, хем, ако е отишъл да напазарува за купона, примерно, и се е забавил, да не го изпуснем.
И какво мислите! След час вратата на тяхната къща се отваря - и излизат въпросната колежка и наш Муньо!
Какво точно е станало - не разбрахме. На момичето му стана адски тъпо, и тя си е мислела през цялото врече, че е единствената поканена, а Муньото много непринудено седна до нас с думите: а, скъпи колежки, ще черпите ли едно натурално сокче! И ние го почерпихме!!!
А Муньо след 3 месеца изпитателен срок не го оставиха на работа при нас. Тая история се разчу и сред шефовете - едната от нас беше секретарката на шефа. Какво прави сега, жив ли е, здрав ли е, обичат ли го сегашните му колежки, кой знае...
Виж целия пост
Дойде един красавец в работата - мургав, синеок, ситно къдрав. Гадже и половина. След две-три седмици ме заговаря в коридора, разправя ми как отскоро е в България, старите му приятели се били разбягали, тинтири-минтири. И ме кани в събота в шест вечерта у тях. На нещо като купонче.
Тръгвам аз в съботата, той в Княжево живееше, качвам се на Руски паметник на трамвая, там друга колежка. Почваме да си бъбрим, на Пирогов още една! Чак когато на Красно село се качиха още две от нашия офис, взехме да загряваме каква е работата - той една по една и без да спомене нищо за другите, ни поканил всички.
Добре, лошо няма в края на краищата. Слизаме на Княжево, доде се лутаме за адреса - ей ти насреща още една колежка. Облещи се като ни видя. Ние: и ти ли? Тя: да, ама у тях никой няма! Ние - как така никой?! Заведе ни тя до къщата. Звъняхме, чукахме, викахме - празна къща и туй то! Подразнихме се, ама нали сме всички вкупом - се и посмяхме, пък седнахме на края на улицата в едно кафе, хем да не си тръгваме обратно по домовете, хем една от нас липсваше, та ако я е поканил и нея да я изчакаме, хем, ако е отишъл да напазарува за купона, примерно, и се е забавил, да не го изпуснем.
И какво мислите! След час вратата на тяхната къща се отваря - и излизат въпросната колежка и наш Муньо!
Какво точно е станало - не разбрахме. На момичето му стана адски тъпо, и тя си е мислела през цялото врече, че е единствената поканена, а Муньото много непринудено седна до нас с думите: а, скъпи колежки, ще черпите ли едно натурално сокче! И ние го почерпихме!!!
А Муньо след 3 месеца изпитателен срок не го оставиха на работа при нас. Тая история се разчу и сред шефовете - едната от нас беше секретарката на шефа. Какво прави сега, жив ли е, здрав ли е, обичат ли го сегашните му колежки, кой знае...
# 208
7 май 2007, 12:09 ч.
Та моите са свързани с репликата " Моля те, не ме оставяй..." и сополи. А всъщност, не сме били гаджета, нито приятели и... кво им ставаше на тия хора незнам.
Виж целия пост
# 209
7 май 2007, 17:16 ч.
Само така! С рейса - на купон От Младост 1 до Младост 4 бая сте си походили (дано не било чак при Камбаните), купонът поне струваше ли си
Виж целия пост
Да се включа и аз с един мои бивш съученик.
Кани ни той /нашата групичка приятелки/ на купон за Св. Валентин. Уговаряме се ние да се чакаме всичките на Руски паметник, като той казва че ще ни вземе с кола/такси. Пристига нашият и се качваме ние всичките на тролейчето. Да уточня че ние сме 3 момичета и всъщност има място за всички ни в такси. Та от Руски паметник стигаме до Плиска с тролей. Там слизаме и наш Муньо ни казва да чакаме той да вземе такси. Започва се едно отваряне на всяко такси от стоянката и затваряне на вратата. На четвъртото-петото такси ни свирка и ни вика да се качим. Намърдваме се ние и потегляме. От Плиска до Младост 1, там броячът цъква два лева и Муньо спира таксито. От там хванахме някакъв рейс за две спирки, и после ходихме още доста пеша докато стигнем до въпросният купон /мисля, че беше в Младост 4/. Където естествено положението съвсем не беше такова каквото ни го описа нашият "кавалер". Между другото ние нямахме нищо против да подпомогнем финансово нашият гид към пътешествието до невероятният купон, но той беше много "печен" и не можеше да ни позволи такова нещо.
Кани ни той /нашата групичка приятелки/ на купон за Св. Валентин. Уговаряме се ние да се чакаме всичките на Руски паметник, като той казва че ще ни вземе с кола/такси. Пристига нашият и се качваме ние всичките на тролейчето. Да уточня че ние сме 3 момичета и всъщност има място за всички ни в такси. Та от Руски паметник стигаме до Плиска с тролей. Там слизаме и наш Муньо ни казва да чакаме той да вземе такси. Започва се едно отваряне на всяко такси от стоянката и затваряне на вратата. На четвъртото-петото такси ни свирка и ни вика да се качим. Намърдваме се ние и потегляме. От Плиска до Младост 1, там броячът цъква два лева и Муньо спира таксито. От там хванахме някакъв рейс за две спирки, и после ходихме още доста пеша докато стигнем до въпросният купон /мисля, че беше в Младост 4/. Където естествено положението съвсем не беше такова каквото ни го описа нашият "кавалер". Между другото ние нямахме нищо против да подпомогнем финансово нашият гид към пътешествието до невероятният купон, но той беше много "печен" и не можеше да ни позволи такова нещо.
От Младост 1 до Младост 4 бая сте си походили (дано не било чак при Камбаните), купонът поне струваше ли си Препоръчани теми