Номинации за Муньо - 2007
- Публикувана: 12 апр. 2007, 11:35 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2007, 02:05 ч.
# 345
27 юли 2007, 15:35 ч.
Четох, четох и се сетих за два случая от моминския ми живот.Муньо №1:
Бях се скарала с бившия си приятел и понеже имах доста ухажори, при всяко скарване давах шанс на някой от тях.Човекът беше много хлътнал и нали съм толерантна жена реших да изляза с него.Беше лято, може би края на юли.Звъни се на вратата, отварям,пичът стои с букет цветя и ужас
обут с червени хавлиени чорапи и сандали 
.Паднах, а върви да излизаш с подобно извънземно, но нямаше къде да бягам, а беше вече късно да симулирам тежка болест или припадък.Как стигнахме до заведението не ме питайте.На всичко отгоре на съседната маса се настани бившия ми, и понеже знаеше какви номера правя като сме скарани, не пропусна да го огледа от- до.В един момент започва гръмко да се смее, а на мен ми идва да извадя отнякъде пистолет и да се гръмна.След това се сдобрихме както винаги, но "принцът с червените чорапи" няма да го забравя никога 
.съвет от мен - поканят ли ви на среща - ГЛЕДАЙТЕ ЧОРАПИТЕ.
Виж целия пост
Четох, четох и се сетих за два случая от моминския ми живот.Муньо №1:Бях се скарала с бившия си приятел и понеже имах доста ухажори, при всяко скарване давах шанс на някой от тях.Човекът беше много хлътнал и нали съм толерантна жена реших да изляза с него.Беше лято, може би края на юли.Звъни се на вратата, отварям,пичът стои с букет цветя и ужас
обут с червени хавлиени чорапи и сандали .Паднах, а върви да излизаш с подобно извънземно, но нямаше къде да бягам, а беше вече късно да симулирам тежка болест или припадък.Как стигнахме до заведението не ме питайте.На всичко отгоре на съседната маса се настани бившия ми, и понеже знаеше какви номера правя като сме скарани, не пропусна да го огледа от- до.В един момент започва гръмко да се смее, а на мен ми идва да извадя отнякъде пистолет и да се гръмна.След това се сдобрихме както винаги, но "принцът с червените чорапи" няма да го забравя никога .съвет от мен - поканят ли ви на среща - ГЛЕДАЙТЕ ЧОРАПИТЕ.
# 346
27 юли 2007, 21:08 ч.
:и ужас обут с червени хавлиени чорапи и сандали .Паднах, а върви да излизаш с подобно извънземно, но нямаше къде да бягам, а беше вече късно да симулирам тежка болест или припадък.
бившия ми, и понеже знаеше какви номера правя като сме скарани, не пропусна да го огледа от- до.
След това се сдобрихме както винаги, но "принцът с червените чорапи" няма да го забравя никога.съвет от мен - поканят ли ви на среща - ГЛЕДАЙТЕ ЧОРАПИТЕ.
[/quote]
Хахаха и аз така се бях нагласила.
Виж целия пост
обут с червени хавлиени чорапи и сандали .Паднах, а върви да излизаш с подобно извънземно, но нямаше къде да бягам, а беше вече късно да симулирам тежка болест или припадък. бившия ми, и понеже знаеше какви номера правя като сме скарани, не пропусна да го огледа от- до.
След това се сдобрихме както винаги, но "принцът с червените чорапи" няма да го забравя никога
.съвет от мен - поканят ли ви на среща - ГЛЕДАЙТЕ ЧОРАПИТЕ.[/quote]
Хахаха и аз така се бях нагласила.
# 347
28 юли 2007, 02:53 ч.
Я раздуй, че не разбрах точно. Моля.
Виж целия пост
Хахаха и аз така се бях нагласила.
Я раздуй, че не разбрах точно
. Моля.
# 348
28 юли 2007, 07:12 ч.
Веднага отговарям,ама и здравейте.
Ми и аз да направя на пук на моя ,реших да приема една покана за среща.
Ама аз къде съм гледала, той,човека през цялото време там си е бил и то такъв,но аз...
И така в уреченият часа заминавам наконтентена да чакам на явката.
И изведнъж пред мен застава един също много наконтен,ама с копринена риза(За бирария
)
и черен панталон и това добре горе-долу.
Но започчвам да го оглеждам и виждам,че се загащил до под мишниците,пък и коланче ,тънко сложил
Ле ле как стигнахме до бирарията незнам,но лошото беше,че имах запазена маса там,защото знаех,че Мацето ще е там.
Ей ,собствениците са ми приятели и като се почна едно поздраяване по микрофона за млдоженците
Направо ме скъсаха от майтап.
А бе аз добре,че не бях удостоена с плетенки чепици,но пук много приличаха на такива за полицай.
А пък незнаете, Мацето как ме гъбаркаше години наред с моя Манекен.
Виж целия пост
Ми и аз да направя на пук на моя ,реших да приема една покана за среща.
Ама аз къде съм гледала, той,човека през цялото време там си е бил и то такъв,но аз...
И така в уреченият часа заминавам наконтентена да чакам на явката.
И изведнъж пред мен застава един също много наконтен,ама с копринена риза(За бирария
)и черен панталон и това добре горе-долу.
Но започчвам да го оглеждам и виждам,че се загащил до под мишниците,пък и коланче ,тънко сложил
Ле ле как стигнахме до бирарията незнам,но лошото беше,че имах запазена маса там,защото знаех,че Мацето ще е там.
Ей ,собствениците са ми приятели и като се почна едно поздраяване по микрофона за млдоженците
Направо ме скъсаха от майтап.
А бе аз добре,че не бях удостоена с плетенки чепици,но пук много приличаха на такива за полицай.
А пък незнаете, Мацето как ме гъбаркаше години наред с моя Манекен.
# 352
7 авг. 2007, 15:49 ч.
не са,не са ами на нас ни се спинка в този дъждец-ц-ц-ц-ц--ццц!!!
Виж целия пост
не са,не са ами на нас ни се спинка в този дъждец-ц-ц-ц-ц--ццц!!!
# 353
7 авг. 2007, 16:08 ч.
Покрай "принца с червените чорапи" и "манекена от бирарията" се сетих за нещо, което бях забравила. Човекът не беше Муньо, ама ситуацията се получи по муньовски тъпа. Аз на около 16 г - луда фенка на The Doors. Тъкмо пускат филма за групата на Оливър Стоун по кината в родния ми Търновград. Той - курсант в местното военно училище. Интелигентен младеж, който ми предлага да отидем заедно на въпросния филм. Въпреки натаената ми непоносимост към всякакви военни (особено курсанти) се съгласявам и в уреченото време го чакам да ме вземе от вкъщи. Втрещих се, когато той се появи спретнат в курсантската си униформа. Най-зле беше в киното. Повечето дошли да гледат филма ми бяха познати - все едни такива "хипарливи" типове с непоносимост към униформи. Потънах в земята. На всичкото отгоре след прожекцията моят курсант беше решил, че ще ме предразположи с дълбокомислени философски разговори в стил "Кант" 
Виж целия пост
# 354
7 авг. 2007, 16:30 ч.
Четох, четох и се сетих за два случая от моминския ми живот.Муньо №1:
Бях се скарала с бившия си приятел и понеже имах доста ухажори, при всяко скарване давах шанс на някой от тях.Човекът беше много хлътнал и нали съм толерантна жена реших да изляза с него.Беше лято, може би края на юли.Звъни се на вратата, отварям,пичът стои с букет цветя и ужас обут с червени хавлиени чорапи и сандали .Паднах, а върви да излизаш с подобно извънземно, но нямаше къде да бягам, а беше вече късно да симулирам тежка болест или припадък.Как стигнахме до заведението не ме питайте.На всичко отгоре на съседната маса се настани бившия ми, и понеже знаеше какви номера правя като сме скарани, не пропусна да го огледа от- до.В един момент започва гръмко да се смее, а на мен ми идва да извадя отнякъде пистолет и да се гръмна.След това се сдобрихме както винаги, но "принцът с червените чорапи" няма да го забравя никога .съвет от мен - поканят ли ви на среща - ГЛЕДАЙТЕ ЧОРАПИТЕ.
И аз съм имала такъв - само че посред лято с къси розовигащета и бели чорапки
джапанки и лилава тениска 
Виж целия пост
Четох, четох и се сетих за два случая от моминския ми живот.Муньо №1:Бях се скарала с бившия си приятел и понеже имах доста ухажори, при всяко скарване давах шанс на някой от тях.Човекът беше много хлътнал и нали съм толерантна жена реших да изляза с него.Беше лято, може би края на юли.Звъни се на вратата, отварям,пичът стои с букет цветя и ужас
обут с червени хавлиени чорапи и сандали .Паднах, а върви да излизаш с подобно извънземно, но нямаше къде да бягам, а беше вече късно да симулирам тежка болест или припадък.Как стигнахме до заведението не ме питайте.На всичко отгоре на съседната маса се настани бившия ми, и понеже знаеше какви номера правя като сме скарани, не пропусна да го огледа от- до.В един момент започва гръмко да се смее, а на мен ми идва да извадя отнякъде пистолет и да се гръмна.След това се сдобрихме както винаги, но "принцът с червените чорапи" няма да го забравя никога .съвет от мен - поканят ли ви на среща - ГЛЕДАЙТЕ ЧОРАПИТЕ. И аз съм имала такъв - само че посред лято с къси розовигащета и бели чорапки
джапанки и лилава тениска
# 355
7 авг. 2007, 16:53 ч.
Съшата история ... съпроводено с мелодраматични изказвания "аз от там горе ще те пазя и закрилям" ,"пази шала ми и ходи редовно на мачове" ,"аз винаги ще те обичам, и ще те чакам " и някакъв психарски смси от типа:ще прегръщаш отпуснатото ми тяло в локва кръв и ще рониш горещи сълзи,но ще е късно (беше голям футболен фен и много голямо куку )
Един ден след поредните подобни изказвания и смс наистина ми беше взел акъла обиколих цяла варна докато го намеря.. в един клуб да играе CS.
Абе тоя май го познавам! Или поне са братя-близнаци! Ако се казва Николай - същият е!
Да допълня, че се вдъхнових. Имаше няколко неуспешни опита за самоубийство, рязане на вени, хвърляне от вълнолома, операция на челюстта (?)...
При "операцията на челюстта" като му звънях на телефона не ми вдигаше. След това получих СМС от неговия номер - "Николай е много зле. Не може да говори!" с подпис "Д-р Георгиев"
))
Виж целия пост
Аз имах Муньо-менте-самоубиец. Когато го зарязах, започна да прави разни демонстрации. Хоби му стана да се самоубива неуспешно.
(беше голям футболен фен и много голямо куку )Един ден след поредните подобни изказвания и смс наистина ми беше взел акъла обиколих цяла варна докато го намеря.. в един клуб да играе CS.
Абе тоя май го познавам!
Или поне са братя-близнаци! Ако се казва Николай - същият е! Да допълня, че се вдъхнових. Имаше няколко неуспешни опита за самоубийство, рязане на вени, хвърляне от вълнолома, операция на челюстта (?)...
При "операцията на челюстта" като му звънях на телефона не ми вдигаше. След това получих СМС от неговия номер - "Николай е много зле. Не може да говори!" с подпис "Д-р Георгиев"
))
# 356
7 авг. 2007, 17:45 ч.
Тъй като темата беше започната за Муньо-стипцата, да се включа и аз: Имах едно гадже, което никъде не ме водеше, ако неговият (и мой) приятел не беше с нас - едно, защото гаджето ми нямаше кола и приятелят ни возеше, но най-ве4е защото приятелят плащаше сметките За около две години ходене помня едно-две кина, на които сме ходили сами и той е плащал, всичко останало беше на сметката на приятеля Ама така като ви разказвам сега, май аз съм Мунята в историята
Виж целия пост
За около две години ходене помня едно-две кина, на които сме ходили сами и той е плащал, всичко останало беше на сметката на приятеля Ама така като ви разказвам сега, май аз съм Мунята в историята 
# 358
8 авг. 2007, 00:03 ч.
Може би човекът не е могъл да излезе от военното училище в други дрехи
И само разговорите в стил Кант ли бяха кофти?
Виж целия пост
Покрай "принца с червените чорапи" и "манекена от бирарията" се сетих за нещо, което бях забравила. Човекът не беше Муньо, ама ситуацията се получи по муньовски тъпа. Аз на около 16 г - луда фенка на The Doors. Тъкмо пускат филма за групата на Оливър Стоун по кината в родния ми Търновград. Той - курсант в местното военно училище. Интелигентен младеж, който ми предлага да отидем заедно на въпросния филм. Въпреки натаената ми непоносимост към всякакви военни (особено курсанти) се съгласявам и в уреченото време го чакам да ме вземе от вкъщи. Втрещих се, когато той се появи спретнат в курсантската си униформа. Най-зле беше в киното. Повечето дошли да гледат филма ми бяха познати - все едни такива "хипарливи" типове с непоносимост към униформи. Потънах в земята. На всичкото отгоре след прожекцията моят курсант беше решил, че ще ме предразположи с дълбокомислени философски разговори в стил "Кант"
Може би човекът не е могъл да излезе от военното училище в други дрехи
И само разговорите в стил Кант ли бяха кофти?
# 359
8 авг. 2007, 00:07 ч.
Може би човекът не е могъл да излезе от военното училище в други дрехи И само разговорите в стил Кант ли бяха кофти?
и не само това, може да се гордее човека, какво лошо
Виж целия пост
Покрай "принца с червените чорапи" и "манекена от бирарията" се сетих за нещо, което бях забравила. Човекът не беше Муньо, ама ситуацията се получи по муньовски тъпа. Аз на около 16 г - луда фенка на The Doors. Тъкмо пускат филма за групата на Оливър Стоун по кината в родния ми Търновград. Той - курсант в местното военно училище. Интелигентен младеж, който ми предлага да отидем заедно на въпросния филм. Въпреки натаената ми непоносимост към всякакви военни (особено курсанти) се съгласявам и в уреченото време го чакам да ме вземе от вкъщи. Втрещих се, когато той се появи спретнат в курсантската си униформа. Най-зле беше в киното. Повечето дошли да гледат филма ми бяха познати - все едни такива "хипарливи" типове с непоносимост към униформи. Потънах в земята. На всичкото отгоре след прожекцията моят курсант беше решил, че ще ме предразположи с дълбокомислени философски разговори в стил "Кант"
Може би човекът не е могъл да излезе от военното училище в други дрехи
И само разговорите в стил Кант ли бяха кофти?Препоръчани теми