“Поведение” на миома след раждане

  • 343
  • 7
Здравейте,
Не знам дали темата е за този раздел, но тъй като тук се намира тази за операциите, реших да я пусна тук.
След 3 седмици ми предстои секцио и трябва да реша дали искам да ми махнат и миомата или не. Доста е голяма, нарасна на 9 см. от 4 см. само през първите три месеца, после за щастие спря да расте.
Въпросът ми е има ли дами, чиито миоми са се свили след раждане? Казват, че това е масовият сценарий, но никой не може да го гарантира на 100%й
Осъзнавам, че няма как да изчезне, но ако стане с размер като отпреди забременяването също ме устройва.
Много е деликатно, тъй като това ми е първа бременност и със сигурност не съм приключила с репродуктивните планове, а миомата е интрамурална към субсерозна и е на доста кофти за операция място.
Виж целия пост
# 1
Махай и не се чуди - дали или.
Освен това е голяма.
Виж целия пост
# 2
Не се "свива" миомата след раждане, точно обратното е. Жалко, ако лекар ти е казал това.
Виж целия пост
# 3
Поведението на миомата е непредвидимо. Най-голямата ми миома беше 7 см при забременяването, а при раждането около 4 см. След това не мърдаше, докато не отключих проблем с щитовидната и инсулина, тогава нарасна много. После пак намаля. Понеже не планирах други деца и не ми правеше проблеми, като кръвоизливи или други подобни, не се подпожих на операция. Вече съм на 47 г. и се надявам менопаузата да удари едно рамо.

По въпроса за махане по време на секциото - при мен се наложи секцио в процеса на раждане, казаха, че ще преценят след като ме отворят. Махнаха само една малка, която беше "на краче". Но голямата, интрамурална, не посмяха да пипат. Обясниха ми, че при бременност/раждане матката е силно кръвоснабдена и е много рисковано да се маха миома тогава, сравнено с обикновена операция за премахване на миома. Опити правят, само ако е много, много наложително.

Предполагам, че когато започне операцията и имат поглед в/у конкретното положение, ще преценят на момента.

Успех!
Виж целия пост
# 4
Махни я.
Аз имам 5 деца и миома, която се появи след второто. Голяма си беше, но нито растеше, нито се смаляваше. Не ми правеше проблеми. Даже на ин витро не пречеше.
Преди 3 години приключих с ражданията, но ме хвана страх да я махна, защото е по задната стена и имаше опасност да се наложи хистероктомия. Уплаших се. Година по-късно, понеже вече влизах в менопаузата и хормоните почнаха да играят, направих няколко жестоки кръвоизливи и стигнах дори до спешното. Сега вече явно ми се нормализират хормоните, защото съм на 51 и цикълът почти го няма, та почна да се успокоява, но съм си обещала при следващ кръвоизлив да правя хистероктомия и да не се занимавам.
Братовчедка ми е със сходен проблем, но тя още не е приключила с децата и не смее да рискува.
Ако няма проблем да загубиш матката или не планираш повече деца, действай.
Виж целия пост
# 5
ХистерЕктомия се казва. И след нея животът продължава, ако си минала репродуктивната възраст.
Виж целия пост
# 6
Благодаря за корекцията.
Виж целия пост
# 7
То именно това е дилемата на авторката.
Пише, че й е първа бременност и със сигурност не е приключила с репродуктивните планове.

Според мен щом миомата е интрамурална специалист трябва да се изкаже дали изобщо може да се махне по време на раждане. Не мисля, че е само до решение на пациентката.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия