Епизодична пароксизмална тревожност

@Джа̀нъм готово, редактирах ги.

Благодаря ви на всички за включването, още се колебая как да продължа, след четири месеца, дали ще се оправя без медикаментите или не. Притеснява ме да не се влоша много и да не стане нещо по-зле, ако продължа без медикаменти, от друга страна, основното ми притеснение, че първите дни като ги започна се чувствам много гадно, последния път едва се храних, все изпитвам страх от тези хапчета, все едно ще умра от тях...

Звучи все едно имаш някакво хипохондрично усещане. Не се тревожи, нищо няма да ти стане от хапчетата, но си дай време да се успокоиш. Да приемеш, че си жив и здрав и че ти няма нищо. Помисли си за психолог, за да разбереш от къде ти е тръгнал проблемът. Моят опит какъв беше - тежки семейни сътресения няколко гидини и 1 още по-голям стрес и сигурно беше минала седмица или 2 след случката и пред телевизора с вафла в ръка ми се случи първата паник атака. Та така - шок, рев и в спешното.

Има си причина, потърси я и приеми ситуациата. Нищо страшно не се случва.Тялото ти ти казва да се успокоиш просто.

Благодаря за подкрепата . ходих на психолог няколко пъти и той ми каза, че развивам хипохондрия, впредвид и многото изследвания, които си направих, и аз вече знам, че е така. Да си дам време да се успокоя преди да започна хапчетата или като цяло да си дам време да се успокоя 😀 . Останах месеци вкъщи аз, много с мислите си и с чашката аз, и явно съм бил предразположен към такива паники, проблемите вкъщи и тн. ппц винаги играят роля.

началото и свикването обикновено е тежко и отнема известно време. На вас са ви изписали АД и антипсихотик. Обикновено се включат и бензодиазепин за кратко, за да тушира страничните ефекти.
Никой не би могъл да ви каже дали ще можете да се справите дългосрочно без медикаменти. Всичко е индивидуално и зависи как се чувствате и колко може да понесете.
Работата с психолог е допълнителен плюс но е много бавен и скъп процес. Препоръчвам при възможност, разбира се.

Изолиране вкъщи +чашка=проблеми.

Бях относително добре две седмици, но хапнах преди 5 дни от едно печено пиле, усетих нещо леко като усещане в гърлото си и веднага си помислих, че е кокалче, стегна ме гърлото и се уплаших. От тогава все ме мъчи някакво напрежение в гърлото, още се чудя, дали не съм глътнал нещо, но пък минаха доста дни без сериозни симптоми според мен, дори сега се сетих за пилето, бях забравил

Случвало ми се е. Умът ви търси и възпроизвежда симптоми.

В такива случаи започнах да се успокоявам, че в крайна сметка живея сред хора. Ако нещо фатално се случи ще ми съдействат да стигна до болница. Но реално нищо не се случва. Тревожността е като голяма.

Няма за какво! Според мен се успокой и си гледай живота и кефа. Имай малко вяра в този живот и му се довери. То каквото ще става, ще става. Представи си да живееш до 95години в страхове. Няма смисъл. Тук сме да го преживеем този живот, да му се насладим и главно да си учим уроците, през които трябва да преминем. Сега ти се е паднал урок за учене просто.

Отделно сам си казваш, че стоиш сам във вас и алкохолът е малко като всички тези неща, които носят "бързото щастие", а реално имат обратен ефект. Здрав, прав млад човек - намери си работа, излизай, имай си хоби. Всеки ден се благодари, че виждаш слънцето и залеза. Голяма красота и подарък са.

Просто трябва да се научиш, че щом мислите тръгнат в грешните посоки, ти си този, който може да обърне нещата и да ги върнеш в правилната!

При някой хора симптомите са наистина ужасни и не могат да функционират правилно, ежедневието става много трудно, моите симптоми са силно сърцебиене (не му обръщам внимание), обаче имам адско силно гадене и позиви за повръщане, които ми пречат доста, при вас е буца в гърлото (глобус хустерикус), може и рефлукс да имаш, аз също преглъщам трудно, но при мен е от силния стрес, аз съм така от много години, лекар няма да ви го каже, но ако човек е в подобно състояние повече от година, биохимията в мозъка му се променя и няма връщане. Аз до живот ще го карам с коварния бензо и хапчета против повръщане, и ако ти изпишат нещо от рода - ксанакс, клонарекс, диазепам или други бензодиазепини НЕ ГИ ПИЙ, доказано е само седмица да пиеш от този вид лекарства вече си зависим наркоман, а абстиненцията на бензотата е невъобразима, не трябва да се спират и рязко, това го казвам на хора които пият и ме четат в момента, ако спрете рязко бензо може да умрете, чел съм статии на британски невролози, има методи за спиране на бензо, метода на Аштън (това важи за бензодиазепиниеи наркомани), за хора които искат да спрат бензото, междудругото, бензодиазепините са най-силната дрога, 50 пъти по силен от кокаин и коварния метамфетамин... Ако някой чете това и никога не е пил бензо, НИКОГА ДА НЕ ПОЧВА! Лекари масово изписват за стрес, безсъние и други и не ви предупреждават кво ви чака, мен ме вкараха в дупка от която няма излизане вече, а когато спирах АД, беше ужасно, и до ден днешен получавам тези brain zaps, 7 години след спиране на Сертралин и Флуснксол..., опитай се да се справиш без хапчета!

Pontifex,

И в тази тема малко ще поспоря с теб. От години страдам от вегетативна дистония и тревожно разстройство и съответно съм изпила доста химия, вкл. флуанксол (който на мен не ми понесе), няколко вида АД, няколко вида бензодиазепини и Лирика.
Аз също не съм фен на АД, но има случаи, в които се налага… И да, трудничко се свиква с тях, трудно се и спират, но не е нито невъзможно, нито пък поне при мен има някакви дълготрайни странични ефекти.
Бензодиазепини съм взимала в някакви много тежки моменти, но нямам по-дълъг период от месец и винаги съм била на много ниски дози. Не се приемам като наркоманка, мога да взимам, когато имам нужда и съответно да спирам, когато нямам. Аз лично пия Ксанакс - но само при нужда, мисля, че последно съм взимала януари месец.
Да, пия Лирика постоянно - но освен за тревожност, аз имам неврологични проблеми и я взимам и заради това основно. Но това не е нито бензо, нито АД.
Разбира се, че е много по-добре без лекарства, обаче в някои ситуации не виждам причина защо да не си помогнете, хапчето не е присъда, за разлика от алкохолизма. Имам толкова много примери около себе си, вкл. и в семейството ми с алкохолици и такива, които се “успокояват” с алкохол, че направо не искам да отварям темата. За мен лекарствената терапия е в пъти по-добре от зависимост от алкохол.
За автора - изпуснал си сериозно положението, вече си и с хипохондрия, тъй че започвай психотерапия редовно веднага, без да отлагаш. Ако няма съществено подобрение до месец, отиди на друг психиатър, който да изпише друга терапия - за мен флуанксол + АД в началото е = кошмар. По-добре АД + бензо за някакъв кратък период от време. И без експерименти с деанксит, той също е АД + флуанксол и не се пие от време на време.
Ако искаш нещо от време на време - заложи на билковите продукти.
И честно, кое те плаши повече - да пиеш лекарства, с които евентуално да се подобриш или да си седиш така, да се алкохолизираш и да чакаш да се само оправиш? Виждал ли си какви са последиците от дългосрочната употреба на алкохол? Защото аз да, майка ми едва не умря, а брат ми, който е 5 години по-млад от мен не прилича на нищо. Тя спря да пие след като направи хепатит и алкохолна полиневропатия, не знам той докъде ще го докара, защото не си признава, че има проблеми с пиенето… Жалка картинка.

pontifex, хвърляте ангро едни глупости.
Дано хората си слушат лекарите, а не всезнайковци по форумите!

По-добре да слушат всезнайковците , има хора които вече сме патили от некадърни лекари, рано или късно ще го осъзнаете, но после няма кой да ви помогне, имам колеги които са на хапчета от години, ефекта - изпържени мозъци и хипохондрици, заболи го пръста, веднага ходи на ЯМР. Почетете малко в световните форуми като Reddit, и сами ще видите, там пишат МИЛИОНИ хора, за всякаква тема, каквото се сетите, а на мен акъли ме ми давай, просто искам да спася момчето, а не да слуша някакви пенсионери с промити мозъци.

Абсолютно! Прави ми впечатление,че хора които са загазили с хапчетата и с години ги пият,освен че са се примирили за себе си, започват и да ги препоръчват и на другите. Като знаете,че е невъзможно спирането,поне кажете истината.

Ако има вариант да се оправи без хапчета, това е най-добрата опция. За това да почва с психолог.
Те психиатрите първата им работа е “хапчета” предписват за щяло и нещяло, после човек цял живот се бори с последиците.

Ще се опитам максимално:)