Медицински университет - Тема 5

За химията и ние бяхме в голям шок (любим предмет и отрезвяваща оценка на предварителния) , но до редовния вдигна точно с 1 единица. Мисля че най-вече проблемът беше, че разписва стегнато и с недостатъчно детайли, в определенията имаше неточности и пропуски. Всичко това го навакса за 2 месеца, така че пожелавам успех! Това само по себе си е изпитание  и не лош тест да се види психическата издържливост - показателно е после и за следването, защото е дълго бягане.
Смятам обаче, че и по двата предмета се дразнят и отнемат точки за лаишки език - това и по-нагоре съм го писала, и за мен това не е точно запетайка, по запетайка, а овладяване на терминологията.

Това, което и аз съм чувала за клиничната част в МУ Сф никак не е за хвалба и то от преподавател в голяма Сф болница - недоумиците на БГ образованието - хем да си на смяна, хем да се занимаваш със студенти…
Отделно пък за специалиазицията - направо  ми става криво като се замисля.., и пак всички тези проблеми за мен са общовалидни. Може някои вузове да са по-добре от други, но вероятно нивото липсва навсякъде в една или друга област.

По този повод - как мислите за студентите без връзки в медицинските среди, да почват ли с доброволчество или като лекарски асистент/мед.сестра, от кога, как? Приемам съвети…

Ще споделя как се случиха нещата при моя син. Той завърши МУ-Варна през 2024 г. Работа започна след края на 5 курс. Започна като мед.сестра в един хоспис, след това се прехвърли в друг. След като завърши - отиде в София, с надеждата да намери място за специализация. Ние сме от тези без връзките. Започна работа в ЦСМП - за там връзки не са нужни, винаги имат нужда от хора. На петия месец видя обява в сайта на известна болница, че търсят специализант по съдова хирургия. Отиде, подаде документи, одобриха го. Поканиха го, но условието беше да доброволства за известно време, което никой не уточни колко ще е. Опита се за месец да съчетава работата в ЦСМП и доброволстването, защото той сам се издържа и заплатата му е важна за оцеляването в София. Не му се получи и напусна ЦСМП. Продължи само да доброволства. На края на втория месец  отиде да попита колко време се очаква да продължи доброволстването. Казаха му, че два месеца са нищожно малко време. Реши, че няма да продължи, още повече че не беше обързан по никакъв начин с болницата, нямаше подписан трудов договор дори и за ординатор. По същото време нещата в личния му живот тръгнаха надолу. Тогава се чу с приятел от университета, който вече беше почнал специализация в болницата в Добрич. Той му каза, че има свободно място за специализант по обща хирургия. Пътува 10 часа с нощния влак от София до Добрич. Срещна се с директора на болницата, с началника на отделението и реши да се премести там. В началото на юли миналата година започна като ординатор в отделението по хирургия и паралелно дава смени в спешното. В края на ноември мина конкурса за специализация.Вече е специализант по обща хирургия, продължава да дава смени и в спешното. Доволен е и от отношението на колегите и от заплащането. Обръщат му внимание и го обучават, каза ми, че тяхното отделение било второ ниво. За протокола - ние сме от Хасково. В Добрич освен колегите от университета никой друг не познаваше, не беше ходил в този град даже.

В Добрич в момента има място за специализант по неврохирургия! Не е за  подценяване яъзможността да се наблюдаваш операции от ден 1, защото братовчед ми го разиграваха като маймуна във Варненска болница. Обявяват час за операция за 9ч, почват по-рано с 40-45 мин, или пък нарочно ги пращаха да попълват документти по спешност, голямо криене на занаята беше. Сакън да не им всемат мястото на 70÷ годишни, все едно ще могат да оперират до 100 годишни

Места за специализанти по хирургия има и в Силистра. При нас единият лекар започна работа, като преди това кара практики и беше назначаван като болногледач във времето на летните ваканции. Познаваше колектива, обстановката, реда в операционната.
Другият колега дойде новозавършили от Варна. Никого не познаваше. Отначало беше стресиран. Имаше чувството, че не е приет добре. Още повече, че първия колега се държеше резервирано, макар че се познаваха от ученическите години.
Шефът обаче се намеси и го помоли да обяснява реда на новия си колега, защото от нас зависи да го приобщим към колектива .Сега са страхотен екип двамата млади колеги. Така се търсят и си съдействат, че шефа си казва, че може да напуска.
И да, в провинциалните болници има места за специализанти, както и предоставени добри битови условия.

А никой ли не се е оглеждал за специализация в чужбина - напр. в Берлин, Лондон, Дубай и т.н. Ще е  полезно да изкажете мнения - има ли някакви препятствия: финансиране, дискриминация на източноевропейци, нетипична и плашеща социална среда, липсващи възможности за засуканите специализации.

Ние сме от Добрич, детето е трети курс медицина във Варна. От миналата година доброволства в спешното и педиатрията. Харесва и много, обръщат и внимание, обясняват и. Във Варна не е точно така, там са много не могат да им обръщат внимание на всички. Това лято смята да работи, като лекарски асистент. Дано и се получи. В Добрич има много млади лекари, дават шанс….

Аз пак да питам. Следващият изпит е Варна. Искаме обаче да се пробва и за военен лекар. Нещо обаче чета, чета и не мога да се ориентирам, как се подават документи и как се кандидатства. Виждам, че има изпит за физическа подготовка, подават се куп документи, но нищо не мога да разбера. А ако трябва в петък да е там трябва да й купя самолетен билет за четвъртък. Някой минал ли е през това или има ли идея, каква е процедурата?

Военният лекар е програма на двата университета ВВМУ(Морско училище) и МУ. За изпита по физическа подготовка се грижат от Морско, звънете там и разпитайте
https://www.naval-acad.bg/application/majors/cadets/doctor-for-navy
Специализацията е във ВМА, но има договор с ВМС за 10 години

Не ми казвайте, че това с криенето се случва в наши дни

Здравейте и от мен! Досега само ви
чета и се опитвам да се ориентирам. Синът ми тази година е кандидат-студент и от две години се готви за медицина. Не се яви в София, първо, защото беше много ранна дата и не беше преговорил всичко и второ, защото се готви основно за Варна. Яви се в Бургас и Плевен, като и на двете места каза, че биологията била по-гадния изпит. Аз съм далеч от материята и нищо не разбирам от това, което ми обяснява, но вчера, докато го чаках, видях да излизат доста разочаровани деца и то точно от биологията. По думите на сина ми е имало много за развиване в отворените въпроси, писал 11 страници, въобще не знам какво и за теста не му останало много време. Сега чакаме оценките, ще ги споделя после. Докато пътувахме обаче си бях взела последният брой на Капитал и прочетох, че в медицинския факултет на СУ има някакви сериозни проблеми, които поставят под въпрос акредитацията му. После видях и в Евродикоф интервю с жена /не се сещам за името/, която също каза, че там има проблем и, че било на кантар дали медицината в СУ ще продължи да я има. Не знам дали има някой запознат, но е доста притеснително както за тези, които сега кандидатстват, така и за студентите там.

За другите държави не знам,  но в Германия конкретно има изобилие от специализанти  източноевропейци, вкл. българи, независимо дали са завършили  в Германия или в родната си страна. Разлика между едните и другите има не като шансове и отношение, колкото като изисквания и време за обработка на документацията им преди специализацията.После редът е еднакъв, подаваш заявление за специлизантското  място, канят те на събеседване ( ако са харесали кандидатурата ти по документи), после и за хоспитация.Оферта може да бъде отправена веднага. Може и след известно време, може и въобще да не последва такава. Заплащането също не се различава, в зависимост от провинция и тип болница се върти при стартиращите спeциализация около  5300 - 5600 евро бруто.Толкова чужденци  има сред специализантите откъде ли не, та едва ли има дискриминация някаква..

Проблемите с МедФ на СУ не са от вчера, има развитие/раздвижване сега. Предстои акредитация, но едва ли ще зарежат "децата".

ds_j, точно за последните 5г не знам, 2021 взе специалност, но като съдя по това, че завеждащи и директори са все същите, не вярвам да има голяма разлика .... пък и манталитет трудно се изкоренява

Така е, няма как да е много различно, когато системата за обучение от години е една и съща. Да, вероятно тук-там има малки разлики, но в повечето случаи обучението в горен курс е с дефицити, не толкова базата, а човешкият факто и нагласата му за преподавателска работа е от огромно значение. Преди време потрлебителка беше дала пример с Франция, или Белгия, не се сещам в момента, та там студентите в клинична среда били под грижите на лекари-стажанти, (това май са шестокурсници) стажантите се обучавали от специализанти, а специализантите от  специалити. Тоест там имат строго дефинирана йерархия в обучението и никой не пропуска своята част. А при нас  някой специализант цял ден тичал след ментора си, вечерта дежурил в спешното, или в отделението, сутринта ако може да стои на крака поема студенти, ако го извикат за работа с пациент, студентите увисват. Впрочем това с пропускането на упражнения ако студента отсъства, после трябва да отработи с друга група, но ако преподавателят се е скатал никъде не се отразява, че упражнението е пропуснато. Не е задължитено нещата да се случат така, но не е и рядкост- някои много се раздават за студентите си, на други им е през многоточието.... Когато системата е такава, не вждам как е възможно едновременно лекарят да е на операция, или в интензивна зала и през това реме да обучава студенти, лекарите преди всичко спазват своя график и ако остане време за студентите- тогаава се занимава с тях. В клиничната част това означава отменено упражнение, или претупано за половин-един час. Познат млад лекар специализиращ хирургична специалност, при подписването на договора му са му казали че задължително ще трябва да работи и със студенти, а той работи и  на друго място, вариант да откаже нямал, защото поставили въпроса с договора му за специализациа в стил или- или... Каза че понякога просто спи на нощно дежурство в болницата и сутрин отива напрао да си поеме групата, обикновено закъснявал с половин час...

Преди няколко месеца по някоя от националните телевизии имаше дискусия за специализациите, още предъвкваха на Тошко изказването, та показаха лекар специализант от Варна, който си беше намерил специализация по хирургия в Пернишката болница. Беше над 30 годишен, минал през доброволен труд, няколко спешни отделения но за специализация не успял да се дореди- или искали крупна сума,с която не разполагал, или обучението без заплащане, или някакви други неща... Накрая се беше озовал в Перник и там специализираше хирургия- каза че от София им идват едни от най-сложните медицински случаи, които са отписани от болници в София- много възрастни пациенти, с тежки и нелечими диагнози и такива с които на никой не му се занимава, а при тях никой не връщали. Беше много доволен.


Разбира се че се оглеждат. През годините е споделян опит за Германия, Франция, Белгия и Италия. За Дубай ще ми е интересно да прочета, ама с тази война в региона, не съм сигурна какво ще остане от него. Племенницата ми в момента е шести курс и се интересува от дерматология в Сингапур- Азия е мястото с най-много иновации в областта на дерматологията, но  първо да се дипломира и ако има какво, ще споделя. За Германия в темата е споделяно най-много-Русалката чиято дъщеря миналата година завърши там, а сега специализира, през годините е давала много  информация за КСК и централизирания изпит, документи, текущи изпити, примери за издръжка с работа в болницата, просто темата трябва да се следи и човек да си пресява информацията която го интересува.

Jam i depends, както написах не търся спор, а си изказвам мнението и то е базирано и изхожда от много факти, но няма да "седна" да се обяснявам...това мисля и си застават зад написаното и няма да влизам в излишни спорове!
P.s. Да тази година моето дете се яви на предварителните в МУ София, но вие не ме познавате и не знаете дали нямам и други деца, на познати  децата, ,роднини и т.н.,които се обучават в медицинските университети....