Медицински университет - Тема 5

Предполагам се има впредвид критериите публикувани на сайта на МУ след всеки от изпитите.

elf575, много е несериозно това, което пишеш. И то в тема, в която децата на много от нас учат в МУ-София, а твоите информации са на база ЕЖК. Ако в първи курс всички са заблудени и кандидатстват заради имидж и престиж, защо тогава във втори не хукнат масово да се местят по другите университети, а става обратното?
Първо за това "внимание", дето не им го обръщали. Абсолютно не е вярно. Синът ми е изключително впечатлен от преподавателите си (за Медицински факултет става дума). Според него са на много високо ниво и се отнасят много добре с тях. Университетът е голям, но групите са по 7-8 човека. В много от по-малките университети групите са всъщност по-големи.
Освен това, много зависи и кой точно ти го обръща "вниманието". Има университети, в които лекции и упражнения се водят от лекари без научна степен, дори без PhD. Докато в МУ - София е често срещана практика упражненията да ги водят и доценти.
А това, че другаде ги "скъсват от тестове и колоквиуми", пък в София - не, е такава смешка, че е излишно да се коментира. Дано кандидатстващите си дават сметка за какво учене става въпрос... Учи се непрекъснато, денонощно, през ваканциите, през почивните дни. Не ги освобождават от изпит с оценка от колоквиумите, както се прави на други места, и това още повече им усложнява задачата.
И за тази "стара база", дето постоянно се дъвче в темата, изрично разпитах сина ми. Няма никакви оплаквания досега, с изключение на някакъв стар компютър от упражненията по физика, който никой не се сещал да смени, защото на всички им било ясно, че физиката няма особено значение за медицината. Но условията по катедрите, пряко свързани с медицинското обучение, като тези по анатомия, биология, според него са много добри. Микроскопите им били много хубави, свързани с големи екрани във всяка стая. По биология правели някакви опити, каквито имало в много малко европейски университети. По анатомия  се оказва, че МУ-София е може би университетът, успяващ да осигури най-много трупове, което е особено ценено от студентите. Скоро им бяха дошли на гости приятели от МУ-Варна и това беше нещото, което най-много ги беше впечатлило - колко "хубави" им били труповете, защото във Варна били съвсем окълцани. И това при положение, че в МУ - София всеки студент може да ходи по всяко време извън упражнения в Дисекционата зала и сам да се занимава. За Бургас пък какво да кажем - там имат един труп... Това трябва да се има предвид, като се говори за материална база, а не къде е по-нова сградата и къде са по-хубави плочките.
От ІV курс пък "материалната база" е всъщност базата на болниците, в които студентите учат. За каква база може да се говори, ако трябва да изкараш всички клинични специалности в една болница, като единствено сменяш етажите - днес ортопедия на третия етаж, утре - кардиология на петия. Докато само Университетската болница по ортопедия на МУ-София е по-голяма от цялата плевенска или старозагорска болница.

Ма моля ви се стига хвалихте МУ. Нека си пишат колко е зле та да намелеее конкуренцията
Шегичка , ма и не съвесем. Понякога наистина мисля, че има потребители, които пишат колко по-хубаво е в МУ в Бургас, за да пратят хора натам.
А и откакто прочетох мнения за детската градина на малкото дете 2 майки как се превъзнасят колко е хубаво, а там са неадекватни, вече не вярвам на мнения във форуми.--  цифрите говорят най-добре.
Бях питала за учители за подготовка. Само една жена ми писа, за което й благодаря. Тайна ли е някаква? Ако е така, нямам против, но кажете да спрем да питаме
Хубав петък

Всеки може да провери в официалната документация на Катедрата по Анатомия в Бургас, че те разполагат
трупохранилище с два огромни басейна от неръждаема стомана за консервиране на препарати, капацитетът е за десетки. Въпросът не е само в бройката, а в състоянието на материала и броя студенти на една маса
В Бургас потокът студенти е много по-малък. Когато имаш 9 маси за по-малко групи, всеки студент реално има достъп до препарата.В големите и стари университети като София, голяма част от биологичния материал е преуморен. Телата се ползват от десетки поколения студенти, структурите се изхабяват, накъсват и често е трудно да разпознаеш дори основни нерви и съдове. В София традицията е огромна, спор няма, но да се обижда нова и модерна база с аргументи от типа ЕЖК, е просто хейт. Важно е не колко трупа има в мазето, а до колко от тях реално се докосва студентът и в какво състояние са те.

KokJ, постът ти е no comment. Даже мисля да те докладвам.

Учат, учат и накрая не си знаят анатомията на глава и шия студентите, това лично от преподавател доцент в тази специалност го знам. Знам още как се купуват изпити в горните курсове /съжалявам, но това е лично проверено, а не ЕЖК/, както и се знаят изпитните теми за тези, които са си платили. Всичко това е за МУ София. Може да е за единици участници в двустранния процес, но съществува!

Кое е обида - дето казах, че в Бургас имат един труп? След като не е важна бройката, защо тогава тази информация да е обида или хейт? Това го е казала новата им състудентка, която тази година се е преместила от бургаския факултет. И естествено, че става въпрос точно до колко трупа реално се е докосвала. В мазето и в официалната документация никой не го интересува какво има.

GG, първи и втори курс са почти като ученици. Нека навлязат в клиничната част и пак да си приказваме?

Да имам предвид под "клетка" публикуваните критерии. Там пише например по въпроса за бактериите, че се изисква да се посочи, че могат да живеят в бобовите шушулки и в свободно състояние. Не си писал "в свободно състояние" и си чекваш 0. 15 надолу. За вътрешното ухо, че има три мембрани - писал си стени вместо мембрани и айде още 0:15 стотни надолу. И така ги докара до 5:30, точно колкото получи. А по химия липсва подобна яснота и според мен се е заформила крамола между различните школи частни учители -  прецакват се едни други в позицията на проверяващи. Например: едната школа счита, че трябва да се детайлизират отделните стъпки на резултата (разтегляйки изложението), при което проверяващият не получава синтезиран резултат, а трябва да проследи междинните изводи, а другата школа изисква по-стегнато изложение, при което изводите се събират наедно. Тогава кво излиза - че всичко е въпрос на късмет по химия. Иначе биологията в образцово проведен изпит - хората си казаха предварително да се наизустява и си го търсеха. Е надявахме се на някоя и друга стотна отгоре, но (закономерно) не стана.
А за четворките по биология имам следното обяснение: който не е направил оная култова схема се разделя с цяла единица според нашия частен учител, тоест оценяването започва от петица надолу. А моят син каза, че от околните му никой не я е направил коректно (залата е била амфитеатър и се е виждало)...

Моля препоръчайте ми онлайн учител или курс за лятото по биология? Гледам сайта на medicines.com, но не зная до колко са добри курсовете им.

За култовата схема съм съгласна

Така е! Когато стигнат до горен курс и графикът на студентите и преподавателите им в болниците не съвпяда, тогава пак ще говорим.  ra2, когато  попита как е по други университети, беше към края на 2024, въпросът ти беше за след трети курс за София, аз ти отговорих за трети за Варна, някой писа за Пловдив, но явно навсякъде е честа практика да ги претупват по някои предмети. Спокойната работа на преподавателите в първи и втори курс не може да се сравнява с натоварен болничен график- често се налага заместване, а понякога и пропускане, или отбиване на номера, колкото да ги съберат за половин час. Всъщност в горните курсове в клиничната част в болниците не доцентите, а младите лекари- специализанти са най-ентусиазирани да работят със студентите, най-много говоря и показват. Пример от нашия случай миналата година -синът ми не беше виждал очите на доцента им по хирургия 5 седмици, но пък наваксваха о патология с младия им преподавател, който през седмица ги водеше на аутопсия, дори без да имат по програма в трети курсс. Късмет, до човек е както е при учителите в училище, едни са много отдадени, други карат по течението. Патологът подбираше трупове на починали от рак, емболии, инсулти и т.н. дето никога нямаше да ги видят с хирурга, който все тичаше по операции и нямаше време за студентите си. Никой не може да каже предварително колко ще продължи една операци, нито някой хирург ще спре да оперира, защото имал студенти. Мисля че аутопсия им влизаше в учебната програма чак в пети или шести курс, но моя студент видя доста. Тази година по гинекология, ако техния преподавател има операция ги взима, а колеги от други групи се оплакват, че ако техния преподавател има операция просто им казва да си гръгват, по очни болети  лекарят ги кани зад офталмоскопите, да наблюдават истински очи, а други групи  не са влизали в зала с техника, защото упражнението се пада след 18 ч и повечето кабинети тогава са заключени и просто се събират по етажите краай някое легло  на опериран и докато лекарят преглежда, или сменя превръзка на око им казва по някоя дума за случая и обяснява по картинки що за чудо е офталмоскопът. Да не започвам как от една болница трябва да могат да се телепортират в друга, че да са навреме за следващото упражнение - заради това редовно пропускаха част от УНГ. Наскоро подпирали коридора докато чакали техния по вътрешни болести, минали 40 минути, оказало се че през това време  реанимирал пациент, а после им казал да си тръгват....Това са само наколко примера, но може да се ориентирате доколко в клиничната част може да се поддържа постоянството по отношение на упражненията от първите 2 години. В болницата лекарите вршат преди всичко основната си работа- лекуват пациенти.

Бъдете сигурни, че един студент, дори да не му обръщат достатъчно внимание, ще научи повече  за ендокринолоията в Университетската болницата по ендокринология в София, отколкото ако му обръщат внимание в Отделението по ендокринология на ...-ската окръжна болница с 10 стаи пациенти.
Все си мисля, че ако МУ - София има някакво обективно предимство пред другите университети, то това са 12-те университетски болници - специализирани, национални центрове, поемат най-разнообразните и тежки случаи от цялата страна. В повечето от тях студентите няма да имат шанс да влязат повече в кариерата си, освен ако не започнат работа там или като пациенти. Скоро един познат лекар беше завел майка си за сърдечна операция в една от тях - не го пуснаха даже на свиждане, нищо че е колега, камо ли да поразгледа условия и апаратура от професионално любопитство, дето се вика.  
Хубава или лоша -  такава е системата на медицинското образование в България и всички настоящи лекари са произлезли от нея. Не случайно казват, че занаятът се учи при специализацията, а университетът дава само базата.

Оо сигурни сме, и мисля че не го оспорванме, че обучение в специализирани болници в София с най -високо ниво на  компетентност е възможно най- оптималния вариант но за специализации, нали в случая говорим за обучение на студенти, а не за специализанти? За специализациите всеки може да го прави, където намери специализантско място, в т.ч. в специализирана софийска болница, без значение от кой университет е дипломата му. А ra2 е лекар в София и детето и е студент в горен курс и е наясно с обучението в първите години и как протича процеса в клинична среда. Аз просто нахвърлях няколко примера където се вижда разликата в човешкия фактор - едни си гледат задълженията със студенти в горен курс, други не и когато студента примерно е изтеглил късата клечка за упражненията по вътрешни болести и  нататък специализира  ендокринология, някои предишни пропуски от 3ти, 4ти или 5ти курс ще попречат на младия лекар да прави връзка между някои състояния. Е хубавото е че всеки семестър ги сменят, но няма гаранция, че и следващ преподавател няма да пропуска важни неща. Друг ако е имал пропуски по гинекология, защото някой е претупал обучението му, няма да може да направи някои връзки с други състояния и няма да заподозре да речем торзия на яйчник. Ако просто им кажат че днес няма да могат да им водят упражнение (изморени, болни, по конгреси, или им е починал пациент в ръцете и не са в състояние да се занимават със студенти, хора са...) докато групата подпира коридора, дори в най елитната болница няма да научи нищо. Но все пак е добре, че повечето си гледат съвестно  преподавателската дейност, но изключенията са много неприятни.
Изречението за окръжната болница и 10те стаи е  намек за бургаското обучение ли? Макар, че доколкото знам дори немското медицинско образование в много от случаите протича в многопрофилни болници, защото факултети са пръснати по всякакви малки градчета- един Хайделберг примерно.  .

Хубавите места за специализация в София са за “богоизбраните”.
Преди 2 г 60 000 лв струваше подобно място за кардиология. Нека да завършат и пак ще си говорим.

Какво се е паднало днес на предварителния в Плевен?