Пациенти на клиника Бахчеджи- тема 13

Здравейте, момичета…
Дълго се чудих дали да напиша това, но ако дори на едно момиче дам надежда – ще си струва.

Аз съм на 29, съпругът ми на 32. Започнахме опитите за бебе с много мечти и никакви притеснения… мислехме си, че ще стане бързо, както при всички около нас. Но месеците минаваха, после и годината… и така започна нашият кошмар.

След изследванията се оказа, че проблемът е при него – тежък мъжки фактор. Спомням си деня, в който чухме диагнозата… той мълчеше, а аз се опитвах да съм силната, но вътре в мен всичко се срутваше. Видях как самочувствието му се разпада, как се обвинява… а това ме убиваше.

Решихме да се борим. Попаднахме на клиниката в Истанбул и на професор Бюлент. Това беше нашата надежда. Направиха му TESE… чакахме резултата с часове, които ми се сториха като години. Казаха ни, че има намерени сперматозоиди… плакахме от облекчение.

Започнахме инвитро. Първият трансфер – неуспешен.
Светът ми спря.

Вторият – пак отрицателен тест.
Тогава вече бях на ръба… не исках да ставам от леглото, не исках да виждам никого. Чувствах се празна, счупена… и най-вече – виновна, че не мога да дам на мъжа си това, което толкова искахме.

Но той… той беше този, който ме държеше. Казваше: „Ще стане. Няма да се откажем.“

Събрахме последни сили за трети опит. Честно казано, отидох без очаквания… просто механично, защото вече не вярвах, че чудеса се случват на нас.

И после… дойде денят на теста.
Видях двете черти… и не повярвах. Мислех, че е грешка. Повтарях теста отново и отново, ръцете ми трепереха… плачех и се смеех едновременно.

Бременността не беше лесна – страхът не ме напусна нито за момент. Всеки преглед беше като изпит за сърцето ми.

Но днес… днес пиша това с едно малко човече, заспало до мен. Нашето дете. Нашето чудо. На една годинка вече…

Понякога го гледам и още не мога да повярвам, че е истина.

Момичета, знам колко боли. Знам колко е тежко да минаваш през това. Но ви моля – не се отказвайте. Пътят е адски труден, но понякога… накрая има светлина.

Прегръщам ви всички. ❤️

Здравейте

Бихте ли споделили, които работите на нормална работа на трудов договор, от понеделник до петък, и трябва да се вземе отпуска за Турция...като изключим първичен преглед, то за един и витро опит icsi колко дни се налага престой там?

Общо 5-8 дни отпуска ти трябват. На мен първичният ми беше в София, после правихме стимулациите тук. Последният преглед преди пункцията е в Турция, малко зависи кога е цикълът ест, но при мен прегледът се падна в събота, пункцията беше във вторник и в сряда летяхме обратно - т.е. 3 дни отпуска. би трябвало най-много 5 да ти трябват за пункция. За трансфера трябват 2 дни, 3 макс. Преди това всички прегледи бяха в София. Ние летяхме вечерта, на следващия ден трансфер и на 3тия ден се прибрахме, 2 дни отпуска бяха.

Имай предвид обаче, че трябва да можеш да се вземеш отпуска в много кратък срок, няма как да планираш и примерно да пуснеш една седмица за следващия месец, защото всичко зависи от хормони, стимулации… малко отиваш в петък на преглед в София и ти казват “във вторник трябва да сте в Истанбул”…

Преглед в София, тоест лекари идват да преглеждат в София в определени дни? А в Пловдив случайно? Едва ли...тук сме утрепана провинция. 🙄

SanyaG, споделете опита ви с купуването на самолетни билети - предполагам се купуват в последния момент - колко са високи тогава цените и има ли свободни места? Тази част ме притеснява, но самолетът е предпочитания начин за пътуване и за мен. До хотела с трансфер или сами се оправихте с метро/ друг обществен транспорт?

В София има клиника на Бахчеджи, лекар има всеки ден от понеделник до събота. Де факто в уговорения час българският лекар ви преглежда и е в конферентна видео-връзка с турския, който вижда всичко на екрана. Обсъждат какви са следващите стъпки и така… Не знам за клон на клиниката в друг град, но предполагам ще ви е доста по-лесно да идвате до София вместо да пътувате до Истанбул за всеки преглед.

Europa, самолетните билети наистина се купуват в последния момент, обикновено 2-3 дни преди полета. Ние винаги летяхме с Turkish airlines, защото с нискотарифната Pegasus често отменят полети, което няма как да е ок когато всичко е толкова времево-обвързано. Места в Turkish винаги има, защото има по няколко полета София-Истанбул всеки ден, може просто определени полети да са разпродадени (тези рано сутрин обикновено са - явно много работещи пътуват ежедневно). Цените са си сериозни, особено ако се купува за идния уикенд. Плащали сме между 130 и 250 евро в посока на човек.

Трансфер от и до летището си резервирах през booking.com. По около 30-35 евро в посока са, бях доста доволна и смятам, че си заслужава. Доколкото знам таксиметровите яко дерат чужденци, а с градски особено преди пункция не бих си го причинила.

След 6 години опити за бебе и две неуспешни ин витро процедури вече бяхме загубили надежда.

Проблемът беше при мен – с много нисък яйчников резерв. На всяка консултация чувах едно и също: „Шансовете са малки“. Всяка отрицателна проба ме караше да се чувствам все по-безсилна.

Тогава се обърнахме към доц. д-р Гювенч Карлъкая в Бахчеджи. Той разгледа подробно всички наши изследвания и предложи индивидуален подход, съобразен с моя случай.

След месеци подготовка започнахме нов опит. Получихме малко яйцеклетки, но доц. Карлъкая ни каза да не губим надежда – понякога е нужен само един качествен ембрион.

Последва ембриотрансферът и най-дългите две седмици в живота ни. Когато видях двете чертички на теста, не можех да повярвам. Повтарях теста отново и отново, защото мислех, че сънувам.

Благодарим на доц. д-р Карлъкая и екипа на Бахчеджи, че превърнаха нашата мечта в реалност. ❤

Момичета, ако и на вас са ви поставили диагноза поликистозни яйчници, не губете надежда.

И аз минах през нередовен цикъл, липса на овулация и много разочарования. Имаше моменти, в които си мислех, че никога няма да видя положителен тест.

С правилно лечение, подкрепа от опитни специалисти и много търпение нещата постепенно се промениха. По моя път голяма роля изигра екипът на Клиника Бахчеджи и грижата на доц. Карлъкая, които ми дадоха надежда и увереност да продължа.

Днес съм майка и знам, че поликистозата не означава край на мечтата за дете.

Понякога просто е нужно повече време, правилен подход и хора, които да вървят до теб по този път. Не се отказвайте – чудесата се случват. 💕

Толкова е хубаво да се четат подобни истории. Те напомнят, че с правилните специалисти, търпение и вяра мечтите могат да се сбъднат. Бъдете здрави и щастливи! 💕

Благодаря ти, че сподели своята история.  Тя е истинска надежда за всички, които в момента преминават през този труден път. Пожелавам ви много здраве, щастие и безброй усмивки с вашето малко чудо!

Благодаря Ви, че споделихте историята си. ❤ Тя дава надежда на много семейства, които преминават по този труден път.

При нас ситуацията беше различна. В България дълго време смятаха, че проблемът е при съпруга ми, а аз междувременно имах много нисък яйчников резерв. Решихме да потърсим и второ мнение в клиника Бахчеджи при доц. Карлъкая и тогава стана ясно, че всъщност основният проблем е при мен, а спермограмата е напълно подходяща за инвитро процедура.

Затова винаги съветвам хората да не се страхуват да потърсят второ мнение. Понякога правилната диагноза променя всичко и спестява много време, болка и разочарования.

Още веднъж благодаря, че споделихте. Истории като Вашата ни напомнят, че колкото и труден да е пътят, винаги има надежда. ❤