Проблем със сприятеляването

...

Именно.
ЛС

Движението си е важно. Не е лъжа. Но жената дошла да попита за сприятеляване, едва ли не я бичуваха тука, че дъщеря й била пълничка. В крайна сметка си е въпрос и на избор.

Аз съм пълничка, ама доста пъргава. Дори и доста издръжлива. Просто съм любител на храната и баскетбол спортувах и пак си останах пълничка.

Наднорменото тегло не е ОК, дори човек да се харесва така – то вреди на здравето, особено в детска или юношеска възраст. Има калкулатори за телесния индекс, които дават обективна представа за риска. Никой не линчува жената за това, че детето ѝ е пълничко, но здравомислещ човек няма как да е във възторг от това. Да казваш истината не е лошо, а нужно. Прогрес идва, когато спрем да успокояваме и започнем да стимулираме към промяна. Изключвам случаите, когато теглото е следствие от здравословен проблем

Не случайно се следи тегло от раждането.
Имам колега с бебе на 3месеца. Вчера го теглили 9кг .
Гледам да не се заслушвам в трелите какъв юнак бил, че да не ми идва желанието да кажа нещо

Абе да, но темата не е медицинска...

На една позната бебето се родило 5 кг. Никога не съм го виждала, но щом казват. А пък племенника на мъжа ми се роди 4 кг., сега е на 5 г. и пак е доста едричък и висок за възрастта си.

Проблемите със сприятеляването не идват, защото е пълничка и с акне, а защото е по-затворена, четяща, не следваща общите чалга трендове, от там по-различна и по-трудно вписваща се във все по-изпростяващата среда в училище.  Хубаво е, че се борите с акнето, защото им е голям комплекс. С теглото е хубаво да се пипа много внимателно, защото може много лесно да се докарат на една неуверена тийнейджърка хранителни разстройства. Имах две познати, сестри. По-голямата така гонена да не напълнее, от цялата рода, отключи анорексично разстройство и беше ужасен ужас. Сестра ѝ, леко закръглена, но в никакъв случай пълна, каза, че като е видяла сестра ѝ през какво преминава, никога няма да пази диета. Та така де, няма нужда да демонизирате момичето, ще се мотивира, ще прецени как се харесва и ще си редуцира теглото. Здравето е едно, ама тук някои изказваниня са доста груби направо, като на тези дами искам да кажа, че съдбата много обича да си прави шеги, та затова по-полека с чуждата болка.

Външният вид и наличието и неналичието на акне за мен, както и за двете ми дъщери никога не е било повод за това да са или не са приятели с някого. По-скоро как си допадат, дали имат сходни възгледи и начин на мислене. А и малко или много, в училище класовете са по-ограничени като мини общества и та децата попадат по бал по-често, а не толкова по интереси. Често са много различни, в това няма нищо лошо, но е възможно да няма човек на такова интелектуално ниво, от каквото едно четящо момиче би имало нужда. Тъжно е, но много голяма част от децата не обичат да четат книги и не четат.

Съвет към авторката: когато на голямата ми дъщеря беше по-трудничко, винаги я мотивирах да учи, за да си намери приятели в университета. Не всички приятелства от училище остават трайни, защото хората порастват, нуждите им се променят и често се разминават. Тъжно е, но такъв е животът. Е, в университета си намери приятели, щастлива е, продължава да си учи и така. Ще си намери приятели, тийнейджърката, ако не в училище, в университета със сигурност и ще е щастлива. Колкото до теглото - сигурна съм, че самата тя ще поиска и ще намери сили в себе си да иска да влезе в по-добра форма. Вашата работа като родител е да сте до нея, да я подкрепяте и ако има нужда от финанси, за да спортува, се храни здравословно, да иде на лекар, да приема специални витамини и добавки - да ѝ ги осигурите. Дано никога повече да не я гледате тъжна.

Моята дъщеря също има проблеми с общуването и социализацията. И не, не е пълничка, даже е слаба, не носи очила и няма пъпки. Не знам защо се търсят причините в това, че момичето било леко пълничко и се борило с акне…
По същия начин моята е по-затворена, четяща, не следва чалга трендове, не пуши, не пие алкохол и така. Тя не се чувства зле обаче, че е по-изолирана, но аз се притеснвам малко или много като родител, че не е общителна.

И мен така непрекъснато се опитваха да ме направят социална в пубертета, но това още повече ме караше да се дърпам. В училище и дори извън него често ми се подиграваха, до ден днешен нямам вяра на хората. Някои деца просто нямат приятели, това е положението, и характерът им, и средата, и какво ли още не, просто не им позволяват да завържат адекватно познанства. И да, различните и странните, поради каквато и да е причина възприемани за такива, трудно виреят. Веднъж нарочат ли те, край. Аз си знам какъв ад съм изживяла в училище. Вкъщи не беше много по-добре. В мой ущърб явно се бяха насъбрали доста фактори. В един момент, дори да си вече осъзнат, невинаги можеш да направиш много. Понякога отнема десетилетия да осъзнаеш пропуските си.
Но почти винаги проблемите започват да манифестират в пубертета и родителят трябва да помогне на детето си да се пребори и намери позитивен смисъл в живота. Както да въртим и сучем, родителите основно носят вина за това какви възрастни ставаме самите ние, без значение с какви намерения са ни отглеждали.