Мартчета 2026 (Тема 2)

Аз затова избрах Щерев. Там изобщо не са фенове на секциото освен ако не се налага по медицински причини (и то доказано, а не по думи на лекаря само). По принцип имам сериозни проблеми с очите и ми предстои констатация от офтамолог след 6-ти месец, но там съм сигурна, че ако няма риск, със сигурност няма да напират за секцио, а напротив.

Моето първо раждане беше нормално, но този път на прегледа началото на месеца лекаря видя че плацентата ми е доста ниско и доста близо до канала и ми каза че се надява до следващия преглед да се е вдигнала иначе няма шанс за нормално раждане. Нямам търпение вече за следващия преглед да видим какво ще стане, даже ще ме гледа и с вагинален ехограф за по-голяма точност.

Моята не е в опасна близост до канала, но си е по-нисичко, за съжаление за сега все още си седи на това положение, чела съм, че се вдига до 27-28 седмица, та даже при някои и по-късно, ще стискаме палци и при нас да се вдигне.

Аз винаги съм се притеснявала от естествено раждане,но повече ме притесняваше идеята да се наложи секцио и да трябва да ме приспят. Голяма фобия ми е това. Нямаше никакви индикации за секцио предният път и уж нормално щях да раждам,но накрая след едно рутинно мерене на тонове се превърна в секцио по спешност. Не ме приспаха, защото скоро не бях яла,но честно казано даже и не помислих дали ще ме приспят тогава. Просто исках да я изкарат по най-бързият начин. Сега още не съм разговаряла по въпроса с лекаря ми,но предполагам че щом имам едно предишно секцио ще ме посъветват и това да е секцио. Сега нямам претенции, видях какво е секциото и просто ще се надявам по същият начин да протекат нещата. Нямам от какво да се оплача от предното секцио,нищо че си е коремна операция се чувствах доста добре(след 2-3 дни) с изключение на резките движения. Ако пък ме посъветват за естествено,ще се пробвам естествено. Все някак трябва да излезе това бебе.

Семира, в Св Лазар нямат добра неонатология, проучи си, не бих родила там.
Дано плацентите ви се вдигнат, Йонси и Роки, има още мнооого време.
Иначе и аз съм привърженик на естественото раждане, обаче трябваше да се “преборя” - уж тазът ми бил тесен, имам проблеми с очите по рождение и трябваше да мина през офталмолог, а накрая упоритото ми овенче отказа да се обърне и направихме верзио.

Знам, че не е на нивото на Майчин дом или Токуда, ама чак да не е добра? А и нали ако всичко е нормално живот и здраве…
А и е на 15 минути от Майчин дом/Токуда. Не знам.

Била съм на отворените им врати, изчетох сума ти отзиви, защото много се колебаех дали да не раждам с Олга Дукат. За мен е по-скоро хотел, не болница, има описани случаи тук във форума на жени, чакали например за анестезиолог 40 минути. Друго си е да е голяма болница със всякакви отделения, трансфер до друго заведение може да не стане за 15 минути, а и за реакция може да са нужни само няколко. Доколкото помня, при проблем с бебето го пращат в Педиатрията. Само изказвам мнение от лично проучване, нямам опит с болницата.

Здравейте,момичета! Имам един въпрос по повод ядене на горчив компот от вишни 😀 Два дни си го хапвам ,но сега разбирам,че този горчивия вкус може да е опасен. Понеже костилките съдържали цианиди. При варене уж изчезвала тая отрова, но трябвало да се изхвърли водата ( на компот няма как да се хвърли пък точно водата) Случвало се ,когато костилките не са цели или смачкани. Аз няма как да знам какво е ставало при производството му. Купешки е .Сещам се за една случка преди година,как един мъж се беше натровил от горчиви ядки на кайсии от една пекарна в града,че влезе и в болница. Притесних се. Има ли някоя от вас,която да е по-наясно за тези неща?

Съни, малко излишно се филмираш за мен Чети по-малко и повече спокойствие

Моето мнение за болниците се покрива с изказаното. Най-важното е да има специалисти под ръка, а чак след това идват битовите условия и някакви там вълшебни изживявания. Всъщност и те са под въпрос, не една и две истории съм срещала за не точно такива раждания на приглушена светлина и коледни лампички, каквито се тиражират в социалните медии. Иначе пък за 5 бона някъде.
Жената на чичо ми до ден днешен твърди, че детето им е живо само защото го роди в държавна болница. То и там много проблеми има и не е панацея, но да се съберат навреме различни специалисти при нужда може да се случи само в многопрофилна болница с база.

Не търся вълшебство и лампички - търся вариант при възможност и липса на предварителни предпоставки за обратното да родя естествено, за да се възстановя после по-лесно и да имам подкрепа с кърменето на място. Възможността да се разхождам, да клеча, да седна на топка или в тоалетната, вместо да съм вързана за легло, което ми се струва супер неудобна поза, ми се струва оптимална. И не искам някой да ме натиска да раждам по графика му, защото после е на банкет. Близка приятелка роди в Св. Лазар, наложи се секцио след доста мъки, имаше проблем с бебето, реагираха адекватно, доволна е. Но ако съм така и така за секцио, както казах, вероятно ще се насоча към Майчин дом, заради описаните от вас причини, разбира се най-важно е здраво бебе и майка.

Много от нас мечтаят именно за такова раждане, аз родих със Зебрите и можах да се движа свободно, тъй като просто ме бяха зарязали в стаята 😂 но имаше пришпорване да родя в рамките на 12 часа от изтичането на водите - бистри и без пролапс на пъпна връв. В резултат ме вкараха твърде рано в родилна зала, напъвах напразно около два часа и половина без позивите за напъване и накрая лекарят ми натисна корема два пъти без предупреждение, защото тоновете падаха и трябваше да извадят бебето бързо. Сега съм в търсене на друго място, защото знам, че няма да отида да раждам със същото спокойствие и доверие при тях. За кърменето - не разчитай на болницата само (при мен нямаше подкрепа), има много лекции и семинари, книгата на Хедра е прекрасна, свържи се с консултант предварително, който дори да може да дойде при нужда или да е поне на линия за (видео) обаждане.

Не само ти имаш такива съображения. Аз отидох в Надежда първия път, точно защото там не ангажираш лекар и не гониш смяна. И има добра неонатология на място. Бях сама в стаята за раждане (имаше 3, една от които "ВИП" - много по-голяма от другите. В деня на отворените врати видях само нея и бях убедена, че тя ще ми се падне. В нея и бях цял ден - от 7 сутринта до 10 вечерта) и ходих, клечах, клатих се на топка. Мъжът ми беше с мен през цялото време. Имаше собствен санитарен възел. Все пак ме държаха гладна и жадна, което ми беше проблемът, цял ден. Идваха от време на време в стаята. После и при мен имаше ненавременни съвети да напъвам с часове, което много ме измори, натискане по корема след като едното ми око почти изкочи от орбитата си и кофти зашита епизиотомия. Заедно с притискането за раждане до термин, за което съм разказвала.
Вторият път бях цял ден у дома, пазарувах и готвих с контракции, че бях и без топка, защото ме домързя да си в надуя. Друсах се на леглото и танцувах валс по съветите на една акушерка, която има видеа, но ѝ забравих името. В болницата ме закара лекаря ми с пълно разкритие и имах "работа" 10 минути в родилна зала. Без упойки, без клизми, без напразни напъни.
За кърменето никъде не са ми оказвали кой знае каква подкрепа, ама то какво има да те подкрепят, при положение, че информацията е напълно достъпна и можеш да се срещнеш с консултант още преди раждането. За грижите за бебето в Надежда отидох преди изписване да покажат как се държи и къпе. Ръката ми е малка и така и не успях да хвана по показания начин цял един човек и си карах по усет, както за всичко останало.

Аз малко сменям темата, за което се извинявам, но някоя от вас има ли наблюдение над тези колички:
1. Bebetto Yoddi;
2. Bebetto Flavio;
3. Bebetto Luca;
5. Cosatto Giggle 4;
6. Venicci Claro.
Пиша и тук, защото в групата за количките има реакция обикновено, когато се пише за 4-5 модела

Хубавото при мен беше, че мъжът ми и бебето също бяха с мен през цялото време, стаята беше със собствен санитарен възел. Не правят клизма, можеш да ядеш и пиеш. Донесоха ми малка синя топка, като за дете, не знам какво се очакваше да правя с нея. 😂 Хем попитах дали да си донеса моята. Епизиотомията ми си е добре направена и други поражения нямам, но искаха да ми сложат окситоцин и още от 37 гс предлагаха отлепяне на мехура, за да не станело много голямо бебето. В стаята ми влязоха три пъти - да ме настанят и да ме вземат за проверка за разкритие, след втората такава ме отведоха директно горе в родилна зала. Не показаха нищо откъм грижи за бебето, няколко пъти чух “ама ти нали беше на курса” като отговор на въпрос. Едно е курс, друго е живо бебе, ама, айде, научихме се. 😂 Иначе и моята идея беше да си стоя вкъщи до последно, но ми изтекоха водите и казаха да идвам. Нямах контракции, 2 см разкритие.
Сега даже ми е смешно на моменти като говоря за това, но месеци наред се чувствах предадена - хората, които срещнах след постъпването в болницата, бяха коренно различни от хората на прегледите и лекциите.