"Родила е N деца, а не и личи"?

Ние се оправяме сами без странична помощ и на моменти наистина е трудно. Просто се редуваме за всичко и на моменти ми е тъпо, че вече не можем да излезем никъде само двамата. Не, че преди сме били свръх социални да обикаляме барове и тн, та детето не ни пречи чак толкова, но е друго като е с нас все пак - рев, мрънкане, съобразяване дали е заспала, разнасяне на АМ и тн. Не можем да идем да потичаме заедно, да излезем на вечеря, да идем на катерене и тн. Ноо това е положението. Оцеляваме и ако видим, че съвсем не можем да се оправим, ще търсим детегледачка.

Някои сигурно не го разбират, но е огромна помощ, ако тук таме можеш да излезеш с мъжа си без бебе. Имам познати, оставят децата на баби и ходят на море за няколко дни, на планина, на ски, лятната ваканция си имат време и тн. Доста е различно, защото взимаш въздух за малко и после си по-свеж и като родител. Ние планираме ските за зимата и отсега ни е ясно, че единия ще седи в хижата с бебето докато другия кара и после се сменяме. Ами ОК е, няма да пропуснем, но не е същото като да покараме заедно. Това изцяло за психологическата страна на нещата го казвам. Иначе с читав баща и едно дете или едното по-голямо и вече самостоятелно, може да се отдели достатъчно време за себе си и там вече всеки според приоритетите си - аз моето време обикновено ползвам за спорт, друга ще иска да почете книга, трета козметик и спа процедура и тн. Това са нормални неща. Но се усеща, че вече 8 месеца ние не сме излизали нито веднъж двамата.

Правилно ли разбирам, че имате 1 дете само?
Ние сме с 5. Първите 2 отгледахме на 2000 км от всякакви близки. Последните 2 на 450 км от баби и дядовци, които и тук да бяха са на възраст, на която нямаше да да могат да ни помагат, колкото и желание да имат. Вие пак имате кой да взима детето за ваканциите, ние не сме имали. Случвало се е да вземат понякога 1 или 2 от големите деца за седмица някъде на почивка или да идат за 2 часа и леля си да играят с братовчедките си, но те тогава вече бяха достатъчно големи, че да не е проблем да се обслужват само.
Това не разбрах каква връзка има.
Аз никога не съм се чувствала уморена от децата си.
И не разбирам защо, когато няма помощ, тогава трябва да се угажда на детските капризи.

Аз виждам логиката зад угаждането, ако си уморен и недоспал. Искаш просто детето да се кротне и да те остави малко на спокойствие и затова му угаждаш, за да се успокои и позанимава малко без теб.
Но е порочен кръг. В дългосрочна перспектива ще продължи да мрънка и да се принудиш отново да угодиш и отново, и отново....

Ами, аз угаждам, за съжаление. Бащата не участваше в гледането, в същото време цял ден е вкъщи и иска тишина, че работвл. Как да я накарам да мълчи, освен да угодя, то нервите ми не издържат. Не се ли включва единият родител, значи нямаш почивка никаква от детето, че и пречи в някои случаи с присъствието си.

Не съм казала,че съм уморена от детето ми.
Уморени сме от целият екшън,и двамата работим.Буквално не ни стига времето да свършим всичко,което искаме в денонощието и пак правим по 2-3 неща наведнъж.Само различните здравни часове в седмицата да хванем и тичаме като изоглавени.Детето ходи на две извънкласни мероприятия и пак ни е трудно.Гугъл също го е обяснила.
Грижим се за себе си,опитваме се да се грижим един за друг като двойка и си оставяме време един на друг за грижа тип спорт или време сам.
Ваканциите си е с нас,само за голямата ваканция е една-две седмици при тях.Като бебе не беше.
Не угаждаме или поне не в смисъла на лигавене.Понякога ходим на ресторант,защото не ни се готви.Днес го заведох на вътрешен парк,за да може мъжът ми да поспортува,а аз там мога да почета книга.Понякога гледа филмче на телевизора.Понякога трябва да работя с детето вкъщи/понякога мъжът ми трябва да работи с детето вкъщи и тогава пак гледа филмчета на телевизора.
Нямаме друг избор.Преди да стана майка имах 10 теории,сега нямам нито една.

С първите 4 работих активно, вкл. не съм ползвала повече от година майчинство, а първите 2 са породени, но изборът си беше наш.
С петото вече бях спряла да работя и виждам колко е прекрасно това, откакто ходи на градина. Все едно ми се изтриха 25+ години. Емоционално, защото физически и не искам.

Фивър, разбрахме, че си уондър уомън (но в различни от нашите условия). Какъв е смисълът да ни го натякваш?
Тук, ако има майка, която наистина се е справила геройски с трудностите, то това е Янтра. С някои от нейните позиции не съм съгласна, но цялостно я адмирирам за подвига да отгледа 3 породени.

Нищо не натяквам на никого.
Коментирах за угаждането на капризите и поставянето на детето на първо място, загърбвайки нуждите на родителите. И колко тежко, трудно, състаряващо и т.н. е да си майка.
Не е нужно да си "ги" мерим.
Просто децата имат нужда от родителите си и ако нуждите на родителите останат на заден план, много бързо "прегарят" и това се отразява точно на децата. Прекаленото угаждане пък е ясно до какво води.

Янтра съм я признала отдавна, защото 3 породени и то момчета, не бих могла при никакви обстоятелства, колкото и да ми е приятно майчинството.
Аз двете породени ги гледах на другия край на Европа, та не си представям да бяха 3. Неслучайно с третото вече се прибрахме в България. И винаги съм се радвала, че между петимата има толкова големи разлики, та повече от 3 деца почти не сме имали едновременно у дома.

Наистина по-добре да не си ги мерим, защото ако ти е било трудно с 2 деца в една от най чайлд френдли държавите, не в Европа, а в света, с 2 чифта млади и можещи баби и дядовци, то си представи как се справяме ние. Също на 2000км.

Съгласна съм, че родителите не трябва да прегряваме, но децата къде да ги сложим, докато ние заредим батериите? Като дори нямаме съседка бивша учителка, която да се радва да ни отменя?

Моето дете беше проклето, ревеше без мен и никой не се радваше да ме отменя, все си запазваха за като поотрасне приятното прекарване с нея. Получих почивка едва, като започна да стои на самотек около мен, докато аз спя, и тогава в,ех да си наваксвам за неспането няколко години.

За килограмите до голяма степен си е ген. Аз предполагам, че нямам ген да стана чак 100 кила, макар че качих някакви килограми от високо въглехидратни хранене и ядене на боклуци. Детето ми също мисля, че няма предразположеност към свръхзатлъстяване и поне половината деца връстници са по-едри от нея.

Аз по принцип си дадох време между двете деца, тъй като първото беше доста нервно. Обаче сега виждам зор и със второто, все още има борба всеки ден.
Те, не раждането ни изхабява, гледането е.

Само уточнявам, че баби и дядовци там не сме имали, а живяхме 10+ години и се прибрахме чак с третото дете (не се прибрахме, заради липсата на помощ, а с нова поставена цел - отваряне на кантора и четвърто дете), когато бабите и дядовците вече не бяха млади, за съжаление и помощта от тях с третото и четвъртото дете беше да разходят бебето за час в парка през уикендите или понякога да посрещнат каките от училищния автобус, за което съм им много благодарна. После пък те (бабите и дядовците) заминаха на 450 км. Т.е. перфектно те разбирам.

Около мен сред приятелки и познати няма затлъстели след раждане. Всички си върнаха килограмите - къде по-бързо, къде по-бавно, но си ги върнаха.

А, чак пък толкова. Никой не ме е бил по главата да раждам толкова набързо 3 деца. И освен това например през доста години у нас е идвала жена да чисти.

А ако им кажеш и какви печени чушки правиш, съвсем ще се засрамят тук.