Към дамите които не могат да имат дете

  • 10 785
  • 191
# 150
Да, и това го има, при осиновяванията, както и при биологичните семейства, не отричам.
Егото е голяма работа....
Виж целия пост
# 151
Аз имам въпрос- за тромбофилията какво може да са направи-ако някой е минал през това-изследвания, инфо-може и на лични.
За осиновяването, тъй като аз(за разлика от инфото на другите потребители) имам такъв случай в семейството ще кажа, че ако си отдаден, наистина не се натяква и не се очаква, че детето ти "дължи нещо щото си го измъкнал от калта"(може би защото когато това се е случило, предимно са били деца на забранени любови, а не от малцинствата и с всевъзможни заболявания), но тези деца и на 50г. разбират, и на 50г. търсят рождените си родители- справка "Нети".
Разбирам желанието на авторката, и на хората като цяло, да имат собствени деца.Пожелавам и кураж,здрави нерви и да го приеме като цел-както навремето сте учили и не сте се отказвали при първия провален изпит/интервю,така и тук не трябва да допускате униние.
Добавям, че ДЯ не я разбирам-като ще е чужда, защо не е сурогатно износване, т.е. какъв е смисъла да я износя-ти ако го искаш това дете, ще го обичаш без значение дали си го родила,като така и така не носи твои гени.
Виж целия пост
# 152
Аз имам въпрос- за тромбофилията какво може да са направи-ако някой е минал през това-изследвания, инфо-може и на лични.
В Геника може да се направят изследвания, има различни панели. Ако човек има финансова възможност е добре са направи пълния панел.
После с резултатите при хематолог, който да прецени дали при евентуална бременност да се приемат медикаменти (например фраксипарин или клексан). Също така тези изследвания показват дали се усвояват неметилиранште форми на някои витамини. Ако не се усвояват, непреманно се вземат само метилираните.


Добавям, че ДЯ не я разбирам-като ще е чужда, защо не е сурогатно износване, т.е. какъв е смисъла да я износя-ти ако го искаш това дете, ще го обичаш без значение дали си го родила,като така и така не носи твои гени.
Няколко може да са причините. На прима виста се сещам за:
Счита се, че при износване на детето, дори когато е с чужда яйцеклетка, има предаване на РНК от майката, т.е. все пак детето получава някакъв генетичен материал и от майката.
През деветте месеца детето слуша сърцето на майката, гласовете на семейството т.е. то ги познава още отпреди раждането. При СМ не е така, освен ако не се съгласи да живее с родителите, но доколкото знам, това го има само в Щатите и там е рядко.
Също така има вероятност, ако СМ е в друг град или друга държава, при спешно раждане, родителите да не са там. Така те виждат и вземат детето няколко дни или седмица след раждането. Така детето един път бива откъснато от жената, в чиято утроба е било и я познава, грижат се за него непознати хора, после пък го вземат родителите, които му се явяват също непознати. Има нещо като първичната рана на изоставянето на осиновените деца, макар и не в такава степен.
Също така с ДЯ повече може да скрие, а при СМ няма как. След като девет месеца си с плосък корем, трудно ще заблудиш роднини, комшии и колеги, че детето е биологично твое. Има трудности и при получаване на болничния, който се полага при раждане, което означава, че имаш малко дете, за което си дал последните си пари, не можеш да работиш, а и майчинство няма. Зависи от лекар, НОИ, неселено място, но не е като да родиш с ДЯ и всичко да си мине по каналния ред.
И не на последно място, защото едно ин витро с ДЯ е 5000, а СМ почва от 50000 нагоре, като в Щатите стига до над 250000.
И обикновено хората вече са дали доста пари за изследвания и опити, когато стигнат до това решение, така че става още по-сложно с парите.
Виж целия пост
# 153
Сурогатното майчинство в България не е законно, а инвитро с донорски материал е разрешено.
Виж целия пост
# 154
Не забравяйте желанието да бъдеш бременна, да усетиш, как животът расте в теб, макар и с ДЯ.
Виж целия пост
# 155
Освен изброените причини, въпросът ми звучи аналогично на "вместо да раждам с моя яйцеклетка, защо да не е сурогатно износване" - и в двата случая някой, при това различен от донорката, трябва да износи плода и е най-логично това да е жената, която ще бъде майка на детето, ако няма физическа пречка за това и ако не си Парис Хилтън да си позволиш по желание сурогатна майка. Което струва отделно пари.
Виж целия пост
# 156
Усещането как детето ти расте в теб е безценно.
Виж целия пост
# 157
В България по закон майка е тази, която е родила детето.
Дори без емоциите да износиш, да усетиш първите ритничета, да родиш, да гушнеш за първи път, да кърмиш и т.н.
И да не пропускаме емоцията на бащата, че неговото дете е родено от любимата жена.
Виж целия пост
# 158
Ми на мен не ми е харесвало да съм бременна...да не говорим раждането, което и двата пъти е било мнооого брутално без упойки и тн. а вторият път и с окситоцин...Децата си обичам от първата секунда, но с времето много се е засилила привързаността ми и обичта ми към тях. Всъщност, понеже са с малка разлика, трудно ми беше в началото да се привържа със същата сила към втория си син, защото много страдах за първия, а и той страдаше. Това доведе да се държа с него като с братчето му-- като с бебе и да му давам мляко в шише до ненамси каква възраст, докато всички логопеди ме набиха едва ли не. А сега обожавам малкия си син, бих го обичала повече от брат му, ако беше възможно, защото освен безкрайна обич, имам и чувство за вина към него Simple Smile)) Аз лично за себе си знам, че и осиновено дете бих обичала и дете, което друга ми го е родила също. Много ми избледняват с времето тези изначални био неща, може би защото децата ми вече попораснаха. И даже имането на деца много ми отключи майчинския инстинкт и любовта към децата. Преди да имам деца, наистина ми бяха безразлични и физически и емоционално, никога не са ми били особено сладки. Обичах кучета Simple Smile Но след раждането и гледането на моите деца, бих осиновила, бих родила и тн, много ми се услажда. Единственото, което не бих могла да си представя за себе си, е да нямам дете -- бих осиновила, бих ползвала и инвитро и минвитро донорки сурогатни всичко. Не се виждам като чайлд-фри, а имах супер живот преди децата и късничко родих. Но за мен си е важно ежедневието с децата ми и грижите и общуването, а не толкова бременността и раждането, на които така и не станах фен Simple Smile)). Да не говорим, че и на такива страхотии съм се нагледала през годините точно на тема бременност и раждане и всичките потенциални усложнения, че и фобия развих...и то след като родих първия. Просто от общуването с всякакви родилки.
Но много ме е яд, че не си родихме трето набързо след второто.
Виж целия пост
# 159
Мария, както сочи Wink световният опит, очевидно може да се обича и дете, родено от сурогатка, както и дете без твоите гени, било осиновено, или от донорка, обаче въпросът беше "кое налага аз да го раждам, щом яйцеклетката е донорска", та се изложиха няколко причини.
Иначе и за мен не е била удоволствие бременността, но въпреки това не бих се дори замислила дали лично да си раждам детето, вкл. ако се налага да не носи моите гени, а да е с донорска яйцеклетка. Просто това си е най-естествената и близка до ума "опция". Wink
Виж целия пост
# 160
Магдена, много са индивидуални тези неща. То и някои жени не разбират как други не обичат да кърмят, а минават на суха храна...А и моя близка буквално щеше да си умре от раждането. Хич не ми е близко до ума аз да раждам. Напротив, ако така и така тръгна по пътя на донорската яйцеклетка и всичко беше легално, ми не бих раждала аз сигурно. Говоря наизуст, но причината да не раждам веднага трето си беше точно неприятните емоции, свързани с раждането. Просто видях, че при мен и първото и второто минаха гадно, без да има прогрес изобщо. Да кажеш при второто имаш повече опит и да мине по-добре, не, нямаше.  При второто счупиха ключица на детето ми и имаше риск и от пареза. Аз съм инертен човек и съм карала по най-мързеливата линия, но ако можеше друга жена да ми ги ражда, щях да имам повече деца. Ей го Елън Мъск и неговите милион отрочета. Не се знае коя жена на кого е биологична майка, още се съдят. За мен винаги мисълта, че имам две здрави деца, за които да се грижа, ще ме предпазва и спира от това да се излагам  на допълнителни рискове, вкл бременност-раждане. Та разбирам, че за някои жени наистина е много силна емоционалната връзка още от бременността, но аз не съм усещала изобщо някаква супер специална връзка и емоция от това, че имам бебе в корема, особено първия път. Осъзнавах го на рационално ниво, но не и на емоционално чак да припадам от любов. Вторият път сякаш по-осмислях нещата на емоционално ниво, но пък бях много изморена с първото отроче и пак не съм се разтапяла, лежейки и галейки си коремчето. Не знам...бях много съвестна с режими, прегледи и тн. Просто не ми е било супер уникално. Супер уникално ми беше като прегърнах децата си за първи път (,което в типичния за Майчин Дом стил, беше доста след като ги бях родила). А като раждах изобщо не знаех на кой свят се намирам от болка и не бях адекватна, не можах изобщо да усетя някаква святост на момента.
Помня, че с втория бях изпаднала в психическа криза, защото ми го бяха взели след раждането да го носят в неонаталното отделение, без да ми дадат информация какво е станало. Та цяла нощ звънях да рева на майка ми, че не знам какво се случва, жената с първия автобус дойде при мен да изиска да ми дадат бебето. Това са ми спомените. Ми спокойно бих минала без тези моменти....

Аз съм на мнение, че богатите хора доста милеят за себе си и се обичат и щом толкова звезди раждат по сто деца със сурогатни майки, няма как да е съвсем безсмислено. Ако беше толкова яко, щяха Ким И Бейонсе да раждат на жените децата, а не на тях да им ги раждат.
Виж целия пост
# 161
Аз не съм отрекла причините у част от жените за нежеланието да бременеят. Но така или иначе не се прескачат наоколо кандидат-сурогатни майки и струват немалко пари, дори да е разрешено.
Виж целия пост
# 162
Е, да, а и не е достатъчно разпространено, за да седнеш да го мислиш като реален вариант извън дебати в бг мама. Аз в ретроспекция усещам тези моменти за святи и изключителни, просто защото са довели до появата на прекрасните ми деца, но на момента не съм ги осъзнавала като такива, заради биологичните аспекти. Ако на мен друга жена ми ги ражда,  ще мога осъзнато да усетя, че това е моментът, в който се ражда моето дете. Както някой татко там се просъзява и вълнува горд,  че се ражда отрочето и, че свеки ще има кого да дундурка, докато майката не знае на кой свят се намира и изобщо какво да прави с болката, която няма начало и край.
Виж целия пост
# 163
Преди да забременея и да родя, си мислех, че много пари им дават на сурогатните майки за нещо елементарно, но сега си мисля, че колкото и да им дават (в някои държави като Украйна даже посредници и пр. взимат по -голямс сума от сурогатната майка) все е малко, за да си го причиниш, с риска да носиш последствия цял живот и на всичко отгоре просто не го виждаш повече детето, което с месеци си го чувствала как живее и се развива, реагира на действията и емоциите ти и пр.
Виж целия пост
# 164
Не знам за известните хора, аз по принцип не се интересувам от тази тема, но хората които видях да избират СМ, на сто процента са имали сериозен здравословен проблем. Да си го кажа направо, почти всички са имали рак.
Не знам дали здрав човек може да осъзнае какво е да си имал хормонозависим рак на гърдата и вместо да пиеш лекарства, които да предотвратят рецидив, да приемаш ударни дози естроген и прогестерон. Само и само да имаш дете. Та след този руска рулетка остава само СМ или осиновяване.
А може да не ви се вярва, но осиновяването в момента е страшно трудно. За едно дете "се борят" десетина семейства. И все по-трудно ще бъде, за съжаление приемната грижа още повече затрудни осиновяванията.
А за живеещите в чужбина е още по-трудно. В новите им държави не могат да осиновят, защото не могат да се конкурират с местните, в България не могат, защото нямат уседналост. Остава СМ.
Видях много тежки съдби по клиниките. Никой не стига до такова решение лесно.
В България по закон майка е тази, която е родила детето.
Дори без емоциите да износиш, да усетиш първите ритничета, да родиш, да гушнеш за първи път, да кърмиш и т.н.
И да не пропускаме емоцията на бащата, че неговото дете е родено от любимата жена.
Ами те ражданията стават в други държави, не в България. Важат техните закони, не нашите.
За другото зависи от ситуацията.
Има мъже, за които това няма значение.
Все пак е по-добре да е износено от друга жена, но да е биологично негово, отколкото от любимата, но с донорска сперма.
А дори и с донорска сперма хората си обичат децата безусловно.
Идеалната ситуация е биологичен материал от двамата родители, рюбимата жена, любимия мъж, но в живота не винаги става така.
Ако човек е видял жена си да буквално да умира, да е била в кома, да треперят всеки път докато излязат резултатите от скенерите, то тогава ще се радва, че имат детенце може би повече от този, който с лекота има от любимата жена. Човек оценява повече това, за което се е борил и изстрадал, а и срещата със смъртта още повече те кара да цениш живота.
Иначе първи ритничета, кърмене, раждане може и да липсват в началото, но колкото поее време минава, губят значение, защото се натрупват все повече и повече преживявания и спомени. Какво значение имат девет месеца, като минат една, две, три пет години. Даже и при осиновените деца се стига до там, че сякаш винаги е било при теб, а там освен деветте месеца често се пропускат и първите няколко години.
Не те убеждавам за нищо, знам че ти си направила твърд избор да не осиновяваш, въпреки че си имала възможности.
Просто казвам и другата гледна точка.
в някои държави като Украйна даже посредници и пр. взимат по -голямс сума от сурогатната майка
Това не е вярно.
Клиниката посредничи само при сключване на договора и медицинските процедури.
Плащанията се правят отделно на клиниката и отделно на СМ. Тя си дава данните на родителите - име, адрес, банкова сметка и те прехвърлят парите директно на нея. Знае се колко получава донорката, колко клиниката и колко СМ. За последната вноска, СМ казва дали я иска по банков път или в брой и пак се предава на нея в запечатан плик. Родителите могат да и дадат и повече, като подарък, ако желаят.
Съгласна съм, че СМ е много трудно и може да има последици, но клиниките не ограбват СМ и не им вземат парите.
И това не са някакви неграмотни жени, като нашите ромки. Видях ги, млади жени, добре изглеждащи и не изглеждаха като насила да са ги накарали или да са притиснати от мизерия.
Ако бях по млада, аз може би също бих предпочела да даря яйцеклетки или да износя дете, вместо да блъскам в някоя фабрика, да чистя тоалетни или да сменям памперси на старци.
Всеки има избор.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия