Американски колеж- тридесет и втора тема

Jenny_Velichkova, моля придържайте се към темата.

Постът по-долу е отклонение от темата и създава предпоставки за излишни спорове и мнения извън темата. С цел запазване на конструктивния тон в групата, моля да се фокусирате върху основната дискусия.

Благодаря, да, и това го обмислях, но сферата ми изисква, пак казвам с риск да стана досадна, определен начин на мислeнe, в което няма как да обуча персонала, поне в този момент. Може би след десетина години..

Сферата ни е свързана с обучение и използване на AI в системи и "производство"  на самите системи, които пък носят полза на бизнеса и хората.
Точно затова попитах точно в тази тема защо на мен не ми се  получава да намеря екип, искаше ми се да подкрепя тезата си, че за образованието обучението в мислене е важно, че дипломата като такава не е толкова важна, специалността не е толкова важна и от кой колеж или университет е издадена дипломата - също. Че посоката на търсене на кадри е тази. Конкретно в нашата сфера е вече така, но вървим натам в много сфери и ако говорим за нашите деца и за плановете за образованието им, трябва да имаме предвид и това.

Изобщо не попитах за съвет как да намеря екип и да получа в добавка и тълкуване на моя характер и личност и начин на мислене. Питах Защо,  като се надявах да се разбере връзката на примера и въпроса ми с темите тук, но не ми се получи.

Признавам, че ми е трудно да се изкажа просто и разбираемо за масовия читател, особено в такъв формат.

За да не ме обвиняват, че пак летя в облаците или не говоря по темата "Американски колеж", зададох някои въпроси на Колежа, въпроси, за които питам и изказвам мнение и тук, включително свързани с дипломите и търсенето на кадри  и ми беше отговорено от Maria Angelova | Deputy Director.
Отговорът на дамата ми показа, че съм разбрана напълно и ме задоволи изцяло.

   Вие може да сте собственик на международна компания и пак да сте български работодател (като манталитет). Въпрос на култура. Не го пиша като оценка, да не говорим за негативна. Възможни са несъвпадения както в "националната", така и в поколенческата култура. Образно казано, търсите еднорози (и то три броя) в среда, която  предлага Локи и ко.

   Да се върнем (постепенно) на темата: добрите университети са призвани да дават избор (не само на работодател) на СТУДЕНТА, а не на Вас или другите работодатели. Същото важи и за гимназиите, които в София се провалят в тази задача, стеснявайки възможностите за този избор, особено в културен и житейски смисъл.
   АК не прави изключение, като стеснява избора през филтъра на ценностната система, в която възпитава колежаните, за разлика от тесният "професионално-предметен" подход на държавните "елитни" гимназии.

ПС IMHO Смисълът на живота е човек да бъде щастлив, което не е същото като "успешен". При първото мотивацията е предимно вътрешна, а при второто - основно външна. За първото помага доброто образование, а за второто се изисква подходящо обучение. Доброто образование е лична отговорност и избори, а елитното обучение се предлага в готови пакети в Бръшляновата лига, АК, НПМГ и т.н.

Фран, здравей, според мен е по темата, защото е подтеза на основната теза - аргумент в подкрепа на дискусията, който не е маловажен, дори с цената на потенциал за малко отклонение.

Ако мога и аз да се изкажа по засегнатата теза - каквито и да са очакванията от колежа, не е реалистично да се предполага, че всички излизат по калъп - готови да се присъединят към корпоративния или бизнес свят (независимо от критично мислене или каквито и да е други способности, които се спрягат като качества на юношите). Така смятам, въпреки че нямам завършили и реализирали се колежани в семейството.

Но - това, което в момента виждам като позитив от колежа, е начинът, по който децата са ангажирани в процеса. На тях им доставя удоволствие, а аз само мога да им се радвам отстрани. Вярно - осми клас, може и друга песен да запея догодина, когато ни затисне натискът на повечето предмети, както се говори.

Засега е това - като гледам моето не-ИТ ориентирано дете, фокусирано върху езиковото образование, твърдящо, че не харесва математиката като предмет, как е очаровано от часовете по науки, как направи работещо приложение с Java в часовете по технологии и това не са единствените примери, защото имам още едно дете, което цъфти от радост - нещата ми се изясняват в полза на позитивите от начина на ангажиране на иначе своенравните тийнове. Дано и напред е така, ще видим.

Без да соча отделни потребители ще кажа, че аз защитавах тезата, че дипломата от добър университет е важна и отваря врати при топ работодатели, но това се яви някак като контратеза на твърдението, че за образованието важно е обучението в мислене, а дипломата като такава не е толкова важна, специалността не е толкова важна и от кой колеж или университет е издадена дипломата - също.
Принципно е така - на работодателя не му трябва диплома, трябват му знания. Обаче добрите университети са най-отгоре в ранкинг таблиците не защото дават красиви и стилни дипломи, а защото за да дадат тези дипломи първо си подбират студентите с много ситна цедка (всеки в темата знае до какво води това), а после налагат високи стандарти на обучение. И точно по тази причина работодателите за да си стеснят полето за избор измежду милиони студенти се хващат за дипломата, защото се предполага, че един випускник на МИТ първо е бил подбран много внимателно и като начин на мислене, и като мотивация и подготовка, а след това тези неща са доразвити според най-добрите обучителни стандарти. И всъщност всичко е точно както в производството -  очаква се, че ако вложиш качествен материал и после го подложиш на добра обработка, то на изхода ще има качествен продукт. Нима не е това и идеята зад АКС с неговия изпит и система за подготовка? И нима не заради това сте тук?  Не разбирам защо за висшето образование да е различно.

Хубавото е, че при финансови съображения, решението за финансова помощ (дали и колко) излиза преди крайния срок за записване и преди първото класиране по ДПП, та човек може да си прецени. Разбира се, ако се очакват промени в обстоятелствата, въз снова на които е взето решението за финансова помощ от страна на колежа- през годините може да има промени и в обема на помощта. Та и това трябва да се вземе предвид. По другите теми нямам време да коментирам в момента, но така или иначе никое училище не си заслужава драмите (приет/неприет). Да са живи и здрави децата, пътища има много.

Абсолютно "за"

Е, това звучи малко като "дали ще ми приемат детето или няма да го приемат ми е все едно". Ама като чета тук на никого не му е все едно дали ще приемат детето му или не, нали? 
Тоест макар да има много пътища, все пак един от тях е предпочитан и силно желан и е нормално да има трепети и вълнения (това ли се разбира под драми?). Естествено, че ако не стане, не идва краят на света и има и други пътища, ама все пак те са резервните, не първият избор и е нормално да има разочарование. Ако го няма значи е имало безразличие. Впрочем да не приемат някого по първо желание понякога може да е и за добро де, но това вече е по-философско.
В допълнение стресиращото при изпитите след седми клас е, че за университет може и пет години да се кандидатства, но за гимназия имаме един куршум, един изстрел и каквото е уцелено, това е.

Не знаех, че има нужда от уточнение, ама ми се стори, че е пределно ясно в контекста на предходния разговор, че под "драми" се няма предвид нормалните вълнения покрай кандидатстване, а точно, че не е краят на света все пак

Децата  не  са  толкова  зрели на тази  възраст, колкото ни се иска,   доста  родители  също (макар да имат  доста  по-голям житейски  опит),  уви.  Понякога ако първите,  вторите  или   комбинацията  от  едните  и  другите  са имали набелязано  като  топ желание  дадено  училище,  разочарованието  при оставане  извън него е голямо, изживява си се  баш като драма.  И  в  реала  съм  срещала  такива  хора,  във  форума  също.  Незвисимо че има доста  пътища  към  бъдещи  цели,  те   живеят  с  усещането, че  светът  е свършил  и жалят  за нереализираното топ желание понякога и до края на гимназиален курс..Сравняват и  сравнението  винаги е в  ущърб на  настоящето училище.  Други  приемат станалото  доста  по-леко и търсят  позитивите на   училището, в  което е  детето. В  един  момент  смятат даже,  съвсем  чистосърдечно,  че  всяко  зло се е оказало  за  добро.  Така  че  има  хора  и хора,  различно се  гледа на  "неуспеха", различно се  преживява.

Аз се замислих за "промиването на мозъци" в АК. Според мен няма такова, но реших да чуя мнението и на младежа. Според него със сигурност има : подборът на книги, поднасяната информация и т.н.,  е предназначен да изгради мисленето им по съответен начин. И го питам, чувства ли, че са успели да го манипулират. Него не, но имал съученици, които разсъждавали доста едностранно.

Добре, де, ако ти "промиват мозъка" така, че ти да си наясно с това, то не е ли доста неуспешно? Изобщо брои ли се за "промиване"? Хората, които търсят само една гледна точка, ще са такива винаги и във всичко, няма връзка с училището. Ако се цели манипулиране, не би ли трябвало да е тънко, нежно, така че да не се усетят децата?

Всеки човек и всяко дете са различни. Така че всякакъв вид въздействие от страна на хора или институции има различен ефект върху всекиго. Много от нас са израснали при една доста силна пропаганда в младостта си вкл. в училище, но ефектът не е еднакъв, нали.

To в тези неща 100% няма. На 50% да са промили мозъците, пак е успех.
И, разбира се, има го и моментът "те при другите успяха, ама аз съм по-умен и при мен не мина номерът"

То не е и до по-умен според мен. Всеки човек е податлив на някакво влияние и това е съвсем нормално - на какво и докъде зависи от това какъв опит има и как е преживял и осмислил този опит, и дали може да види не само желаното от него. Защото всеки човек си има някакви стремежи и илюзии.

Ами не знам какво са успели или не, но и моят, и голяма част от приятелите му, са твърде "леви" за мен. Отдавам го на младостта, нормално е да си "ляв" на 18, но ми се щеше АК да са по-успешни в индоктринирането. Дано не е анти-американска реакция, но пък те като цяло си харесват училището.