Добре, де, ако ти "промиват мозъка" така, че ти да си наясно с това, то не е ли доста неуспешно? Изобщо брои ли се за "промиване"? Хората, които търсят само една гледна точка, ще са такива винаги и във всичко, няма връзка с училището. Ако се цели манипулиране, не би ли трябвало да е тънко, нежно, така че да не се усетят децата?
Здравейте, aunt Ogg. Ако има възможност, бихте ли попитали Вашия младеж още нещо по-конкретно. Например в АК по спорните теми дават ли им само една гледна точка, или и противоположни позиции, може ли спокойно да не се съгласи с преподавателя, без това да му вреди и оценяват ли ги по аргументите, или по това дали стигат до „правилния“ извод. Според мен точно от такива отговори ще си проличи най-добре какво реално се случва.
По повод последния Ви параграф аз мисля така. Ако едно дете е наясно, че някой се опитва да го насочва в определена посока, значи в него още работят наблюдението и съпротивата. Тоест опит може да има, но не бих казала, че това вече е успешно „промиване“.
Не мисля, че хората, които търсят само една гледна точка, са такива винаги и по всички теми. Това според мен е начин на мислене, който се учи, затвърждава или променя цял живот. Вероятно започва още у дома или е въпрос и на характер, но училището също има много важна роля. То може или да разшири мисленето, или още повече да затвърди едностранчивостта.
Относно финото манипулиране, да, но ако има манипулиране в АК, то най-вероятно няма да е грубо и директно, а по-фино, чрез начина на поднасяне и внушението кое мнение е разумно и кое е „неприемливо“. Не е задължително всички ученици да не забележат. Една и съща манипулация може за по-критичния човек да е очевидна, а за по-податливия да работи прекрасно. И затова, ако някои ученици го виждат, а други - не, не значи автоматично, че го няма, а само че не действа еднакво на всички. И съответно се връщаме към казаното от Вашия син.
За мен най-важният въпрос е друг, дали в АК учат децата да сравняват различни гледни точки и да мислят самостоятелно, или по-скоро да усещат кое мнение е безопасно и одобрявано. Според мен точно там е разликата между образование и насочване.
И в крайна сметка, в някакъв смисъл всяко училище влияе и дооформя мисленето, както и ние хората постоянно, съзнателно или не, си влияем един на друг.
Затова според мен решаващото не е дали изобщо има влияние, а дали детето развива критична мисъл, за да разпознава рамките и да не ги приема сляпо. И съответно - как се развива това качество в живота нататък.
А дали в АК се развива критично мислене, могат да кажат само учещите и завършилите там, ако отговорят на въпросите ни.
Ние тук ще приемем отговорите им по различен начин, пак според това дали ние самите мислим критично и доколко. И съответно - тук ще си се въртим в кръг, си мисля аз. Но все пак отговорите на децата лично за мен ще са от особено значение за изводите ми дали в АК, добре ли е за конкретно моето дете в АК и ако не - защо.